Решение № 2475 от 15.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2475 гр. София, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело № 20241100508302 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

Образувано е по въззивна жалба от ответника Т. И. Н., чрез адв. П. К., назначен за особен представител по реда на чл.47, ал.6 от ГПК, срещу решение №7064/17.04.2024г., постановено по гр.д. №1838/2023г. по описа на СРС, 27 състав, с което е осъден на основание чл. 45 ЗЗД Т. И. Н. да заплати на Г. В. Б. сумата от 5000лв, предявен като частичен иск от сума в общ размер от 20000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в увреждане на доброто име, честта и достойнството на ищеца в резултат на публикация от 22.09.2020г. със заглавие „Г. Б. - ШЕФ НА НАЦИОНАЛНА МРЕЖА ЗА ДЕЦАТА ЗАЩИТАВА ПЕДОФИЛИЯТА“, ведно със законната лихва от 22.09.2020г., до окончателното изплащане на вземането, както и разноските по делото.

В жалбата се излагат оплаквания, че решенето е неправилно и необосновано, тъй като е постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Не било установено авторството на деянието, липсвала влязла в сила присъда за твърдяно престъпление по реда на НК и НПК. От свидетелските показания не можел да се установи авторът на написаното във 1 фейсбук и ползвателя на акаунта. Липсвал обиден характер на използваните изкази. Искът бил недоказан по основание и размер. Не били доказани и твърдените неимуществени вреди, нито промяна в начина на живот на ищеца вследствие на силен стрес, продължаващ след събитието. Поради изложеното моли решението да бъде отменено и предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на жалбата от насрещната страна Г. В. Б..

Съдът, като обсъди доводите на страните относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.

272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации (чл. 272 ГПК). Събраните в първата инстанция доказателства са правилно обсъдени и преценени от първоинстанционния съд към релевантните за спора факти и обстоятелства и с оглед обстоятелството, че пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266 от ГПК, които да променят установената от районния съд фактическа обстановка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново приетите по делото доказателства. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Софийски районен съд е сезиран с предявен от Г. В. Б. срещу Т. И. Н. иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за обезщетяване на неимуществени вреди от 2 непозволено увреждане вследствие на публикация от 22.09.2020г. със заглавие „Г. Б. – ШЕФ НА НАЦИОНАЛНА МРЕЖА ЗА ДЕЦАТА ЗАЩИТАВА

ПЕДОФИЛИЯТА“.

За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл.45 от ЗЗД ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че са налице следните елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД, а именно: деяние, противоправност, вреди и техния размер, причинна връзка между деянието и вредите.

Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 от ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията. Ответникът следва да докаже и всички факти, от които произтичат възраженията му.

В чл. 39 - 41 от КРБ и в чл.10 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи е прогласено правото на всеки да изразява и разпространява мнение и да търси, получава и разпространява информация. В обсега на това право се включва свободата на всеки да отстоява своето мнение и да получава, съобщава и предава мнения, идеи или информация независимо от начина на изразяване. Това е едно от основните права на личността, но същото не е абсолютно. Самите норми, които го прокламират, въвеждат някои ограничения, като не позволяват то да бъде използвано за накърняване и засягане на изрично изброените права и интереси, а също и в общия за всички права чл. 57, ал. 2 КРБ, който не допуска злоупотреба с тях, както и упражняването им, ако се накърняват права или законни интереси на друг.

Такова ограничително основание се съдържа и в текста на чл. 10, т. 2 от Конвенцията, допускащ ползването на свободата на изразяване на мнения да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени в закона, необходими са в едно демократично общество и са в интерес на надлежно указаните цели. Сред ценностите, чиято закрила е основание за ограничаване на правото на свобода на изразяване на мнения, основният закон изрично посочва присъщите на личността чест, достойнство, добро име. Те именно са обект на посегателство при нанасяне на обидата (умишленото унижаване достойнството на дадено лице посредством неприлично отнасяне с него) и на клеветата (съзнателното разгласяване на неистински позорни обстоятелства за дадено лице или приписване на 3 престъпление другиму). Поради това гражданската отговорност за обида и клевета като средство за защита на честта, личното достойнство и доброто име представлява такова ограничение на правото на свобода на изразяване на мнение, което е допустимо и от КРБ, и от Конвенцията. Във всеки случай следва да се прави ясно разграничение между обидата и клеветата, които са в обсега на предвидените с чл. 39-41 от КРБ ограничения, и оценъчните съждения, които са извън този обсег. /Решение №253/2013/29.01.2014 по дело №1251/2012 на ВКС, ГК, III г.о./. В решение № 7 от 4.VI.1996 г. по конст. д. № 1/96 г. Конституционният съд на РБ постановява следното: „Отделните права, предоставени от разпоредбите на чл. 39 – чл. 41 от Конституцията, задължават държавата да се въздържа от намеса при тяхното упражняване.

Ограничаването на тези права е допустимо с цел охраната на други, също конституционно защитими права и интереси, и може да става единствено на основанията, предвидени в Конституцията. Не се допуска ограничаването им със закон на други, извън посочените в Конституцията основания. При налагането на тези ограничения органите на законодателната, изпълнителната и съдебната власт са длъжни да държат сметка за високата обществена значимост на правото да се изразява мнение, на свободата на средствата за масова информация и на правото на информация, поради което ограниченията (изключенията), на които тези права могат да бъдат подлагани, се прилагат ограничително и само за да осигурят защита на конкуриращ интерес. Сред тези основания, възможността да се осъществи намеса в правото свободно да се изразява мнение, когато то се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго, е най-голяма, тъй като по този начин се охраняват честта и достойнството и доброто име на личността съгласно чл. 4, ал. 2 и чл. 32, ал. 1, изр. 2 от Конституцията. Това конституционно ограничение не означава, че не може да бъде осъществявана публична критика, особено на политически фигури, държавни служители и държавни органи”.

Според възприетото в трайната практика на ВКС становище, когато не се касае за превратно упражняване на правото по чл.39 ал.1 от КРБ на Република България (КРБ) и свободата на мнение не е използвана, за да се увреди доброто име на другиго, твърдения и оценки могат да се разпространяват свободно. Не е противоправно поведението при изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира или се предполага във връзка обществен въпрос, 4 свързан с неговия пост, дейност или занятие. Негативните оценки за определена личност, открояваща се по една или друга причина в обществения живот, не пораждат отговорност, ако не засягат достойнството на личността, т.е. ако не осъществяват състава на обидата или състава на клеветата.

Въззивната инстанция намира за правилен извода на първоинстанционния съд, че по делото е установено по несъмнен и категоричен начин авторството на деянието. Видно от приетия като доказателство по делото протокол за проведено на 08.11.2022г. открито съдебно заседание по НЧХД №13136/2020г. по описа на СРС, 93 състав, ответникът в качеството си на свидетел е направил изявление, че процесната статия е публикувана от него на сайта „Юстиция.бг“, като едновременно с това публикуване статията се отразила в профила на Петър Низамов в няколко социални мрежи. Ответникът е посочил изрично, че само той може да публикува в този сайт. Така направеното изявление от ответника следва да бъде ценено от съда като признание за неизгоден за него факт, съгласно чл.175 от ГПК.

Уважаването на предявения иск с правно основание чл.45 от ЗЗД е предпоставено от установяване при условията на пълно и главно доказване, че процесните изявления на ответника съдържат неверни клеветнически твърдения и са обидни и опозоряващо личността на ищеца. Позорното обстоятелство е твърдение за съществуването на определен факт, който се отнася до укоримо от гледище на морала поведение на пострадалия и който е от естество да накърни доброто му име в обществото, като същевременно това твърдение е невярно. Обидата е унизителна за честта и достойнството проява.

Клеветата е умишлено разгласяване на позорно обстоятелство за другиго, устно или писмено, чрез довеждане до знанието на трето лице на конкретно несъществуващо позорно обстоятелство, като клеветнически могат да бъдат само твърдения с конкретно съдържание, които носят информация за точно определено обстоятелство, време, място и лице.

За да възникне задължение за ответника за репариране на вреди, разгласените обстоятелства следва да бъдат освен неверни, и обективно позорни за честта на ищеца – да са твърдения за действия, които се смятат за безнравствени или несъответни с общественото понятие за чест или пък с положението на наклеветения; провокират негативизъм и презрение към 5 наклеветения от страна на общественото мнение. Настоящата инстанция намира, че изявленията на ответника не са оценки и квалификации, а фактически твърдения, които са позорящи за ищеца, а именно твърденията, че ищецът „защитава педофилията“, както и че „има нещо общо с трафика на деца“. Безспорно така заявените твърдения са позорящи и накърняват честта и достойнството на ищеца, като същият е представен като личност, извършваща неморални деяния и това е предизвикало еднозначна негативна оценка в обществото. Не са ангажирани от ответника доказателства за истинността на посочените твърдения, които без съмнение са клеветнически и позорящи.

Честта, доброто име и авторитета на ищеца в обществото са поставени под съмнение чрез твърдения за конкретни неверни факти. С публикацията е нарушено правилото да не се вреди другиму. Свободата на словото не е абсолютна, а се разпростира до пределите, отвъд които ще бъдат засегнати други конституционни ценности, каквито са доброто име и правата на другите граждани. В нейното съдържание не се включва възможност за разпространяване на неверни данни, засягащи лични граждански и човешки права. Именно с оглед това виновно и противоправно поведение ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за претърпените неимуществени вреди вследствие на засягане на честта, достойнството и доброто му име сред неограничен кръг лица.

Разпечатката съдържа 30 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/dbd291de-76b0-42f2-9087-42f9c5322943