Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 868 от 03.08.2026, Районен съд - Кюстендил

Съд
Районен съд - Кюстендил
Дело
Гражданско дело 731/2025
Вид
Решение № 868
Подписан
03.08.2026
Състав
Калин Кирилов Василев

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 57, ал. 2 · Конституция на Република България

РЕШЕНИЕ

№ 868 гр. Кюстендил, 03.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калин К. Василев при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело № 20251520100731 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Част втора – Общ исков процес от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Съдът е сезиран с искова молба с вх. №3447/20.03.2025 г. депозирана от А. Я. С., ЕГН **********, с адрес: с. ***, със съдебен адрес: гр. К.***, чрез адв. Т. П. от АК Кюстендил, против Н. М. С., ЕГН **********, с адрес: гр.

К.***

В исковата молба се твърди, че в *** , където ищецът работи като старши полицай, била депозирана жалба срещу последния с вх. №8121021378/13.12.2024 г., в която се излагали данни за неправомерно поведение на ищеца в качеството му на държавен служител. Ответникът твърдял грубо поведение от страна на С. и тенденциозно отношение с личен мотив, изразяващо се в самоволно отваряне на задните врати на проверявания автомобил, с който се придвижвал С., хвърляйки дрехите на ответника и сина му на пода и отваряйки 6 бр. стъклени бутилки с вода с мръсни ръце. Освен това в жалбата се твърдяло, че ищецът нямал право да проверява багажника на автомобила.

Въз основа на така депозираната жалба била разпоредена проверка за извършено дисциплинарно нарушение на служебната дисциплина от страна на С., в хода на която била назначена комисия и била изготвена Справка УРИ 4480р, съгласно която не били установени злоумишлени действия от страна на последния.

Посочва се още, че с поведението си ответникът оклеветил ищеца, 1 целейки неговото злепоставяне на работно място и причиняването му на тежки дисциплинарни последици. Вследствие на подадената жалба С. бил принуден да участва и да се защитава в образуваното срещу него дисциплинарно производство, да дава обяснения, което довело до стрес и опасения, че може да загуби работата си, респективно да бъде понижен или наказан. Ищецът твърди, че в следствие на случилото се преживял унижение и срам пред колегите си, бил публично оклеветен, били накърнени честта и достойнството му, ограничил контактите с приятелите си. Ищецът бил претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в психологически дискомфорт, оценими в размер на 2 000 /две хиляди/ лева.

Предвид гореизложеното се иска от съда да постанови решение, с което Н. М. С., ЕГН **********, с адрес: гр. К. *** да бъде осъден на основание чл. 45 от ЗЗД да заплати на А. Я. С., ЕГН **********, с адрес: с. П.***, сумата от 2 000 /две хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на неправомерно подадена Жалба с вх.

№448000-459/13.12.2024 г. до ***. , ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на жалбата - 13.12.2024 г., до погасяване на задължението. Претендират се и направените в производството разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който сочи за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Твърди се нередовност на исковата молба предвид обстоятелството, че не били изложени обстоятелствата, въз основа на които се основава исковата претенция, като се посочва, че описаната фактическа обстановка не кореспондирала с посочената правна квалификация.

Сочи се, че на 09.12.2024 г. към 00, 50 часа ответникът заедно със сина си пристигнали на ГКПП - Олтоманци на трасето за влизащи пътници в Република България, където били проверени от ищеца С., като се твърди, че последният самоволно отворил задната врата на управлявания от ответника лек автомобил, свалил всички дрехи на пода, поради което същите се изцапали и с мръсни ръце отворил превозваните в автомобила бутилки с вода, вследствие на което С. бил принуден да излее водата. След проверката се появил друг граничен полицай, който обработил личните документи на ответника и сина му. Предвид изложеното се твърди, че към момента на проверката ищецът не е бил назначен да работи на трасе влизащи пътници в Република България, като извършената от С. проверка била целенасочена и продиктувана от лични подбуди поради стари пререкания между страните, поради което С. сигнализирал за твърдяното от него грубо и неуважително отношение от ищеца. Оспорват се изложените в исковата молба твърдения за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в психологически дискомфорт. Предвид изложеното е отправено искане до съда да отхвърли предявената претенция. Претендират се разноски.

В проведените открити съдебни заседания страните се явяват лично, както и са редовно представлявани. Поддържат исковата молба, респективно писмения отговор, отправят доказателствени искания. Съдът допусна изменение на петитума на исковата молба, като искът да се счита предявен с искането, обективирано в молба с вх. №11959/06.10.2025 г. Претендират 2 разноски, съгласно представени в срок списъци по чл. 80 от ГПК.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е установено, че в ***, където ищецът безспорно работи като полицай, е депозирана жалба срещу последния с вх. №812102-1378/13.12.2024 г. от ответника Н. С., в която се излагат данни за неправомерно поведение на ищеца в качеството му на държавен служител. Ответникът твърди грубо поведение от страна на С. и тенденциозно отношение с личен мотив, изразяващо се в самоволно отваряне на задните врати на проверявания автомобил, с който се придвижвал С., хвърляйки дрехите на ответника и сина му на пода и отваряйки 6 бр. стъклени бутилки с вода с мръсни ръце, поради което водата трябвало да бъде излята. Освен това в жалбата се твърди, че ищецът няма право да проверява багажа в автомобила.

Въз основа на така депозираната жалба е разпоредена проверка за извършено дисциплинарно нарушение на служебната дисциплина от страна на С., в хода на която е назначена комисия и е изготвена Справка УРИ 4480р-270 от 10.01.2025 г., съгласно която не са установени злоумишлени действия от страна на последния и не е търсена дисциплинарна отговорност от ищеца.

Събрани са сведения от А. С., В. Г. и Р. С.– полицаи на *** От писмо рег. № 448000-139 от 19.05.2025 г. от *** се установява, че Н.

М. С. е преминал през ГКПП на 09.12.2024 г. в 00:56 ч., когато ст. полицай А.

Я. С. е бил разпределен да работи на АРМ2 /Изход от Република България/.

По делото е назначена и приета съдебнопсихиатрична експертиза, изготвена от вещото лице д-р В. Р., която съдът цени като обективно извършена. В заключението е отразено, че депозираната срещу ищеца жалба от Н. С. е възприета от А. С. психотравмено, като преживеният стрес по време на обследването на работата му е причинил „реакция на стрес с разстройство в адаптацията“ от групата на реактивните психични заболявания, което може да бъде квалифицирано като временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Експертът не изключва ищецът да се е чувствал морално огорчен от предизвиканата срещу него дисциплинарна процедура, поставяща под съмнение професионалните и моралните му качества, което в психологически аспект може да е повлияло на психичното му функциониране, влошавайки социалната му адаптация и междуличностно функциониране.

По делото е назначена и приета и съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице С. Т., която съдът цени като обективно извършена.

Обект на изследване от вещото лице е материален носител – диск, върху който са записани аудио-видео файлове с наименование OLT_CAM10 Вход/Изход Навес-09.12.2024 00:49:59 и OLT_CAM12 Вход/Изход България ARM 09.12.2024 00.50-01.00. Според експерта няма данни за манипулация на двата аудио-видео записи. Пресъздадено е хронологично съдържанието на записите – униформен служител указва на водача на автомобила /ответника/ да отвори багажника. Служителят отваря задна лява врата на автомобила и „надниква в задната част на автомобила“. В 00 часа 55 минути и 30 секунди униформен 3 служител премества багаж в пространството на втория ред седалки, след това прави крачка назад и се обръща към водача на автомобила. В открито заседание експертът пояснява, че този униформен служител е ищецът по делото.

От показанията на свидетеля Х. Н. С., син на ответника, чиито показания съдът преценява с оглед пряката му роднинска връзка с Н. С., на основание чл. 172 от ГПК, се установява, че на 08.12.2024 г. е пътувал с лек автомобил от Сърбия към град Кюстендил заедно с баща си. Били спрени за проверка на ***. Ответникът отворил багажника на колата, както му било указано, а униформен служител на около 30-годишна възраст отворил задната врата, отворил и помирисал всички туби с вода, които превозвали на задната седалка, като изцапал гърлата им с мръсните си ръце. След това изхвърлили водата. В МПС-то имало и хляб и дрехи, които паднали в купето, съборени от служителя. Друг служител проверил документите им и ги пуснал да продължат. Бащата на свидетеля бил изнервен от проверката.

От показанията на свидетеля В. Е. Г.в, колега на ищеца в ***, се установява, че ответникът му е познат като лице, което често преминава през ГКПП. Знае за депозираната от него жалба срещу ищеца. Сочи, че е бил дежурен на смяна на 08.12.2024 г. срещу 09.12.2024 г., когато ответникът бил спрян за проверка на влизане в България. Свидетелят изпратил с предварителна заповед А. С. да направи оглед и проверка на автомобила като имал пряка видимост към извършването й. Проверката продължила около 10 – 15 секунди като били отворени багажникът и задна лява врата. След това компетентният да извърши документна проверка служител Радослав Стоянов изпълнил своите задължения. Свидетелят е категоричен, че ищецът не е хвърлял дрехи от колата, не е изливал вода и не е вадил никакви вещи от автомобила. Извършен бил единствено визуален оглед. Във връзка с подадената от ответника жалба била разпоредена предварителна проверка от комисия, която не констатирала извършено нарушение. По време на проверката ищецът бил притеснен, не участвал в сбирки с колегите си извън работно време, споделял на свидетеля, че страда от безсъние, повишени кръвно налягане и кръвна захар, поради проверката.

От показанията на свидетеля И. А. М. колега на ищеца, се установява, че е участвал в изготвянето на дисциплинарна проверка по процесната жалба.

При проверката били прегледани относимите видеозаписи, от които било видно, че проверката е продължила по-малко от 30 секунди. А. С. не извадил нищо от багажника на автомобила, нито изливал течности. Не се виждало същия да бърка в купето на автомобила. Нямало словесен контакт между ищеца и ответника. През периода на проверката ищецът бил дистанциран и затворен, споделил на свидетеля, че има лошо име сред колегите си по повод на жалбата, бил притеснен.

От показанията на свидетеля В. Д. П., началник на Митнически пункт – Олтоманци, се установява, че ответникът Н. С. често преминава през митническия пункт. Проверка на багажа в управляваното от него МПС се извършвала от митнически служител, а не от гранични полицаи. Проверката на граничните служители включвала проверка на документи и оглед. Не знае 4 за възникнали проблеми при проверки на ответника.

Другите доказателства по делото не променят крайните изводи на съда, поради което не следва да се обсъждат подробно. Горната обстановка съдът прие за безспорно доказана на база събрания доказателствен материал по делото.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД – за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 2 000 лева, в резултат на твърдения съдържащи се в жалба с вх. №448000 459/13.12.2024 г. до РДГП – Драгоман, ведно със законната лихва от 13.12.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.

Съдът приема, че предявеният иск за допустим, а разгледан по същество и за частично основателен, по изложените по-долу съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като съгл. ал. 2 от посочения текст вината се предполага.