Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 562 от 13.04.2026, Окръжен съд - Велико Търново

Съд
Окръжен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно гражданско дело 451/2025
Вид
Определение № 562
Подписан
13.04.2026
В сила
29.05.2026
Състав
Ивелина Солакова, Георги Драгостинов, Радка Цариградска

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 562 гр. Велико Търново, 13.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Георги Драгостинов

Радка Цариградска като разгледа докладваното от Георги Драгостинов Въззивно гражданско дело № 20254100500451 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по молба на „ЕОС Матрикс“-ЕАД, гр. София, за изменение на решението от 30.10.2025 година в частта за присъдените разноски. Присъденото възнаграждение за адвокат било несъразмерно с фактическата и правна сложност на спора.

Иска допълване на решението по реда на чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК.

Ответникът по искането – Т. П. С. - оспорва искането с доводи за неоснователността му. Пълномощникът й - адв. Б., е посочил банкова сметка за плащане на присъденото адвокатско възнаграждение.

Искането за изменение е неоснователно. Доводите на ответника-молител за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК е не може да бъде възприет. Критериите, които страната използва, за да обоснове тезата си, са количествени. Правната защита се измерва по качествени критерии – сложност на казуса – чл. 78, ал. 5 от ГПК. Под фактическа сложност по смисъла на цитирания текст се има предвид наложилото се съдебно дирене и затрудненията в анализа на доказателствените средства – параметри, които отличават настоящото дело както с фактическа, така и с правна сложност.

Присъденото адвокатско възнаграждение е минимално, установените минимуми за такъв тип спорове по Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа. Не въпросната Наредба, а законът – чл. 78, ал. 5 от ГПК, поставя предел за възможното редуциране на разноски от адвокатски хонорари.

Предвид посочената банкова сметка, решението следва да се допълни с изписването й, защото чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК я урежда като реквизит на акта по същество 1 в исковия процес.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Отхвърля искането на „ЕОС Матрикс“-ЕАД, гр. София, против Т. П. С., с което по реда на чл. 248, ал.3, предложение второ, от ГПК претендира изменение на решението от 30.10.2025 година в частта за присъдените разноски,като неоснователно.

Допълва по реда на чл. 248 от ГПК посоченото по-горе решение с изписване банковата сметка на пълномощника на ищцовата страна, както следва: BG 50UNCR75271047833210 титуляр Н. Г. Б..

Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в месечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2