Решение № 150 от 02.07.2025, Окръжен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. Ловеч, 02.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Членове:

ПЛАМЕН ПЕНОВ

ТЕОДОРА АС. ДОНЕНЧЕВА

ТЕНЕВА при участието на секретаря ДАНИЕЛА К. като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно гражданско дело № 20244300500606 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 -273 ГПК.

С решение № 173/24.07.2024 г., по гр.д. № 122/2024 г. на РС Тетевен, е признато за установено по отношение на Община Тетевен, че К. И. К. и А. И.

К. са собственици на общо 6/8 ид.ч. от 32 кв.м, от поземлен имот с идентификатор № *** при граници от север и юг улица, от запад училищен двор и от изток УПИ I, II, III, IV в кв. 10 на с. Глогово по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Глогово, Община Тетевен, одобрена със заповед № РД-18-1788/30.10.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК-София Община Тетевен, област Ловеч, която реална част е означена в комбинирана скица (обявена за неразделна част от съдебното решение), находяща се на л. 226 от гр.д. № 603/2019 г. на РС Тетевен. Със същото решение съдът е разпределил разноските между страните, присъждайки такива в полза на ищците съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК Решението е обжалвано с въззивна жалба от А. И. К., К. И. К., Ж. М. К., К. М. И., М. М. И. и А. М. И., подадена чрез адв. С. С., в която се правят оплаквания за недопустимост и неправилност. Оплакванията за недопустимост се свеждат до произнасяне на районния съд по незаявено от ищците придобивно основание – сделка, вместо наследяване и давностно владение, както и до произнасяне от районния съд по искане, каквото не е било заявявано от ищците – за установяване право на собственост върху 32 1 кв.м (придобити по сделка), попадащи в имот с идентификатор № ***, вместо за 361/659 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № ***. Оплакванията за неправилност се свеждат до необоснованост и неправилно приложение на материалния закон в следните аспекти: несъобразяване от районния съд, че ищците и техните наследодатели са упражнявали владение върху поземлен имот с идентификатор № *** и че за този имот няма извършвано отчуждаване с изплащане на следващо се обезщетение; изграждане на необосновани изводи за невъзможно придобиване на спорната част от ищците по давност, доколкото от съда не се отчита, че е налице неприложена улична регулация, при което тази част от имота, попадаща в площта на улицата, няма характеристиките на общинска собственост; несъобразяване от районния съд, че ищците са упражнявали владение върху целия имот с идентификатор №*** и че с отразяване на имота като улица и със записването й на името на общината е извършено отнемане на спорните 361/659 ид.ч.; неизвършване от районния съд на анализ на доказателствата по делото в тяхната съвкупност, взаимна връзка и обусловеност. Във въззивната жалба е направено искане за обезсилване на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд Тетевен, респ. за неговата отмяна и уважаване на предявения иск, както за присъждане на разноските по делото.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от Община Тетевен е постъпил писмен отговор, в който се дава становище за неоснователност на оплакванията във въззивната жалба, моли се за потвърждаване на решението в обжалваните му части и за присъждане на разноските за въззивното производство.

В писмения отговор се излагат съображения за допустимост и правилност на съдебното решение, с поставяне на акцент за извършено отчуждаване на имота въз основа на улична регулация и за заплащане на дължимото на правоимащите лица обезщетение, като е заявено искане за потвърждаване на обжалваното решение и за заплащане на разноските поделото.

Въззивниците участват в съдебното заседание чрез процесуалния представител по пълномощие адв. С. С., която поддържа жалбата, навежда доводи за нейната основателност, моли за обезсилване на решението, респ. за неговата отмяна, за уважаване на предявените искове и за присъждане на разноските по делото.

Въззиваемата Община Тетевен взема участие в съдебното заседание чрез процесуалния представител по пълномощие адв. Й. В., която оспорва въззивната жалба, като в хода на устните състезания излага съображения за правилност на обжалваното съдебно решение, моли за неговото потвърждаване и за присъждане на разноските по делото.

Ловешкият окръжен съд, след като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, приема следното:

2

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно.

Извършвайки проверка за неговата допустимост в обхвата по чл. 269 ГПК, съдът намира същото за недопустимо, тъй като е постановено по непредявен от страната иск, като съображенията за това са следните:

В исковата молба, по която е образувано гр.д. № 603/2019 г. на РС Тетевен, е заявено искане до съда да бъде признато за установено по отношение на Община Тетевен, че ищците са собственици по наследство и давностно владение на 361/659 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Глогово, Община Тетевен, одобрена със заповед № РД-18-1788/30.10.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК-София, като наред с това е поискано да се установи и грешка в кадастралната карта, изразяваща се в записването на имота като улица.

С решение № 260036/25.05.2021 г., по гр.д. № 603/1019 г. на РС Тетевен, е признато за установено по отношение на Община Тетевен, че К. И. К. и А. И.

К. са собственици на общо 6/8 ид.ч. от само на 32 кв.м, от поземлен имот с идентификатор № *** при граници от север и юг улица, от запад училищен двор и от изток УПИ I, II, III, IV в кв. 10 на с. Глогово по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Глогово, Община Тетевен, одобрена със заповед № РД-18-1788/30.10.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК-София Община Тетевен, както и че е допусната грешка в кадастралната карта на с. Глогово, изразяваща се в неправилно заснемане на тази реална част от имота като 32 кв.м, отбелязани на комбинираната скица между т. 4 и 5 в югоизточния ъгъл на имота, като част от този имот по кадастралната карта. С решение № 260057/30.11.2021 г., по гр.д. № 603/1019 г. на РС Тетевен, постановено в процедура по чл. 247 ГПК, е даден същият диспозитив с добавяне „като отхвърля иска за остатъка от 2/8 ид.ч.

С решение № 175/04.10.2022 г., по в.гр.д. № 203/2022 г. на ОС Ловеч, съдът е обезсилил решението и е върнал делото на районния съд за ново разглеждане от друг състав. В мотивите на въззивния съдебен акт е констатирано произнасяне от районния съд по непредявен иск – иск за установяване на грешка в кадастралната карта, вместо установителен иск за собственост, доколкото в исковата молба е изведено искане за признаване за установено спрямо Община Тетевен, че ищците К. И. К. и А. И. К. притежават 361/659 идеални части от имот с идентификатор № ***, като се поддържа, че е налице съсобственост, поради липса на обезщетяване за цялата площ от имота.

При новото разглеждане на делото с решение № 76/31.05.2023 г., по гр.д.

№ 890/2022 г. на РС Тетевен, е отхвърлен като недопустим, поради липса на правен интерес за ищците К. И. К. и А. И. К. и поради липса на активна процесуална легитимация на ищците Ж. М. К., К. М. И., М. М. И. и А. М. И., иска по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на Община Тетевен, че ищците са собственици на 361/659 идеални части от имот 3 с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Глогово, Община Тетевен, Ловешка област, одобрена със заповед № РД-18-1788 от 30.10.2018 г. на Изпълнителния директор на АГККСофия, Община Тетевен, Ловешка област.

С решение № 222/18.12.2023 г., по в.гр.д. № 309/2023 г. на ОС Ловеч, съдът е отменил решение № 76/31.05.2023 г., по гр.д. № 890/2022 г. на РС Тетевен (имащо характер на определение) в частта, с която искът по чл. 124, ал. 1 ГПК е отхвърлен като недопустим, поради липса на правен интерес за ищците К. И. К. и А. И. К., за признаване за установено по отношение на Община Тетевен, че ищците са собственици на 361/659 идеални части от имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Глогово, Община Тетевен и е върнал делото за ново разглеждане в отменената част от друг състав на РС Тетевен за произнасяне по същество.

Със същото решение въззивната инстанция обезсилила решение № 76/31.05.2023 г., по гр.д. № 890/2022 г. на РС Тетевен в частта, с която искът по чл. 124, ал. 1 ГПК е отхвърлен като недопустим, поради липса на активна процесуална легитимация на ищците Ж. М. К., К. М. И., М. М. И. и А. М. И.. В мотивите на въззивния съдебен акт е прието, че районният съд е следвало да съобрази, че ищците К. И. К. и А. И. К. се позовават на нови факти, настъпили след влизане в сила на решението гр.д. № 161/2002 г. на РС Тетевен, с което спрямо Община Тетевен праводателите им били признати за собственици на недвижимия имот – на допуснато изменение на ПУП (ПР), с което имотът бил отреден за улица.

С решение № 173/24.07.2024 г., по гр.д. № 122/2024 г. на РС Тетевен, предмет на въззивното обжалване по настоящето дело, съдът е приел за установено по отношение на Община Тетевен, че К. И. К. и А. И. К. са собственици на общо 6/8 ид.ч. от 32 кв.м, от поземлен имот с идентификатор № *** при граници от север и юг улица, от запад училищен двор и от изток УПИ I, II, III, IV в кв. 10 на с. Глогово по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Глогово, Община Тетевен, одобрена със заповед № РД-18-1788/30.10.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК-София Община Тетевен, област Ловеч, която реална част е означена в комбинирана скица (обявена за неразделна част от съдебното решение), находяща се на л.

226 от гр.д. № 603/2019 г. на РС Тетевен. Това произнасяне не съответства на заявеното и поддържано от К. И. К. и А. И. К. искане до съда да бъде признато по отношение на Община Тетевен, че те притежават 361/659 идеални части от имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Глогово, Община Тетевен. Налице е качествено несъответствие между заявеното до съда искане и дадения с диспозитива отговор, защото районният съд е признал ищците за титуляри на 6/8 ид.ч. от 32 кв.м, т.е. от съответната реална част (означена по скицата на вещото лице), а не върху целия поземлен имот с идентификатор № ***, както са поискали ищците, претендирайки 361/659 идеални части от правото на собственост върху поземления имот. След като е признал на ищците обем от правото на 4 собственост върху реална част от поземления имот, а не върху целия поземлен имот, съдът се произнесъл по непредявен иск. Този порок на съдебния акт е допуснат от районния съд повторно, въпреки разясненията и указанията на предходните два въззивни състава – на първия, дадени с решение № 175/04.10.2022 г., по в.гр.д. № 203/2022 г. на ОС Ловеч, с което е обезсилено решение № 260036/25.05.2021 г., по гр.д. № 603/1019 г. на РС Тетевен, и на втория, дадени с решение № 222/18.12.2023 г., по в.гр.д. № 309/2023 г. на ОС Ловеч, с което съдът е отменил решение № 76/31.05.2023 г., по гр.д. № 890/2022 г. на РС Тетевен в една част и обезсилил в друга. Очертаният от ищците предмет на делото е спорът им с ответника относно 361/659 идеални части от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор № ***, като от ищците се излагат твърдения (вкл. в аспект за неговата допустимост) за факти, настъпили след влизане в сила на решението гр.д. № 161/2002 г. на РС Тетевен, с което спрямо Община Тетевен праводателите им били признати за собственици на недвижимия имот – за допуснато изменение на ПУП (ПР) от 2014 г., с което имотът бил отреден за улица, за частично обезщетяване от общината (само за 298 кв.м от площта на имота), с оглед на което се поддържа наличието на съсобственост в претендирания обем.

Позоваването на тези нови факти, свеждащ се до оспорване на собствеността им върху имота, е отчетено и от предходната въззивна инстанция, приемайки установителния иск за допустим. При това положение съдът дължи произнасяне по същество относно предявения от ищците установителен иск за собственост – или да признае за установено по отношение на Община Тетевен, че ищците К. И. К. и А. И. К. притежават 361/659 (или в по-малък обем) идеални части от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Глогово, Община Тетевен или да отхвърли иска им изцяло (до претендираната от тях квота), или отчасти (ако признае, че ищците притежават по-малко идеални части от претендираните).