Решение № 56 от 15.04.2026, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. Ямбол, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла Р. Д. при участието на секретаря Пенка Г. Узунова в присъствието на прокурора Т. Ст. С. като разгледа докладваното от Светла Р. Д. Гражданско дело №

20252300100038 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.336 и сл. ГПК, вр. чл.5 ЗЛС.

Образувано е по искова молба на Д. И. Г. от гр.****, подадена чрез пълномощника адв.И. Ч. от ЯАК против С. Г. Г., с която се иска ответницата да бъде поставена под пълно запрещение.

Претенцията е основана на следните обстоятелства: Ищцата сочи, че е майка на ответницата, при която през 2012 г. настъпила промяна в психичното състояние, след употреба на марихуана - променила поведението си, намалила успеха си в училище, започнала да влиза в конфликти със съучениците си и с близките си, станала раздразнителна и много конфликтна, започнала да напуска дома им без причина и без да уведоми къде ходи.

Наложила се консултация с психиатър, но не провеждала системно лечение. През следващите години заболяването на ответницата било уточнено като хебефренна шизофрения с хроничен ход на протичане с чести епизоди на конфликтност, раздразнителност, неподредено поведение, некритично отношение и епизодичен прием на терапия. Била лекувана многократно в психиатричен стационар гр.Ямбол, а от м.март 2020 г. започнала и системна терапия. На 04.03.2020 год., след употреба на алкохол ответницата счупила със стъклена бутилка стъклото на служебен автомобил на РУ-МВР гр.****, за което е образувано досъдебно производство, но след изготвена по него комплексна психологопсихиатрична експертиза се оказало, че към тогавашния момент не е могла да разбира свойството и значението на извършеното от нея деяние. С определение на Районен съд гр.**** била настанена на принудително лечение в ДПБ-Раднево за периода от 17.02.21 г. до 26.06.21 г., като й изписали и поддържаща терапия. През следващия период състоянието й било с променлива симптоматика - пътувала безцелно из страната, спряла лекарствата. На 1

16.12.21 г. започнала да крещи и да обижда близките си, безпричинно ритала казани в дома им, употребявала енергийни напитки и алкохол, станала силно възбудена, започнала да блъска прозорците в къщи, заплашвала семейството си, че ще ги заколи с брадва, размествала безпричинно мебелите у дома, опитала да сложи разтворител в лекарството си, което наложило да бъде приета по спешност в ОП-Ямбол. При лечението в ОП-Ямбол присвоила ключове от офиса на санитарите, крила ги в джоба си. През лятото на 2022 г. отново след подадена жалба до РП и с решение на ЕРС ответницата била настанена през м. август 2022 г. на домашно амбулаторно лечение. Поради несъдействие в лечението обаче от 30.12.2022 г. преминала на поддържаща терапия с „Ксеплион", а през м. януари 2023 г. били добавени „Медориспер" и „Диазепам". За кратък период от време успявали да я контролират, но от средата на м. януари 2023 г. отново станала превъзбудена, говорела, че брат й бил в корема й и щяло да има „тексаско клане" по сюжет на филм, който гледала, псувала близките си, напускала самоволно дома им, не желаела да приема лекарства. Наложили се двукратни хоспитализации в ДПБ-Раднево - от 29.03.23 г. до 09.05.23 г. и от 29.08.23 г. до 09.12.23 г., заради влошено състояние с афективно - параноидно халюцинаторен синдром и проявена агресия към непознати. Отново била хоспитализирана в болницата от 27.02.2024 г. до 08.06.2024 г. На 05.10.2024 год. отново проявила агресия спрямо майка си, баща си и съседите - крещяла, заплашвала, обикаляла по улиците и хвърляла предмети, говорела си сама, халюцинирала, споделяла мисли за самоубийство. Това й състояние наложило да я заведат в ДПБ-Раднево, където след проведено лечение на 19.12.2024 г. е изписана с диагноза:

Параноидна шизофрения.

Непрекъснато протичане.

Обостряне.

Псевдохалюцинаторно-параноидно-афективен синдром. Емоционално-волева промяна на личността. От края на м. януари 2025 г. отново състоянието на ответницата се влошило, тъй като отказвала да приема лекарствата си и се наложило пак да бъде хоспитализирана в ДПБРаднево, където е и към настоящият момент. Ищцата сочи, че с оглед хода на заболяването, наличието на тежко протичащи епизоди на влошаване, трудното им овладяване, продължителността на престой в ПЗ, ответницата с Експертно решение на ТЕЛК при МБАЛ „Св.Пантелеймон" Ямбол от 07.05.2024 г. била освидетелствана с диагноза „Параноидна шизофрения. Халюцинаторно-параноиден синдром. Флориден стадий". Болестта на ответницата прогресирала постоянно поради това, че тя сама не се лекувала с предписаните й медикаменти и не желаела да посещава лекари, което налагало ищцата, като нейна майка да полага ежедневни грижи за провеждане на адекватно медикаментозно лечение.

Ответницата не можела да се грижи за себе си сама, не разбирала значението на постъпките си и имало опасност да разпилее имуществото си - постоянно поръчвала непотребни вещи от различни сайтове, които се налагало да заплащат, не приемала, че страда от психическо заболяване. С оглед изложените факти ищцата счита, че молбата й е основателна и моли да бъде уважена, т.к. ответницата страда от тежко заболяване, поради което не е в състояние да се грижи сама за себе си и за своите работи.

В срока по чл.131 ГПК за отговор на ИМ не е депозиран такъв от ответницата.

В о.с.з. искът се поддържа от ищцата и нейният пълномощник - адв.Ч. от 2

ЯАК, който пледира за уважаването му и за поставяне на ответницата под пълно запрещение. Евентуално, ако няма достатъчно данни за поставянето под пълно запрещение, то пледира за поставянето под ограничено запрещение.

Участващият по делото прокурор от ЯОП дава заключение, че са налице условията на закона за поставяне на ответницата под пълно запрещение.

При проведения от съда личен разпит по реда на чл.337,ал.1 ГПК, ответницата показва ориентация за събития, време и място, но мисленето е опростено, а говорът ограничен.

След съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, ЯОС прие за установено от фактическа страна следното:

Видно от Удостоверение за раждане на С. Г. Г., изд. по акт за раждане №0177/27.11.1995 г., ищцата Д. И. Г. е майка на ответницата С. Г. Г., родена на 23.11.1995 година.

От представената по делото Епикриза от 09.12.2023 г. на ДПБ-Раднево с посочен лекуващ лекар д-р Н., се установява, че ответницата е постъпила на 29.08.2023 г. с диагноза – Хебефренна шизофрения. Ответницата е изписана на 09.12.2023 г. с диагноза Параноидна шизофрения. Обостряне. Афективно-параноиден синдром. Емоционално-волева промяна на личността. Изписана е в подобрено и стабилизирано психично състояние, без медицински риск при дехоспитализация. Насочена е към личен лекар и психиатър от доболничната помощ за наблюдение на състоянието.

От представената по делото Епикриза от 09.05.2023 г. на ДПБ-Раднево с посочен лекуващ лекар д-р Д., се установява, че ответницата е постъпила на 29.03.2023 г. с диагноза – Параноидна шизофрения. Ответницата е изписана на 09.05.2023 г. с диагноза Параноидна шизофрения. Обостряне. Афективно-параноиден синдром. Емоционално-волева промяна на личността. Изписана е в подобрено и стабилизирано психично състояние, без медицински риск при дехоспитализация. Насочена е към личен лекар и психиатър от доболничната помощ за наблюдение на състоянието.

От представената по делото Епикриза от 26.06.2021 г. на ДПБ-Раднево с посочен лекуващ лекар д-р Д., се установява, че ответницата е постъпила на 17.02.2021 г. с диагноза – Хебефренна шизофрения. Ответницата е изписана на 26.06.2021 г. с диагноза Параноидна шизофрения. Обостряне. Афективно-параноиден синдром. Начална емоционално-волева промяна на личността. Изписана е в подобрено и стабилизирано психично състояние. Насочена е към личен лекар и психиатър от доболничната помощ за наблюдение на състоянието.

От представената по делото Епикриза от 19.12.2024 г. на ДПБ-Раднево с посочен лекуващ лекар д-р Д., се установява, че ответницата е постъпила на 05.10.2024 г. с диагноза – Параноидна шизофрения. Обостряне.Ответницата е изписана на 19.12.2024 г. с диагноза

Параноидна шизофрения.

Непрекъснато протичане.

Обостряне.

Псевдохалюцинаторно-параноидно-афективен синдром. Емоционално-волева промяна на личността. Изписана е в подобрено психично състояние с препоръка за поддържаща терапия 3 в амбулаторни условия. Насочена е към личен лекар и психиатър от доболничната помощ за наблюдение на състоянието.

От представената по делото Епикриза от 08.06.2024 г. на ДПБ-Раднево с посочен лекуващ лекар д-р Н., се установява, че ответницата е постъпила на 27.02.2024 г. с диагноза – Хебефренна шизофрения.Ответницата е изписана на 08.06.2024 г. с диагноза Параноидна шизофрения. Непрекъснато протичане. Обостряне. Афективно-параноиден синдром. Емоционално-волева промяна на личността. Изписана е в подобрено и стабилизирано психично състояние, без медицински риск при дехоспитализация. Насочена е към личен лекар и психиатър от доболничната помощ за наблюдение на състоянието.

От представеното по делото Експертно решение №91541 от 07.05.2024 г. на ТЕЛК при МБАЛ „Св. Пантелеймон" АД - гр.Ямбол се установява, че ответницата С. Г. Г. е с призната 80 % ТНР без определена чужда помощ за срок от 2 години. Като водеща диагноза е посочена Параноидна шизофрения.

Видно от представеното по делото Определение № 72/04.04.2023 г., постановено по ЧНД № 147/2023 г. по описа на РС – Елхово, със същото е прекратено производството по ЧНД № 147/2023 г. по описа на РС – Елхово.

Видно от представеното по делото Определение № 10/27.01.2021 г., постановено по ЧНД № 20/2021 г. по описа на РС – Елхово, със същото е постановено на основание чл. 89, б. „в“ от НК прилагането на принудителна медицинска мярка по отношение на ответницата С. Г. Г. „принудително лекуване в специализирана психиатрическа болница“, като ответницата е настанена на лечение в ДПБ-Раднево, считано от влизане в законна сила и привеждане в изпълнение на посоченото определение, до настъпване на условията по чл. 91 от НК за прекратяване или изменяване на постановената принудителна медицинска мярка.

По делото е изслушано заключението на вещото лице - психиатър д-р Л.Д., извършило назначената съдебно-психиатрична експертиза, съгласно което С. Г. към настоящият момент страда от хронично психично заболяване ПАРАНОИДНА ШИЗОФРЕНИЯ. Посочено е, че шизофрениите разстройства по своята същност са душевни заболявания. Заболяването протича с шизофренна симптоматика - вербални халюцинации, псевдохалюцинации и налудности за отношение, въздействие, значимост и поведенчески отклонения стигащи до агресивни и деструктивпи прояви.

Посочено е, че освидетелстваната е млада жена на 29 години, с нормално преморбидно развитие, фамилно - не обременена, има придобити житейски умения, изградени битови навици, тя има средно образование и опити да учи висше. От 2024год. има определена пенсия по болест, живее в едно домакинство с родителите си, които са в активна възраст, в семейна къща.

Вещото лице твърди, че когато приема лекарства се намира в добро състояние, тя може да планува, да извършва различни дейности в това число и административни и домакински, в състояние е да прави сметки, да прецени какви нужди има и как да 4 разпредели времето си, ежедневните задачи, да направи парични сметки и преценка за нужни неща според опита и възпитанието. Но перспективни съждения по повод на сложни житейски въпроси, по-сложни умозаключения по належащи общосемейни проблеми, както и преценката и на по-сложни ситуации я затруднява.

Твърди още, че когато е болна, психиката се владее от болестни преживявания и трябва да бъде лекувана за да се възстанови. В този контекст отбелязва, че психичното заболяване на освидетелстваната придобива тенденция към хронификация и нужда от по-продължително лечение в болнични условия, като родителите успяват да я мотивират за лечение. Вещото лице изтъква, че в процеса на боледуването се наблюдава засилваща се ригидност в нагласите и съжденията, без диференцирано съзнание за психична болест, липса на мотивация за провеждане на лечение, употреба на психоактивни вещества, поради което настъпват чести влошавания.