Решение № 5165 от 25.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5165 гр. Пловдив, 25.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20255330106427 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от А. Р. Н. с ЕГН **********, действаща чрез нейната майка и законен представител Й. В. П., и адрес:

********** против УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт. - клон България КЧТ с ЕИК: 200830927 и адрес: гр. С., БУЛ.БРЮКСЕЛ 1АЕРОГАРА С., СГРАДА ИВТ, общ. Столична, обл. С., с която е предявени искове с правно основание чл. 6, пар. 1, б. „а“ във връзка с чл. 7, пар. 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 488,95 лв., равняваща се на 250 евро – главница, претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в голямо безпокойство, неудобство и загуба на време, вследствие на закъснение на полет от летище ******, Г. до летище П, България, изпълнен с над 3 часово закъснение.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е имала резервация №****** и бордна карта за превоз с полет ****** от летище ******, Г. до летище П, България, опериран на ****** г. от ответника. Посочва се, че полетът е изпълнен с над 3 часово закъснение, което представлява „голямо закъснение“ по смисъла на Решение на СЕС по съединени дела С402/07 и С -432/07.

Твърди се, че в резултат на голямото закъснение на полета си ищецът е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в голямо безпокойство, неудобство и загуба на време.

Счита, че следва да бъде обезщетена със сумата от 250 евро или равностойност в лева 488, 95 лв. на основание чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. относно създаване на общи правила за 1 обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп до бора и отмяна или голямо закъснение на полети. Посочва се, че съгласно регламента размерът на обезщетението зависи от разстоянието между летищата, като в настоящия случай същото е 1323 км., от което следва, че се дължи обезщетение в размер на 250 евро предвидено при всички полети до 1500 км.

Посочва, че ответникът е отказал да заплати обезщетение на ищеца, а същевременно за същия полет във връзка със закъснението му е изплатено обезщетение на други двама пътници. Счита отказът за изцяло неоснователен.

Моли искът да се уважи. Претендира разноски.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, който оспорва предявения иск, като неоснователен и недоказан.

Не се оспорва, че между ответника и ищеца е имало сключен Договор за въздушен превоз за редовен полет ****** от летище ******, Г. до летище П, България на ****** г.

Оспорва да е имало полет и да е изпълнен такъв на ****** г.

Посочва се, че процесният полет е имал планирано време на заминаване ****** часа (****** часа местно време в Г.) и планирано време на пристигане в ****** часа (местно време в България ****** ч.). Твърди се, че действителното време на заминаване е ****** час, а кацането на летище С. е ****** часа. В случая се сочи, че координираното универсално време, спрямо което се изчислява времето в различни часови зони, като в случая е било приложимо + 3 часа за българското време и + 2 часа за германското време.

Твърди се, че процесният полет не е имал закъснение при излитане от летище М., М., Г..

Посочва се, че непосредствено преди кацане на процесния полет, е възникнала извънредна ситуация в резултат на кацане на друг полет на летище П. Пистата на летище П е била временно затворена за извършване на инспекция. При затваряне на пистата на летище П, ответникът е получил съобщение, че кацането на процесния полет на летище П е отменено.

Въпреки това процесният полет е кръжал 25 минути над летище П с цел кацане при евентуално отваряне на пистата, но през това време не е получил разрешение за кацане, поради което полетът е бил пренасочен и е кацнал на най- близкото резервно летище в гр.С..

Веднага след кацане на летище С., ответникът сочи, че е организирал превоз на всички пътници с автобус от гр. С. до гр. П.

Твърди, че е налице извънредно обстоятелство, което не е било възможно да бъде предвидено при планиране на полета, поради и което ответникът следва да се освободи от отговорност за заплащане на обезщетение по Регламент 261/2004 г.

На основание подробно изложените доводи и описана фактическа обстановка, ответникът счита, че забавянето се дължи на извънредни обстоятелства по смисъла на съображение 14 и 15 от Регламент 261/2004, което изключва отговорността на превозвача. Цитира се съдебна практика, която се сочи, че касае идентични случаи.

Моли се исковете да се отхвърлят. Претендират се разноски.

2

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са искове с правно основание чл. 7, § 1, б. „а“ във вр. с чл. 6, ал.1, б. а) от Регламент № 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети.

В тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно сключен договор за въздушен превоз за полет ****** от летище ******, Г. до летище П, България, опериран на ****** г. и закъснение на същия с повече от три часа до крайния пункт на пристигане. В тежест на ищеца е да установи размера на претендираното обезщетение, обусловен от установяване на разстоянието между двете дестинации на пътуване.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване като опровергае, въведените в исковата молба твърдения на ищеца, като в т.ч. да установи и твърденията си за наличие на извънредни обстоятелства по смисъла на съображение 14 и 15 от Регламент 261/2004, което изключва отговорността на превозвача.

Не се оспорва, че между ответника и ищеца е имало сключен Договор за въздушен превоз за редовен полет ****** от летище ******, Г. до летище П, България на ****** г. Не се оспорва изрично и, че разстоянието е под 1500 км., като се представя и доказателство от ищеца в тази насока, в което е отразено, че разстоянието е 1323 км.

В писмо от 18.11.2024 г. ответникът е заявил, че закъснението на полет ****** ****** е поради ограничения на летището/пистата.

От приетото писмено доказателство извлечение от информация за полет ****** се установява, че планираното време на заминаване е 06,30 ч., планираното време на пристигане в С. е 8,50 часа, като действителното време на заминаване е ****** часа и кацане -09,02 часа. Излитането е отразено, че е осъществено в 06,40 часа, като действителното време на пристигане е 09,06 ч., като времето на полета е 02:22. Отразено е общо закъснение при пристигане- 0:16. Часовете е отразено, че са записани в координирано универсално време. В тази справка е отразен и друг номер на полета, а именно: ******, който се посочва от ДП „Ръководство на въздушно движение“.

От приетата имейл кореспонденция на хартиен носител се установява, че на ****** г. е изпратено писмо от Център за управление на нарушения, като се сочи, че е възможно отклонение на процесния полет, като отклонението към Летище С. е силно вероятно.

Отразено е очаквано време на пристигане 09,00 часа и необходимост от наземен транспорт.

За наличието на възможно нарушение в оперативната дейност на станцията е изпратен имейл и в 4,08 часа на ****** г.

От приетия като писмено доказателство формуляр за наземен пътнически транспорт на УИЗ се установява, че автобусите са повикани в 12,08 часа, като са пристигнали в 13,50 часа и са отпътували от Летище С. съответно в 14,00 часа, в 14,02 часа и в 14,05 часа. Очаквано време на пътуване е отразено 1,30 ч.

3

В приетата като писмено доказателство справка се установява, че полетът е отклонен, като е кацнал на летище, различно от планираното. Отразени са планирани часове на изход и кацане и действителни такива, като има разлика от 16 минути между планирано и действително. Отразено е, че самолетът е имал час за изход в 08,26 ч. от летище А. М., Г. и е кацнал на летище С. в 12,06 часа, като е било планирано да излети в ****** часа и да кацне в ****** часа.

В писмото, изпратено от ДП „Ръководство въздушно движение“ се установява, че има информация за пренасочване на полет ***** от летищен център П за Летище С.. Посочва се, че в 08,38 часа (11,38 часа местно време в П) на този полет ***** е разрешен подход за кацане на летище П, но междувременно е получена информация за докладван технически проблем от предходен кацащ самолет на друга авиокомпания. В 08,42 ч. е издадено разрешение на полета за прекратяване на подхода и изпълнение на зона за изчакване над летището, докато бъде извършен оглед на пистата за излитане и кацане, и бъде потвърдено, че кацането ще е безопасно. При получаване на тази инструкция, за прекратяване на подхода, командирът на ****** е взел решение да кацне на резервно летище в С..

Установява се идентитет от справката за полета, приложена към отговора на исковата молба и приета като писмено доказателство.

От приетото като писмено доказателство писмо от Летище П се установява, че на ****** г. не са били налагани ограничения за кацане на полети на пистата на летище П. На същата дата е имало наложени ограничения във въздушното пространство, засягащи коридорите за долитане до летището. Ограниченията са били наложени във връзка с провеждането на Тържествения парад в Деня на храбростта и Българската армия и провеждането на полети на въздухоплавателни средства на ВВС, участващи в парада. Сочи се, че ограниченията на въздушното пространство обхващат периода между 01,00 часа и 12,00 часа местно време.

Посочва се, че причината за пренасочване на полет W ****** от летище М., М. до летище П, планиран за ****** г. към резервно летище С. са наложените от ВВС ограничения на въздушното пространство, засягащи коридорите за долитане до летище П.

Предмет на настоящото производство са предявени искове с правно основание чл. 7, § 1, б.

„а“ във вр. с чл. 6, ал.1, б. а) от Регламент № 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети.

Не се оспорва и от събраните в хода на делото доказателства се установява наличие на валидно сключен договор за въздушен превоз за полет ****** от летище ******, Г. до летище П, България, опериран на ****** г., както и че разстоянието е по – малко от 1500 км.

Не се оспорва изрично и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че закъснението е

В тежест на ищците е установяване наличието на валидно сключен договор за въздушен превоз за полет № *****, планиран да излети на ****г. в 15,35 часа от Л., ***** и да кацне в П, България в 20.45 часа и закъснение на същия с повече от три часа до крайния пункт на 4 пристигане.

Не се оспорва от ответника и съответно са отделени като безспорни обстоятелствата, че е сключен договор за въздушен превоз между страните за процесния полет, че разстоянието между двете дестинации е над 1500 км. и че закъснението е повече от 3 часа до крайния пункт на пристигане, доколкото полетът по план е трябвало да пристигне на Летище П в ****** часа, а той е кацнал на летище С. в 12,06 часа, като първият автобус към гр. П е тръгнал от Летище С. в 14.00 часа. Във формуляра за наземен пътнически транспорт е посочено очаквано време на пътуване – 1,30 ч.

Предвид така установеното и липсата на изрично възражения в тази насока за обстоятелствата, че е налице правоотношение по договор за въздушен превоз, че разстоянието е до 1500 км. и закъснението е повече от три часа, то съдът счита, че се установяват елементите на фактическия състав на ангажиране на отговорността на ответника на основание чл. 7, § 1, б. „а“ във вр. с чл. 6, ал.1, б. а) от Регламент № 261/2004 г.

По възражението за наличие на извънредни обстоятелства, съдът намира следното:

Разпоредбата на чл. 5, § 3 от Регламент № 261/2004, на която се позовава ответникът, предвижда изключване отговорността на превозвача при възникването на извънредни обстоятелства, като установява правилото, че опериращ въздушен превозвач не е длъжен да изплаща обезщетение по чл. 7, ако докаже, че отмяната, респективно закъснението на полета е причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки, т.е. от обстоятелства, които се намират извън ефективния контрол на въздушния превозвач. Доколкото дерогира принципа, че пътниците имат право на обезщетение, нормата на чл. 5, § 3 от Регламент № 261/2004 следва да се тълкува стриктно. Съображение 14 от преамбюла към Регламента указва кога опериращите въздушни превозвачи не носят отговорност за отменен, респективно закъснял полет, а това са случаите, когато дадено събитие е причинено от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки, като е направено и неизчерпателно изброяване на случаи, при които се счита, че са налице извънредни обстоятелства, освобождаващи превозвача от отговорност по Регламента, като политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач. Според съображение 15 от преамбюла към Регламента, извънредни обстоятелства се смята, че съществуват, когато въздействието на решение за управление на въздушния трафик във връзка с определен самолет в определен ден води до голямо закъснение, закъснение, продължаващо до другия ден, или отмяна на един или повече полети с този самолет, въпреки че са взети необходимите мерки от съответния въздушен превозвач за избягване на закъснения или отменени полети.