Решение № 24 от 20.01.2025, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Костинброд, 20.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефан М. Стойков при участието на секретаря А. Вл. А. като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Гражданско дело № 20231850100898 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба на ищеца – Н. Д. Д. от гр. Костинброд, предявена чрез адвокат Ю. Г. от САК, с която иска да бъде прогласена нищожност на договор за потребителски кредит № 2696243 от 26.12.2022 г. сключен между ищеца и ответника – „К.“ ЕАД, поради противоречие със закона, заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави, като евентуално иска прогласяване на нищожност на клаузи от същия договор, с които са уговорени задължения за предоставяне на поръчителство/гаранция, както и за начисляване на годишен лихвен процент и годишен процент на разходите като противоречащи на закона и заобикалящи закона, и накърняващи добрите нрави.

Претендира разноски.

Твърди нищожност на договора поради противоречие на закона и заобикалянето му и накърняване на добрите нрави.

Твърди неподписване на ОУ от ищеца.

Твърди нищожност на клаузата за ГПР, като изтъква липса на методика относно формиране, включени компоненти и как се формира процента, посочен в договора.

Позовава се на разпоредбата на чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като твърди посочване на по-нисък от действителния ГПР без в него да е се включва част от разходите за кредита – възнаграждение по договора за непредставяне на обезпечение, което счита, че се включва в общите разходи по кредита съгласно легалната дефиниция по §1, т. 1 от ЗПК.

1

Твърди нищожност на основание и чл. 22, вр. чл. 11, т. 9 от ЗПК – поради непосочване на приложимия лихвен процент и условията за прилагането му, в каквато насока счита, че не става ясно дали лихвения процент се начислява върху целия размер на кредита или върху остатъчната главница.

Твърди нарушаване на добрите нрави при възнаградителна лихва над двукратния или трикратния размер на законната лихва.

В срока за отговор ответника подава такъв, с който оспорва предявените искове.

Твърди наличие на договор за кредит между ищеца и ответника, както и договор за поръчителство с трето лице – Ай тръст ЕООД, всички сключени при условията на ЗПФУР.

Твърди преустановяване на плащания на ищеца по договора. Посочва, че договора за поръчителство е вид договор за поръчка и не е задължителен, както и че е сключен след сключване на договора за кредит, по който на ищеца е предоставена заемна сума от 2 000 лева, уговорено е връщане на сумата на 18 месечни вноски при ГЛП от 38.40 и ГПР от 45.93, като общата сума за връщане е сумата от посочената заемна сума и договорна лихва в размер на 2 679.35 лева.

Оспорва евентуалното искане за обявяване нищожност на чл. 4 от договора, с която се уговаря възможност за обезпечение, като твърди недопустимост, аргументирайки се, че тази разпоредба не създава задължение.

Твърди, че нищожността на отделни клаузи, не води до нищожност на договора.

В срока за отговор ответника К. ЕАД подава насрещен иск, с който иска осъждане на Н. Д. да му заплати сумата от 1 215.92 лева, представляваща изискуема главница по погасителни вноски от № 2 до № 13 по договора за потребителски кредит № 2696243/26.12.2022 г., дължими в периода от 10.03.2023 г. до 10.02.2024 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на претенцията – 13.03.2024 г. до окончателното погасяване на задължението.

Евентуално – при уважаване на иска на Н. Д. и отхвърляне на главния насрещен иск, иска осъждане на Н. Д. да му заплати сумата от 1 469 лева, представляваща чистата стойност на кредита – главница по договор за потребителски кредит № 2696243/26.12.2022 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на претенцията – 13.02.2024 г. до окончателното погасяване на задължението.

Претендира разноски.

Твърди наличието на договор за потребителски кредит с Д. при условията, посочени в отговора.

Твърди направени плащания от Д. в общ размер на 531 лева – 281 лева на 21.02.2023 г., 150 лева на 21.03.2023 г. и 100 лева на 21.05.2023 г.

Твърди разпределени на тези плащания за първа погасителна вноска – 76.11 лева за главница и 75.10 за договорна лихва, частично за договорна лихва по втора вноска, сума от 3.32 лева за лихва за забава, сума от 95 лева за начислени такси за просрочие и сума от 2

281.47 лева прехвърлена на Ай Тръст ЕООД.

Твърди че към момента на изготвяне на насрещния иск са падежирали непогасени 12 вноски в периода 10.03.2023 г. – 10.02.2024 г.

Прави изявление за предсрочна изискуемост на непадежиралите вноски за главница към момента на изготвяне на насрещния иск – предявен на 13.02.2024 г.

В срока за отговор по насрещния иск Н. Д. подава такъв, с който повтаря искането си за обявяване на договора за потребителски кредит за нищожен, като оспорва предявените насрещни искове.

Твърди признание от ответника за направените плащания и погасителният им ефект за главницата. Твърди свързаност на ответника и Ай Тръст ЕООД, в каквато насока счита договора за поръчителство за недействителен.

В съдебно заседание ищеца не се явява. Не се явява и упълномощения представител, от който писмено е поискано гледане на делото в негово отсъствие, като поддържа претенциите си. Представя списък по чл. 80 от ГПК с разноски в размер на 80 лева за заплатена ДТ и претенция за възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА.

В съдебно заседание ответника не изпраща представител. Писмено иска гледане на делото в негово отсъствие. По негово искане е допуснато извършване на съдебносчетоводна експертиза. С насрещния иск се претендират разноски, включително и за адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК. С отговора се претендират разноски, включително и за адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК. В хода на делото ответника представя списък по чл. 80 от ГПК, в който посочва сума от 150 лева за юрисконсултско възнаграждение, сума от 58.76 лева за заплатена ДТ и сума от 350 лева за възнаграждение на ВЛ.

По делото са ангажирани само писмени доказателства, които не са оспорвани от страните, както е прието и заключение на ВЛ по поставени от К. ЕАД въпроси.

Страните Н. Д. Д. и К. ЕАД са сключили договор за потребителски кредит номер 2696243 на 26.12.2022 година. Съгласно представения договор, приложение към него, К. е предоставило на Д. потребителски кредит в размер на 2 000 лева, която сума е следвало да бъде върната 18 месечни вноски с първа падежна дата 10.02.2023 година и последна падежна дата 10.07.2024 година. Н. Д. е следвало да върне заемната сума а така също и договорна - възнаградителна лихва в размер на 679.35 лева.

Договора е сключен при условията на Закона за предлагане на финансови услуги от разстояние поради което на нито един от представените писмени материали няма подписи на страните. В този смисъл е неоснователно възражението на Д. за липса на подпис под общите условия. Такива са налице и са представени от К., както и приложението по договора, погасителен план и стандартен европейски формуляр. Представен от К. е и договор с трето неучастващо лице – Ай тръст, който ще бъде обсъден по-долу.

По въпроса дали е доказано сключването на договор по реда на специалните изисквания от закона съдът намира следното: От една страна К., въпреки дадените изрични 3 указания с доклада по делото и даване на възможност да вземе становище и направи искания, не е представил никакви доказателства по смисъла на чл. 293 от Търговския закон и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, както и не е направил никакви искания в такава насока, в какъвто смисъл може да се приеме че не е доказано сключване на договора за кредит.

От друга страна обаче ищецът предявява иск и твърди сключването на договор за кредит, а така също описва условията на договора така както са описани в представените от К. писмени документи Налице са и конкретни доказателства, установени и от съдебно счетоводната експертиза, че има предоставяне на сума от 2 000 лева на Д., част от която – 686.54 лева, е прихваната за погасяване на друго негово задължение към К.. Чрез платформата за разплащания Изипей са преведени на Д. 1 313.46 лева. Налице са твърдения на К. за неизгодни за него факти – плащания от страна на Д. по договора, които твърдения са потвърдени и от ССчЕ. Тези факти, установени по несъмнен начин дават основание на съда да счита, че е налице валидно облигационно отношение между Д. и К., представляващо договор за потребителски кредит, приложими за който са както правилата на ЗЗД, така и на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите, предвид това качество на Д..

Съгласно приложението към договора, лихвеният процент по кредита е 38.40 пункта а годишният процент на разходите е в размер на 45.95 пункта, като изрично е посочено в приложението че допусканията използвани при изчисляване на ГПР са посочени в общите условия. Изрично е уговорено в приложението, че общият размер на плащанията е в размер на 2679.35 лева, които са разпределени в 18, увеличаващи се всеки месец погасителни вноски от 140.11 лева до 155.90 лева за последната. Изрично в единния европейски формуляр е посочено че договореният годишен лихвен процент е в размер на 38.40 пункта и той е фиксиран което означава че промените по него са само при условията на ОУ, в който са посочени предпоставките за това, но няма твърдения, а няма и няма, в това число и от вещото лице лихвеният процент да е променян при действие на договора.

Установи се от твърденията на К., така и от заключението на вещото лице, че от страна на Д. са извършени 3 плащания по кредита в общ размер на 531 лева, в това число 281, 150 и 100 лева, съответно на дати 21 Февруари 2023 година, 21 Март 2023 година и на 21 Май 2023 година. Внесените суми са разпределени по различни пера – общо за главница в размер на 76.11 лева, общо за договорна лихва 75.10 лева, общо за лихва за забава в размер на 3.32 лева, общо за суми по извънсъдебно събиране в размер на 95 лева и погасени вноски по поръчителство общо в размер на 281.47 лева.

Без каквито и да е основания за съмнение може да се направи извод, че с дата 26.12.2022 г., Д. е сключил договор за предоставяне на поръчителство с трето неучастващо лице – „Ай Тръст“ ЕООД.

Договора между Д. и Ай Тръст не е представен от страните, въпреки изричните указания до К., че се позовава на извършени преводи към това трето лице без е представило доказателства за основателността на тези отчисления. Такова основание не съдържа 4 представения договор за поръчителство между К. и Ай Тръст, след като този договор по същество само идентифицира кредита на Д. и учредява обезпечението му чрез поръчителство от третото лице. На практика това е договора за поръчителство, но в него е посочено и прехвърляне на средства от К. към третото лице представляващи възнаграждение по договорните отношения между третото лице и Д.. Несъстоятелни са твърденията на К., че не е страна по този договор, поради факта, че е свързано лице с поръчителя, а освен това този договор е част от документите по договора за кредит и е налице задължение за представяне на всички документи, свързани с договорни отношения с потребител, което не е изпълнено от К.. Последният е получил договора за предоставяне на поръчителство, сключен между Ай Тръст и Д., тъй като това е необходимо за одобряване на заявлението на Д. според ОУ, както е предвиден и срок за представяне на обезпечението – раздел ІV, т. 4 от ОУ. Тук следва да се отбележи също така, че при липса на доказателства за основание и размер на задълженията на Д. към третото лице следва да се приеме, че отчисленията на К. към това трето лице са без никакво основание и представляват самоволни действия, които не са предвидени в договора между К. и Д.. Съответно отчисленията към третото лице в размер на 281.47 лева следва да бъдат отнесени към задълженията по главница и договорна лихва.