Решение № 80 от 02.07.2026, Окръжен съд - Търговище

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. Търговище, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА

Членове:

БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА

СТЕЛА ИВ. ИВАНОВА при участието на секретаря ИРИНА П. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА Въззивно гражданско дело № 20263500500105 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 627 от 16.12.2025 година, постановено по гр.дело № 486/25 година по описа на Районен съд – Търговище, съдът е отхвърлил предявения от И. Ц. П. с ЕГН ******** от гр.*********, ул. „*******“, № ****, ет. ****, ап. **** против П. В. П. с ЕГН ********** от с.*********, ул. „*******“, № ****, общ.********* иск за сумата от 4 000 лв.(или по 200лв. месечно) за периода от 01.10.2017 г. до 01.10.2024 г., претендирана със законната лихва, представляваща обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС. Отхвърлен е и предявения от П. В. П. против И. Ц. иск за заплащане на сумата от по 100 лв. месечно, считано от датата на исковата молба- 20.05.2025 г. до постановяване на решение по делото, представляваща обезщетение за лишаване от ползването на припадащата му се част от съсобствен имот, представляващ вилен имот в м.“Драка“ в землището на гр.Търговище. С решението са присъдени и разноски.

Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от И. Ц. П..

Със жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно. За да постанови решението си, решаващия съд е приел, че ответника по иска е бил поканен да заплаща наем едва с връчването на исковата молба- 24.04.2025 г., от което последвал извод, че обезщетение не се дължи. Гласните доказателства установяват, че ответникът отказвал достъп до имота, нещо повече затруднявал и ограничавал достъпа . Освен горното, за да отхвърли иска, 1 съдът е приел, че не е доказан размера на притежаваните от нея права в имота.

Въззивницата твърди, че тези изводи също са неправилни, с оглед на това, че в тази насока са събрани писмени доказателства- удостоверение за данъчна оценка на имота, в което са посочени правата на всеки един от съсобствениците. В обобщение в жалбата се твърди, че гласните доказателства събрани по делото, установяват безспорно, че ответникът е препятствал достъпа на въззивницата до имота, като я е лишил от правото да го ползва съобразно правата, които има. Моли се за отмяна на решението на РС – Търговище, с искане вместо него да бъде постановено ново, с което предявеният иск бъде уважен. Претендират се разноски във въззивното производство.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК са постъпил отговор от ответника П. В.

П.. Последният твърди, че постановеното решение е правилно. Твърди се, че противно на твърденията във въззивната жалба доказателствата по делото установяват, че виззивницата не е отправяла покана, с искане за заплащане на обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС. Не е доказала и притежаваните от нея права в процесния имот. В този смисъл изводите на съда са правилни. Моли решението да бъде потвърдено, като претендира разноски пред въззивната инстанция.

Съдът, след като констатира, че жалбата е подадена в срок и е допустима, провери изложените в нея оплаквания, обсъди представените доказателства и констатира следното :

Производството пред Районен съд – Търговище е образувано по предявен от И. Ц. П. от гр.*********, против П. В. П. от гр.**********-неин син, иск с правно основание по чл. 31, ал. 2 от ЗС, за заплащане на обезщетение поради това, че е лишена от правото да ползва съсобствения им имот находящ се в гр.Търговище, ул.“Арда“, № 6, представляващ имот с ид.

*** по КК на гр.Търговище с площ от 571кв.м., ведно с построената в него сграда с ид. ***, сграда с с ид. *** с площ от 15 кв.м., сграда с ид. *** с площ от 8 кв.м. и сграда с идентификатор *** с площ от 18 кв.м. Ответникът П. В. П. в срока за отговор на исковата молба и предявил против И. Ц. П. иск по чл. 31, ал. 2 от ЗС за присъждане на обезщетение за лишаване от ползване на съсобствен имот, представляващ имот с № 176.104 в местността „Драката“ землището на гр.

Търговище с площ 865кв.м., заедно с построените в имота сграда с площ 16 кв.м и сграда с площ 14 кв.м. С, постановеното по делото решение, предявените искове са били отхвърлени като неоснователени.

Фактите по така изложения спор са следните:

2

Не е спорно, че страните както и Я. В. П. са наследници по закон на че Владимир П. П.. Неговият наследодател /негов баща/ П. П. А. е придобил собствеността върху имот, представляващ дворно място, застроено и незасторено с площ от 417 кв.м. в гр.Търговище, парцел VI -1184 в кв.120 по плана на града въз основа на договор за покупко-продажба, сключен през 1950 година. С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 34, том III, дело № 633/1993г. по описа на нотариус Кинка Генчева с район на действие РС – Търговище П. П. А. и Я.Г. А., негова съпруга даряват на своя внук П. В. П. 1/2 ид.ч. от имот с идентификатор *** и сградите в него съгласно скица № 15-480935/13.05.2024г., изд. от СГКК Търговище, имотът е отразен в КК на гр.Търговище като имот с ид. *** с площ от 571 кв.м. с адм. адрес гр.Търговище, ул.“Арда“, № 5, при съседи: ***, ***,

***, ***, ***, а сградите са отразени в Скица на сграда №

15- 480977/13.05.2024г. -за сграда с ид. *** с площ от 99кв.м., Скица на сграда № 15-480984/13.05.2024г. -за сграда с ид.

*** с площ от 15кв.м., Скица № 15-480985/13.05.2024г. -за сграда с ид. *** с площ от 8 кв.м. и Скица на сграда № 15480991/13.05.2024г.-за сграда с ид. *** с площ от 18 кв.м.

С нотариален акт № 104, том. VIII, рег.№ 11665, дело № 1072/2010 г. по описа на нотариус П. А. рег.№ 496 с район на действие РС – Търговище П. А. е дарил на ответника П. П. собствените си 3/8 ид.ч. от собствения си имот, представляващ ПИ с ид. *** по КК на гр.Търговище (стар номер на имота УП №VI-1184 в кв.120 по плана на гр.Търговище) с площ от 571 кв.м. ведно с по 3/8 ид.ч. от построените в имота сгради, като си е запазил безвъзмездно пожизнено право на ползване върху имота. В последствие през 2019 година Я. В. П., брат на ответника П. П. му е продал притежаваните от него 1/24 ид.ч. от същия имот, ведно с по 1/24 ид.ч. от сградите в него, като продажбата е обективирана в нотариален акт за покупко- продажба на имот № 53, том VIII, рег. № 12774, дело № 1234/2019г. по описа на нотариус П. А. рег.

№ 496 с район на действие РС– Търговище.

Владимир П. П. с ЕГН ********** от гр.********* /съпруг на ищцата и баща на ответника/ е придобил право на собственост върху новообразуван имот в м.“Драка“ в землището на гр.Търговище, представляващ имот с № 176.104 с площ от 865 кв.м., заедно с построените в него сгради със застр. площ от 16 кв.м. и 14 кв.м., въз основа на Заповед № З-ПЗ-452/14.06.2010г. на кмета на Община Търговище, по реда на §4а, ал. 6 от ПЗР ЗСПЗЗ.

И. Ц. П. е отправила писмена покана до ответника П. П. за предоставяне на достъп до имота на ул.“Арда“, № 6, в която е отправила искане да ползва и гаража в имота с площ от 18 кв.м. Със същата претендира да и бъде заплащан наем в размер на 200 лв. на месец, за периода от 01.10.2017 г. до 01.10.2024 г., в случай че и бъде отказан такъв достъп.

Представени са и сигнали от нейна страна до РУ Търговище, въз основа на които е образувана прокурорска преписка вх.№ 2754/29.10.2024 г. на РП – 3

Търговище. По тази преписка на П. В. П. е съставен протокол за полицейско предупреждение по чл. 65 от ЗМВР на 13.11.2024 г.

За установяване на дължимия за двата имота наем е била назначена експертиза, която е определила месечният наем на имота в гр.Търговище, ул.“Арда“, № 6 е в размер на 586 лв., а за имота в местността“Драка“, в размер на 170 лв.

По делото са събрани и гласни доказателства, показанията на свидетелите М. С. и Н. Х., сочени от ищцата и свидетелят Д. Д., сочен от ответника. В показанията си свидетелите на ищцата С. и Х. твърдят, че ищцата е искала да ползва само гаража, находящ се в имота в град Търговище.

В тази връзка правила опити да се свърже с ответника, но последният отказвал дори да говори с нея и не я допускал до имота. Твърдят още, че за имота в местността „Драката“, последният имал ключове, които преди време предал на майка си- ищцата. Не е заявявал претенции и не е искал достъп до този имот, в този смисъл, такъв не му е отказван.

С показанията си свидетелят на ответника Д. установява единствено, че страните са в лоши отношения, както и, че двамата имат имоти и живеят в с.

************.

От правна гледна точка съдът съобрази следното:

Няма спор, че имотът предмет на претенцията по чл. 31, ал. 2 от ЗС се ползва само от въззиваемия П. П.. При това и съгласно цитираната норма последния дължи обезщетение на останалите съсобственици за ползите от които ги е лишил. Това е така с оглед правата на съсобствениците да си служат с общата вещ и то съобразно притежаваните от тях права. Всеки съсобственик може да си служи с общата вещ, но по начин да не пречи на останалите съсобственици да я ползват и да си служат с нея според правата им. В случай, че общата вещ се ползва еднолично от един от съсобствениците, то последния дължи обезщетение на останалите съсобственици за ползите от които ги е лишил. В ТР № 7 от 2.11.2012 г. по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК на ВКС са дадени разяснения относно понятието „лично ползване“, като ВКС приема, че когато един от съсобствениците упражнява фактическата власт върху цялата вещ по начин, че препятства достъпа на друг съсобственик и се ползва /или при необходимост може да се ползва/ от нейните полезни свойства, съобразно предназначението й за задоволяване на свои нужди или потребности - той ползва лично по смисъла на чл. 31, ал. 1 от ЗС общата вещ.

От значение е само обстоятелството, че с действията си засяга правата на другите съсобственици, като им пречи да ги реализират. В тежест на претендиращият обезщетението по чл.31, ал.2 от ЗС съсобственик е да установи, че няма достъп до съсобствения имот по причина на поведението на ответника по иска и въпреки отправена покана. В случая гласните доказателства установяват, че ищцата е била възпрепядствана от ответника да ползва имота в гр. Търговище.

4

За да възникне задължение за обезщетение, законът предвижда, че собствениците, които са лишени от правото да ползват общата вещ, следва да са поискали писмено да им бъде дадена възможност да реализират правата си, без да ги задължава да доказват, че не са допускани до нея или реално да искат ползването. Съдебната практика е константна и категорична, че правото възниква с получаване на писмено поискване от съсобственика, лишен от възможността да ползва общата вещ. В самата покана не е нужно да се сочи причината поради, която се иска ползването на имота. Тя обаче трябва да достигне до съсобственика ползващ имота и от този момент се дължи обезщетение, в случай, че последният продължава да пречи. Веднъж отправено, писменото поискване се разпростира неограничено във времето докато трае съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика. По делото е приложена покана от ищцата до ответника, с изразено в нея желание да ползва имота. Кога обаче е връчена тя на ответника не е удостоверено. При това следва да се приеме, че последният е получил поканата с връчване на преписи от исковата молба, към която е приложена поканата- 24.04.2025 г., ето защо за него е възникнало задължението по чл. 31, ал. 2 от ЗС. В тази насока са и решенията на ВКС, на които се е позовал и първоинстанционния съд и които се споделят от настоящата инстанция, а именно решение № 121 от 7.04.2014 г. по гр. д. № 3230/2013 г., ВКС, IV г. о., решение № 112 от 2.07.2013 г. по гр. д.

№ 1011/2013 г., ВКС, II г. о., Решение № 50120 от 20.04.2023 г. по гр. д. № 2742/2021 г. на ВКС, II г. о. и др. Ищцата обаче претендира обезщетение за лишаване от правото на ползване за период 01.10.2017 г. до 01.10.2024 година, период предхождащ връчването на поканата на ответника. След деня на писменото поискване изключителното ползване от един от съсобствениците става неправомерно, поради което той дължи обезщетение. Писменото поискване действа само за в бъдеще. Поради горното, претенцията за периода 01.10.2017 г. до 01.10.2024 година е неоснователна.