Решение № 537 от 22.04.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 537 гр. Варна, 22.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивелина Х. - Желева при участието на секретаря Силвия Ст. Генова като разгледа докладваното от Ивелина Х. - Желева Административно наказателно дело № 20233110205263 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба от „ТРЕЙДФАРМА“ ЕООД, ЕИК 813208525, със седалище и адрес на управление :

Област: Варна, Община: Варна Населено място: гр. Варна, п.к. 9000 р- н Приморски, ж.к. „Вилна зона“, ул. „Арх. Манол Йорданов“ № 16, представлявано от Е.Т.Б. депозирана чрез адвокат И. С. С.-ВАК, против Наказателно постановление № В004036/ 26.10.2023г. издадено от Директор в Регионална дирекция за областите Варна, Добрич,Шумен, Търговище, Разград и Силистра със седалище Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите , с което на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер н а 500 лева на основание чл.209, ал.1 от Закона за туризма /ЗТ/ за нарушение на чл.115а вр.чл.чл.115, т. 3 от ЗТ.

С жалбата се иска отмяна на НП, като се оспорва извършеното нарушение.

Твърди се, че Наказателното постановление е незаконосъобразно постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие със събраните доказателства.В заключение се изтъкват аргументи за маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

В съдебно заседание въззивното дружество, редовно призовано, в първото по делото заседание се представлява от процесуален представител –адв.С., който поддържа 1 жалбата.В последното заседание депозира писмени бележки, в които се иска отмяната на НП на посочените в жалбата основания. Претендира за присъждане на сторените по делото разноски.

Представителят на органа издал НП не се явява по делото. В писмени бележки оспорва жалбата и излага становището си за липса на основания за приложение на чл.28 от ЗАНН. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 01.08.2023г., служители на КЗП при РД-Варна, сред които и свидетелката Ц. Х. извършили проверка на хотел „Роял“, находящ се в гр. Варна, к.к. „Златни пясъци“, стопанисван от въззивното дружество „Трейдфарма“ ЕООД . Проверката била предприета във връзка с постъпила в КЗП-РД-Варна жалба с вх.№В-03-1350/27.07.2023 г., относно предоставена некачествена туристическа услуга в хотел „Роял“, изразяваща се в липса на тоалетни принадлежности в хотела, неработещ сешоар, басейн.

При проверката било установено, че в проверявания обект се извършва туристическа дейност хотелиерство. Обектът бил с капацитет 230 стаи, 418 легла, като към момента на проверката в хотела били настанени 485 гости. Обектът бил категоризиран с четири звезди , съгласно удостоверение №РК- 19- 11611/02.11.2017г., издадено от

Министерството на туризма, валидно до 02.11.22г. В хода на проверката било констатирано, че обектът осъществява дейност без да е категоризиран към момента на проверката. При проверката на територията на хотела било констатирано още, че търговецът не е изпълнил административното си задължение да постави в близост до входа на туристическия обект информация за: фирмата, седалището и адреса на управление на търговеца; имената на управителя на обекта с телефон за контакт и на английски език. Такава информация била поставена само на български език.

С оглед на гореизложеното св.Х. приела, че търговецът „ТРЕЙДФАРМА“ ЕООД, ЕИК 813208525 е нарушил законовата разпоредба на чл.115а вр.чл.чл.114, т. 3 от ЗТ.

Приела също, че нарушението е извършено на 01.08.2023г. в гр. Варна, к.к.

„Златни пясъци“, хотел „Роял“.

На 08.08.2023г, св. Х. съставила АУАН срещу въззивното дружество. АУАН бил предявен и връчен на упълномощено от управляващия дружеството лице, което го подписало без възражение.

В срокът по чл.44 от ЗАНН, не били депозирани възражения срещу АУАН.

Въз основа на съставения АУАН било издадено атакуваното пред настоящата инстанция НП.

2

Съдът кредитира показанията и на св.Х., тъй като същите са последователни и кореспондиращи с всички останали кредитирани от съда доказателства.

Съдът кредитира приобщените по делото писмени доказателства, тъй като същите са непротиворечиви по между си и взаимно се допълват.

Гореописаната фактическа обстановка безспорно се установи от показанията на свидетелката Х., дадени в с.з. , както и от писмените материали по преписката-АУАН, КП, удостоверение за категоризация, писма, обратни разписки, заповеди и от останалите приети по делото писмени доказателства.

След преценка на доказателствата по делото и след цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. с чл.84 от ЗАНН, съдът счита следното :

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ЮЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното в НП нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Проверяваният акт е издаден от оправомощен за това орган, тъй като видно от приложената по преписката и изискани от съда заповеди, издалото НП лице е компетентно, тъй като е оправомощено със заповед №№668/06.07.2023г. АУАН също е съставен от компетентен служител, което се удостоверява с приложена към преписката заповед.

АУАН и НП са съставени в сроковете по ЗАНН.Както в акта така и в НП са посочени дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и нарушената законова норма.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

Дружеството жалбоподател е наказано с НП за нарушение на нормата на чл.115а вр.чл. 115, т. 3 от ЗТ, за това, че не е изпълнил административното си задължение да постави в близост до входа на туристическия обект информация за: фирмата, седалището и адреса на управление на търговеца; имената на управителя на обекта с телефон за контакт и на английски език. Съгласно чл. 114, т.3 от ЗТ, лицата, извършващи хотелиерство и/или ресторантьорство в туристически обекти по чл. 3, ал.2, 3 т.2 от ЗТ /заведенията за хранене и развлечения (самостоятелни и прилежащи към места за настаняване) - ресторанти, заведения за бързо обслужване, питейни заведения, кафесладкарници и барове/, са длъжни да поставят в близост до входа на туристическия обект табелата по чл. 132, ал. 1 от ЗТ, който от своя страна гласи, че на категоризираните места за настаняване и прилежащите към тях заведения за хранене и развлечения, самостоятелни заведения за хранене и развлечения, туристически хижи, туристически учебни центрове и туристически спални и прилежащите към тях заведения за хранене се издава категорийна символика в зависимост от техния вид и категория, включваща удостоверение и табела, които се поставят на видно място в обекта. Съгласно чл. 114, т.3 от ЗТ , освен табелата по-горния текст, те са длъжни да поставят в близост до входа на туристическия обект и информация за: а) фирмата, седалището и адреса на управление на търговеца;б) работното време на туристическия обект - за заведенията за хранене и развлечения; в) имената на управителя на обекта с телефон за контакт. Съгласно чл. 115 т. 1-3 от ЗТ лицата, извършващи хотелиерство, са длъжни да:1.обявяват цените на нощувките и на другите предлагани от тях услуги чрез ценоразпис, поставен на видно за потребителите място в близост до рецепцията;2.обявяват цените така, че те да бъдат лесно разбираеми, да са четливо изписани и да не въвеждат потребителите в заблуждение; 3.обявяват цените задължително в левове, а при необходимост и в друга валута, при спазване изискванията на чл. 3, ал. 4. А съгласно чл. 115а. (Нов - ДВ, бр. 37 от 2018 г., в сила от 04.05.2018 г.) информацията по чл. 114, т. 3 и чл. 115, т. 1 - 3 се предоставя на български и на английски език. Следователно търговците , които осъществяват хотелиерски услуги са длъжни да поставят в близост до входа на туристическия обект и информация за имената на управителя на обекта с телефон за контакт и на английски език. Информация на английски език следва да поставят и относно обявените цени задължително в левове, а при необходимост и в друга валута, при спазване изискванията на чл. 3, ал. 4.

Не е спорно между страните, че въззивното дружество е стопанисвало проверявания обект, като и че същият не е притежавало валидно удостоверение за категоризация „четири звезди“ т.е. към датата на проверката не е било категоризирано, въпреки това е развивало хотелиерска дейност.

Съдът счита за безспорно установено, с оглед събраните гласни и писмени доказателства, че на посочената в АУАН и НП дата в проверявания обект, стопанисван от въззивното дружество, не е имало поставена в близост до входа на туристическия обект информация: фирмата, седалището и адреса на управление на търговеца; имената на управителя на обекта с телефон за контакт и на английски език . В тази връзка са гласните доказателства събрани в хода на съдебното производство, като св.Х. е категорична, че такава информация не е била открита никъде.

4

Следва да се отбележи, че това задължение се отнася за всички лица, които предоставят ресторантьорски услуги, а не само за лицата, които предоставят туристически услуги в категоризиран туристически обект или в обект, на който е издадено временно удостоверение за открита процедура по категоризиране. Това заключение се извежда от съюза „и“ в разпоредбата на т. 3 на чл. 114 от Закона за туризма, който означава, че субектите имат задължение не само да поставят табелата по чл. 132, ал. 1 (която в действителност се издава единствено на обектите, които са категоризирани), но освен нея да поставят и информация относно: фирмата, седалището и адреса на управление на търговеца; работното време на туристическия обект - за заведенията за хранене и развлечения; имената на управителя на обекта с телефон за контакт, за което задължение не се изисква обекта да бъде категоризиран, т. е. това е задължение, което следва да бъде изпълнено, независимо дали обекта е категоризиран или не е.

На следващо място следва да се посочи, че действително както е посочено в жалбата дружеството е санкционирано, съгласно посоченото в НП за нарушена чл.115а вр.чл.

115, т. 3 от ЗТ . т.е. съгласно посочената като нарушена норма същото е било длъжно да обяви цените задължително в левове, а при необходимост и в друга валута, при спазване изискванията на чл. 3, ал. 4 на английски език. Вярно е, че наказаният субект се защитава срещу фактите посочени в АУАН , а не срещу тяхната правна квалификация, но пък от друга страна действително посочената правна норма прави неразбираемо административното обвинение, тъй като е неясна волята на АНО точно за какво нарушение е наложил санкцията. Нещо повече, съгласно чл. 210, ал.1 от ЗТ (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2020 г.) на хотелиер, който не изпълнява задълженията си по чл. 115 или ги изпълнява не по указания начин, се налага глоба в размер от 200 до 2000 лв., съответно имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв. т.е. за нарушение на чл.115, т.3 от ЗТ е предвидена друга санкционна норма. Горното е самостоятелно основание за отмяна на НП.

Същевременно, дори и да се приеме, че възз. е санкциониран за нарушение на чл.115а вр. чл.114, т.3 от ЗТ следва да се посочи, че посочената в НП санкционна норма - разпоредбата на чл. 209, ал. 1 от Закона за туризма предвижда санкция само и единствено за лица, които в категоризиран туристически обект по чл. 3, ал. 2, т. 1 – 3 не поставят информацията по чл. 114, т. 3, т. е. в случая липсва законово установена санкция за лице, което не постави информацията /включително и на английски език/ по чл. 114, т. 3 от Закона за туризма в некатегоризиран обект. В този смисъл е и практиката на Административен съд-Варна, визираното в жалбата - Решение № 958 от 9.07.2021 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 1312/2021 г. , в което е посочено, че граматическият и логически анализ на разпоредбата на чл.209, ал.1 от ЗТ сочи, че същата е приложима само по отношение на категоризирани туристически обекти, какъвто безспорно не е проверяваният обект, стопанисван от санкционираното 5 търговско дружество.