Решение № 207 от 21.02.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 207 гр. София, 20.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елизабет П.а

Членове:

Катерина Рачева

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело № 20221000503292 по описа за 2022 година при участието на секретар Нина Вьонг, за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по: въззивна жалба на ищеца в първоинстанционното производство Г. Н. И. чрез адвокат П. К. въззивна жалба на ответника ЗК „Лев инс“ АД чрез юрк. К. И. срещу решение 61 от 14.07.2022 г. на ОС Враца по т.д. 141/2021 г., поправено с решение 77 от 30.09.2022 г., и допълнено с решение 98 от 29.11.2022 г., с което съдът ОСЪЖДА ЗК "Лев Инс" АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр.София, бул."Симеоновско шосе"№ 67А да заплати на Г. Н. И., ЕГН **********, с адрес гр.***, ул."***" №* сумата 150 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Б. С. П., починал при ПТП на 08.03.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 30.06.2021 г. до окончателното й изплащане; сумата 150 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат от телесни повреди, и сумата 2 940 лв., представляваща имуществени вреди от направени разходи за лечение, ведно със законната лихва върху двете суми, считано от 27.07.2021 г. до окончателното им изплащане.

ОТХВЪРЛЯ исковете за неимуществени вреди в останалата част като неоснователни и недоказани.

ОТХВЪРЛЯ иска на Г. Н. И. за присъждане на законна лихва върху присъденото й обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Б. С. П. за времето от 15.03.2021 г. до 30.06.2021 г. и за законна лихва върху присъденото й обезщетение за неимуществени вреди в резултат от телесни повреди и върху присъденото й обезщетение за имуществени вреди за времето от 15.03.2021 г. до 27.07.2021 г., като неоснователен и недоказан.

Ищецът иска отмяна на решението в отхвърлителната му част и присъждане на разликата до претендираните 200 000 лева обезщетение за неимуществени вреди от лични телесни повреди при ПТП, както и претендира законна лихва върху присъденото от първата 1 инстанция обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Б. П., за неимуществени вреди от лични телесни повреди и за имуществени вреди от 15.03.2021 г., евентуално 02.04.2021 г. до 29.06.2021 г. Допълнителното обезщетение от 50 000 лева за неимуществени вреди от своите телесни увреждания претендира със законна лихва от същите дати.

Ответникът иска отмяна на решението в осъдителната част над 100 000 лева обезщетение за вреди от смъртта на Б. П. и над 80 000 лева за личните увреждания. Твърди, че справедливото обезщетение с оглед недоказването на конкретното измерение на вредите от смъртта на загиналия спътник, както и предвид характера на травмите, следва да е помалко от присъденото. Поддържа оплакване, че възражението за съпричиняване, както от страна на загиналия, така и от страна на ищцата, е основателно.

Подадени са отговори на въззивните жалби. Жалбите са подадени в срок и са допустими. Няма доказателствени искания и от настоящата инстанция не са събирани нови доказателства.

В съдебно заседание процесуалните представители на страните поддържат тезите си и претендират разноски.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни с правно основание чл. 432 КЗ.

Пред въззивната инстанция не е спорно, че към датата на ПТП ответникът е имал качеството на застраховател на гражданската отговорност на делинквента, както и наличието на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане поради частичното влизане в сила на решението в осъдителната му част, необжалвана от ответника.

Не е спорен приетият от първата инстанция механизъм на ПТП: в гр. Бяла Слатина на кръстовището между ул."Латинка" и ул."Солунска" в тъмната част на денонощието.

Настъпили са два удара, при първия от които скоростта на движение на автомобила е била 56 км/ч, а при втория – 70 км/ч., а опасната зона на спиране – съответно около 40 метра и 56 метра. Пешеходците са имали техническа възможност да видят и възприемат светлините на фаровете на автомобила в момента, в който същият е излязъл от двор на ул."Солунска", южно от кръстовището с ул."Латинка", в което е влязъл, и с маневра в посока кръстовището се е насочил към същото със скорост от 0 км/ч до достигане на такава от 50 км/ч. в момента на удара. От техническа гледна точка пешеходците са имали възможност да видят движещия се автомобил от около 18-20 метра. След излизането си от двор на ул."Солунска" автомобилът се е насочил към кръстовището с ул."Латинка" и при достигане на мястото на удара със скорост от около 50 км/ч с предна челна част е ударил пешеходеца Б. П., като в резултат от този удар тялото на пешеходеца е повдигнато нагоре, попаднало е върху предния капак на автомобила, отхвърлено е напред пред него и е паднало вляво на пътното платно. След удара лекият автомобил е продължил движението си по ул."Солунска" в обратна посока, направил е обратен завой и отново се е насочил по улицата в обратна посока към падналия на платното пешеходец. В този период ищцата се е приближила до падналия Б., навела се е над него и в този момент автомобилът повторно е преминал през тялото на последния, като едновременно с това е блъснал и тялото на ищцата. В протокола за оглед няма данни за наличие на спирачни следи от аварийно спиране на лекия автомобил "Мерцедес", управляван от И. П..

Спорно пред въззивната инстанция е колко е справедливото обезщетение за неимуществени вреди от личните увреждания на ищцата и от смъртта на Б. С. П., както и налице ли е принос на ищцата и на загиналия за настъпване на вредите съобразно въведеното с отговора на исковата молба възражение и в какъв обем.

За определяне на обезщетението за личните физически увреждания на ищцата по справедливост съдът съобразява медицинските документи, заключението на СМЕ и свидетелските показания.

Съгласно СМЕ, работило въз основа на представените медицински документи до април 2

2022 г. и личен преглед на ищцата, в резултат на пътното произшествие ищцата е получила открито многофрагментно счупване на дясна бедрена кост, което е причинило трайно затруднение на движението на крайника. Получила е също счупване на кръстцовата кост в дясно и счупване на горни и долни рамена на двете срамни кости, което е причинило трайно затруднение на движението на двата долни крайника. Следващото увреждане на ищцата са хеморагични контузионни огнища в главния мозък с развитие на левостранна хемипареза на горен ляв крайник, което й е причинило трайно затруднение на движението му. В заключението се сочи, че на ищцата е проведено оперативно, медикаментозно и рехабилитационно лечение с продължителност повече от един месец. Оперативната процедура в областта на долния крайник е с голям обем и сложност, срокът за възстановяване е от порядъка на 10-12 месеца и възстановяването е протекло с усложнения и няма да е налице пълно възстановяване. При личния преглед на ищцата на 12.04.2022 г. и направени рьографии вещото лице е установило, че към момента здравословното й състояние не е добро по отношение на функциите на крайниците и е налице функционална немощ в областта на горен ляв и двата долни крайника. В съдебно заседание вещото лице ортопед-травматолог обяснява, че хеморагичните контузионни огнища в главния мозък на ищцата са довели до левостранна хемипареза на горния ляв крайник, която се изразява в слабост, нарушение на захвата на ръката и невъзможност да се обслужва с нея. Друго усложнение е ограничението на движенията на долния десен крайник в резултат от многофрагментното счупване на дясната бедрена кост. Становището на вещото лице е, че тези усложнения ще останат за постоянно, тъй като при възстановяването се получават сраствания и контрактури на мускулите, което води до намален обем на движенията им.

Парезата на горния крайник е вследствие на контузия и кръвоизлив в главния мозък и остава като постоянно последствие. При прегледа вещото лице е установило, че счупванията са зараснали, ищцата се придвижва самостоятелно с накуцваща походка, но няма скъсяване на крайници. Вещото лице приема, че в бита и ежедневието си тя ще има затруднения, тъй като в резултат от парезата на горния ляв крайник няма да може да изпълнява домакинските си задължения и да полага физически труд ефективно. Походката на ищцата е накуцваща в резултат от слабост на мускулатурата и на движението на съседните стави, като атрофията е следствие от получените травми, а подобрение на последната е хипотетично възможно в продължение на 2 години в зависимост от рехабилитацията и съдействието на самия пациент.

От медицинските документи се установява, че след инцидента ищцата е откарана в ЦСМП-Бяла Слатина, а след това в "МБАЛ-Христо Ботев"-Враца, направени са й спешни изследвания и прегледи и на 12.03.2021 г. е извършена спешна операция. На 23.03.2021 г. ищцата е изписана с препоръки за контролни прегледи и рехабилитация, а на 01.04.2021 г. е приета в МБПЛР "Сердика"-София с оплаквания от болки в оперирания крак, ограничен обем на движение и др. и след проведена физиотерапия и рехабилитация на 14.04.2021 г. е изписана. От епикриза на МБАЛ за продължително лечение и рехабилитация "Сердика"гр.София се установява, че ищцата е постъпила на лечение на 01.04.2021 г. и е изписана на 14.04.2021 г. С ЕРТЕЛК №0778/23.09.2021 г. на ищцата е определена 100% трайна неработоспособност без чужда помощ за срок от една година. В епикриза от 10.05.2022 г., представена и приета в с.з. от 17.05.2022 г., за проведена физикална терапия и рехабилитация през периода 03.05.2022-10.05.2022 г. (л. 116 и 117 от делото) е посочено, че ищцата е изписана с подобрени по обем движения в дясна тазобедрена става и лява ръка/ляво рамо, лява гривнена става и пръстите на лявата ръка, частично възстановен захват с пръстите на лява ръка, подобрена походка, самообслужване и ДЕЖ (дейности от ежедневния живот).

Св. Е. П., съседка на ищцата от 34 години, разказва, че около 10 дни ищцата била в болница във Враца, а след това била закарана в дома на майка си в с. ***, тъй като близките й не искали да разбере за смъртта на Б.. Свидетелката се грижела за ищцата, която била неподвижна и в много тежко състояние. Когато се прибрала в Бяла Слатина, ищцата било неадекватна и неподвижна, не можела да спи. Според показанията на свидетелката едва след 3 месеца ищцата започнала да се движи с проходилка и това продължило около една година, 3 като по-късно се придвижвала с патерици, а накрая с бастун. Според св. П.а и в момента ищцата не може да се движи сама и с нея постоянно трябва да има човек, тъй като има болки и не може да пази равновесие, лявата й ръка е парализирана и тя не може да се самообслужва, не може да излиза на слънце, защото получава главоболие и главозамайване, изпитва болки в крака и в ръката и не може да измине повече от десет крачки.

Св. Р. М., живееща на съпружески начала с един от синовете на ищцата М., повече от петнайсет години разказва, че екип ищцата била транспортирана с линейка в болница във Враца, а след изписването й я закарали при майка й в с.***. В този период ищцата била напълно неподвижна, на легло и с памперси, а по-късно била транспортирана с линейка в болница в София за лечение. След изписването от болница ищцата била закарана в Бяла Слатина и тогава с проходилка и с чужда помощ успявала леко да се придвижва. Това продължило до седмия-осмия месец, след което ищцата започнала да се движи с патерици с помощта на двама човека и това продължило да навършването на една година след инцидента. М. дава показания, че в момента ищцата се придвижва с помощта на бастун, но може да измине едва 30-40 метра, тя продължава да накуцва, походката й е изкривена, а ръката й е парализирана, заради което не може да върши нищо в домакинството.