Решение № 1409 от 23.11.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1409 гр. София, 23.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20221000500116 по описа за 2022 година

Производството е образувано по въззивна жалба на Столична община/СО/ срещу решение № 265071/ 27.07.2021г.на СГС, ГО, 4ти състав, постановено по гр.д. № 16014/19г. в частта, в която са уважени искове по чл.49 от ЗЗД за сумата от 15 000лв., присъдени като обезщетение за неимуществени вреди и 3 403, 06лв. за обезщетение за имуществени вреди.

Срещу същия съдебен акт е постъпила въззивна жалба от В. С. С. в частта, в която са отхвърлени исковете й по чл.49 от ЗЗД за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди над 3403,06лв. до 4230,43лв. и над 15000лв. до 50 000лв.

Жалбоподателят-ищец твърди, са й причинени вреди пряко от

Столична община, която не е изпълнила задължения, произтичащи от закона.

Свидетелите С. и А. са потвърдили, че на 27.05.2019г. В. С. е претърпяла инцидент. Тя е получила тежка телесна увреда- трайно ограничение на движенията на долния десен крайник, невъзможно клякане, стоеж и липса на движение на десния крак, усещане на болки при движение на ставата и ходене. Допусната медицинска експертиза е дала заключение за увреждането, което е получила, за интензитета на болките и страданията 1 през първите няколко месеца. Установено е подело делото, че към момента ищецът куца, влачи си крака и е подтисната емоционално. Сочи, че съгласно чл.29 от ЗП фонд „Републиканска пътна инфраструктура“ и общините поддържат републиканските и общинските пътища, съобразно транспортното им предназначение, изискванията на движението и опазването на околната среда. Съгласно чл.31 от ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от общините. Безспорно е установено, че инцидентът е настъпил на територията на СО, както и че е причинен от неполагането на грижи по отношение на поддържането на общинските пътища като част от общинската мрежа.

Затова моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната от ищеца част и да постанови друго, с което да уважи исковете изцяло.

Жалбоподателят – ответник, поддържа, че в атакуваната от него част съдебният акт е неправилен. От събраните доказателства е установено, че на 27.05.2019г. около 9.30 ч. в гр. София ищецът е претърпяла инцидент. Съдът е приел, че СО не е изпълнила задължението си да поддържа общинските пътища. Счита, че неправилно са кредитирани показанията на свидетелите.

Ищецът не е доказала, че падането, причинило травмата, е в резултат на дупка- издължен процеп между бордюра и булеварда. Това е било нейно задължение съгласно чл.154 от ГПК. Не е доказан по категоричен начин механизмът на настъпване на увреждането.

Присъденият размер на обезщетение е изключително завишен. Присъдената сума надвишава неимуществените вреди.

За това СО моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част.

В. С. в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва жалбата на СО.

Столична община в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва жалбата на ищеца. Представена е писмена защита.

Третото лице помагач „Трейс Груп Холд“ АД не взема становище по жалбите.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, 2 намира за установено следното от фактическа и правна страна:

СГС е сезиран с искове по чл.49 от ЗЗД. В исковата молба ищецът В. С. твърди, че на 27.05.2019г. около 9.30 ч. в гр. София е вървяла по левия тротоар на бул. „ Княз Ал. Дондуков“ в посока от центъра към бул. „В.

Левски“ към касата на „Топлофикация София“ ЕАД, която се е намирала на бул. „Ал. Дондуков“ № 56-58 между ул. „ П. Волов“ и бул. „В. Левски“.

Срещнала се е отпред с нейна позната, платила е сметката и е излязла. След това двете са тръгнали към пешеходната пътека, намираща се на бул. „Княз Ал. Дондуков“ до кръстовището между булеварда и ул. „ П. Волов“, за да пресекат и „хванат“ трамвай № 20 или № 22 към центъра. Там е попаднала е в дупка или издължен процеп между бордюра и булеварда, залитнала е и се е спънала в уличен ограничител от велосипедната алея, който явно е бил изкъртен и е паднала на булеварда. При падането е усетила остра болка, тъй като краката сякаш й са се усукали. С чужда помощ е станала, а след това е приета в МБАЛ „Сердика“ ЕООД. Прегледана е и е извършена оперативна интервенция на диафизата на дясната бедрена кост. Извършено е открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация. Поставени са два броя телени серклажа, с проксимален бедрен пирон, застопорен проксимално с два винта. Възстановяването й е било бавно и продължително. Месеци наред е била с патерици и шина. Не е могла да се справя с ежедневието си и е разчитала на грижите на съпруга си, деца и внуци. Станала е по –сприхава заради състоянието, в което е била. Лекарите са й казали, че през пролетта трябва да се направи втора операция, за да се извадят планките и винтовете от костта. Въпреки, че са изминали няколко месеца, ищецът се страхува да стъпи спокойно на десния си крак, както и да го натоварва. Когато ходи усеща постоянен дискомфорт, походката й сякаш се е променила. Отокът, който се е получил след счупването не е изчезнал напълно. Направила е разходи за възстановителни процедури, рехабилитация и физиотерапия.

Заплатила е пластината, която й е сложена, както лекарства и медикаменти.

Разходите са на обща стойност 4 230, 43лв. Съгласно ЗП общинските пътища са собственост на общините. На СО й е вменено задължението да ги поддържа. Установено е , че дупките, лошите тротоари също са нейна отговорност.

Затова моли съда да осъди ответника СО да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., както и 4 230, 43лв. обезщетение за имуществени вреди, в едно със законната лихва от 3

27.05.2019г. до окончателното изплащане на сумите. Претендира разноски.

Ответникът Столична община в депозиран писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК оспорва искове. Оспорва твърдените от ищеца в исковата молба и сочените от нея причини и механизъм на настъпване на увреждането. Не е ясно точно къде и как е настъпил инцидентът.

Представените доказателства не подкрепят посоченото в исковата молба.

Счита, че не са налице предпоставките за ангажиране на СО, тъй като липсва причинно –следствена връзка между твърдения вредоносен резултат и поведението на ответника. Счита, че ищецът с поведението си е допринесла за вредоносния резултат, тъй като поради невнимание е предизвикала падането. Оспорва твърдението за неизпълнение от СО на задължението да поддържа пътищата, в това число тротоари и улици- публична общинска собственост, произтичащо от качеството й на собственик. Тя поддържа пътната мрежа с цел осигуряване на безопасно придвижване на всички участници в движението. След получаване на исковата молба е направена проверка на място и е установено, че извършените строително- монтажни работи отговарят напълно на изискванията на нормативната уредба. СО не е възлагала или извършвала ремонтни дейности по уличното платно на бул. „ Княз Ал. Дондуков“. Оспорва иска за имуществени вреди като твърди, че не всички разходи са във връзка с увреждането.

Към отговора на исковата молба са представени писмени доказателства.

В писмено становище в срока по чл.131 от ГПК третото лице помагач „Трейс Груп Холд“ АД твърди, че исковете са неоснователни. Не е конкретизирано мястото на инцидента. Представените към исковата молба доказателства не установяват механизма му. Счита, че вредоносния резултат е настъпил вследствие на залитане от страна на ищеца. Липсва причинноследствена връзка между противоправното поведение на ответника и настъпилият вредоносен резултат. Счита, че пострадалата е допринесла за увреждането. Няма доказателства, че инцидентът се дължи на неизпълнение на задълженията на СО по отстраняване на дупки, дефекти, обезопасяване или поддържане на общинската улична мрежа. Не е установено, че е имало дефекти – дупки и процепи, проявили се след въвеждането в експлоатация на процесния участък и те да не са били отстранени от СО.

Третото лице – помагач е представило писмени доказателства.

4

В исковата молба се твърди, че на 27.05.2019г. в гр. София ищецът В.

С. е претъпяла инцидент, описан в исковата молба. По това обстоятелство не се спори.

Безспорно е, а и видно от приетата и неоспорена епикриза от МБАЛ„ Средец“ ЕООД е, че тя е била приета за лечение на 27.05.2019г. до 02.06.2019г.

Не е спорно, а и от приетата епикриза от същото здравно заведение, отделение по Физикална и рехабилитационна медицина е видно, че ищецът е била на лечение там от 02.06.2019г. до 18.06.2019г.

Във връзка с претенцията за имуществени вреди са представени разходни документи.

От заключението на медицинската експертиза са установява, че ищецът е получила следната травма: диафизарна многофрагментарна фрактура на дясната бедрена кост в горната й част. В зоната на счупването има отделен от костта „плаващ триъгълен фрагмент“, който дава категоричен извод, че ударът е бил страничен, нанесен от твърд, ръбест предмет- ръб от тротоар или ръб от пътна настилка. Полученото счупване е от падане на улицата. По своя медико- биологичен характер получената травма е довела до трайно ограничаване на движенията на десния долен крайник за срок по- дълъг от 30 дни в случая 8-10 месеца. Лечението на фрактурата е било чрез открито наместване и стабилизиране чрез интрамедуларен заключващ с напречни винтове пирон и поставени два телени серклажа, които да обездвижат отделния триъгълен фрагмент от костта. Следоперативния период е бил гладък като от 02.06.2019г. до 18.06.2019г. ищецът е била приета за провеждане на ранна рехабилитация. Лечението е продължило амбулаторно с назначени контролни прегледи. Счупената бедрена кост е зараснала за 6 месеца. Тогава е започнало дозирано придвижване с проходилка и патерици.

С проведената рехабилитация общо оздравителният период е бил 8 месеца, когато е можела да се придвижва самостоятелно. Травмата е причинила на ищеца болки и страдания за целия осем месечен период, но през първите два месеца след злополуката и извършената операция те са били с интензивен характер. Те са били интензивни за период от 30 дни и в момент, когато ищецът е започнала да провежда рехабилитация на дясната тазобедрена става и дясната коленна става. Извън тези периоди болките са били само 5 периодично явяващи се и то най- често при преумора и при рязка промяна на времето. Пострадалата не е могла да стъпва на десния крак през първите 4 месеца като през това време е възможно да е ползвала чужда помощ. Към настоящият момент ищецът може да изпитва болка при промяна на времето и спорадични болки в зоната на фрактурата. Няма данни остеосинтезата да е извадена. Ако такава операция се осъществи ищецът ще има допълнителни болки за срок от 20-30 дни и нужда от провеждане на рехабилитация. В съдебно заседание вещото лице е допълнило заключението си.

Съдът възприема заключението като компетентно, безпристрастно и неоспорено от страните, основаващо се на науката и професионалния опит на експерта.

В хода на процеса е приета техническа експертиза, която е извършила оглед на мястото на инцидента и е установила, че в зоната на пешеходната пътека няма дупки или удължен процеп. Асфалтовото покритие е плътно до бордюра без наличието на никакви цепнатина, фуга, нито отдалечаване от бордюра. Тротоарите са снижени с плавен наклон до бордюра и асфалтовата настилка. Движението на пешеходната пътека и в кръстовището не е регулирано със светофарна уредба. Няма признаци в зоната на пешеходната пътека да са извършвани допълнителни ремонтни дейности на асфалтовата настилка, свързани със запълване на дупка или процеп до бордюра от датата на пускане в експлоатация на обекта по реконструкцията на бул. „ Княз Ал.

Дондуков“ до извършване на огледа. Това се потвърждава и от снимки, направени от Гугъл през октомври 2019г. На снимка от Гугъл, която е непосредствено след инцидента се вижда, че старият ограничител си е на мястото. Вещото лице е установило, че има заменен ограничител, намиращ се непосредствено до пешеходната пътека, който е различен от основните ограничители на велоалеята, монтирана при извършения ремонт. В съдебно заседание вещото лице е допълнило заключението си.