Решение № 3899 от 14.10.2024, Административен съд - Пазарджик
- Съд
- Административен съд - Пазарджик
- Дело
- Административно дело 75/2024
- Вид
- Решение № 3899
- Подписан
- 14.10.2024
- В сила
- 18.02.2026
- Състав
- Мария Хубчева
Цитирани разпоредби
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 155 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 117, ал. 5 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 118, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 119, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 120 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 120, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 120, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 122 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 122, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 122, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 124 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 124, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 155, ал. 4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 156, ал. 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 160, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 17, ал. 1, т. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 37, ал. 2 и ал. 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 37, ал. 2 и ал. 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 5 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 56, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 57 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 130 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 130, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 26, ал. 7 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 27, ал. 7 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 70, ал. 1, т. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 3899
Пазарджик, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пазарджик - VII състав, в съдебно заседание на тринадесети септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
Съдия:
МАРИЯ ХУБЧЕВА
При секретар ДИМИТРИНА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ХУБЧЕВА административно дело № 20247150700075 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 155 от Данъчно-осигурителния кодекс ДОПК).
Образувано е по жалба на „Нордис 80“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Панагюрище, Площад „20-ти април“ № 2, представлявано от управителя Н. Г. Р., подадена чрез адв. П. С., със съдебен адрес: гр. Пазарджик, [улица], ет. 2, офис 11 срещу Решение № 476 от 20.12.2023 год. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив при Централно управление на агенция за приходите (ОДОП-Пловдив при ЦУ на НАП), в частта с което е потвърден Ревизионен акт № Р-16001623002277-091-001 от 03.10.2023 год. за установяване на допълнително установени задължения за ДДС за периодите: м.06.2017 год., м.08.2017 год., м.09.2017 год., м.10.2017 год., м.11.2017 год., м. 12.2017 год., м.01.2018 год., м.02.2018 год., м.03.2018 год., м.07.2018 год., м.08.2018 год., м.12.2018 год., м.03.2019 год., м.10.2019 год., м.12.2019 год., м.07.2020 год., в размер 30 512,37 лева-главница и лихви – 16 946,89 лева и досежно изменението на Ревизионен акт № Р-16001623002277-091-001 от 03.10.2023 год. за допълнително установени задължения за ДДС за периода: м.04.2017 год., м.05.2017 год., м.04.2018 год., м.06.2018 год., м.09.2018 год., м.10.2018 год., м.05.2019 год., м.09.2019 год., както и за корпоративен данък за 2017 год., 2018 год., 2019 год. и 2020 год., за сумата от 4251,13 лева, изменена на 2932930,97 лева- главница и лихви от 2002,5 лева, изменена на 1348,48 лева.
В жалбата се излагат доводи за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и необоснованост. Моли се за отмяна на процесното решение десежно оспорената му част.
В съдебно заседание дружеството – жалбоподател се представлява от адв. П. С., който поддържа жалбата и ангажира доказателства за спора. Моли съда да измени обжалвания РА, като отмени посочените задължения, с изключение на посочените в т. 10 от заключението на съдебно – счетоводната експертиза, относно неосчетоводените фактури по ЗКПО и ЗДДС в конкретни размери, описани в заключението. Претендира присъждане на сторените по делото съдебно - деловодни разноски, обективирани в списък по чл. 80 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК – л. 1407 от делото. Представя писмени бележки.
Ответникът - Директорът на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител юрисконсулт Г. Т., оспорва жалбата като изразява становище за нейната неоснователност. Моли за отхвърлянето й и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а при условията на алтернативност сочи, че прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представя писмени бележки.
Административен съд Пазарджик, VІІ – и състав, приема за установено следното:
Ревизионното производство е започнало със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-16001623002277-020-010 от 19.04.2023 год., издадена от С. П. – Началник сектор при ТД на НАП - Пловдив, упълномощена със заповед № РД – 09 – 1979 от 30.09.2021 год., изменена със заповед № РД – 09-789 от 13.05.2022 год. Заповедта за възлагане на ревизията е посочено, че ревизията на „Нордис 80“ ЕООД, ЕИК ********* следва да се извърши от М. Г. – Главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и Г. К. – Главен инспектор по приходите, като обхване следните видове задължения по периоди: Корпоративен данък за периода от 01.01.2017 год. до 31.12.2020 год. и Данък върху добавената стойност за периода от 02.02.2017 год. до 28.02.2021 год. Посочено е, че ревизията следва да се извърши в срок от три месеца от връчването на ЗВР. Същата е връчена на 20.04.2023 год. по електронен път. С последваща ЗИЗВР № Р-16001623002277-020-002 от 18.07.2023 год. С. П. – Началник сектор при ТД на НАП – Пловдив е разпоредила ревизията на дружеството да бъде продължена като е определен срок за завършването й до 20.09.2023 год. Следва да се посочи, че ревизията на дружеството е повторна и е възложена във връзка с Решение № 114 от 31.03.2023 год. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив, с което е отменен РА № Р – 16001322002357 – 091 – 001 от 05.01.2023 год., с който са установени задължения по ЗКПО за 2017 год., 2018 год., 2019 год. и 2020 год. и по ЗДДС за периода от 02.02.2017 год. до 28.02.2021 год., ведно с начислени лихви, акт незаконосъобразен и на осн. чл. 155, ал. 4 от ДОПК преписката е върната на органа по приходите, издал заповед за възлагане за издаване на нов ревизионен акт по ЗКПО и ЗДДС с цел правилно и мотивирано определяне на задълженията на дружеството, съобразно изискванията на процесуалния и материалния закон, и при спазване на изложените в решението съображения (от л. 293 до л. 309 от делото).
В хода на ревизионното производство, на осн. чл. 37, ал. 2 и ал. 3, чл. 56, ал. 1 от ДОПК, данъчният орган е връчил на дружеството искания за представяне на документи и писмени обяснения. Също така, на осн. чл. 57 от ДОПК, са изискани и представени документи и писмени обяснения от трети лица – доставчици на дружеството. С протокол е извършено присъединяване на доказателствата от извършени проверки за установяване на факти и обстоятелства и ревизия на търговското дружество. Видно от протокол № 1859406 от 06.07.2023 год. е извършено посещение на място на търговски обект Ресторант „Виктория“ – Панагюрище, площад „20-ти септември“.
В Ревизионен доклад (РД) № Р-16001623002277-092-001 от 05.09.2023 год., връчен по електронен път на 07.09.2023 год., са установени резултатите от ревизията. В хода на ревизията са установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК – налице са укрити приходи или доходи и липсва или не е представена счетоводна отчетност, съгл. Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, са унищожени не по съответния ред. Установени са данъчни задължения по ЗССД за периода от 02.02.2017 год. до 28.02.2021 год. и по ЗКПО за отчетни периоди от 01.01.2017 год. 31.12.2020 год. В РД са посочени фактическите и правните основания, довели до издаването му. Приходният орган е извършил анализ на доказателствата, относими към данъчното облагане на жалбоподателя за спорните периоди, като е изложил подробно съображенията, мотивирали фактическите и правни изводи. Съгласно разпоредбата на чл. 120, ал. 2 ДОПК, ревизионният доклад е неразделна част от ревизионния акт. В РД са изложени подробни мотиви на ревизиращите органи, обосноваващи изводите им относно наличието на установените задължения на дружеството, в посочения размер. Съгласно чл. 120, ал. 2 от ДОПК мотивите в РД представят мотиви и към РА. В срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК търговското дружество не е подало възражения срещу РД.
Въз основа на констатациите, изложени в ревизионния доклад, органите по приходите, на осн. чл. 119, ал. 2 от ДОПК, са издали процесния Ревизионен акт (РА) № Р-16001623002277-091-001 от 03.10.2023 год. от С. П. – Началник на сектор и възложител на ревизията и М. Г. – Главен инспектор по приходите – Ръководител на ревизията. РА е връчен по електронен път на 16.10.2023 год. С него са установени допълнително установени задължения за ДДС за периодите: от 02.02.2017 до 28.02.2017 год., в размер на 32 884,79 лева – главница и лихви – 18 128, 74 лева, Корпоративен данък за 2017 год. в размер на 286,94 лева – главница и лихва – 164,79 лева, Корпоративен данък за 2018 год. в размер на 1 028,57 лева – главница и 486,41 лева -лихви, Корпоративен данък за 2019 год. в размер на 904,29 лева – главница и 312,83 лева – лихви, Корпоративен данък за 2020 год. в размер на 211,05 лева – главница и 51,61 лева – лихви, всичко възлизащо в размер на 35 315,64 лева – главница и 19 114, 38 лева – лихви.
„Нордис 80“ ЕООД, представлявано от управителя Н. Р., в жалба с вх. № 22442 от 26.10.2023 год., е депозирал жалбата срещу така съставения РА. След разглеждането й Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП е издал Решение № 476 от 20.12.2023 год., с което е потвърдил процесния РА за допълнително установени задължения за ДДС на дружеството, както следва: м.06.2017 год. възлизащи в размер на 107,37 лева – главница и лихви – 69,42 лева, м.08.2017 год. възлизащи в размер на 32,19 лева – главница и 20,26 лева - лихви, м.09.2017 год. възлизащи в размер на 68,33 лева - главница и 42,43 лева – лихви, м.10.2017 год. възлизащи в размер на 72,20 лева – главница и 44,21 лева – лихви, м.11.2017 год. възлизащи в размер на 115,03 лева – главница и 69,48 лева – лихви, м.12.2017 год. възлизащи в размер на 18 268,92 лева – главница и 10 877,40 лева – лихви, м.01.2018 год. възлизащи в размер на 118,52 лева – главница и 69,55 лева – лихви, м.02.2018 год. възлизащи в размер на 351,75 лева – главница и 203,67 лева – лихви, м.03.2018 год. възлизащи в размер на 637,64 лева – главница и 363,71 лева – лихви, м.07.2018 год. възлизащи в размер на 7,15 лева – главница и 3,84 лева – лихва, м.08.2018 год. възлизащи в размер на 18,84 лева - главница и 9,95 лева – лихви, м.12.2018 год. възлизащи в размер на 9425,59 лева – главница и 4656,32 лева – лихви, м.03.2019 год. възлизащи в размер на 88,04 лева – главница и 41,29 лева – лихви, м.10.2019 год. възлизащи в размер на 252,92 лева – главница и 103,59 лева – лихви, м.12.2019 год. възлизащи в размер на 941,58 лева – главница и 369,67 лева – лихви, м.07.2020 год. възлизащи в размер на 6,30 лева – главница и 2,10 лева – лихви, всичко в размер на 30 512,37 лева - главница и лихви – 16 946,89 лева.
В другата с решението е изменен РА за допълнително установените задължения на дружеството за ДДС за периода: м.04.2017 год. – от 232,33 лева на 49,15 лева – главница и от 154,14 лева на 32,16 лева – лихви, м. 05.2017 год. – от 369,06 лева на 300,82 лева – главница и от 241,68 лева на 196,99 лева - лихва, м.04.2018 год. – от 134,54 лева на 49,84 лева – главница и от 75,62 лева на 28,01 лева – лихви, м.06.2018 год. – от 113,13 лева на 4,72 лева – главница и от 61,67 лева на 2,57 лева - лихви, м.09.2018 год. – от 419,91 лева на 14,86 лева – главница и от 218,17 лева на 7,72 лева – лихви, м.10.2018 год. – от 41,55 лева на 40,21 лева – главница и от 21,23 лева на 20,55 лева – лихви, м.05.2019 год. – от 35,04 лева на 10,16 лева главница и от 15,84 лева на 4,59 лева – лихви, м.09.2019 год. – от 474,72 лев на 428,40 лева – главница и от 198,51 лева на 179,14 лева – лихви както и задължения за корпоративен данък, както следва: за 2017 год. – от 286,94 лева на 232,13 лева – главница и от 164,79 лева на 133,31 лева – лихви, за 2018 год. – от 1 028,57 лева на 947,09 лева – главница и от 486,41 лева на 447,88 лева – лихви, за 2019 год. – от 904,29 лева на 851,83 лева – главница и от 312,83 лева на 294,68 лева – лихви, за 2002 год. – от 211,05 лева на 1,76 лева – главница и от 51,61 лева на 0,43 лева – лихви, общо възлизащо в размер: от 4 251,13 лева на 2930,97 лева – главница и от 2002,5 лева на 1348,48 лева – лихви.
В останалата част РА, издаден на дружеството е отменен и според чл. 156, ал. 3 от ДОПК РА не може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която жалбата е изцяло уважена с решението.
Предмет на настоящия спор е РА, в частта му, с която е потвърден и изменен с решението.
По делото е назначена съдебно-икономическа експертиза (СИЕ), която в частта и по т. 1 е оспорена от ответната страна с довода, че вещото лице няма специални знания за СМР. Към нея са приложени копия на фактури от 2017 год. и 2018 год. за извършени СМР, съпътстващи материали, дневник на покупките от счетоводно – информационната система на дружеството за 2017 год. и 2018 год., както и аналитичен регистър на „Нордис 80“ на сметка 6013 „Разходи за придобиване на дълготрайни активи от 01.01.2018 год. до 31.12.2018 год. Съдът приема изготвеното заключение за обективно и компетентно, което следва да кредитира. По отношение на направеното възражение по поставената задача по т. 1 съдът счита, че направеното оспорване не е основателно, тъй като експертът е направил заключението си за извършени СМР и закупени материали, вложени в „Ресторант Виктория“ – Панагюрище от счетоводна гледна точка, като е отчел представените по делото фактури за този обект, независимо, че се отнасят за ремонтни дейности. Съдът счита, че СИЕ следва да се кредитира като обективно изготвена, от компетентно лице, с нужните за тази област знания.