Решение № 193 от 07.09.2026, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 193 гр. Разлог, 07.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, І НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галена Н. Манова-У.а при участието на секретаря И. А. П., разгледа докладваното от Галена Манова-Узунова, Адм. нак. дело № 20251240200083 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба от И.М.И., с ЕГН*, от *, с/у НП №* от 02.01.2025 г. на Н-к РУ в ОДМВР-Б., РУ-Р., упълномощен с M3 -№*/02.12.2021 г., с което за нарушение на чл.103 от ЗДвП, чл.94, ал.3 от ЗДвП и чл.150 от ЗДвП, му е наложено АДМ. наказание глоба от 100.00 лв. на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, АДМ. наказание глоба от 20.00 лв. на основание чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП, и АДМ. наказание глоба от 200.00 лв. на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП.

С жалбата се твърди, че издаденото НП е неправилно, незаконосъобразно и явно необосновано. Сочи се, че същото е издадено при съществено нарушение на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят оспорва така вменените му нарушения. Както с жалбата, така и в СЗ навежда доводи, че не е управлявал автомобила, тъй като тогава не е бил в районали Полицай Д. не го е спирал за проверка. В последствие е научил, че са спрели братовчед му, но са обвинили него, че той е карал, защото тогава не е имал книжка. Автомобилът с който е спрян братовчед му е на брат му.

Предвид изложеното иска НП да бъде отменено.

В СЗ жалбоподателят се явява лично и с упълномощен защитник – адв. А.Д. – АК-Б., която поддържа жалбата на всички основания, изложени в нея. Ангажира допълнителни гласни док-ства по делото, посредством разпита на двама свидетели. Излага подробни съображения в съд. прения.

НО - Н-к РУ в ОДМВР-Б., РУ-Р. - редовно призован, не изпраща представител. Изразява в депозираната молба, която е представил ведно с адм. нак. преписка, че поддържа така издаденото НП и прави възражение за прекомерност на разноските за адв. възнаграждение.

РП-Б., ТО-Р., не изпраща представител и не изразява становище.

Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното НП, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 20.11.2024 г. в 14:30 часа, полицейски екип при ОД на МВР-Б., РУ-Р., – К.И.Д. и А.А.Ш. установили, че в *, в района на магазин ,,Б.”, в посока ДГ за Магазин ,,Б.”, И.М.И., с ЕГН*, управлявал л. а. марка ,,Ф.т." с рег. №*, и при подаден сигнал със стоп-палка по образец, същият не спрял крайно дясно по посока на движение, напуснал лентата за движение и спрял в лентата за насрещно движение. Напуснал управляваното МПС, не се подчинил на 1 издаденото му разпореждане да се представи и самоволно напуснал мястото на проверката.

От направената справка с ОДЧ полицейските служители установили, че И.И. управлявал описаното ППС без да е правоспособен водач на МПС.

За констатираното нарушение на основание чл.26, ал.3 от ЗАНН, на И.И. е съставен от полицейския служител Д., в присъствие на пол. служител Ш.А., АУАН с №*, от 28.11.2024 г.

Актът бил съставен в присъствие на жалбоподателя, като същият го е подписал с възражения, като собственоръчно е написал - ,,Не съм карал аз”. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, жалбоподателят е депозирал и писмени възражения по акта.

НО разгледал възраженията на жалбоподателя с/у акта, но счел същите за неоснователни и на 02.01.2025 г. е издал обжалваното НП с №* от 02.01.2025 г. Същото е връчено лично на жалбоподателя на 29.01.2025 г.

НП е издадено от компетентен орган – Н-к на РУ-Р. при ОДМВР-Б., действащ съгласно делегирани правомощия по Заповед №*/02.12.2021 г. на министъра на ВР (изменена и допълнена със Заповед №*/07.10.2024 г.), приложена по делото.

Адм. нак. производство е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, а НП е било издадено в 6месечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН.

В хода на съд. следствие са разпитани като свидетели полицейските служители - К.Д., А.Ш. и Ш.А..

От страна на жалбоподателя също са ангажирани гласни док-ства, обективирани посредством разпита на св.И.И.М. и А.М.М..

Видно от показанията на свидетеля Д., същият заявява, че на 16.11.2024 г. с колегата А.Ш. са работили по КАТ, безопасност на движението в *. Двамата са били на *, където наблизо имало магазин наименуван „Б.“, когато към тях се приближил л. а. „Ф.Г.“, с №*. Св. му подал стоп-палката и отвътре изскочил жалбоподателя и започнал да тича. Д. му викнал 2 пъти:

„Г-не, стой, стой“, но същият влезнал в ДГ или ДЯ, поради което се отказали с колегата му да тичат, за да не плашат децата. Пуснали само камерите да се гледа. Св. заявява, че познават много добре жалбоподателя. Сочи, че с колегата му Ш. са видели автомобила и знаят, че този автомобил се управлява от лице без книжка, който е неправоспособен, обаче от автомобила, изскочил брата на собственика - И.И.. Св. сочи, че познава и И. и това са системни нарушители. Малко по късно се обадили на дежурния и докладвали какъв е случая. След това е дошло едно младо момче межди 20-30, не повече и той се е представил за шофьор, като те го изгонили. Св. заявява, че водачът е доста по възрастен и самите лица ги познавали Решили ч/з кварталните, които обслужват участъка в Б., да връчат призовка на нарушителя, тъй като се отказали да тичат по него, така го призовали. Сочи, че жалбоподателят е дошъл в РУ с адв. П.С., като не може да посочи на която точно дата.

Съставили му акт и с това приключило всичко. Св. заявява, че са докладвали всичко и ако трябва от камерите да се свалят записи, този г-ин как тича. Твърди, че веднага се е обадил този запис да го запазят, но не може да каже дА. се пазят записите. Св. сочи, че жалбоподателят се е движил от центъра посока Джамията или посока с.Д.. Автомобилът е идвал с/у тях. В района на магазина, на 20-30 м. от тях, са познали автомобила, като св. Д. със стоп плаката се развикал: „Г-не, спрете, спрете, И.“. Заявява, че той тогава е загасил автомобила, скочил е от колата, като оставил автомобила от дясната страна посока на движение на него. Св. твърди, че е възприел този г-ин и че го познавали Същият е бил висок, едър човек. Бил е с цветно яке облечен, жълтеникаво. През това време колегата му Ш. е бил на 2-3 м. зад него. Заедно са били на улицата. По-късно видели до неговия автомобил, че има къща с камери. Извикали собственика на тази къща, като го попитали дали може да съдейства, за да свалят записите, но той е казал: „Моля, не ни вкарвайте в беля. С тези хора не искаме да си имаме работа“. Свидетелят заявява, че това лице не е било отвънка на улицата, когато е гонел нарушителя. Заявява, че нарушителят си е спрял в неговото платно.

Не е правил опит за завиване с обратна маневра. Сочи, че не е спирал в насрещното платно, в неговата си лента е спрял и е започнал да тича директно. Заявява, че друг път не е съставял 2 актове на това лице. На брат му е съставял 2 акта, за това че е карал без книжка. Св. заявява, че познава И.И. покрай проблемите с колегите и покрай брат му е запомнил колата. Сочи, че визуално го е срещал по селото, по центъра, тъй като работи по КАТ. Заявява, че колата е на брат му И.И.. За случая са се обадили на дежурния да бъде запазен записа на камерите.

Разпитан в СЗ в качеството на свидетел А.Ш. също заявява, че са имали дежурство с Д..

Било е м.11.2024 г., но не е сигурен за датата, 16 или 20. Св. сочи, че работи като мл. полицейски инспектор в РУ-Р.. На една от двете дати били заедно на дежурство с колегата Д.. Били на работа като автопатрул в района на о.Б. и о.Я., като работили 2 часа в Б., 2 часа в К., по селата. Имали си конкретни часове, които трябвало да спазват. Някъде около 1400 ч. – 14:30 ч. били в с.К.. Една главна улица имало и работили по КАТ. Той е бил седнал в служебния автомобил и току-що били съставили 1 АУАН, като свидетелят е бил в автомобила и завеждал в доклада за установен акт, когато колегата му Д. е бил отвънка при служебния автомобил. По едно време видял, че Д. бързо ускорил крачката и все едно се затичал. Нито го е викнал, нито се е обърнал към него. Св. излязъл до служебния автомобил и е видял, че 1 автомобил е бил спрял в насрещното, не в платното в което се движи, а в другото платно, пред магазин „Б.“. Обаче автомобилът е бил спрял напряко на платното за движение в насрещното платно. И тогава видял някакво момче, което той видял в гръб и Д. почнал да вика: „Г-не, спрете, спрете“, обаче това момче не изпълнявал неговите отправени покани. Св. сочи, че се е върнал в служебния автомобил и казал на Д. качвай се да го настигнем. Заявява, че това момче го е видял само в гръб, било е облечено в шушляково яке, цвят жълто-зелено. Д. го е викал, но той се е отдалечавал, не е искал да спре. Оставил колата на пътя, ,,Ф.Т.“ с №* е била колата. Св. се качил при Д., за да го настигнат, но това момче се е скрило в една къща. Вътре е имало доста хора, те не можели да влязат и почнали да го търсят. Под тази къща е имало ДГ, тя имала голям двор, почнали да обикалят, да питат, но никой не го е видял, никой не им е казал. Те стоели там пред въпросния автомобил, който е бил спрян на пътя, тогава колегата му Д. казал: ,,аз тази кола я познавам”. Св. Ш. заявява, че не го познава този автомобил и не знае кой е собственикът му. Сочи, че като минали около 10-15 мин., това момче което е видял в гръб с това яке жълто-зеленото, дошло при тях, било е слабо момче. Представило се е, че се казва И.У.. Дошло е при тях, като им е казало, че той е управлявал въпросният автомобил, който се е намирал пред тях на улицата. Обаче колегата му Д. казал: „Не, тази кола не я караше ти“. Тая кола е на еди кой си, на някакъв И., който е бил иман на селото”. Св. заявява, че никога не го е виждал И. нито като собственик, нито като иман на селото. Сочи, че И.У. започнал да им обяснява нормално и спокойно, че не е носил никакви документи в себе си и поради това, че е нямал никакви документи се е изплашил, като това е била причината, за да побегне. Обаче Д. е викнал: „Не караше ти”, като е почнал да спори с У. и му е казал, че тази кола е на И., на иманали Св. заявява, че не може да конкретизира и не може да каже кой е управлявал въпросният фолксваген. Заявява, че не е видял Д. да спира с палка този автомобил, тъй като е бил в колата. Твърди, че пред него Д. не е казвал кой е управлявал автомобила. Заявява, че той е звъннал в полицията в Р. да докладва на КАТ, на ръководството. Твърди, че пред него не е обявил конкретно лице, което е трябвало да се издирвали Заявява, че не си спомня дали са били включени бодикамери. Заявява, че не може да каже дали е необходимо да се обаждат на дежурния, за да може да се запамети информацията в камерите, ако са работили. Заявява, че Д. е говорил за камери със собственика на една къща, малко по надолу в ляво, той обаче е казал, че камерите не работят. Св. заявява, че не може да каже кое лице е управлявало този автомобил.

Съдът кредитира показанията на свидетелите Д. и Ш. в частта относно времето и мястото на извършване на нарушението, както и непосредствено възприетите от тях обстоятелства относно движението и спирането на автомобила, действията на лицето което го е управлявал и предприетите от полицейските служители действия. Съдът не кредитира показанията на св. Д., в частта, в която твърди, че е разпознал жалбоподателя като водач на автомобила.

Свидетелят заявява, че е възприел автомобила на около 20-30 м. При това разстояние и при 3 липса на други док-ства, от които да се установява, че жалбоподателят е управлявал автомобила, не може да се приеме, че възприетото от свидетеля лице е именно жалбоподателя. Освен това св. Ш. заявява, че не познава жалбоподателя и не може да каже дали той е управлявал автомобила. Като са минали около 10-15 мин., това момче което е видял в гръб с това яке жълто-зеленото, дошло при тях, било е слабо момче. Представило се е, че се казва И.У..

Свидетелят Ш.А.А., заявява, че познава лицето И.И., като сочи, че е бил само свидетел при съставяне на акта. Бил е на работа на тази дата. Когато му е бил съставен акта, жалбоподателят е дошъл в РУ. Св. твърди, че колегата му Д. е съставил акта. Сочи, че той се е разписал като свидетел при съставянето. Дата и час не си спомня. Заявява, че Д. е състави акта за чл.150, че управлява МПС-то без да е правоспособен водач. Сочи че не е бил на самата ситуация, където е станало. Няма спомен дали И.И. е подписал акта. Не може да се сети дали е имал възражения с/у акта.