Решение № 11915 от 17.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11915 гр. София, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20261110103581 по описа за 2026 година

Предявен е от ищеца Г. Д. Г., ЕГН **********, с адрес гр. София, ****, чрез адв.

Л. А. Г., член на САК, със съдебен адрес: гр. София, **** срещу „Вива Кредит“ АД, ЕИК 207343548, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Люлин 7“, бул.

„Джавахарал Неру“ № 28, АТЦ „Силвър център“, ет. 2, офис 73Г, представлявано от Константин Иванов Костадинов, установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 19, ал 4 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем № 6178301 от 05.08.2025 г., поради противоречие със закона.

Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че на 05.08.2025 г. между страните е сключен на Договор за паричен заем № 6178301 за сумата от 3000 лв., при ГЛП 45,50 % и ГПР 56,49 % и подлежащ на връщане за срок от 12 месеца, съгласно погасителен план. Сочи, че приложения в договора ГПР в размер на 56,49 % надвишава максимално допустимия, съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което счита, че договорът за кредит е нищожен. Предвид изложеното ищецът иска прогласяване нищожността на договор за паричен заем.Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който искът се оспорва като неоснователен. Излага, че съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва, като към момента на сключване на договора законната лихва е в размер на 11,91 % (ОЛП в размер на 1,91 % + 10 пункта), следователно петкратния размер на законната лихва е в размер на 59,55 %. При тези възражения счита, че уговореният в договора ГПР в размер на 56,49 % е по-нисък от максимално допустимия, съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което договорът за заем не противоречи на цитираната разпоредба и същият е действителен. Оспорва дължимостта на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца за предоставена безплатна палва помощ при доводи, че ищецът не е представил доказателства за това, че е материално затруднено лице. Евентуално счита, че не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение, тъй като ищцата е предявила в кратък срок от време няколко дела срещу ответника, което представлява злоупотреба с процесуални права по смисъла на чл. 3 ГПК. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

1

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е спорно, поради което съдът на основание чл. 146, ал.1, т. 3 от ГПК е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между страните е страните е сключен Договор за паричен заем № 6178301 за сумата от 3000 лв., при ГЛП 45,50 % и ГПР 56,49 % и подлежащ на връщане за срок от 12 месеца, съгласно погасителен план.

От съдържанието на представения по делото Договор за паричен заем № 6178301/05.08.5025 г., се установява, че договорът е сключен от разстояние по реда на ЗПФУР.

Договорът съдържа данни за броя, размера и падежа на погасителните вноски – 12 месечни вноски в размер на по 161,47 евро (315,80 лв.) и общ размер на всички плащания 1937,59 евро (3789,60 лв.).

В чл. 8 от договора е посочен размер на ГПР 56,49 %, като са посочени и взетите предвид допускания.

Представен е погасителен план (Приложение № 1), в който са отразени размерите на месечните погасителни вноски (главница и лихва). В погасителния план е посочено, че заемателят заплаща погасителните вноски в размера, посочен в колона № 3.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предвид липсата на спор между страните, а и с представените по делото писмени доказателства, беше доказано, че страните са обвързани от договор за потребителски кредит, който несъмнено е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

Формата за действителност на договора за потребителски кредит съгласно чл.

10, ал. 1 от ЗПК е писмена, като се счита за спазена ако документът е на хартиен или друг траен носител, като по ясен и разбираем начин сочи клаузите, в два екземпляра по един за всяка от страните по договора. Съгласно § 1, т. 10 от ДР на ЗПК „траен носител“ е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява, адресирана до него информация по начин, който позволява лесното й използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация. ЗПК допуска сключването на договор за потребителски кредит от разстояние - по правилата на 2

Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) – арг. от чл. 5, ал.

9 и ал. 13 от ЗПК. Договорът за потребителски кредит отговаря на определението за финансова услуга по § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР. Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР „средство за комуникация от разстояние“ е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя. При сключване на потребителски договор за кредит от разстояние доставчикът на услугата следва да предостави на потребителя стандартния европейски формуляр съгласно приложение 2 на чл. 5 от ЗПК. Съгласно чл. 3 ЗЕДЕУУ писмената форма на документ е спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление. Електронното изявление е представено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа несловесна информация (чл. 2, ал. 1 и 2 ЗЕДЕУУ). Същото се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ – за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на авторството му.

Съдебната практика приема, че електронният документ не е необходимо да бъде инкорпориран на хартия и подписан. В този смисъл е и легалната дефиниция на понятието по чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г., съобразно която електронен документ означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис. Съобразно разпоредбата на чл. 4, изр. 1 ЗЕДЕУУ автор на електронното изявление е лицето, което се сочи като негов извършител.

В случая, по делото е представен в писмен вид договора, сключен между страните, като възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му. Представеният по делото препис, заверен от страната, е годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и за съдържанието му (арг. от чл. 184, ал. 1 ГПК). Преписът има значението на носител, обективиращ частни, подписани от страните, документи, които съгласно чл. 180 ГПК се ползват с формална доказателствена сила за авторството им. Ако другата страна не поиска предоставяне на документа на електронен носител, преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на волеизявлението и съдържанието му (в този смисъл е Решение № 70/19.02.2014 г. по гр. д. № 868/12 г. на ВКС, IV г. о.). В случая между страните изобщо не е спорно, че са обвързани от договор за кредит, сключен от разстояние, при сключването на който са съобразени специалните изисквания на ЗПФУР.

Спорът между страните се свежда до въпроса дали приложеният по договора за кредит ГПР в размер на 56,49 % е съобразен с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и надвишава или не определения в същата разпоредба максимален размер. Съгласно чл.

19, ал. 4 ЗПК, в редакцията, действаща към датата на сключване на договора, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Размерът на законната лихва е нормативно определен с Постановление на Министерски съвет № 100/29 май 2012 г. за определяне на законната лихва върху просрочени задължения в левове и валута, което било действащо към момента на сключване на договора да кредит.

Съгласно същото годишният размер на законната лихва за просрочени задължения в левове е в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процента. Към датата на сключване на процесния договор за кредит – 05.08.2025 г. основният лихвен процент на БНБ е бил 1,82 %, т.е. законната лихва към този момент, съобразно правилото на цитираното постановление е била в размер на 11,82 %. Петкратния размер на законната лихва към този момент е 59,10 %. Следователно приложения в договора за 3 кредит ГПР в размер на 56,49% е в рамките на максимално допустимия, съгласно чл.

19, ал. 4 ЗПК размер и не го надвишава, поради което и договорът за кредит не е нищожен на соченото от ищеца основание.

Поради изложеното предявеният иск подлежи на отхвърляне.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК има ответникът. Същият е направил своевременно искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 103 евро, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените действия, материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца Г. Д. Г., ЕГН **********, с адрес гр. София, ****, чрез адв. Л. А. Г., член на САК, със съдебен адрес: гр. София, **** срещу „Вива Кредит“ АД, ЕИК 207343548, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.

„Люлин 7“, бул. „Джавахарал Неру“ № 28, АТЦ „Силвър център“, ет. 2, офис 73Г, представлявано от Константин Иванов Костадинов, установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 19, ал 4 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем № 6178301 от 05.08.2025 г., поради противоречие със закона.

ОСЪЖДА Г. Д. Г., ЕГН **********, с адрес гр. София, **** да заплати на „Вива Кредит“ АД, ЕИК 207343548, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Люлин 7“, бул. „Джавахарал Неру“ № 28, АТЦ „Силвър център“, ет. 2, офис 73Г, представлявано от Константин Иванов Костадинов, на основание на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 103 евро – разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4