Решение № 128 от 25.07.2022, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 128 гр. Кюстендил, 22.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Любка Евг. Н.а като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско дело № 20211500500327 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „ Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Делото е образувано по въззивната жалба на „АРКО ИМОТИ“ ЕООД, ЕИК ***, със съдебен адрес: гр. София, бул. „***“ №5, ет.3, действащ чрез пълномощника адв. Д.С., насочена срещу решение №260172/12.04.2021г. на Районен съд – Дупница, постановено по гр.д.№456/2020г. по описа на същия съд.

С обжалваното решение районният съд е отхвърлил като неоснователни обективно кумулативно предявените искови претенции от „АРКО ИМОТИ“ ЕООД, първата от които иск с правно основание чл.286 вр. чл.79 ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 2 289 лева, представляваща възнаграждение по Ексклузивен договор за посредничество при продажба на недвижим имот от 07.09.2018г.; втората – иск с правно основание чл.92 от ЗЗД за сумата от 5667.75 лева, представляваща дължима неустойка за забава по чл.13 от договора, начислена за периода от 19.10.2018г. до 28.02.2020г. и иск по чл.86 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава на изпълнението в размер на законната лихва за периода от 19.10.2018г. до 28.02.2020г. в размер на 316.64 лева, ведно със законната лихва върху всяка от главниците за възнаграждение и неустойка от деня на завеждане на исковата молба в съда – 05.03.2020г., до окончателното изплащане на сумите. Със същото решение ДнРС е осъдил ищцовото дружество да заплати на ответника Р. ИВ. СТ. деловодни разноски в размер на 2 075 лева.

Обжалваното решение се приема за неправилно, като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно прилагане на материалния закон, както и необосновано. На първо място въззивното дружество сочи нарушение на разпоредбите на чл.146, чл.140 и чл.145 ГПК. Счита, че по делото са останали неизяснени обстоятелства, 1 които следвало да бъдат конкретизирани по реда на чл.145 ГПК чрез отправяне на въпроси от съда до ответника по иска, свързани с твърдението на последния, че не е подписвал процесния договор. Акцентира, че при липсата на изготвен доклад по делото и съответно неразпределяне на доказателствената тежест между страните, за ищеца било невъзможно да организира защитата си. В тази насока се позовава на цитирана в жалбата съдебна практика.

Оспорва разпит на свидетел на страната на ответника без снета на същия самоличност, както и заявената едва с писмената защита от ответника претенция за разноски, по която ищцовото дружество не могло да възрази относно прекомерността й. Според въззивника всички тези процесуални нарушеният обуславят отмяна на обжалваното решение.

Последното също така страдало от външни пороци, доколкото към същото не били изложени никакви мотиви. В насока изложените доводи се иска въззивната инстанция да преповтори действията по чл.146, ал.1 ГПК. По същество на спора подържа виждане за основателност на исковите претенции, правейки обстоен анализ на установената по делото фактическа обстановка. От правна страна, съобразявайки разпоредбите на закона, а именно чл.280, чл.286, чл.79, ал.1 и чл.92, ал.1 от ЗЗД към включените в процесния договор уговорки, приема за безспорно установено, че между страните бил сключен ексклузивен договор, по силата на който ответника се е задължил да заплати възнаграждение на изпълнителя в размер на 3% от продажната цена на имота, че изискуемостта на вземането е настъпила на 19.10.2018г. и че ответника не е изпълнил това свое задължение. За доказан приема и фактическия състав на вземането за неустойка, включващ изискуемост на главното задължение и неговото пълно или забавено изпълнение от страна на длъжника по договора.

Акцентира върху неоснователността на изтъкнатите от ответника в депозирания по реда на чл.131 ГПК отговор доводи. Счита за напълно недоказано възражението на последния, че не бил подписал процесния договор и не бил запознат с неговите клаузи, излагайки пространствени аргументи в тази насока. На същата плоскост оспорва и твърдението на ответника за неравноправност на уговорената в чл.12 и 12.1 от договора клауза, позовавайки се на приетото в Директива 93/13/ЕИО на ЕС относно неравноправните клаузи в потребителските договори. В тази насока счита, че в конкретната хипотеза не били налице предпоставките, посочени в Насоки за тълкуването и прилагането на Директива 93/1 З/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори, водещи до задължение на съда да извърши проверка на договорни клаузи, свързани с цената и възнаграждението съгласно критериите за неравноправност по член 3, параграф 1 и член 4, параграф 2. Съответно и клаузите, уговорени в т.12 и т.12.1 от Ексклузивен договор за посредничество при продажба на недвижим имот, не могли да бъдат обявени за нищожни, поради установено неравноправие, по смисъла на Директивата и ЗЗП. Конкретизира, че уговорената в т.12 - 12.1. клауза от процесния договор не попада в приложния обхват на чл.143 ал.2 от ЗЗП, в който са изброени примерите на клаузи, които могат да се смятат за неравноправни, доколкото в подписания между страните Ексклузивен договор за посредничество при продажба на недвижим имот в т.12 ясно и на разбираем език бил договорен механизмът, по който ще бъде изчислено дължимото от ответника възнаграждение по договора, а именно: 3 % с ДДС от договорената продажна цена за имота, но не по-малко от 500 евро. Отделно от това в т.12.1 била определена и датата, от която задължението ставало изискуемо, възможните начини по които може да бъде извършено плащането на задължението, както и уговорката, че същото ще се дължи, независимо дали Изпълнителят е представил купувача или не. По изложените съображения заключва, че от текста на договора се установявало, че клаузите относно цената и възнаграждението, освен, че били описани ясно и на разбираем език, давали достатъчна информираност на потребителя за икономическите последици, които ще произтекат за него от подписването на договора. Оспорва се и твърдението за нищожност на неустоечната клауза, поради противоречието й с добрите нрави. Възразява срещу довода на ответника, че в случая било налице кумулиране на иск за реално изпълнение с иск за неустойка за неизпълнение, тъй 2 като приема,че в конкретния случай ставало въпрос за кумулиране на иск за реално изпълнение с иск за неустойка за забава на изпълнението, а не за неизпълнение, което представлявало различна от посочената от ответника хипотеза на кумулиране и намирало своята правна регламентация в чл.79 ал.1 от ЗЗД. Счита, че прекомерността на неустойката се преценявала към момента на неизпълнение на договора, чрез съпоставяне с вече настъпилите от неизпълнението вреди и не била нищожна неустойка, която е уговорена без краен предел или без фиксиран срок, до който тя може да се начислява, тъй като преценката за накърняване на добрите нрави поради свръхпрекомерност не можела да се направи към момента на сключване на договора.

Искането е за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, по силата на което да бъдат уважени исковите претенции на ищеца. Претендират се сторените в производствата пред двете съдебни инстанции деловодни разноски.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК насрещната страна – ответника Р. ИВ. СТ., чрез пълномощника адв.С.Н., е депозирал отговор на въззивната жалба. Възразява срещу основателността на жалбата доколкото в същата не били посочени конкретни факти и обстоятелства, които да са основания за отмяна на обжалвания съдебен акт. Оспорва довода за допуснати съществени процесуални нарушения пояснявайки, че в първото по делото открито съдебно заседание, съдът докладвал делото на основание чл.146 от ГПК и дал възможност на страните да изразят становище по доклада и дадените указания, както и да предприемат съответните процесуални действия, разпределяйки и доказателствената тежест между страните. Приема за недоказано твърдението, че електронния документ отговарял на изискванията на чл.3 от ЗЕДЕУУ и бил достигнал до адресата. Изтъква, че от събраните по делото доказателства не се доказало продажбата на процесния имот да е осъществена чрез посредничеството на дружеството ищец, като твърди, че липсвали каквито и да е действия на дружеството по осъществяване на посредничество. По изложените доводи моли за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с горепосочените въззивна жалба и отговор, намери, че жалбата е допустима, като подадена в срок от страна, която има право на жалба и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

От събраните по делото доказателства, преценени в контекста на оплакванията във въззивната жалба, ОС-Кюстендил, приема за установено следното:

РС-Дупница е бил сезиран с искова молба, подадена от „Арко Имоти“ ЕООД против Р. ИВ. СТ., с ЕГН **********, с която срещу С. са били предявени при условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искови претенции за заплащане на суми, дължими на основание сключен между дружеството и С. ексклузивен договор за посредничество при продажба на недвижим имот от дата 07.09.2018г.

Към исковата молба е представен в заверен препис договорът, от който ищецът претендира да черпи права. Според чл.1 от този договор, С., като възложител, възлага на „Арко имоти“ ЕООД, като изпълнител, да проучи пазарното търсене, да рекламира и да търси да продаде срещу възнаграждение собствен на възложителя недвижим имот, представляващ апартамент №103, разположен на втори жилищен етаж, на кота +06.40, във вх.Г, на жилищна сграда Б, със застроена площ от 63.20 кв.м., състоящ се от антре, дневна с кухненски бокс, спалня, баня със санитарен възел, складово помещение и тераса, с офертна цена от 95 000 евро. Договорът е сключен за срок от 6 месеца, считано от датата на подписването му. Според чл.8 от този договор, възложителят се е задължил за срока на действието му да популяризира имота за продажба единствено и само чрез изпълнителя, както и се е съгласил, че при продажба на имота без присъствието и знанието на изпълнителя, последният не губи посредническото си възнаграждение, а същото се дължи и се заплаща от възложителя при подписване на предварителен договор, респ. на нотариален акт. В чл.12 е предвидено, че възложителят дължи на изпълнителя посредническо 3 възнаграждение в размер на 3% с ДДС от договорената продажна цена за имота, но не помалко от 500 евро, а според чл.12.1, посредническото възнаграждение се дължи и става изискуемо при подписване на предварителен договор за покупко-продажба на недвижимия имот, а ако страните не сключат такъв – при подписване на окончателния договор във формата на нотариален акт, като посредническото възнаграждение се дължи независимо дали изпълнителят е представил купувача или не. В чл.13 е предвидено, че при забава в плащането на посредническото възнаграждение възложителят дължи на изпълнителя неустойка в размер на 0.5 % от дължимата сума за всеки ден забава, ведно със законната лихва.

Не е спорно по делото, че на 19.10.2018г. Р.С. се е разпоредил в полза на трето за настоящия спор лице „Лайтнинг БГ“ ЕООД с правото на собственост върху имота, предмет на посочения по-горе договор, сключвайки договор за покупко-продажба във формата на нотариален акт с №173, том I, дело №150/2018г. по описа на нотариус с рег.№037 по регистъра на НК, с договорена продажна цена в размер на 39 000 евро.

По делото е представена разпечатка на електронна кореспонденция, водена на датата 07.09.2018г. между В.С., заемал длъжността „мениджър“ при „Арко Имоти“ ЕООД и лице, именоващо се като Р.С., с електронен адрес [email protected]. Според тази разпечатка, на 07.09.2018г. в 10.20 часа С. е уведомил С., че във връзка със запитването за продажба на притежавания от него ап.103 в сграда Б на жилищния комплекс, дружеството разполага с цялата информация за имота и дори снимки на същия, тъй като е съдействало при отдаването му под наем преди години; поинтересувал се е дали в жилището още има наемател и дали същият е уведомен за бъдеща продажба и провеждане на огледи; заявил е, че лично ще се ангажира с реализацията на имота; поинтересувал се е дали има определена цена и е предложил ако няма такава да окаже съдействие и консултиране; уведомил е адресата, че посредническото възнаграждение възлиза на 3 %с ДДС от стойността, на която се реализира имота и е дължимо при подписване на предварителния договор за покупкопродажба; предложено е оказване на съдействие за изготвяне на документи и възможност за упълномощаване на представител. В същото съобщение е посочено, че ако С. желае да предостави на дружеството ексклузивни права за продажбата на имота в рамките на следващите 6 месеца, бюджетът за реклама и каналите, до които ще се достигне до евентуални купувачи биха се увеличи, а с това и възможностите за по-бърза реализация и на по-висока цена. Поискано е потвърждаване, за да се подготви поръчката, с която се възлага продажбата на апартамента.