Решение № 741 от 02.06.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 741 гр. София, 02.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20221000503083 по описа за 2022 година

Производството е образувано по въззивна жалба на К. В. Б. срещу решение № 262232/ 05.07.2022г. на СГС, ГО, 27 състав, постановено по гр.д.

№ 1712/21г. в частта, в която е отхвърлен искът му по чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ.

Жалбоподателят твърди, че в първоинстанционното решение правилно е прието, че претенцията е доказано по основание. Правилно са ценени приетите писмени доказателства и показанията на разпитания свидетел.

Определеното обезщетение е занижено по размер и не е справедливо. Неправилни са изводите на съда за недоказаност на влошаване на отношенията с родителите му и приятелката му, за невъзможността да си намери работа. Не е отчетено, че наказателното производство е водено за сравнително тежко престъпление.

Затова моли въззивния съд да отмени атакуваното решение в обжалваната от него част и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск.

Прокуратурата на Р България не е депозирала писмен отговор. В 1 съдебно заседание чрез представляващия я прокурор оспорва жалбата.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с иск по чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ . В исковата молба ищецът К. Б. твърди, че на 06.10.2014г е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.198, ал.1 от НК. Определена му е мярка за неотклонение „подписка“. През същата година обвинителен акт е бил внесен в СРС и е образувано нохд № 23098/14г., НО, 6 състав. С присъда от 06.06.2016г. е признат за виновен по повдигнатото обвинение като е отложено изтърпяването на наложено наказание. С решение от 09.05.2017г. на СГС тази присъда е отменена и делото е върнато за ново разглеждане. На 26.09.2018г. с присъда по нохд № 8241/17г. на СРС, 107 състав е оправдан.

Присъдата е влязла в сила на 08.07.2019г. В резултат от действията на прокуратурата ищецът е бил несправедливо обвинен в извършване на престъпление, което е тежко и предвижда наказание лишаване от свобода от три до десет години. Изпитвал е изключителен страх, че може да бъде осъден без да е виновен, а присъдата да бъде реална. С присъда на СРС е бил осъден, което допълнително е засилило страховете му. Три години е изпитвал ужас, че ще бъда осъден. Променила се е психиката му. Затворил се е в себе си, не е имал желание да излиза. Влошили са се отношенията с родителите му, които не са вярвали, че не е виновен. Бил е лишен от възможността да пътува. Не е могъл да си намери работа, тъй като навсякъде са му искали служебна бележка за липса на висящи наказателни дела.

Претърпял е неимуществени вреди от неоснователното воденото в продължение на пет години наказателно производство. Затова моли съда да осъди Прокуратурата на Р България да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000лв., в едно със законната лихва от 08.07.2019г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

Ответникът Прокуратура на РБългария в срока по чл.131 от ГПК е депозирала писмен отговор, с който оспорва предявения иск. Не оспорва, че срещу ищеца има водено наказателно производство, завършило с влязла в сила оправдателна присъда. Оспорва иска като недоказан, както и че описаните в исковата молба неимуществени вреди действително са 2 претърпени от ищеца. В негова тежест е да ги докаже, техният размер и връзката им с обвинението. Не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията си. Не може да се вмени във вина на Прокуратурата това, че ищецът не е могъл да си намери работа, тъй като по отношение на него действа презумпцията за невиновност. Претенцията на ищеца не е съобразена с продължителността на наказателното производство. Ответникът поддържа, че в досъдебната фаза наказателното обвинение е преминало за период от два месеца, а в съдебната фаза пред две инстанции по два пъти за всяка една от тях. Наказателното производство е приключило в разумен срок. Ищецът е бил осъждан като има водено и друго наказателно производство пред същия период. Не може да се разграничат търпените вреди от процесното и друго наказателно преследване. Оспорва да е налице основание за ангажиране на отговорността на ответника.

Не се спори, че

1879/13г. по отношение на ищеца е било образувано ДП №

С постановление от 06.10.2014г. К. Б. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.198, ал.1, пр.1, вр. чл.20, ал.2, вр. с ал.1 от НК като му е взета е мярка за неотклонение „подписка“ .

Не се спори, че след внесен обвинителен акт е образувано нохд № 23098/2014г. на СРС, НО, 6 състав, което е завършило с осъдителна присъда от 06.06.2016г. С решение № 552/09.05.2017г. по внохд № 65/17г. на СГС осъдителната присъда е отменена и делото е върнато за ново разглеждане.

След връщането е образувано нохд № 8241/17г. на СРС, НО, 107 състав, завършило с оправдателна присъда от 26.09.2018г. като на същата датата на основание чл.309, ал.4 от НПК мярката за неотклонение е отменена. С решение № 610/08.07.2019г. на СГС по внохд № 1646/19г. тази присъда е потвърдена и на същата датата е влязла в сила.

Към отговора на исковата молба във връзка с твърденията в него Прокуратурата е представила писмо от МВР- СДВР от 29.03.2021г., от което се установява, че срещу ищеца има образувани разследвания през 2009г., 2011г., 2019г., 2013г., 2016г., 2021г., справка от НСлС , справка за съдимост, от която се установява, че ищецът е бил осъждан по пет наказателни дела.

В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства.

3

Свидетелят Н. се познава с ищеца от дете. Знае, че през 2014г. К. Б. е бил обвинен за въоръжен грабеж, който не е извършил. Свидетелства за това, как наказателното дело се е отразило на ищеца и взаимоотношенията му с родителите и приятелката му, както и за невъзможността да си намери работа.

Съдът кредитира показанията на свидетеля като основаващи се на лични впечатления за фактите и обстоятелствата, които излага.

СГС е уважил частично предявения иск. В уважената част решението е влязло в сила.

Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на въззивно разглеждане е иск по чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди.

Въззивният съд се произнася служебно по валидността на първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна материалноправна норма.

Атакуваното решение е валидно и допустимо.

По правилността му.

Законодателят е предвидил отговорност на Държавата за вреди, причинени на физически лица от незаконни действия на правозащитните органи- дознание, следствие, прокуратура и съд. Наведените в исковата молба обстоятелства могат да бъдат квалифицирани по чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ, а именно, ако лицето бъде оправдано. На основание чл.4 от ЗОДОВ държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. Т.е. включват се както неимуществените, така и имуществените вреди.

За да се ангажира отговорността на правозащитните органи следва да са налице няколко предпоставки: техни незаконни действия или бездействия, причинени вреди и причинна връзка между двете. В случая е налице хипотезата на чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ- К. Б. е бил оправдан с влязла в сила присъда.

4

С частично влизане в сила на първоинстанционното решение е формирана сила на пресъдено нещо по отношение на наличието на предпоставките за ангажиране на отговорността на Прокуратурата.

Пред въззивния съд се спори по отношение на размера на присъдено обезщетение.

В тежест на всяка страна е да докаже твърденията си, от които черпи за себе си благоприятни правни последици. В това се състои доказателствената тежест, а не само в ангажиране на доказателства- чл.154, ал.1 от ГПК. В тежест на ищеца по предявения иск е да установи при условията на пълно и главно доказване настъпването на неимуществените вреди за него от незаконно поддържаното обвинение и причинната връзка между двете.

В тази връзка са допуснати гласни доказателства.

Депозираните свидетелски показания установяват твърденията в исковата молба за това, че ищецът се е променил в резултат от воденото срещу него наказателно преследване. Станал е затворен, не е искал да излиза.

Първоначалното му осъждане го е съсипало и се е скарал с родителите си. От 2-3 години се е разделил с приятелката си. След постановяване на оправдателната присъда е имал известно успокоение.

Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД. Тя не е абстрактно понятие и включва обсъждането на обективни критерии, свързани с вида на уврежданията, начина на настъпването им и какви последици имат те върху пострадалия, респективно оправдания, срещу който е поддържано незаконно обвинение.

Съдът като съобрази ПП на ВС № 4/23.12.1968г. и след като извърши преценка на установените в процеса обективно съществуващи обстоятелства намира, че справедливото обезщетение за неимуществени вреди е 3 000 лв.

При определяне на този размер въззивният съд взема предвид, че на ищеца е повдигнато обвинение, по което е оправдан. Престъплението, за което е обвинен, е тежко по смисъла на чл.93, т.7 от НК. Съдът съобрази, че продължителността на наказателно производство в досъдебна и съдебна фаза4г. и 7 месеца, взета е най- лека мярка за неотклонение „подписка“, която е била валидна по отношение на ищеца от 06.10.2014г. до 26.09.2018г. С нея не са нарушени правата и качеството му на живот. В процеса не е доказано, че той е искал да пътува и тя му е попречила. При определяне на

5 обезщетението следва да се съобрази съдебното минало на ищеца, което е обременено с други криминални прояви завършили с осъждания по пет наказателни дела. Това предполага заниженост на размера на обезщетението, тъй като К. Б. е бил вече осъждан като чувството на безпокойство и страх не е с такъв интензитет, както лице, срещу което за първи път е предприето наказателна репресия. От друга страна не се установи, че заради воденото на конкретното наказателно преследване той не имал възможност да си намери работа. Както твърди и свидетелят Н. на ищеца са искали свидетелство за съдимост, за да започне работа и поради това е било трудно. А видно от справката за съдимост К. Б. вече е бил осъждан многократно и процесното наказателно производство не е единствено, поради което да се явява пречка пред възможността да си осигури трудова заетост. От показанията на свидетеля, че установява, че той се е притеснявал да не бъде осъден за престъпление, което не е извършил, че са влошени отношенията му с родителите, затворил се е в себе си. Но не се доказват вреди над обичайните от незаконно повдигнато и поддържано обвинение. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се вземе предвид, че внасянето на обвинителен акт в съда е предпоставка за основателен и реален страх от осъждане.

При определяне на размера на обезщетението съдът съобрази икономическата конюктура в страната към датата на влизане в сила на оправдателната присъда, тъй като тогава е възникнало вземането на ищеца за вреди. Към 08.07.2019г. минималната работна заплата в страна е била 560 лв.

Обезщетението съответства на жизнения стандарт в страната.

Поради изложеното обжалваното решение следва да обжалваната част. се потвърди в

За настоящото производство разноски не следва да се присъдят на жалбоподателя.

Прокуратурата не е поискала присъждане на такива.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 262232/ 05.07.2022г. на СГС, ГО, 27 6 състав, постановено по гр.д. № 1712/21г. в частта, в която е отхвърлен искът на К. В. Б. с правно основание чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ над сумата от 3000лв. до пълния предявен размер от 30 000лв.