Определение № 14503 от 24.09.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14503 гр. София, 20.09.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Б, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Христова

Членове:

Радост Бошнакова

Гергана Ж. Троянова като разгледа докладваното от Радост Бошнакова Въззивно гражданско дело № 20241100501800 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 ГПК.

Образувано е по подадена от Д. М. К. жалба с вх. № 12483 от 02.02.2024 г. на ЧСИ Г.К. и вх. № 16727 от 13.02.2024 г. на СГС срещу разпореждане от 24.11.2023 г. на ЧСИ Г.К. с рег. № 924 на КЧСИ и район на действие СГС по изпълнително дело № 20198130400772 по описа на съдебния изпълнител, с което е отказано присъждането й на направените от нея като длъжник по принудителното изпълнение разноски за адвокатско възнаграждение.

В жалбата се поддържа, че е налице основание за присъждане на разноски в полза на длъжника в изпълнителното дело, тъй като изпълнителното производство е прекратено поради обезсилване на изпълнителния лист, въз основа на който е образувано, а в него приложение намирали общите правила за разноски в исковия процес, поради което и при съобразяване на разпоредбите на чл. 78, ал. 4 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК, в качеството й на длъжник по изпълнителното производство тя има право на разноски.

Същите следвало да бъдат присъдени в нейна полза от съдебния изпълнител в изпълнителното производство, доколкото не съществувал друг ред за защита на правата й.

Иска отмяна на отказа и присъждането й на разноски по изпълнението.

Взискателят „К.И.И. БГ“ ЕАД в законоустановения срок по чл. 436, ал. 3 ГПК е подал възражение, в което излага съображения за недопустимост на жалбата, доколкото отказът на съдебния изпълнител да възложи разноски в полза на длъжника не попада сред изрично и изчерпателно посочените в закона действия по принудително изпълнение, които подлежат на обжалване. При условията на евентуалност навежда възражения за нейната неоснователност, тъй като не съществува процесуална възможност за събиране на дължимите на длъжника разноски в изпълнителното производство в случай на неговото прекратяване. Претендира разноски.

1

В представените по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК мотиви съдебният изпълнител излага съображения за недопустимост на жалбата.

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от страна в производството, която има правен интерес, като е заплатена и дължимата държавна така. Доколкото обаче е подадена срещу действие на съдебния изпълнител, което не подлежи на обжалване, същата е процесуално недопустима.

Изпълнителното производство е образувано по молба на взискателя „К.И.И. БГ“ ЕАД срещу длъжника Д. М. К. за събиране на парични вземания въз основа на изпълнителен лист от 11.07.2014 г., издаден по арбитражно решение от 25.04.2014 г.

С определение от 20.07.2023 г. на САС изпълнителният лист е обезсилен, като с молба от 22.11.2023 г. жалбоподателят и длъжник Д. К. в изпълнителното производство е поискала прекратяване на изпълнителното дело и присъждане в нейна полза на направените по изпълнителното дело разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1350 лева.

С обжалваното разпореждане от 24.11.2023 г. съдебният изпълнител е прекратил изпълнителното дело, на основание чл. 433, ал. 1, т. 3 ГПК, поради обезсилване на изпълнителния лист и е постановил отказ да бъдат възложени направените от длъжника Д.

К. разноски в тежест на взискателя по изпълнителното производство.

Действията на съдебния изпълнител, които подлежат на обжалване от длъжника са изрично и изчерпателно посочени в разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК. Длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноски.

Оспорваното с жалбата разпореждане на съдебния изпълнител от 24.11.2023 г., с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя Д. К. за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в нейна полза поради прекратяване на изпълнението, по своята същност представлява постановление за разноски в изпълнението, но въпреки това не попада сред изрично посочените в процесуалния закон действия на съдебния изпълнител, за които длъжникът разполага с активна легитимация да подаде жалба за осъществяване на съдебен контрол. От тълкуването на разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК се налага извод, че постановлението за разноски може да се обжалва от длъжника само в хипотезата, когато с него се присъждат разноски в полза на взискателя, които той е направил в хода на образуваното изпълнително производство, т. е. когато произнасянето на съдебния изпълнител има за последица възлагане на разноски в тежест на длъжника – в случая жалбоподателя Д. К.. В този случай длъжникът разполага с правна възможност и интерес да обжалва постановлението за разноски, съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК. Такава възможност изрично е предвидена от законодателя, тъй като актът, с който съдебният изпълнител, на основание чл. 79 ГПК, определя размера на разноските в изпълнението, които събира от длъжника, е пряко изпълнително основание, и отговорността на длъжника се реализира в същото изпълнително производство, без да се образува ново такова.

2

Следва обаче да бъде съобразено, че постановлението на съдебния изпълнител не представлява изпълнително основание – по аргумент от изчерпателно изброените изпълнителни основания в чл. 404 ГПК, поради което съдебният изпълнител не може да присъди разноски и да събере такива от взискателя в изпълнително производство, образувано от него (взискателя по изпълнението). Без наличието на изпълнителен титул и при липсата на изрична уредба в процесуалния закон за длъжника да възстанови направените от последния разноски в прекратеното изпълнително производство, съдебният изпълнител не може да пристъпи към събирането на такива по принудителен ред.

Действително изпълнителният процес представлява продължение на исковия процес, поради което в специалната норма на чл. 79 ГПК е уреден въпросът за разноските, направени в изпълнителния процес. Разпоредбата на чл. 79 ГПК урежда дължимостта на разноските в изпълнението, като предвижда, че разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, с изключение на случаите, когато делото се прекрати (освен поради плащане в изпълнителното производство), както и ако изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда. Тази норма е специална и изброява случаите, в които длъжникът носи отговорност за разноските, направени от взискателя в рамките на принудителното изпълнение, но не урежда процесуалната възможност да се съберат по принудителен ред разноските, направени от длъжника в изпълнението в случай на неговото прекратяване поради недължимост на сумите. Въпреки това компетентността на съдебния изпълнител във връзка с разноските не включва правораздавателна дейност по присъждане на разноски, а за длъжника съществува правна възможност да установи вземането си по исков ред, доколкото направените от него разноски имат характер на вреди, претърпени от него от незаконосъобразно проведеното принудително изпълнение. В този случай едва въз основа на влязлото в сила съдебно решение, длъжникът може да се снабди с изпълнителен лист, въз основа на който да събере по принудителен ред дължимите му се разноски. Затова съдът намира за неоснователни доводите в жалбата за липса на правна възможност за събиране на разноските извън изпълнителното производство.

При съобразяване на изложеното, настоящият състав на съда намира, че подадената жалба няма за предмет действия на съдебния изпълнител, които подлежат на съдебен контрол, поради което и следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима, а производството, образувано въз основа на нея – прекратено.

С оглед константната практика на ВКС за недължимост на разноски при разглеждане на спор за разноските по производството, какъвто е разглежданият, такива не следва да бъдат присъждани.

По изложените съображения Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. № 12483 от 02.02.2024 г. на ЧСИ Г.К. и с вх. № 16727 от 13.02.2024 г. на СГС, подадена от Д. М. К., срещу разпореждане от 3

24.11.2023 г. на ЧСИ Г.К. с рег. № 924 на КЧСИ и с район на действие СГС по изпълнително дело 20239240407057057 по описа на съдебния изпълнител, с което е постановен отказ за присъждането й на направените от нея като длъжник по изпълнителното производство разноски за адвокатско възнаграждение, и ПРЕКРАТЯВА образуваното въз основа на жалбата производство по гр. дело № 1800/2024 г. по описа на СГС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчване на съобщение на страните, на които да се връчи и препис от него.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4