Решение № 153 от 17.04.2024, Окръжен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. Русе, 17.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Магардичиян при участието на секретаря И.ка Венкова като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Гражданско дело № 20234500100396 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл.49 ЗЗД вр чл.52 ЗЗД вр чл.45 ЗЗД.

Ищецът М. И. Х. твърди, че на 24.04.2023г около 08.30 часа в гр.Р. на бул.“Ц. О.“ пред офис на Еконт и фирма „С.“ при слизане от бус и качване на тротоара, стъпил в участък с увредена тротоарна настилка, който бил покрит с едър чакъл в частта, в която липсват положени плочки. При стъпването върху чакъла той се размества, в резултат на което ищецът полита и пада на дясната си ръка. Причина за падането е непочистената, неподдържана и увредена настилка на тротоара посипана с едър чакъл. Въпреки, че е бил с подходящи и удобни за сезона обувки, поради нестабилността, неукрепеността и раздробеността на асфалтовата настилка на тротоара, той загубил равновесие, подвил крака си и паднал. Мястото, на което асфалта е бил неукрепен и разбит не е било обозначено или оградено, което е затруднявало възприемането на уврежданията по настилката и от там затруднява възприемането, че преминаването му от там крие риск. След падането изпитал остра болка в областта на дясна гривнена става, като движенията му били силно ограничени и затруднени. Изпитвал силна болка в областта на китката. След инцидента с трудности отишъл в УМБАЛ“Канев“ООД където първоначално му била поставена гипсова имобилизация и му била поставена диагноза „ фрактура радии декстра ин партие дисталис“. След получаване на резултатите от изследванията постъпил на оперативно лечение. Извършена е открита репозиция с фиксиране с провизорни с К-игли. Фрактурата е синтезирана титаниева заключваща воларна плака, като към костта се фиксира с кортикални и заключващи винтове. Десния горен крайник е имобилизиран в гипсова шина. Изписан е от лечебното заведение на 30.04.2023г. Дадени са му предписания да не натоварва крайника, да се правят стерилни превръзки, да спазва режим на покой. След 12 дни следвало да се яви за сваляне на конците от операцията, а след свалянето на гипсовата 1 имобилизация е предписано раздвижване на дясна гривнена става.

Получените телесни увреждания са му причинили неимуществени вреди, изразяващи се в значителни болки и страдания, които са били с голям интензитет в рамките на първия месец след инцидента. Контузията на горния десен крайник има характер на тежкостепенна травма и е обусловило трайно затруднение на двигателните функции. Поради контузията е бил в пълна невъзможност да натоварва ръката си, поради което не е могъл сам да се обслужва без помощ от близките си. Това състояние, освен физическите болки е причинило и психическа травма в резултат на битови неудобства и несгоди, свързани с невъзможността сам да посреща елементарните си битови потребности като личен тоалет и обличане. В резултат на травмата е бил обслужван от свои близки, от каквато грижа не е имал нужда преди инцидента. Това го карало да се чувства непълноценен и в тежест на близките си. Въпреки редовно провежданото раздвижване на дясната гривнена става ищецът продължавал и понастоящем да изпитва болки и ограничения в движенията в областта й, като възстановяването протича бавно, продължително и болезнено. Тротоара, на който е станал инцидента, е общинска собственост и след като на общината е вненено със закон задължение да поддържат пътищата и тротоарите, то Община-Русе следва да репарира вредите му. Иска от съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в размер на 30 000лв, ведно със законната лихва от деня на увреждането-24.04.2023 до окончателно плащане. Претендира разноските по делото, в това число за адвокатска защита.

Община-Русе в писмен отговор по реда и в срока по чл.131 ГПК счита иска за неоснователен. Счита, че Община-Русе не е процесуално легитимирана да отговаря за претърпените от ищеца вреди, предвид обстоятелството, че процесната тротоарна настилка, за която се твърди, че е причинила падането, не е увредена от действия или бездействия на ОбщинаРусе. Процесната настилка е увредена в следствие на строителни работи, възложени от „ВиК“ООД-Русе и извършвани от фирмите в обединението ДЗЗД“ВиК Русе 2020“, поради което считат, че отговорност за процесния инцидент следва да понесе възложителят на строителните работи, а именно „ВиК“ООД-Русе. В условията на евентуалност, ако съдът счете, че отговорност за процесния инцидент следва да носи Община-Русе, считат, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. Видно от описаното в исковата молба, инцидента е настъпил при слизане от бус, който е престоявал или паркирал в BUS лентата, разположена в дясната част по посока на движението на бул.“Цар Освободител“ 62, въпреки наличието на пътен знак В-27. Пострадалият е нарушил разпоредбите на чл.15, ал.6 ЗДвП и забраната въведена с пътен знак В-27 поставен след кръстовището, образувано от бул.“Цар Освободител“ и ул.“Цибър“. Ако пострадалият се е съобразил с посочените разпоредби, нямало да настъпят предпоставки за реализиране на процесния инцидент. Освен това считат, че размерът на претенцията е прекомерен, предвид обстоятелството, че процесното нараняване не е довело до животозастрашаващо състояние. Считат, че процесът на възстановяване е протекъл в нормални граници, без усложнения, като се очаква пълно възстановяване на функцията на крайника. Претендират се разноските по делото.

„Водоснабдяване и канализация“ООД-Русе в качеството на трето лицепомагач на страната на ответника Община-Русе в писмено становище счита, 2 че искът е допустим, но неоснователен. Оспорва се мястото и начина на възникване на твърдяния инцидент. Оспорва се, че мястото на възникване на инцидента не е било обозначено по подходящ начин, с оглед твърдяното извършване на СМР. Оспорва се причинно-следствената връзка между посочените обстоятелства в исковата молба и възникналия увреждащ резултат. От доказателствата по делото е видно, че е възможно на посоченото място да са се извършвали или да се били извършени СМР от дружество/ ДЗЗД Вик Русе 2020/, участващо в проекта за подмяна, реконструкция и изграждане на нова ВИК инфраструктура на територията на гр.Русе. Ако бъдат установени вреди и присъдено обезщетение, искът следва да бъде насочен към конкретния причинител на вредата, респективно неговия застраховател. Считат, че предпоставките на чл.45 ЗЗД не са налице.

Поддържат становището на ответника, че размера на претендираното обезщетение не съответства на понятието „справедливост“.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

През м.април на 2023г св.К. П. Р. работил в офиса на “Е.”, намиращ се на бул.” Ц. О.” № **. Ищецът карал бус, с който доставял пратките до офиса.

При вземане на всяка пратка св.Р трябвало да я снима, затова ищецът след като слязъл от шофьорското място и от страна на тротоара се качил в буса от страничната врата, за да вземе пратка и при слизането, за да може св.Р. да я снима, паднал. При слизането бил с гръб и паднал между платното и тротоара. Според св.Р. там имало едри камъни върху тротоара и бордюра не бил закрепен. В момента правели ремонт на тротоара като поставяли някакви тръби за вода. Според свидетеля така били дълго време и не било обезопасено. Имало и плочки, които били извадени, а освен тях имало и камъни. Според свидетеля на мястото нямало обозначение, че се извършва ремонт на тротоара. Ремонта бил по цялата дължина на тротоара, някои места били запълнени, а други не. Според свидетелят нямало друго място където да се извършва разтоварване на пратки, защото отляво имало хранителен магазин, пред който спирали бусове, а от дясно имало паркинг където непрекъснато влизали и излизали автомобили. На практика ищецът не могъл да стъпи хубаво на болдюра, тъй като той бил по-висок, а камъчките зад него били на по-ниско ниво. По време на ремонта пред офиса имало заграждения, но те пречели на дейността на офиса и на магазина и били махнати, но свидетелят не знае от кого. Знае обаче, че това не е извършено от служители на офиса. По време на инцидента на разстояние преди офиса имало заграждения, тъй като ремонта се извършвал на етапи, но там където станал инцидента, въпреки че загрежданията били махнати, ремонта на тротоара не бил завършен. И ищецът и свидетелят били наясно със състоянието на тротоара. Свиделетя знае, че в този участък не е разрешено спираните но автомобили, тъй като е виждал полицаи да правят забележки на клиенти, то не може да каже какъв пътен знае е имало в този участък.

В началото свидетелят не разбрал какво е станало, но чул ищецът като започнал да вика. Влезли в офиса и свидетелят видял, че едната му ръка в китката била подута и ищецът я придържал.

В периода от 24.04.2023г до 30.04.2023г М. Х. е бил на лечение в отделение - клиника “ ортопедия и травматология” в УБАЛ” Канев”АД-Русе заради “фрактура радии декстра ин партис дисталис” / фрактура на гривнената става/. Постъпил е болницата с болка и невъзможност за 3 движение. Извършена му е репозиция по спешност с локална анестезия и имобилизация с гипсова шина. На 27.04.2023г е опериран. Видно от представената по делото епикриза “под ренгенов контрол фрактурата е синтезирана с титаниева заключваща воларна плака. Към костта е фиксирана с кортикални и заключващи винтове” След операцията е поставена гипсова имобилизация.

Според приетата по делото съдебно-медицинска експертиза травмите на ищеца са получени при действие на висока енергийна сила, засягащи множество зони от десен горен крайник и причиняващи увреждания с висок интензитет на болка. При настъпилата травма ищецът е получил счупване в дисталния край на лъчевата кост. При прегледа на ищеца на 24.04.2023г м УМБАЛ“Канев“АД-Русе са установени болка, оток, деформация и поталогична подвижност. Операцията е включвала кръвна репозиция и метална остеозинтеза. На петнадесетия ден са свалени конците, а гипсовата лонгента е свалена на 31 ден след операцията. 30 дни ищецът е имал превръзка с еластичен бинт, както и е провеждал раздвижване само в домашни условия, няма и последващи контролни прегледи. Според вещото лице подобно увреждане се получава при падане върху дланта при изпънат лакет, а при по-млади пациенти настъпва при по-висока енергийна сила.

Нанесените травми са с висока кинетична сила, причиняваща болка с изразен интензитет като продължителността на болката е повече от 30 дни. При определени натоварвания и условия болката може да се проявява и в дълъг период от време.. Болките са най-силни при настъпване на травмата и няколко дни след инцидента. Вещото лице е извършил преглед на ищеца на 22.11.2023г, при който е установил, че движенията са минимално ограничени в сравнение със здравата ръка.

Според св. Н. В. Х., която е с. на ищеца, тя разбрала за инцидента след като от болницата й се обадили, че е приет по спешност и че трябва да му занесе облекло и консумативи. Когато отишла в болницата видяла, че лицето и ръцете му били подпухнали, както и бил прижълтял. Нямал сили да стои прав. Бил хоспитализиран за седем дни, защото дясната му ръка в китката била счупена и му били поставили имплант. След като излязъл от болницата имал нужда от помощ, тъй като ръката му от китката до лакета били шинирана за период около месец. През този период тя го е къпала и хранела.

Болките продължили около месец, въпреки че пиел аналгетици на прах, които му били изписани. Според свидетелката съпругът й ходел на рехабилитация в „Ялта“ за около седмица по препоръка на лекарят, който му правил превръзките, но след това ръката отново продължавала да го боли. Нямало голямо раздвижване на ръката. Тъй като го боляла нямало как да извършва упражненията в дома им, тъй като не знаели как да направят така, че да не увредят нещо друго. Понастоящем при промяна на климата получавал болка, понякога ръката му изтръпвала, понякога когато бил в легнало положение изпитвал дискомфорт. При вдигане на тежко, при шофиране, отваляне на врата или местене на стол, чувствал, че няма сила в ръката. Съпругът й понастоящем може да си движи китката, но при по-силен натиск ограничава това движение, защото се страхува да не се случи нещо. Според свидетелката инцидента му се отразил психически като докато бил у дома си мълчал през цялото време. Два месеца бил болнични и много се изнервил, защото нищо не можел да прави. В началото след инцидента двамата били в паника, поради което съпругът й не й е разказал как се е случил инцидента, а след това отказвал да говори за него.