Решение № 17474 от 30.09.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17474 гр. София, 30.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20251110122373 по описа за 2025 година

РЕШЕНИЕ

30.09.2025 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ при секретаря Елица Данова, като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. дело № 22373/2025 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от „АСВ“ ЕАД срещу В. Н. П., като се твърди, че ищецът бил придобил вземания срещу ответника по силата на договор за цесия, сключен с „АТ“ ЕООД. Поддържа, че с цесия му били прехвърлени вземания по договора за предоставяне на поръчителство от 29.12.2016 г. Навежда доводи, че ответника е уведомен за извършената цесия. Излага съображения, че между ответника и „КР“ ЕАД бил сключен договор за потребителски кредит № 2676031/22.11.2022 г., като на същата дата между „АТ“ ЕООД и ответника, а така и между „АТ“ ЕООД и „КР“ ЕАД били сключени договори за предоставяне на поръчителство и поръчителство, като „АТ“ ЕООД започнал да отговаря солидарно за вземанията по договор за кредит в качеството му на поръчител. Твърди, че кредитополучателят не бил изпълнил задълженията си по договора за кредит, като 1 кредиторът бил удовлетворен от поръчителя, за който били възникнали регресни вземания за сумата от 5623,99 лева – незаплатена главница, сумата от 995,44 лева – договорна възнаградителна лихва за периода от 10.03.2023 г. до 12.06.2024 г., както и сумата от 899,98 лева – мораторна лихва за периода от 11.03.2023 г. до 01.01.2025 г. Поддържа, че е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, но ответника бил възразил, поради което имал правен интерес от предявените искове. Иска да бъде признато за установено, че ответника дължи претендираните суми, както и присъждането на деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като претенциите се оспорват. Твърди, че договорът е недействителен по аргумент от чл. 22 ЗПК, във вр. чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което обосновава подробно. Поддържа, че в случая като потребител е поел задължението да заплаща възнаграждение за поръчител, което е оскъпило кредита, но същото не било надлежно предвидено в договора за кредит, поради което било налице и противоречие с правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което аргументира подробно. Навежда доводи, че клаузата на чл. 4 от договора за кредит била нищожна, тъй като същата обвързвала сключването на договора за кредит с предоставянето на обезпечение, като единствено привидно била предоставена възможност договора евентуално да се сключи без предоставянето на обезпечение. Сочи, че практически целта на клаузата била потребителят да избере възможно най-бързия начин за одобряването на кредита и неговото отпускане, което обаче бил и най-скъпият вариант, тъй като сключването на договора за поръчителство се явявало именно подобно условие. Излага съображения, че изискването за сключването на договор за поръчителство било в противоречие с чл. 16 ЗПК, тъй като кредиторът имал задължение да оцени кредитоспособността на кредитополучателят, а в случая било очевидно, че подобно проучване не е било правено. Поддържа, че договорът за поръчителство се явявал допълнителна услуга за потребителя, като последният дължал заплащането на възнаграждение за същата независимо от това дали ще се стигне до ангажирането на отговорността на поръчителя, като този разход бил известен на кредитора, поради което следвало да бъде включен в ГПР. Инвокира доводи, че двамата договора са свързани, което се установявало от множество обстоятелства, които обосновава. Излага съображения, че договорът за поръчителство е сключен извън присъщата му обезпечителна цел, а целял единствено начисляването на допълнителни разходи за потребителя, което било необходимо условие поставено от кредитора и то с точно определено юридическо лице, което препятствало възможността кредитополучателят да предостави поръчител при поблагоприятни условия, вкл. и безплатно, като в случая възнаграждение за поръчителя било в размер на 5409,57 лева, при предоставена сума по кредита от 6000,00 лева. Прави извод, че в случая било налице значително неравновесие в правата и задълженията на страните по договорите. Твърди, че договорът за поръчителство бил нищожен поради липсата на предмет и основание, като излага подробни съображения. Иска отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран първоначално обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 99 ЗЗД, във вр. чл. 143 ГПК, във вр. чл. 9 ЗПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Спорното материално право е обусловено от проявлението в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на валидно сключен договор за потребителски кредит по който сумата да е предоставена на ответника; 2) валидно сключени договори за поръчителство; 3) поръчителят да е изпълнил в това си качество задълженията на ответника по договора за кредит, като е уведомил главния длъжник за това; 4) поръчителят да е цедирал регресните си вземания, произтичащи от 2 изпълнението на задължението в качеството на поръчител; 5) отвентикът да е надлежно уведомен за извършената цесия.

От Договор за потребителски кредит № 2676031/22.11.2022 г., сключен между „КР“ ЕАД от една страна, в качеството на кредитор и В. Н. П. от друга страна в качеството на кредитополучател се установява, че кредиторът предоставя на кредитополучателят сумата от 6000,00 лева, като кредитополучателят се задължава да я върне на 24 месечни вноски, ведно с уговорената договорна възнаградителна лихва. В договора е посочено, че ГПР е 21,64 %.

В клаузата на чл. 4, ал. 2 от договора за потребителски кредит страните са договорили, че кредитополучателят се задължава да предостави един от посочени видове обезпечения, в това число и поръчителство.

Представен е Договор за предоставяне на поръчителство от 22.11.2022 г., сключен между „АТ“ ЕООД от една страна в качеството на поръчител и В. Н. П. – от друга страна в качеството на потребител. По силата на договора поръчителят се задължава да сключи с „КР“ АД договор за поръчителство, като отговаря солидарно за задълженията на потребителя по Договор за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението. От своя страна потребителят се задължава да заплати възнаграждение на поръчителя в размер, което в случая е уговорено, че в размер на за всеки месец за периода на действие на договора за кредит. А общо дължимото възнаграждение за периода на действие на целия договор за кредит е 5409,57 лева.

Приложен е Договор за поръчителство от 22.11.2022 г., сключен между „КР“ АД от една страна, в качеството на кредитор и „АТ“ ЕООД от друга страна, в качеството на поръчител. С оглед уговореното в договора поръчителят се е задължил солидарно за сумите по Договор за потребителски кредит № 2676031/22.11.2022 г., сключен между „КР“ ЕАД от една страна, в качеството на кредитор и В. Н. П..

От непредставен в пълнота Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 21.06.2024 г. (представени са само стр. 1 и стр. 12), сключен между „КР“ ЕАД от една страна в качеството на цедент и „АТ“ ЕООД и „АСВ“ ЕАД от друга страна в качеството на цесионери се установява, че цедентът прехвърля на цесионерите вземния описани по чл. 2. 1 и чл. 2.2. от договора.

Представено е непълно и трудно четливо приложение № 1 към договора за цесия (л.

48-50 в кориците на делото) по отношение на вземанията прехвърлени чрез цесията.

От заключението на СТЕ (почеркова) се установява, че печатните текстове на процесния договор са изпълнени с шрифт с размер на кегела 13, като в констативносъобразителната част експертът е посочил, че подписите, които са положени в долната част на документ касае пълна идентичност на същите, което в теорията и практиката на изследването на документи е невъзможно, доколкото дори при еднакви условия никое лице не може да изпълни еднакъв подпис. Тоест идентитет може да има само между оригинал и копие.

Съдът, като взе предвид, че заключението на СТЕ (почеркова) не е оспорено и с оглед останалите доказателства по делото, съобразно чл. 202 ГПК намира, че следва да я кредитира, тъй като е изготвена обективно компетентно и добросъвестно. Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените задачи, като по делото липсват доказателства, че експертът е заинтересован от изхода на правния спор или е недобросъвестен.

С оглед гореизложеното и предвид заключението на СТЕ (почеркова), съдът намира, че по делото въпреки положени подписи под процесните договори се разколебава тяхната формална доказателствена стойност по чл. 180 ГПК, поради което ищецът не е доказал пълно и главно, че изобщо договор е сключван. Тоест, не е налице първата материална предпоставка, поради което с оглед неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме недоказаният факт за неосъществеил се обективната 3 действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. Следователно е безпредметно изследването на останалите материални предпоставки, поради което претенцията следва да бъде отхвърлена.

Въпреки това за пълнота по останалите материални предпоставки, съдът намира, че следва да изложи следното:

От извършена служебно справка в Агенция по вписвания – Търговски регистър, на основание чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛН се установява, че принципал на заявителя „АТ“ ЕООД, е „КР“ ЕАД (с предишна правноорганизационна форма АД).

Следователно се касае за хипотеза на свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ.

Прието и неоспорено е заключението на ССчЕ, като от същото се изяснява, че сумата от 7009,18 лева е прихваната между „АТ“ ЕООД и „КР“ ЕАД с насрещни разчети, като размерът на задължението към „КР“ ЕАД от. 12.02.2023 г. до 21.06.2023 г. е в размер на 5623,99 лева – главница, сумата от 995,45 лева – договорна лихва и сумата от 1047,29 лева – мораторна лихва, съответно към 02.01.2025 г., задълженията са 5623,99 лева – главница, сумата от 995,45 лева – договорна лихва и сумата от 1424,18 лева – мораторна лихва.

Уточнено е, че плащанията на ответника в размер на 570,45 лева са отнесени като сумата от 376,01 лева главница, както и сумата от 194,44 лева – лихва, съобразно погасителния план, като по договора за предоставяне на поръчителство е заплатена сумата от 630,81 лева, а плащанията са отнесени към първа и втора вноска по погасителния план. Вещото лице е изяснило, че общо направените плащания са в размер на 7201,26 лева, като вариативно е посочено, че същите биха погасили общо дължимата главница от 5560,13 лева. Уточнено е, че със сумата от 6000,00 лева, която е заплатена на 04.03.2025 г. са погасени задължения, както следва: сумата от 995,44 лева – главница, сумата от 3718,81 лева остатък от договорна главница, сумата от 200,39 лева – съдебни разноски, сумата от 491,17 лева – лихва за забава до 21.06.2024 г. и лихва за забава от 21.06.2024 г. до 01.07.2025 г. в размер на сумата от 594,19 лева. Експертът е уточнил, че ГПР не е включено възнаграждение за поръчител, което в противен случай ще е в размер на 118,72 %, а ако същото беше включено ГПР ще е в размер на 105,77 %.

Съдът, като взе предвид, че заключението на ССчЕ не е оспорено и с оглед останалите доказателства по делото, съобразно чл. 202 ГПК намира, че следва да я кредитира, тъй като е изготвена обективно компетентно и добросъвестно. Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените задачи, като по делото липсват доказателства, че експертът е заинтересован от изхода на правния спор или е недобросъвестен.