Решение № 1791 от 17.07.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1791 гр. Бургас, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: С. П. МУТАФЧИЕВ при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от С. П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело № 20262120102432 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.4 от Закона за защита от домашното насилие (за краткост Закона) и е образувано по повод молба от И. К. В., ЕГН – **********, за налагане на мерки по реда на цитирания закон поради осъществен от страна на мъжа, с когото е живяла на съпружески начала Я. М. П., ЕГН – **********, акт на домашно насилие на 21.06.2026 г.

В съдебно заседание процесуалните представители на молителя поддържат молбата за защита и молят съда да я уважи.

В съдебно заседание процесуалният представител на ответника моли съда да отхвърли молбата за защита.

След преценка на събраните по делото доказателства Бургаският районен съд намира от фактическа страна следното:

Няма данни страните да страдат от психично заболяване и за тях да има медицинска документация в „Център за психично здраве проф. д-р Иван Темков“ ЕООД. Страните не са осъждани.

Не е спорно между страните, че са живели на съпружески начала, като са разделени от 18 месеца. От изготвената служебна справка от НБД „Население“ се установява, че страните нямат сключен граждански брак, като имат две деца – М. Я. П. и С. Я. П., като и двете са непълнолетни. Липсват данни упражняването на родителските права да е възложено върху някой от двамата родители.

Към настоящия момент молителят има интимна връзка със свидетеля Т. Г. Т., но не живеят заедно, защото ответникът заплашва В., че тя няма право да бъде с друг мъж и ако П. разбере, ще убие и двамата.

На 21.06.2026 г. около 13:30 часа молителят и свидетелят Т. отив а т на плаж на усамотено място край гр. ***, за да не ги види някой. Около 20 минути по-късно свидетелят 1 забелязва мъж на една скала, който ги наблюдава. Молителят разпознава, че това е ответникът. Те решават да си тръгват, но докато се приготвят, ответникът пристига ядосан и се запътва към свидетеля. Т. се опитва да го успокои, но безуспешно, като ответникът му се заканва, че ще го убие. Свидетелят се изплашва и отстъпва на плитко в морето. Ответникът се заканва да го удави. Молителят също се опитва да успокои П., но той я удря яростно с юмрук в корема, след което следват силни удари в главата с длан. След това ответникът хваща молителя за главата, изплюва й се в лицето, като през това време й казва „Аз съм те предупредил, нали знаеш какво ще стане, мислиш, че няма да разбера ли, сега ще те убия“.

П. съобщава на молителя, че е разбил колата, с която са дошли, и я блъска силно в една скала. От мястото, на което е застанал в морето, свидетелят се опитва да успокои П., който пуска молителя и се обръща към Т. да мълчи, защото ще го удави. Т. се съгласява да мълчи, П. отива при молителя и й казва „Тепърва ще става по-лошо“ и си тръгва.

Молителят В. се обажда от нейния телефон на спешен номер 112, за да обяснят със свидетеля ситуацията и че имат нужда от помощ. отиват до колата, собственост на молителя, с която са дошли на плажа, и установяват, че предно и задно панорамни стъкла са разбити, като на задната седалка има голям камък. Полицията все още я няма, двамата са в шок.

Свидетелят отново се обажда на спешен номер 112 и казва, че имат нужда от незабавна помощ. Впоследствие полицаите пристигат, свидетелят и молителят обясняват какво се е случило и започват да пишат показания. През това време ответникът пристига с негова кола, полицаите отиват при него и му разпореждат да напише обяснения.

Докато стои в колата си, ответникът започва да звъни на молителя. Тя не му отговаря, той я извиква от колата си да отиде при него, тя отива и той й отправя заплахи „Късай тези листи, защото знаеш какво следва, ще става по-зле, това е само началото“. Тя му обръща гръб, трепереща, и продължава да пише показания.

Полицията отвежда П.. След това пристигат други полицаи и извършват оглед на щетите на автомобила. Ответникът е задържан за 24 часа.

След случката молителят има болки в тялото, световъртеж, не може да спи и повръща. На 22.06.2026 г. тя посещава психиатър, който констатира, че В. е вътрешно напрегната, тревожна, със стеснено съзнание, емоционално-депримирана, с вегетативна хиперактивност – сърцебиене. Предписано й е медикаментозно лечение. На същата дата е извършено и освидетелстване на молителя по досъдебно производство по описа на РУ – Созопол от разследващ полицай, който установява, че вдясно на врата на В. има кръгловидно кръвонасядане с диаметър 1,5 см., а вляво – кръгловидно кръвонасядане с диаметър 0,5 см. Констатирано е също така зачервяване на кожата в областта на корема.

Молителят споделя на свидетеля, че след 21.06.2026 г. и въпреки издадената заповед за незабавна защита ответникът често целенасочено се приближава с колата до места, на които присъства В..

По доказателства:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства – показанията на свидетеля Т. Г. Т..

При преценка на доказателствения материал съдът съобрази следното:

По отношение на значението на декларацията по чл.9, ал.3 от Закона:

Заповедта за защита може да бъде издадена и само въз основа на декларацията по чл.

9, ал. 3 от Закона, когато няма други доказателства. Разумът на Закона е заповедта за защита да се основава само на декларацията, когато поради особеностите на случая не могат да се ангажират никакви други доказателства за насилието – то е извършено на място, където други лица не са присъствали.

В случая лице, различно от страните, е присъствало на акта на насилие, като съдът го разпита в качеството на свидетел. Съдът кредитира показанията на свидетеля Т. поради следните мотиви:

Процесуалният представител на ответника заяви в хода на устните състезания, че 2 между страните има „напрежение“, но не уточни причината за това. Установи се от показанията на свидетеля, че той за първи път се вижда с ответника на 21.06.2026 г., т.е. предходен конфликт между двамата мъже няма. Установи се, че причина за поведението на ответника е ревност, като по делото няма никакви доказателства за влошени отношения между страните поради друга причина, свързана с действия или бездействия на молителя.

Заявеното от свидетеля, че молителят е била в шок от случилото се и не може да спи, се потвърждава от прегледа на психиатъра доктор Г, която констатира, че В. е напрегната и тревожна само ден след случката, с болестно-ангажирана памет.

Установява се също така, че молителят има зачервяване на кожата в областта на корема, където й е нанесен силен удар от ответника.

От факта, че липсват видими следи от наранявания по лицето на В., не означава, че показанията на свидетеля Т. са недостоверни – не всеки удар оставя видими следи, но е ноторно, че всеки удар с ръка причинява болка в различна степен (В. има болки по тялото).

Тя има световъртеж, който е реакция от удари в главата. Вярно е, че свидетелят има интимна връзка с молителя, но в деня на инцидента те съзнателно искат да останат незабелязани и не очакват среща с ответника. В този смисъл, не може да се приеме, че молителят целенасочено „избира“ момент, в който да има „свидетел до себе си“.

Предвид изложеното съдът кредитира показанията на свидетеля Т..

Като обобщение – изнесеното в декларацията се потвърждава от останалия по делото доказателствен материал.

По правото:

Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Закона, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка. От тази легална дефиниция и от разпоредбите на Закона се налагат следните изводи:

В нормативния акт не се съдържа понятие „маловажен случай“ на домашно насилие, при установяването на който да се отхвърли молбата за защита, респективно да не се налагат никакви мерки за защита. Ако приеме, че е налице акт на домашно насилие, съдът налага мерки за защита, каквито прецени за удачни. Законът не предвижда системност на деянията, за да се приеме, че те в цялост осъществяват акт на насилие, т.е. такова може да бъде осъществено и само с еднократно действие или бездействие.

Установи се, че ответникът нанася удари по тялото (корема) и по главата на молителя, т.е. засяга нейната телесна неприкосновеност в значителна степен. Установи се, че на няколко пъти ответникът заплашва молителя с убийство. Установи се, че ответникът „признава“, че е повредил автомобила на молителя, което се потвърждава от свидетелските показания.

Установи се, че ответникът се изплюва в лицето на молителя, което демонстрира изключително незачитане на личността на пострадалата.

Предвид изложеното ответникът е осъществил акт на физическо и психическо насилие, както и акт на икономическо насилие – повреждане на автомобил, ползван от молителя по начин, че същият не може да бъде използван по предназначение преди да бъдат отстранени повредите.

Ето защо, ответникът следва да носи отговорност за извършен акт на домашно насилие, като молителят има право на защита – аргумент от чл.3, т.2 и т.3 от Закона, и следва да бъдат наложени мерки за защита, като при преценката за адекватността и продължителността им съдът съобрази следните обстоятелства:

Съдът извършва оценка на риска в производството за налагане на мерки за защита от домашно насилие по Методиката за оценка на риска – чл.15, ал.4 от Закона.

Установи се, че срещата между страните не е случайна, а целенасочено търсена от ответника. Установи се, че П. изпитва ревност към молителя до степен, че да засегне 3 достойнството и телесната й неприкосновеност и да я заплаши с отнемане на живот.

Установи се, че ответникът предприема тези действия въпреки присъствието на свидетеля Т..

Той продължава да заплашва молителя и след пристигане на полицейски служители.

Установи се, че и след издадената заповед за незабавна защита ответникът „следи“ молителя.

Следователно е налице високо ниво на риск от бъдещо насилие, поради което ответникът следва да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на молителя, която мярка е безсрочна, и да му бъде забранено да доближава на по-малко от 20 метра нея, жилището, местоработата и местата й за социални контакти и отдих за срок от 18 месеца, като се приспадне времето, през което е била наложена тази мярка със заповедта за незабавна защита.

На ответника следва да се забрани да осъществява контакт с молителя по телефон и чрез социални мрежи за срок от 12 месеца, като се приспадне времето, през което е била наложена тази мярка със заповедта за незабавна защита.

Според разпоредбата на чл.5, ал.3 от Закона съдът извършва задължителна преценка за налагане на мярката по ал. 1, т. 5, когато пострадалият и извършителят имат дете.

Посочената мярка предвижда временно да бъде определено местоживеенето на детето при пострадалия родител или при родителя, който не е извършил насилието, при условия и за срок, определени от съда, ако това не противоречи на интересите на детето. Страните имат две деца – М. Я. П. и С. Я. П.. Липсват данни упражняването на родителските права да е възложено върху някой от двамата родители. Децата не са присъствали на акта на насилие.

Няма данни за агресивно поведение на бащата срещу децата. Следва да се отчете обстоятелството, че М. към настоящия момент е на 17 години, а момчето С. – на 10 години, т.е. във възраст, в която могат да изразят мнение при кого от родителите желаят да живеят.

Прилагането на мярката не следва да има за резултат прекъсване на връзката на децата с техния баща. Ето защо, съдът намира, че мярката следва да бъде наложена за срок от 4 месеца, като се приспадне времето, през което е била наложена тази мярка със заповедта за незабавна защита.