Решение № 424 от 04.08.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 424 гр. Велико Търново, 04.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Радка Цариградска

Явор Данаилов като разгледа докладваното от Явор Данаилов Въззивно гражданско дело № 20234100500579 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435 от ГПК.

Производството по в.гр.д. № 579/2023г. по описа на Окръжен съдВелико Търново е образувано по жалба, депозирана от Б. Б. С. чрез адв. М.

М. Г. по Изпълнително дело № 20197260400140 по описа на ЧСИ Димитър Бойчев, с рег. № 726 към КЧСИ, с район на действие Окръжен съд- Велико Търново против постановление за отказ за прекратяване на производството по отношение на конституирания взискател „С. Г. Г.“ ЕАД. Намира същото за неправилно и го обжалва. Сочи, че изпълнителното дело е образувано въз основа на молба от 27.09.2019г. от взискателя „П. И. Б.“ АД, ведно с два на брой изпълнителни листи. Сочи, се че въз основа на молба от 19.10.2020г. по изпълнителното дело за вземането по изпълнителен лист, визиращ задължението на длъжника по Договор за кредит 96КР-АА-1099 от 07.01.2008г. на мястото на „П. И. Б.“ АД като взискател е конституиран „С.Г.

Г.“ ЕАД. Твърди се, че последното поискано изпълнително действие по делото преди конституиране на взискателя „С.Г. Г.“ ЕАД е с молба от 14.05.2020г. за извършване на справки и налагане на запори при установяване на имущество, а след конституирането на взискателя „С. Г. Г.“ ЕАД същият не е изисквал предприемане на изпълнителни действия за събиране на задължението. Счита, че съдебният изпълнител неправилно е отказал прекратяване на изпълнителното дело по отношение на взискателя „С. Г. Г.“ ЕАД на основание чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК, доколкото в периода от 14.05.2020г. до 30.06.2023г. взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия и такива не са извършвани по предходно възлагане от взискателя, поради което двугодишния преклузивен процесуален срок е 1 изтекъл по принудителното изпълнение, касаещо вземането на „С. Г. Г.“ ЕАД, на 14.05.2022г. Моли съдът да отмени постановения отказ на ЧСИ Димитър Бойчев за прекратяване и да се постанови решение по силата на което изпълнителното дело да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК по отношение на взискателя „С.Г. Г.“ ЕАД.

В законоустановения срок са постъпили писмени възражения от взискателя по изпълнителното дело „С. Г. Г.“ ЕАД, в които изразява становище за допустимост, но неоснователност на подадената жалба. Излага съображения за правилност на обжалваното постановление, като сочи, че взискателят оказва необходимото съдействие по заплащане на такси и разноски по делото. Сочи също така, че по изпълнителното дело има двама взискатели, които имат признато право да се ползват от действията на другия взискател, поради което взискателят „С. Г. Г.“ ЕАД също се ползва от искането на „П. И. Б.“ АД за извършване на опис на имуществото на длъжника от 10.01.2023г. и не е настъпила перемпция спрямо него. Счита, че не са налице предпоставки за прекратяване на изпълнителното делото, поради което Постановление от 03.07.2023г., с което е отказано прекратяването му, следва да бъде потвърдено.

Препис от жалбата е връчен и на взискателя „П. И. Б.“ АД, като в законоустановения срок не са постъпили писмени възражения.

По реда на чл. 435, ал.3 от ГПК са постъпили мотиви от ЧСИ Димитър Бойчев, в които изразява становище за неоснователност на подадената жалба и правилност и законосъобразност на постановлението на съдебния изпълнител, тъй като изпълнителните действия по делото са извършени при спазване на законовите изисквания и развитите оплаквания в жалбата са неотносими към изготвеното на 03.07.2023 г. постановление за отказ за прекратяване на производството по изпълнителното дело по отношение на взискателя „С.Г.Г." ЕАД на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Посочено е, че изпълнителното дело е образувано въз основа на представените от „П. И. Б." АД два броя изпълнителни листи, издадени по ч.гр. дело № 4554/2012 г. и ч.гр. дело № 4552/2012 г. по описа на Районен съд - Велико Търново. След конституирането като взискател на „С.Г.Г." ЕАД за вземането по изпълнителен лист по ч.гр. дело № 4552/2012 г. по описа на Районен съд Велико Търново, същият е придобил правата на присъединен взискател по изпълнителното дело, като извършените от първоначалният взискател изпълнителни действия ползват и присъединения взискател. Сочи, че до постановлението за отказ от 03.07.2023 г. няма твърдения от жалбоподателя период от повече от две години, в който взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия.

Великотърновският Окръжен съд, като съобрази наведените в жалбата оплаквания, съображенията, изложени в писмените възражения на взискателя, мотивите на съдебния изпълнител, както и като се запозна с приложеното към делото копие на изпълнително дело № 20197260400140 по описа на ЧСИ 2

Димитър Бойчев рег. № 726 в КЧСИ с район на действие Окръжен съд – Велико Търново, приема за установено следното:

От приложеното изпълнително дело се установява, че Изпълнително дело № 20197260400140 по описа на ЧСИ Димитър Бойчев е образувано по м о л б а от взискателя „П. И. Б." АД, ЕИК 831094393 въз основа на изпълнителен лист от 20.11.2012 г., издаден по ч.гр.дело № 4554/2012 г. по описа на Районен съд - Велико Търново, и изпълнителен лист от 20.11.2012 г., издаден по ч.гр.дело № 4552/2012 г. по описа на Районен съд - Велико Търново, като способ за принудително изпълнение в молбата си за образуване взискателят сочи налагане на възбрана на ипотекирани в негова полза недвижими имоти, подробно описани в молбата, както и налагане на запор върху установени движими вещи и вземания на длъжника и притежавани от нея банкови сметки и МПС. На основание чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ е възложено извършване на всякакви действия за събиране на вземането. Възбраната върху посочените недвижими имоти е вписана в Агенция по вписвания Велико Търново на 21.10.2019 г. На 19.11.2019 г. взискателят е поискал налагането на запор на банковите сметки на длъжника, разкрити в „П. И. Б." АД и „Банка ДСК" ЕАД. На 14.05.2020 г. взискателят е поискал да бъде извършена справка за придобито по наследство имущество от длъжника, като при установяване на такова да бъдат наложени запори и възбрани.

На 19.10.2020 г. на осн. чл. 429 от ГПК като взискател по изпълнително дело № 20197260400140 е конституиран „С.Г.Г." ЕАД ЕИК 205942517 за вземането по изпълнителен лист от 20.11.2012 г., издаден по ч.гр. дело № 4552/2012 г. по описа на Районен съд - Велико Търново.

Съответно на датите 12.01.2021 г., 07.04.2022 г. и 10.01.2023 г. взискателят „П. И. Б." АД прави поредни искания за насрочването на опис на движими вещи, находящи се в жилището на длъжника, като е заплатил дължимите такси за извършване на исканото действие.

На 30.06.2023 г. постъпва молба от адв. М. М. Г. като пълномощник на длъжника Б. Б. С., с която се иска прекратяване на производството по изпълнителното дело по отношение на взискателя „С.Г.Г." ЕАД на осн. чл.

433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

С постановление от 03.07.2023 г. на длъжника е отказано исканото прекратяване на производството по изпълнителното дело по отношение на взискателя „С.Г.Г." ЕАД на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Като взе предвид установената фактическа обстановка, наведените във въззивната жалба и писмените възражения твърдения, установените факти по изпълнителното дело и изложеното от съдебния изпълнител в мотивите, Великотърновски окръжен съд намира жалбата, депозирана от Б. Б. С. по ИД № 20197260400140 по описа на ЧСИ Димитър Бойчев, рег. № 726 в КЧСИ, район на действие Окръжен съд- Велико Търново, за допустима, но неоснователна, като съображенията за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, изпълнителното 3 производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Според мотивите на т.

10 от Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по тълк.дело№ 2/2013 г. ОСГТК ВКС, прекратяването на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК настъпва по право, като нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В мотивите на цитираното тълкувателно решение изрично се разяснява, че задължението на взискателя да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес се реализира чрез внасяне на съответните такси и разноски за извършване на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.

В настоящия случай изпълнителното дело е било образувано по молба на взискателя „П. И. Б.“ АД на 27.09.2019 г., с която е поискано извършването на конкретни изпълнителни действия. Като присъединен взискател по изпълнителното дело на осн. чл. 429 от ГПК е конституиран „С.Г.Г." ЕАД на 19.10.2020 г. По делото не се спори, че взискателят „П. И. Б.“ АД е правил искания за изпълнителни действия, въз основа на които са налагани възбрани върху недвижими имоти на длъжника, наложени са запори върху банкови сметки и са насрочвани поредни описи на движимо имущество, като същите са правени периодично и длъжникът по делото не спори, че за взискателят „П. И. Б.“ АД не е настъпила перемпция.

Присъединяването на кредитори във висящ изпълнителен процес е уредено в чл. 456-459 ГПК и по своята същност е встъпване на кредитор с изпълнителен лист във висящ изпълнителен процес, образуван от друг взискател, за да бъде удовлетворен встъпилият кредитор от същия имуществен обект, върху който е насочено изпълнението по висящия изпълнителен процес, при което възниква субективно съединяване на процесуални правоотношения-на страната на въззивника участват повече от едно лице за събиране на вземанията им срещу един и същ длъжник. По смисъла на чл. 456, ал. 2 от ГПК присъединяването настъпва от датата на подаване на молбата за присъединяване, за което в процесния случая е постановено и разпореждане от 19.10.2020 г. на ЧСИ Димитър Бойчев за присъединяване на „С. Г. Г.“ ЕАД като взискател.

Разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК сочи на прекратяване на изпълнителното производство. Доколкото в случая не е спорно, че производството по изпълнително дело № ИД № 20197260400140 по описа на ЧСИ Димитър Бойчев не следва да се прекратява по реда на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, тъй като първоначалният взискател е правил множество и последователни искания за насочване на изпълнителни действия, то законът не предвижда възможност делото да бъде прекратено само спрямо единият от 4 присъединените взискатели. Настоящата инстанция счита, че исканията на взискателя „П. И. Б.“ АД за извършване на изпълнителни действия, чрез които е прекъсната многократно 2-годишната давност по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, несъмнено ползват и присъединения такъв, доколкото обектът на изпълнение, върху който е иницирано изпълнителното действие е един и същ.

Институтът на присъединяване на кредитори има за цел да не се образуват паралелни изпълнителни производства срещу един и същи длъжник, а паричните вземания на неговите кредитори, възникнали до изготвяне на разпределението, да се реализират в рамките на провеждане на едно принудително изпълнение. Логиката на чл. 457 от ГПК, е в изпълнителното производство първоначалният взискател и присъединените кредитори да се приравнят в правата по изпълнително дело, включително и по отношение действието на исканията, на когото и да е от тях. Да се приеме, че в хипотезата на присъединяване на кредитори, исканията на първия взискател за извършване на изпълнителни действия спрямо имуществото на същия длъжник имат действие само по отношение на него, но не и по отношение на присъединения взискател и други присъединени кредитори, означава да се обезсмисли фигурата на присъединяването на кредитори. Няма законово основание присъединеният взискател да не може да се ползва от действията на първоначалния такъв, независимо от различните правни отношения между единствения длъжник и неговите кредитори, доколкото взаимовръзката при този институт се дължи именно на идентитета в качеството на лицето, като длъжник в изпълнителното производство, както и в обекта, върху който е насочено конкретното изпълнително действие на съдебния изпълнител.