Решение № 187 от 21.11.2023, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 187 гр. Разград, 21.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана К. Чолакова при участието на секретаря Светлана Л. И.а като разгледа докладваното от Светлана К. Чолакова Гражданско дело № 20233300100051 по описа за 2023 година

Производството е с правно основание чл. 432 КЗ във вр. с чл.52 ЗЗД, чл.86 ал.1 ЗЗД Депозирана е искова молба от Я. Х. К. и Г. Н. К. чрез пълномощник, срещу Зд Бул Инс АД, с искане за осъждането на ответника да заплати сума в размер на 200 000лв. за всеки един, обезщетение за претърпени неимуществени вреди изразяващи се в болки страдания и психически стрес по повод смъртта на сина им - Д. Я.ов К., починал в резултат на ПТП от 02.03.2022г., законната лихва от даТ. на уведомяване на застрахователя 13.12.222г. както и сторените разноски. Сочи се, че на 02.03.2022г. около 07,26 ч. на главен път I-2 Русе-Варна на км.25+ 760 в посока гр.Русе, в условията на гъста мъгла и намалена видимост, мокра пътна настилка на прав пътен участък, водачът Е. А. У. на л.а. Ауди 80 с рег. № ***, предприема маневра изпреварване на попътно движещ се пред него товарен автомобил Скания Р420 с рег. №***, с прикачено към него полуремарке, управляван от С. Н.

К., при което вижда насрещно движещия се товарен автомобил Ман ПГХ 46 с рег. №*** *** с прикачено към него полуремарке с рег. №*** управляван от Е. П. и предприема маневра за прибиране зад изпреварваното МПС, пи което се блъска в задната лява страна на полуремаркето му, от което губи контрол над автомобила, поднася се, навлиза в ленТ. за насрещно движение и се блъска в товарен автомобил Ман ТГХ 46 с рег. №*** ***. При инцидента е причинена смъртта на Д. Я.ов К., пътник на задната лява седалка в л.а. Ауди 80 с рег. № ***. За произшествието съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица №139/34/2022г., Образувано досъдебно производство №76/2022г. на РУ на МВР –Две могили към ОД на МВР-Русе. Починалият Д. бил син на ищците, които изключително тежко приемат неговата загуба. Същите със сина им и дъщеря им Б. били сплотено и задружно семейство, силно привързани един към друг. Отгледали сина си в атмосфера на любов и взаимно уважение, като се стараели да не му липсва нищо. Показвали обич и 1 отдаденост на сина си и държали той да усеща винаги тяхната закрила и грижа. Членовете на семейството имали изградена силна емоционална и духовна връзка помежду си, която се съхранила с времето и между тях царяла разбирателство. Общували поС.но със своя син, били в течение с всичко случващо се в живота му. Те също можели да разчитат на него, винаги бил насреща, когато имали нужда от него. Починалият неизменно срещал подкрепа и разбиране у своите родители, които милеели за него. Те винаги се събирали заедно по поводи и празници наслаждавали се на времето прекарано заедно. Както майката така и бащата имали здрава и дълбока връзка със своя син, който ги обичал и държал на тях. Бил тяхната гордост и внасял щастие и смисъл в живота им. Д. бил добър син, млад и жизнерадостен млад човек едва на 30 години,животът бил пред него. Ритъмът на живот сега бил изцяло подчинен на скръбта от голямата загуба. Ищцата с умиление си спомняла всички хубави моменти преживени с нейния син. Непрестанно мислела за трагичния инцидент, заради което се разстройва силно и плачела неутешимо. Страдала от поС.но безсъние, нямала никакъв апетит, отпаднала физически. Ищецът след загубата на сина си ограничил социалните си контакти,станал мрачен и мълчалив. Нямал желание за нищо, чувствал се смазан и безпомощен, поради което се затворил в себе си. Двамата били дълбоко опечалени, внезапната загуба ги е травмирала, станали емоционално лабилни и тревожни, излизали рядко и скърбели поС.но. Смъртта на сина им ги променила изцяло, липсата му сега ги карала поС.но да посещават гроба му, в отчаян опит да намерят утеха. Поради тежкото емоционално съС.ие, в което изпаднали в дните след смъртта на сина им се наложило и двамата да потърсят консултация и помощ от психиатър. Поставена им била и съответната диагноза. Твърдят, че виновният за ПТП водач имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника валидна от 19.12.2021г. до 18.12.2022г.

Във връзка с това на 13.10.2022г. отправили молба-претенция до ответника, като до настоящия момент застрахователя не е определил и изплатил застрахователно обезщетение по заявените претенции.

Ответникът депозира отговор. Оспорва исковете по основание и размер. Оспорва механизма на настъпване на пътнотранспортното произшествие това, че водачът на МПС е нарушил правилата за движение по пътищата, както и при липса на акт по чл.300 ГПК, твърденията на ищеца подлежат на пълно доказване. Прави в условията на евентуалност възражение за съпричиняване на вредата от страна на пострадалия Д. К., който бил без поставен предпазен колан Качил се в автомобил управляван от алкохолно повлиян водач, като с това си поведение се е поставил в повишен риск. Оспорва началния период на претенцията за лихви, твърди, че не съобразена с разпоредбата на чл.497 КЗ. Сочи, че застрахователят не е могъл да се произнесе по претенцията, поради непредставяне на изискани от увредените лица документи.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът установи следната фактическа обстановка: На 02.03.2022г. около 07,26 ч., на главен път I-2 Русе-Варна на км.25+760 в посока гр.Русе, се е движел л.а. Ауди 80 с рег. № ***, управляван от Е. А. У..

Същият е предприел маневра изпреварване на движещ се пред него товарен автомобил 2

Скания Р420 с рег. №***, с прикачено към него полуремарке, управляван от С. Н. К., в който момент насрещно се е движел товарен автомобил Ман ПГХ 46 с рег. №*** *** с прикачено към него полуремарке с рег. № *** управляван от Е. П.. Водачът У. предприел маневра за прибиране зад изпреварваното МПС, при което се блъснал в задната лява страна на полуремаркето му, от което изгубил контрол над автомобила, навлязъл в ленТ. за насрещно движение и бил блъснат в дясната част от товарния автомобил Ман ТГХ 46 с рег.

№*** ***, като след удара лекият автомобил бил влачен в обратна на посоката си на движение от товарния автомобил. При инцидента е причинена смъртта на Д. Я.ов К., пътник на задната лява седалка в л.а. Ауди 80 с рег. № ***. Водачът на л.а. „Ауди 80“ с рег. №**** имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното дружество с полица №BG/02/121003565063 валидна от 19.12.2021г. до

18.12.2022г.

По случая е образувано ДП №76/2022г. по описа на ОД на МВР-Русе. Същото е приключило с постановление от 13.04.2023г. на ОП-Русе, като наказатеното производство е прекратено на основание чл.243 ал.1 т.1 НПК. В същото е прието, че произшествието се дължи на потивоправното поведение на Е. У., който предприел изпреварването в нарушение на разпоредбата на чл.42 ал.1 т.2 ЗДвП.

Ищците са родители на починалия Д. Я.ов К. видно от удостоверение за наследници изх.№91/29.03.2022г.

С молба вх.№732367 от 13.10.2022г. ищците са предявили претенция пред ответника, за заплащане на обезщетение в резултат на ПТП настъпило на 02.03.2022г. Няма данни до настоящия момент застрахователя да е определил и изплатил застрахователно обезщетение по заявените претенции, за обезщетяване на неимуществени вреди, претърпени от смъртта на сина им.

По делото са събрани гласни доказателства, във връзка с претърпени от ищците неимуществени вреди.

Св. Е. К. сочи, че познава ищеца, с когото били колеги работели в чужбина. Познавал и съпругата му Г. от близо 2 години, от тогава познавал и синът им Д.. Покрай баща му, станали по-близки. Баща и син се разбирали идеално. Семейството било като за пример. Я. се гордеел със сина си. Момчето било спортен тип, бил уважителен. Заедно живеели в едно домакинство, Д. не бил женен. Бащата бил пример за сина си. След произшествието Я. дръпнал назад, не бил такъв жизнен. Отчаян, объркан изглеждал. Съпругата му от 2 месеца работела при него в дюнерджийницата, за да се разсее, много тъгувала. Понякога я засичал да плаче. Разсеяна е. Имало разлика при Я. сега и преди. Понякога се събирали с него, плачел. Споделял за загубата на сина си, с който имали планове. Имало промяна в Я. последно време - взел да куца, споделял че с краката има проблеми.

Св. Н. С. - съпруга на брата на Г.. Сочи, че сина им се родил 1991 г. на 01.05. имали и дъщеря. Мъжката рожба означавала много за тях - той бил продължение на рода. Ищците работели в България, но като израснали децата им се наложило да работят в чужбина. Първо Я. заминал, след това Г. заминала за Белгия. Д. като завършил, също заминал при тях, 3 където работел. Купили апартамент за него в Русе. Д. се върнал от чужбина и работел в Русе.

Родителите правели всичко възможно за децата си, били задружно семейство. Д. имал респект от баща си, но бил по-близък с майка си за споделяне. Връзката между тях не е прекъсвана докато били в чужбина. Родителите правели всичко възможно за детето си, първо да учи, купили му апартамент, помогнали му да купи кола. И разчитали на него за понататък. Последната година той живял при баба си в Цар Калоян, защото била неподвижна, грижел се за нея, докато майка му и баща му отсъстват от България. Дъщеря им от 2015 г. била в Турция. След произшествието със сина им, сякаш светът се сринал. Г. все още не можела да вдигне глава, да излезе пред хората. Не искала да работи, не искала да вижда никого. Принудили я да отиде при психолог. Животът пред тях вече нямал никаква стойност. Принудили я да работи, да бъде сред хора. Дълго време - година и половина била в къщи. Г. в момента била с кислороден апарат, оказало се, че има сънна апнея от 6 месеца.

Я. имал кръвно, не можел да спи, нощно време обикалял.. И двамата приемали антидепресанти.

Св. А. Д. сочи, че ищците имали много добро семейство, не била свидетел на лоши отношения между родителите и сина им. Помагали си. Като пораснал Д., заминали да работят в чужбина. Първо родителите отишли в чужбина, след това Д. и неговата сестра.

Лятото си идвали, в годината един път се връщали. Д. помагал на майка си, пазарувал.

Грижел се за баба си. Я. и Г. разчитали на Д., че ще ги гледа. След смъртта му Г. не била добре, все плачела, Всяка седмица ходела на гробището, Я. и той тбил така, но по мъжки се справял. Г. била „по-рухнала“, нямало промяна при нея. Не искала никъде да излиза, не искала да разговаря, да вижда хора. Дъщеря им била в Турция.

Св. А. Т. - сестра на първия ищец сочи, че родителите на Д. били много щастливи с него, отнасяли се добре един с друг. Д. не бил женен, живеел с родителите си, помагал им.

Били добро, задружно семейство. Надявали се на старини сина им да им помогне, да се грижи за тях. Дъщеря им - Б., живеела и работела в Турция. Д. прекарвал повече време с родителите си. Сочи, че племенника и е починал на път за работа, тогава станала катастрофата. Много тежко родителите преживели погребението. Често после ходела в дома им, брат и често плачел, говорел, че му е трудно. Не можел да свикне, че сина му е починал и няма да го види. Ходили на лекар, доколкото знае приемал лекарства. След смъртта на Д. при Г. имало по-голяма промяна. Получила задух. Виждала я често да плаче. Всяка седмица ходела на гробищата. Скоро започнала работа, за да е сред хората.

Св. Ц. Р. П., полицейски служител при ОД на МВР Русе, сочи, че си спомня за инцидента станал на пътя Русе-Варна, миналата година между л.а. „Ауди“ и т.а. „Скания“.

Било сутринта, имало мъгла, намалена видимост на пътя до около не повече от 100-150 метра. Пътят бил хлъзгав поради наличието на мъглата. Били изпратени от оперативния дежурен на главен път І-2 Русе-Разград, след втория разклон за с. Бъзън, посока Разград за настъпило ПТП с пострадали лица. При пристигане на място установили румънски товарен автомобил и български лек автомобил с разградска регистрация - „Ауди 80“, което било встрани, в дясно извън пътя, посока Разград. Вътре имало три лица и тримата били 4 починали на място - водача, пътник до водача и пътник на задната седалка. В течение на огледите румънския водач им предоставил запис от видеорегистратор, на който ясно се виждало произшествието. Румънецът пътувал посока Разград, а българският автомобил посока Русе. При предприемане на изпреварване от страна на българския автомобил, не е могъл да се прибере в ленТ. си и се ударил със странична задна, дясна част в товарен автомобил. Завъртял се и румънския автомобил го блъснал в страничната част. Следствие на което загинали водача и още двама пътници. Свидетят обяснява, че лекият автомобил не бил обърнат, но имал деформации по както, че автомобилите не били местени, когато са пристигнали на мястото. Направило му впечатление, за пътника отзад, който бил починал, гледайки телефона. Не се сеща дали са имали колани.