Решение № 846 от 27.10.2025, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 846 гр. гр. Хасково, 27.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христина З. Жисова при участието на секретаря Персиана Люб. Михова като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело № 20255640100918 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 55 ал.1 пр.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ от К. Х. П., ЕГН **********, с адрес: **** съдебен адрес: ***, адв. Д.В.М. от АК - Пловдив против „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1712, район „Младост - 3“, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет.9, офис 20, представлявано от Ивет Веселинова Димитрова и Десислава Веселинова Николова.

Ищцата твърди, че е страна по Договор № **** за предоставяне на потребителски кредит от **** г., сключен с ответното дружество. Съгласно договора, трябвало да върне сумата по кредита от 6075,00 лева, при сума на получаване 4500,00 лева, лихва от 1575,00 лева, ГПР - 49.66 %, ГЛП - 35 %, при срок на кредита от 18 вноски. Съгласно чл.5 от Договор № **** за предоставяне на потребителски кредит от **** г., ищцата следвало да сключи Договор за гаранция с дружеството Фератум Банк р.1.с., с цел да бъде обезпечен, сключеният договор. По сключения Договор за гаранция следвало да заплати сумата от 4455,00 лева, подробно описана и дължима по договора за гаранция. Поддържа се в исковата молба, че ищцата е заплатила лично на „Фератум България“ ЕООД, сумата в размер на общо 5300,00 лева.

Изложени са в исковата молба съображения за това, че Договор № **** за предоставяне на потребителски кредит от **** г. е нищожен на основание чл.26 ал.1 ЗЗД, вр. чл.22 ЗПК, вр. чл.11 и чл.19 ал.4 ЗПК. На първо място, сключеният договор за потребителски кредит бил недействителен на специалните основания по чл.22 ЗПК.

1

Съгласно чл.22 ЗПК, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК договор за потребителски кредит е нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му.

В случая в процесния договор бил посочен лихвен процент от 23%, но липсвали условия за прилагането му. Нито в договора, нито в погасителния план имало отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и таксата за гаранция, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя.

Визираната неяснота съществено ограничавала правата на ищцата и била основание за недействителност на Договор № **** за предоставяне на потребителски кредит от **** г. В чл. 11, ал. 1, т 11 ЗПК било предвидено, че в договора трябва да се съдържат условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В случая нямало погасителен план, който да отговаря на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, в него липсвала задължителната информация по ЗПК. Доколкото в договора била предвидена дължимостта на главница, договорна лихва, такса гарант, същите следвало да бъдат индивидуализирани, подробно посочени с оглед тяхната периодичност Това не било сторено от кредитодателя и на ищцата не й е бил предоставян погасителен план, а единствено и само се задоволил с посочване на обща дължимата сума, без да става ясно, какво точно се съдържа в тази обща сума. Това създавало невъзможност за ищцата да разбере заплащаните от нея вноски по погасителния план, какви компоненти включват, как са изчислени и на каква база.

На следващо място, процесният договор не отговарял на изискванията на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК. Разпоредбата на чл. 11 ал. 1 т. 10 ЗПК сочела, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Годишният процент на разходите следвало да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислявал по специална формула. Спазването на това изчисление, давало информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Отделно от това, в чл.4 от Договор № **** за предоставяне на потребителски кредит от **** г., в графа годишен процент на разходите било посочено само числото „49.66“, без да става ясно дали това е процент или 49.66 лева разход. Други уточнения не били посочени. Липсвало разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. Ето защо, не било ясно по какъв начин е формиран ГПР, неясни били както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следвало по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях. Съобразно 2 разпоредите на ЗПК, годишният процент на разходите изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следвало по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В настоящия случай не ставало ясно какво точно е включено в процента на ГПР, освен лихвата, доколкото била предвидена дължимостта и на такса гарант. Следвало да се има предвид, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, било недопустимо. Тези съставни елементи обаче оставали неизвестни, при което се създавали предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не ставало ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото била предвидена дължимост и на неустойка. Не можел да се направи еднозначен извод, че разходите са включени при формиране на ГПР, нито че същите са изключени. Така, поради неспазване на изискването на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, Договор № **** за предоставяне на потребителски кредит от **** г. бил нищожен.

Наред с това договорът за кредит бил нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл.19 ал.4 ЗПК, тъй като сумата, която се претендирала чрез договора за гаранция/поръчителство в размер на 4455,00 лева не била включена в ГПР и ГЛП. В договора за кредит бил посочен ГПР в размер на 49.66 %, но чрез включването на възнаграждението по Договора за гаранция/поръчителство към ГПР и ГЛП, то действителните такива щели да нараснат над 10 пъти, та дори и повече, с което потребителят бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита. С предвиждането за заплащане на сумата по договора за поръчителство се заобикаляла и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Безсъмнено събирането на такива разходи било част от дейността по управление на кредита и следвало да са включени в годишния процент на разходите. Заплащането на сумата по договора за поръчителство следвало да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то било пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно било на кредитора и се заплащало от потребителя. Налице било и заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по договора за поръчителство се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС № 426/2014 г. Поради невключване на уговорките за заплащане на разходи по договора за поръчителство в размера на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в договора на размер на ГПР, който не бил реално прилагания в отношенията между страните представлявал заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 ЗЗП. С 3 преюдициално заключение по дело С-453/10 било прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл.ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. В случая следва да бъде взета предвид и разпоредбата на чл.22 ЗПК, която била приложима за процесното договорно правоотношение. Тази норма изрично посочвала, че когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените били и тези по чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК - за определяне на ГПР. Въз основа на това Договор № **** за предоставяне на потребителски кредит от **** г. следвало да се прогласи за недействителен.

По гореизложените съображения иска от съда да постанови решение, с което на основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД, ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 800,00 лева - недължимо платена по недействителен Договор № **** за предоставяне на потребителски кредит от **** г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 07.04.2025 г., до окончателното й изплащане. Претендира се присъждане и на направените съдебни разноски, за което е представен списък по чл.80 ГПК.

С Определение № 1511/08.10.2025 г., постановено по настоящото гражданско дело е допуснато, на основание чл. 214, ал. 1 ГПК, изменение в размера на предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД като е увеличен размерът на същия и той следва да се счита предявен за сумата от 1516,96 лева, вместо за първоначално предявения размер от 800 лева.

Ответникът оспорва предявения иск. Изложено е в отговора на исковата молба, че твърдението на ищеца за това, че чл.5 от договора за кредит е нищожен е неоснователно.

Твърдението, че поръчителството от Мултитуюд Банк (Малта) е било задължително условие за сключване на кредитен договор също било неоснователно. Кредитополучателят можел да избере свой поръчител или този, предложен от кредитора. Според сайта на „Фератум България", потребителят сам избирал обезпечението. Следователно сключването на договор за гаранция не било задължително. Мултитуюд Банк било самостоятелно юридическо лице, банкова институция, лицензирана в Малта, която предоставяла услуги на територията на Република България по силата на свободата на предоставяне на услуги, съгласно взаимното признаване на единния европейски паспорт, и била вписана под № 178 в нарочния регистър на БНБ. Договорът за гаранция бил отделно облигационно правоотношение, по което Фератум България не било страна. Прогласяването на договора за гаранция за нищожен, съответно унищожаването му в рамките на настоящото съдебно производство нямало да произведе сила на пресъдено нещо по отношение на Мултитуюд Банк и така нямало да настъпи промяна в патримониума на ищеца. Ищецът сам избрал Мултитуюд Банк (Малта) като поръчител в електронния формуляр и след като е бил информиран за дължимите такси, 4 е подал заявление за кредит. Получил преддоговорна информация по е-mai1, която изрично посочвала, че за сключването на договора за кредит „Фератум България" изисква поръчителство. Ищецът получил и документи от Мултитуюд Банк, включително договор за гаранция. След като е бил информиран, ищецът потвърдил чрез SMS желанието си да сключи договора. С оглед на това, не можело да се говори за заблуждаваща търговска практика по чл. 68е ЗЗП. Ответникът не въвел ищеца в заблуждение относно избора на поръчител или дължимите суми. На всеки етап ищецът бил информиран за последствията от своя избор, включително за сумите, дължими на Мултитуюд Банк, ако избере нея за поръчител. Претенциите на ищеца не били подкрепени с убедителни доказателства.