Решение № 4674 от 18.03.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4674 гр. София, 18.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Г. КОЮВА при участието на секретаря МИНКА Х. БАШОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело № 20241110136895 по описа за 2024 година

Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. Чл.415, ал.1, т.1 ГПК и чл.79, ал.1 и чл. 86 ЗЗД, и чл.150 и сл.

ЗЕ.

Производството е образувано по подадена в съда искова молба от ищеца Т*** ***, със седалище и адрес на управление гр.С***, срещу двама ответници Г. П. С., ЕГН **********, с адрес гр.С***, и З. К. Ж., ЕГН **********, с адрес с.Б***, като моли съдът да се произнесе с решение, с което да се признае за установено спрямо двамата ответника, че дължат на ищец при условията на разделност при квоти 1/8 за Г.П.С. и 7/8 за З.К.Ж. от всички дължими суми - СЛЕДНИТЕ СУМИ – обща сума от 2165,88 лева/лв./, от които цена на доставена от дружеството топлинна енергия/ТЕ/ в размер на 1819,28лв. за период 1.5.2020г.-30.4.2022г., ведно със законна лихва за периода от 15.12.2023г./дата на подаване на заявление по чл.410 ГПК в съда/ до изплащане на вземането, и мораторна лихва върху ТЕ за периода от 15.09.2021г. до 29.11.2023г. в размер на 317,12лв., и цена на извършена услуга за дялово разпределение/ДР/ в размер на 23,69лв. за период 1.11.2020г.-30.4.2022г., ведно със законна лихва за периода от 15.12.2023г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва върху ДР за периода от 16.12.2020г. до 29.11.2023 г. в размер на 5,79лв., като сумите са начислени за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С***, и с инсталация №***, като сумите се разделят между двамата длъжника както следва:

1/ За Г. П. С. - за дължима 1/8 от обща сума 2165,88лв., от които цена на доставена от дружеството топлинна енергия/ТЕ/ в размер на 227,41 лв. за период 1.5.2020г.-30.4.2022г., ведно със законна лихва за периода от 15.12.2023г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва върху ТЕ за периода от 15.09.2021г. до 29.11.2023 г. в размер на 39,64 лв., и цена на извършена услуга за дялово разпределение/ДР/ в размер на 2,96 лв. за период 1.11.2020г.30.4.2022г., ведно със законна лихва за периода от 15.12.2023г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва върху ДР за периода от 16.12.2020г. до 29.11.2023 г. в размер на 0,72 лв.;

2/ За З. К. Ж. - за дължими 7/8 от обща сума 2165,88лв., от които цена на доставена от дружеството топлинна енергия/ТЕ/ в размер на 1591,87 лв. за период 1.5.2020г.-30.4.2022г., 1 ведно със законна лихва за периода от 15.12.2023г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва върху ТЕ за периода от 15.09.2021г. до 29.11.2023 г. в размер на 277,48 лв., и цена на извършена услуга за дялово разпределение/ДР/ в размер на 20,73 лв. за период 1.11.2020г.30.4.2022г., ведно със законна лихва за периода от 15.12.2023г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва върху ДР за периода от 16.12.2020г. до2 9.11.2023 г. в размер на 5,07 лв., за които суми е издадена Заповед за изпълнение /ЗИ/№ 586/8.1.2024г. по заповедна част на производството по ЧГД№ 69170/2023г. по опис на СРС.

Ищецът твърди, че двамата ответника са потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ за периода описан в ЗИ№ 586/8.1.2024г. и в ИМ, за процесния топлоснабдения имот посочен в ЗИ и ИМ, с ***, и с инсталация № ***. Посочва, че съгласно действащите през този период общи условия на ищеца /чл.33 от ОУ/ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 и ал.2 ОУ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имат задължение да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 ОУ за потребеното количество топлинна енергия/ТЕ/ за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.32, ал.2 и ал.3 ОУ, ако не са заплатени в срока по ал.2 от ОУ. При неизпълнение в срок на задълженията по чл.32, ал.2 ОУ, клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за ТЕ.

Твърди, че двамата ответника не са изпълнили насрещното си задължение, като не са заплатили стойността на доставената ТЕ за посочения период и цената на услугата дялово разпределение/ДР/. Твърди се, че ответниците са изпаднали в забава, затова е начислена и лихва за забава.

Моли съдът да уважи всички претенции, с присъждане на сторените по делото разноски за двете части на производството – заповедна и искова.

Прави доказателствено искане за допускане на съдебно-техническа и съдебносчетоводна експертиза, които да отговарят на поставените в исковата молба задачи. Моли за изискване и прилагане към настоящото дело ЧГД № 69170/2023 г. по описа на СРС, 163-ти състав.

Направил е искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за конституиране на страна на ищеца на трето лице-помагач в лицето на „Х***“ АД, в качеството му на дружество, осъществяващо услугата дялово разпределение на топлинна енергия до процесния имот. Направил е искане по чл. *** ГПК да бъде задължено третото лице – помагач да представи всички относими документи във връзка отчитането и разпределянето на ТЕ, касаещи процесния период и имот документи.

Ответникът З. К. Ж. е подал отговор на исковата молба с вх.№ 344790/29.10.2024 г., който е извън срок, който е изтекъл на 22.9.2024г. / л.68 от делото/, като по същество се потвърждава, че този ответник е собственик на 7/8 ид.части от описан в ИМ обект – Апартамент *** но се твърди, че въпреки придобитата собственост този ответник никога не е владял имота, а владението е било изцяло във втория ответник Г. С.. Оспорва се този ответник да е ползвал ТЕ в имота. Оспорват се сумите като погасени по давност, без се конкретизира за кои суми е изтекла такава.

По искането за назначаване на СТЕ и ССЕ ищецът оставя същото на преценка на съда, но счита, че не следва да понася разноски, защото никога не е владял имота. Моли за присъединяване на дело за делба по ГД № 10621/2016 г.по описа на СРС, 52-ри състав.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Г. П. С., чрез назначен на разноски на ищеца особен представител – адвокат, е подал отговор на исковата молба с вх. № 389790/03.12.2024 г., при спазване на срока по чл. 131 ГПК. Твърди, че с Постановление за възлагане на НИ след 2 публична продажба, влязло в сила на 17.03.2022 г., описаният в ИМ имот е придобит от трето неучастващо лице в спора – С***, затова след тази дата това лице е придобило всички задължения, включително тези, за които е спорът. Оспорва се този ответник да дължи суми за период 17.03.2022 – 30.04.2022 г. на ищеца. Оспорва се, че за сумите преди 15.12.2020 г. е настъпила погасителна давност / кратка 3-годишна/. Моли за отхвърляне на исковете.

Моли за допускане на допълнителни задачи към вещото лице по СТЕ и ССчЕ.

По делото е постъпила молба с вх. № 18741/20.01.2025г. от третото лице – помагач „Х***“ ***. Със същата са представени писмени доказателства относно изготвените изравнителни сметки за процесния имот и период, издадени на името на Ж., както и протоколи за неосигурен достъп.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на чл.12 и чл.235 ГПК, и като прецени събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, и във връзка с доводите и съображенията на страните, и съгласно правните норми уреждащи спорните отношения, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото са приети следните копия на писмени документи като доказателства – Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК /л.9-13/; Постановление за възлагане на недвижим имот то 1.3.2022г. /л.15-17/; Протокол за въвод във владение /л.1819/; Писмо от С***“ /л.20/; Молба от Държавна спестовна каса, Жилищно кредитиране /л.21/; Съгласие–молба до Съдия по вписванията към Служба по вписванията /л.22-23/;

Договор за продажба на наследство /л.24-25/; Договор за продажба на наследство /л.26-27/;

Нотариален акт за прехвърляне на идеални части от недвижим имот в изпълнение на задължение № ***, том *** рег. № *** дело № ***г. /л.28-30/; Искова молба за делба на недвижим имот /л.31-34/; Саморъчно завещание от П*** /л.35/; Протокол за обявяване на саморъчно завещание от 22.12.2015 г. /л.37-38/; Протокол от 07.10.2007 г. от ОС на ЕС с адрес гр.С*** /л.39-41/; Съобщение към фактура от 31.07.2021г. /л.42-43/; Съобщение към фактура от 31.07.2022г. /л.44-45/; Извлечение за дължими суми за абонат № *** /л.46/;

Договор № ***г. при ОУ за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ по чл.139в ЗЕ, сключен между „Т***“ *** и „Х***“ *** /л.47-54/; Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от Т*** *** на потребители в гр.София публикувани във в-к Монитор на 11.7.2016г. /л.55/; Констативен протокол от 30.05.2021г. /л.121/; Протокол от 17.07.2021г. /л.122/; Изравнителна сметка за ТЕ за отчетен период 01.05.2020 – 30.04.2021г.

/л.123-124/; Констативен протокол от 12.05.2022г. /л.126/; Протокол от 17.07.2022г. /л.127/;

Изравнителна сметка за ТЕ за отчетен период 01.05.2021–30.04.2022г. /л.128-129/.

По делото е прието предходно образуваното заповедно производство по ЧГД № 69170/2023 г. по опис на СРС, 163-ти състав.

По делото е приета молба с вх.№ 18741/20.01.2025г. от третото лице – помагач „Х***“ ***, с приложени доказателства за ***, от която е видно, че клиент за този абонатен номер е била Ж. и са извършени корекции за процесния период /т.е. са издадени изравнителни сметки/. Видно от приложените констативни протоколи абонатът Ж. не е осигурила достъп до имота в процесния период за отчитане на ТЕ от ФДР.

По делото е прието е и заключението на вещото лице по изготвената съдебносчетоводна експертиза /л.132-135/, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена. От заключението се установява, че няма данни за извършени от абоната плащания на главници за топлинна енергия. Съобразно действащите цени на ТЕ през процесния период, утвърдени от ДКЕВР, общо начислените и незаплатени суми за ТЕ възлизат в размер на 1819,28 лв. Начислени са и 18 бр. фактури за услугата по дялово разпределение в общ размер от 23,69лв. Мораторната лихва върху главницата за ТЕ се равнява на сумата от 317,12 лв., а тази върху главницата по ДР – 5,79 лв.

3

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Исковете са допустими, доколкото са предявени по реда на чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1, т.1 ГПК от заявителя срещу двама длъжника в преклузивния едномесечен срок от уведомяването му в предхождащото заповедно производство по чл.410 ГПК по ЧГД № 69170/2023 г. по описа на СРС, 163-ти състав.

За успешното провеждане на предявените по реда на чл.415, ал.1 ГПК искове в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на посоченото облигационно отношение между него и ответника, по силата на което е изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия в твърдения обем през процесния период, стойността на същата, началния период на нейната изискуемост и размера на претендираните мораторни лихви. Отвеникът, от своя страна, е длъжен, в случай че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства, да докаже точното във времево и количествено отношение изпълнение на задължението си за плащане на потребената топлинна енергия за процесния период.

По възражението за давност, релевирано в отговора на исковата молба, в тежест на ищеца е възложено да докаже, че от настъпване на изискуемостта на вземанията са налице обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.

Предвид нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Законова дефиниция на понятието потребител на топлинна енергия е дадена с разпоредбата на параграф 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, съобразно която в редакцията й към процесния период, потребител на топлинна енергия за битови нужди, респективно задължено лице за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл.155 ЗЕ, е физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.