Решение № 389 от 17.07.2025, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 389 гр. Благоевград, 17.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Диана К. Ангелова при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело № 20251200500582 по описа за 2025 година

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Професионална гимназия по механизация на селското стопанство – гр. Разлог, представлявано от директора Т.К.Д., чрез адв. Е. Я. против Решение № 77 от 24.03.2025 г. постановено по гр.д. № 25/2023г. по описа на РС – Разлог.

Жалбоподателят сочи, че РС е възприел фактическа обстановка, който не съответства на събраните доказателства, които установяват, че ищцата е извършила посочените в заповедта деяния, а именно:

-Несвоевременно изпълнение на задължението й като класен ръководител по съставяне и представяне на задължителни по ЗПУО планове за извънкласната дейност на поверения й клас

- Несвоевременно и без необходимите документи нанасяне на отсъствия на ученици от учебни занятия и отразяването им като извинени по уважителни причини

- Знанието на правилата за вътрешния трудов ред, изискванията към учителите и кл. ръководители за своевременното изпълнение на задълженията им към периодите, за които е констатирано такова неизпълнение 1 от ищцата

Ако РС бе възприел посочената фактическа обстановка, би стигнал до извода, че атакуваната заповед е издадена в сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ.

В тази връзка сочи отразеното в атакуваната заповед, че на 30.9.2022 г. е проведена работна среща, на която от директора е припомнено на класните ръководители, че срокът за представяне на плановете за извънкласна дейност изтича и е дадена възможност на онези кл. ръководители, които не са го направили да го сторят до 03.10.2022 г. Посочено е в заповедта, че на срещата ищцата е заявила, че няма да изпълни това задължение, което и не е изпълнила в срока.

Също изрично в заповедта е отразено, че със съобщение изх. № 04-95/15.11.2022 г., получено от нея на същата дата - 15.11.22 г. са й поискани писмени обяснения за неизпълнение на задълженията й – за непредставяне на годишния индивидуален план за извънкласна дейност на 11б клас, като тя с обясненията си ,дадени на 21.11.22 г. е предоставила и искания план.

Сочи жалбоподателят, че наказанието на Ч. й е наложено именно за закъснялото /неточно/ изпълнение на тр. задължение по представяне на този план, е не въобще за пълно неизпълнение на това й задължение. Затова неправилно, според него - РС е приел, че двумесечния срок по чл. 194, ал. 1 от КТ е изтекъл, считано от датата на непредставянето на плана на 4.10.22 г., като срокът следва да се брои от датата на представянето му - 21.11.2022 г., от когато до налагане на наказанието той не е изтекъл. Именно несвоевременното му представяне, е съобразено от работодателя като й е наложено по-леко наказание.

Жалбоподателят сочи, че неизпълнение, изразяващо се в липса на отразяване на отсъствия от ищцата е констатирано на 04.10.22 г., но не за това е наложеното наказание. То е наложено поради отразяване на отсъствията на учениците от 11 б клас като извинени по уважителни причини за периода 15.9.22 г.- 23.11.22 г., без това обстоятелство да е удостоверено пред класния ръководител.

В подкрепа на това свое становище сочи, че РС не е изследвал действителното съдържание на мотивите на заповедта за тези две нарушения.

Ако бе го сторил, щеше да установи, че работодателят на 23.11.22 г. е констатирал, че отсъствията от занятия на учениците от 11б клас, чийто класен 2 ръководител е ищцата, са били нанесени и отразени като извинени такива.

Сочи, че неизпълнението от ищцата изразяващо се в несвоевременно отразяване на отсъствията на учениците от поверения й клас и неоснователното им извиняване, безспорно е продължило до 23.11.22 г. – момента на отправяне на искането за даване на обяснения. Това е и моментът в който работодателят е установил нарушението, когато не са представени от Ч., поисканите й документи, въз основа на които е приела, че е налице уважителна причина за отсъствието им и това е момента, от който жалбоподателят счита, че тече срока по чл. 194, ал. 1 от КТ. Моли решението да се отмени и се постанови ново, с което искът се отхвърли. Претендира разноски.

Въззиваемата депозира отговор, с който оспорва доводите в жалбата като неоснователни.

Сочи, че с жалбата се прави опит за недопустимо изменение на мотивите на процесната заповед, тъй като твърдението за забавено изпълнение на задължението за представяне на план за извънкласни дейности е ново основание за налагане на наказанието. Позовава се на отговора на ИМ на абз.

4 на стр. 3, в който е посочено от работодателя, че наказанието се налага за неизпълнение на задължението за представяне на план в предвидения затова срок, а не както твърди в жалбата – за забавеното му представяне.

Дори да се приеме, че е за забавено изпълнение счита, че това не променя извода на РРС, че забавата е настъпила към 01.10.22 г., а с удължаването на срока до 03.10.22 г., като от 04.10.22 г. към 09.12.22 г. –датата на налагане на наказанието срокът е изтекъл. Сроковете и в тази хипотеза не се променят, защото и забавеното неизпълнение е вид неизпълнение, а не отделно от изцяло неизпълненото задължение.

По отношение на останалите деяния, които според становището на насрещната страта са констатирани на 04.10.2022 г., от тогава и за тях срокът е изтекъл на 04.12.2022 г., поради което правилно е счетено, че наказанието наложено за тях е след срока по чл. 194, ал. 1 КТ т.е. след като правото на работодателя за налагане на наказание е преклудирано.

Сочи, че правилно РС е приел, че заповедта е немотивирана. Акцентира, че в нея не са посочени дати на отсъствията, часове, предмети; в какво се изразявява неверността на дадените от наказаната обяснения; не е посочено 3 кои задължения не е изпълнила; както и че цитираните в заповедта текстове от вътрешни правилници изобщо нямали отношение към вменените й нарушения.

Освен това изложените в заповедта обстоятелства са противоречиви. От една страна се твърди отказ за представяне на календарен план за извънкласни дейности, а от друга - се санкционира за представянето на такъв; по отношение на отсъствията на учениците се твърди липса на документи, касаещи отсъствията им, от друга – неотразяване на същите, а накрая отразяване на отсъствия по уважителни причини без документи затова. Това обаче счита, че са отделни нарушения, което води до неяснота за какво е наказана.

Дори да не е представила плана, то това не е нарушение, за което да й се налага дисциплинарно нарушение.

Досежно отсъствията да се има предвид, че задължение за нанасяне на такива е не само на Ч. като класен ръководител на 11б клас, а на учителите, които провеждат съответните часове. Затова няма как, ако такива не са отразени, те да бъдат отразявани като извинени или не. За ученика Г. има представен медицински документ, какъвто има и за ученика Й., като превода на документа за Й. е предизвикал допълнителни действия.

Сочи, че липса доказателства, установяващи нарушенията.

Цитира чл. 31 ал. 13 и чл. 16 от ПВТР на ПГ, според който задължението за попълване на информацията в ел. дневник, вкл. отсъствията на учениците, е на всеки един педагогически специалист. От гласните доказателства се установява, че всеки учител сам извършва проверка на явилите или неявилите ученици в часа му, а класният ръководител отразява отсъствията като уважителни или неуважителни.

Сочи, че досежно отсъствията на ученика Н. Г.а не е ясно какви отсъствия е следвало класният му ръководител да отрази. По отношение на Г.Г. Ч. е извинила отсъствията му, въз основа на представен й от ученика медицински документ, който документ Ч. е съхранявала и след поискване го е представила на директора. Спазен е чл. 31, ал. 15 т ПВТР, според който администрирането на отсъствията се извършва в срок до 3 учебни дни след завръщане на ученика.

По отношение на ученика Й. е посочено, че е налице липса на 4 отразяване на отсъствията му без обаче да е посочен период, за който се отнася това твърдение. Независимо от това сочи, че са представени медицински документи, установяващи провеждано от него лечение Изтъква, че редакцията към 2022 на текста на чл. 62 от Наредбата за приобщаващото образование, е предвиждал за отсъствие по медицински причини да се представят медицински документи, издадени от общопрактикуващ лекар или от лекар в лечебно заведение. Затова не е ясно защо работодателят не е приел представените му като доказващи предпоставките по цитираната разпоредба от Наредбата за уважаване на отсъствията на Й., след като медицинските документи са издадени от лекар в лечебно заведение. Обстоятелството, че се касае до лечебно заведение в чужбина не води до промяна на тези изводи, тъй като Наредбата не предвижда ограничения, след като се касае до лечение, удостоверено от съответен компетентен затова орган. Моли решението да се потвърди. Претендира разноски.

БлОС счита подадената жалба за допустима. Подадена е от лице с правен интерес, срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в предвидения в закона за обжалване срок.

С атакуваното решение РС е уважил предявения иск от Н. Б. Ч. против Професионална гимназия по механизация на селското стопанство /ПГ МСС/ като е отменил Заповед № РД 12-355 от 09.12.2022 г. на Директора на Професионална гимназия по механизация на селското стопанство, гр. Разлог, с която й е наложено дисциплинарно наказание „забележка“.

Постановеното решение е валидно и допустимо.

За да се произнесе по доводите в жалбата съгл. чл.269, изр. 2 ГПК, БлОС, въз основа на събраните по делото доказателства, закона и тезите на страните намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищцата Н. Ч. заема длъжността „старши учител по общообразователен предмет – гимназиален етап – математика“ в Професионална гимназия по механизация на селското стопанство /ПГ МСС/.

С атакуваната заповед № РД 12-355 от 09.12.2022 г., издадена от Директора на ПГ по МСС й е наложено дисциплинарно наказание „забележка“.

Според чл. 195, ал.1 от КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителя, нарушението и 5 кога е извършено, наказанието и законния текст, въз основа на който се налага.

РС-Разлог е счел, че процесната заповед е издадена при спазване на чл.

195 от КТ.

Приел е, че наказанието е наложено според изложените факти в заповедта заради непредставяне на индивидуален план за извънкласната дейност на 11 „б“ клас, на който ищцата Н. Ч. е класен ръководител в предвидените срокове – до 01.10.2022 г., а второто описано от работодателя нарушение касае липсата на отразени отсъствия в електронния дневник на ответното училище, респ. липсата на оправдателни документи за извинени отсъствия, както следва: 1. на ученик от 11 „б“ клас Н.Р.Г. за 26.09.2022 г., въпреки представен оправдателен документ за отсъствието й; 2. на ученик от 11 „б“ клас Г. К. Г. като към 04.10.2022 г. са отразени 28 отсъствия по уважителни причини, като не са представени оправдателни документи за извиняване на отсъствията; 3. Липсата на представени оправдателни документи за извинени отсъствия на ученик от 11 „б“ клас Й.Б. Й. за периода от 04.10.2022 г. до 15.11.2022 г.

Счел е, че в заповедта ясно са посочени и нарушените разпоредби от служителя, цитирайки посочените в заповедта за нарушени - чл. 91, ал. 9, т. 12 от Правилника за дейността на ПГ по МСС; на чл. 31, ал. 11 и ал. 12 и чл. 70 от Правилника за вътрешния трудов ред на ПГ по МСС и на чл. 3, ал. 2 от Правилника за организацията и провеждане на официални и училищни празници, традиционни събития в ПГ по МСС – гр. Разлог – по отношение на първото нарушение съотв. з а нарушени н а чл. 91, ал. 3, т. 1, т. 5 и т. 8 от Правилника за дейността на ПГ на МСС – гр. Разлог, на чл. 31, ал. 3, ал. 13, ал.

14, ал. 15 във вр. чл. 70 от Правилника за вътрешния трудов ред в ПГ по МСС – гр. Разлог и чл. 62, ал. 1, т. 1 от Наредбата за приобщаващото образование – по отношение на второто група нарушения /отнасящи се до отсъствията на учениците/.