Решение № 868 от 30.06.2020, Окръжен съд - Варна

Р Е

Ш Е Н

И Е

№………………./………….…….2020 г. гр. Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на девети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА

ЦАНКОВА

Мл.с.ИВАН

СТОЙНОВ при секретар ГАЛИНА СТЕФАНОВА, като разгледа докладваното от съдия Бажлекова въззивно гр.д. № 105 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД срещу решение №4963 от 18.11.2019г. по гр.д. № 12588/2019г. по описа на ВРС, 34-ти състав, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е прието за установено в отношенията между страните, че К.Н.К. с ЕГН ********** не дължи на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик” № 258, „Варна Тауърс-Г” сумата от 2741,32 лева, начислена в резултат на извършена корекция на сметката на ел. енергия за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Вл.Варненчик“, бл.308, вх.12, ет.6, ап.34, с аб. № ********** за периода от 21.07.2017г. до

20.07.2018г., за която сума е издадена фактура № ********* от 01.08.2019г. и въззивното дружество е осъдено да заплати на К.К., 632,65 лева, представляваща разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК. В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно, с доводи за незаконосъобразност, неправилна и необоснована преценка на събраните по делото доказателства, както и за неправилно приложение на материалния закон. Налице е правно основание за възникване на вземането на дружеството доставчик, а именно – цена на доставено и потребено в обекта количество ел. енергия, дължима на основание чл. 50 от ПИКЕЕ вр. чл. 200, ал. 1 от ЗЗД. Абонатът дължи заплащане на потребеното количество ел. енергия, различно от отчетеното и на основание договорното правоотношение между страните и установената неправомерна намеса в СТИ. Вземането на „Енерго-Про Продажби“ АД, гр. Варна е за реално доставена и потребена електрическа енергия, количеството на което е било отчетено от СТИ, но при месечното отчитане на показанията на електромера не е било фактурирано, вследствие на софтуерно претарифиране на електромера. Ето защо предявеният иск за установяване недължимост на исковата сума е неоснователен и следва да се отхвърли. Моли в тази връзка да се отмени решението на ВРС и вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен.

В отговор на жалбата въззиваемата страна оспорва същата като неоснователна. Моли решението да се потвърди като правилно и законосъобразно. Претендира разноските по делото.

За да се произнесе, настоящият съдебен състав на ВОС съобрази следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявен от К.Н.К. срещу „Енерго-Про продажби“АД, относно недължимостта на сумата от 2741132лв., представляваща стойност на допълнително начислена електроенергия в резултата на преизчисляване на електроенергия за минал период.

В исковата молба се излага, че „Енерго Про Мрежи”АД е извършило проверка на СТИ, отчитащо електроенергията в имота на ищеца, за резултатите от която е съставен КП, който той оспорва, тъй като не е присъствал. Оспорва допълнително начисленото количество да е било реално потребено, както и да е налице основание за плащане на неговата цена.

Оспорва законосъобразността на процедурата и верността на констатациите от проверката. Искането, отправено до съда е за уважаване на претенцията и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответната страна „Енерго-Про Продажби” АД, с който се оспорва предявеният иск като неоснователен. Не се оспорва обстоятелството, че страните са обвързани от договор за продажба на електроенергия. Процесната сума в случая представлява стойност на реално потребено количество ел. енергия по отчетени показания на електромера, като корекцията на сметката на абоната е извършена и се дължи на основание чл. 50 ПИКЕЕ, вр. чл.200 ЗЗД. Предвид наличието на договорни отношения, то страните са обвързани от ОУ на ДПЕЕЕМ и на това основание сумата е дължима. В резултат на извършена техническа проверка, замервания, е установено, че в невизуализиран регистър има показания за отчетена електроенергия. При експертиза от БИМ е установено, че е осъществена намеса тарифната схема на електромера. Съставеното становище за начисляване на електроенергия отразява точното количество електроенергия след прочитане на регистър 1.8.3. Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените по делото съдебно- деловодни разноски.

Настоящият съдебен състав на ВОС като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно чл.

269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до следните въпроси: налице ли са предпоставките за възникване на правото на въззивното дружество служебно да коригира сметките за електроенергия за минал период от време, каквато е начислената служебно (след корекция) електроенергия в случая и дали отчетената в тарифа 1.8.3 електроенергия е реално потребена от абоната за процесния период.

От представения по делото констативен протокол № 1104768/20.07.2018г. се установява, че служители на „Електроразпределение - Север“ АД са извършили техническа проверка на електромера, отчитащ потреблението за процесния обект. В резултат на проверката СТИ е демонтирано и изпратено в БИМ за проверка, като на негово място е монтиран нов. В протокола е посочено, че визуализирани на дисплея на СТИ са регистри 1.8.1, 1.8.2.

Съгласно констативен протокол от метрологична експертиза, извършена от БИМ, при софтуерно четене на процесното СТИ е установена външна намеса в тарифната схема на електромера и наличие на преминала енергия през 1.8.3. –014685,3квтч, която не е визуализирана на дисплея. От протокола се установява, че елекромерът съответства на метрологичните характеристики и изискванията за точност при измерване на електроенергия.

Въз основа на установените от метрологичната експертиза обстоятелства е съставено становище от 29.07.2019г. за начисление на електрическа енергия в размер на 14685 квтч за периода 21.07.2017г. до 20.07.2018г., в което е посочено, че корекцията е извършена въз основа софтуерно прочитане на паметта на СТИ, констатирало точното количество неотчетена ел. енергия.

За стойността на това количество е издадена фактура № **********/01.08.2019г.

Съгласно заключението на допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза, към деня на проверката и демонтажа, електромерът е в метрологична годност, в класа на точност, монтиран в битов обект и е активиран да отчита по две тарифи – нощна и дневна; показанията записани в тарифа 1.8.3 не се визуализират на дисплея при редовен отчет; наличието на данни в този регистър води до извод за нарушение на нормалната работа на СТИ, което се дължи на неправомерно вмешателство в програмата му за параметризация и по-точно в тарифната схема. Допълнително начисленото количество електроенергия не е от редовен отчет, не е изчислено по методиката за корекция на сметка.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК.

За установяване недължимостта на процесната сума ответното дружество, сега въззивник, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, следва да докаже дължимостта на начислената сума, а именно, че в резултат на извършената проверка законосъобразно и при спазване на предвидените в ПИКЕЕ условия и ред е начислена сумата, като количество електроенергия е реално доставено на ищеца в процесния период.

Приложими към процесните правоотношения са нормите на Закона за енергетиката (ЗЕ) и Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), обнародвани в ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г., издадени от председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) и приети с решение на ДКЕВР по т. 3 от Протокол № 147/14.10.2013 г., на основание чл. 83, ал. 1, т. 6, вр. ал. 2 от Закона за енергетиката, в сила от 16.11.2013 г.

Съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентират принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване.

Съгласно ал. 2 от същата разпоредба ПИКЕЕ се издават от председателя на ДКЕВР, като имат характер на подзаконов нормативен акт. В тях са регламентирани условията и редът за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и начините за извършване на преизчисление (корекция) на количеството електрическа енергия.

С решение №

1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5 - членен състав (обн.

ДВ, бр. 15/14.02.2017 г.) разпоредбите на чл. 1 - 47 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.) са отменени. По аргумент от разпоредбата на чл. 195, ал. 1 във вр. чл.

194 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародването на съдебното решение. В тази връзка, посочените разпоредби от ПИКЕЕ са неприложими към настоящия спор, доколкото техническата проверка в обекта на потребление, констатирала неточното измерване на електромера, е извършена на 20.07.2018 г. – след тяхната отмяна.

С оглед действието занапред на решението на ВАС и съобразно предвидената законова делегация в чл. 83, ал. 2 от ЗЕ, съдът преценява, че до приемане на нови ПИКЕЕ, уреждащи аналогични на предвидените в чл.41 - 44 от ПИКЕЕ ред и предпоставки за извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ, въззивното дружество не може да се ползва от корекционната процедура, за която и към датата на проверката е липсвал нормативен ред за установяване на условията за корекционна процедура и начина на извършване на проверка на СТИ. Дори и да се приеме, че съставеният от служители на дружеството констативен протокол, ценен като частен свидетелстващ документ и протоколът от метрологичната експертиза установяват наличието на неотчетено при редовните месечни отчети количество ел.енергия, то не са налице основания за извършеното преизчисление.

В настоящия случай не е налице нито една от хипотезите по чл.48-49 от ПИКЕЕ, а и не се претендира корекцията да е извършена по разписаните в тези две разпоредби методологии.

Към тях препраща и чл. 27 от ОУ. Тези хипотези са следните: установено от независим орган неточно измерване/неизмерване на СТИ, липса на СТИ, като в настоящия случай не е налице нито една от изброените. В случая в представения протокол от проверка от БИМ липсва констатация, че СТИ измерва с грешка извън допустимата. В становището за начисляване на електроенергия е посочено само, че е извършено софтуерно прочитане на паметта на СТИ, като съгласно приетото по делото заключение на СТЕ тази тарифа е скрита.

При липса на предпоставките по чл.48 от

ПИКЕЕ, процесното количество електроенергия не може да се остойностява и претендира от абоната по реда на корекционната процедура по ПИКЕЕ. Недоказано е и обстоятелството за начина и причината, в резултат на която в СТИ е отчетена електроенергия в регистър 1.8.3, и конкретно това да се дължи на виновно поведение от абоната.