Решение № 76 от 28.02.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. Пловдив, 28.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Меденка М. Недкова при участието на секретаря Красимира Хр. Н. Кутрянска като разгледа докладваното от Меденка М. Недкова Въззивно търговско дело № 20235001000686 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

С решение №299/5.ІХ.2023год. постановено по т.д.

№1482/2021год. Старозагорският окръжен съд е осъдил „М.М.-И.“ ЕАД гр.Р., ЕИК *** да заплати на „Е.-Д.-Е.-**“ ЕООД гр.П., ЕИК*** сумата 139 217.29лв., предоставена от изпълнителя на възложителя, на основание чл.3 от договор №***год. и по т.2 от Споразумителен протокол от **год., като гаранция за изпълнение на договора, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.Х.2021год.- датата на подаване на исковата молба в съда, до окончателното и изплащане, и сумата 12 028.69лв. разноски по делото.

Прекратил е производството по делото, в частта относно иска за мораторна лихва в размер на 36 428.53лв., дължима за периода от 1.ІV.2019год. до 28.Х.2021год., като недопустим.

ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА вх.№***год. е постъпила от

„М.М.-И.“ ЕАД гр.Р., ЕИК ***, представлявано от изпълнителния директор И.М.Ч., чрез пълномощника юрисконсулт

З.

К., срещу

1 решение№299/5.ІХ.2023год. по т.д.№1482/2021год. на Старозагорски окръжен съд, с оплаквания за неправилност и необоснованост на съдебното решение, което е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.

Жалбоподателят счита, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по направеното от него възражение за нищожност на договора за цесия от ***год., на основание чл.26ал.2 ЗЗД, поради липса на предмет, което възражение е направено в законоустановения срок, с отговора за исковата молба. Счита, че ищецът „Е.-Д.-Е.-**“ ЕООД гр.П. няма процесуална легитимирация да предяви иска срещу „М.М.-И.“ ЕАД гр.Р., тъй като представеният по делото договор за цесия е нищожен и не поражда задължение на ответното дружество. Договорът за цесия е нищожен, тъй като липсва предмет- вземане на „Р.“ ЕООД спрямо „М.М.-И.“ ЕАД за възстановяване на платената гаранция за изпълнение на договор №***год.

Тази гаранция не е дължима на „Р.“ ЕООД, тъй като е усвоена от „М.М.-И.“ ЕАД гр.Р. на 20.ІІІ.2017год. След като такова вземане няма в партимониума на „Р.“ ЕООД гр.П., то не би могло да бъде предмет на процесния договор за цесия. Старозагорският окръжен съд е допуснал съществени процесуални нарушения, като е назначил служебно допълнителна и потворна СТЕ, след като вещото лице по първоначалната СТЕ е дало пълни и изчерпателни отговори на поставените му въпроси. Заключението е пълно и ясно и не е необходимо назначаване на допълнителна и повторна СТЕ. Назначаването на такива експертизи не намира упора нито в закона, нито в съдебната практика.

Съдът е приел и нови доказателства при настъпила преклузия, с което също е допуснал съществени процесуални нарушения.

Решението на първоинстанционният съд е и необосновано, тъй като не са обсъдени в цялост всички събрани по делото доказателства, а мотивите и изводите на съда се позовават избирателно само на някои от събраните доказателства.

Неправилно първоинстанционният съд е приел и че вземането на ищеца не е погасено с кратката погасителна давност по чл.11б.“б“ ЗЗД. Ето защо жалбоподателят моли въззивния съд да постанови обоснован и законосъобразен съдебен акт, като отмени решението на ОС- Стара Загора и постанови ново решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск, като неоснователен и недоказан.

ВЪЗЗИВАЕМИЯТ „Е.-Д.-Е.-**“ ЕООД гр.П., ЕИК***, представлявано от управителя Г.С.С., чрез пълномощника му адв. Д. Г. от 2

АК- Стара Загора, подава отговор на въззивната жалба вх.№***год., с възражения за нейната неоснователност.

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок по чл.259ал.1 ГПК, от надлежно легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт на първоинстанционния съд.

Пловдивският апелативен съд като взе предвид направените от страните твърдения и възражения и развитите в жалбата доводи, с оглед разпоредбите на чл.269 ГПК, чл.271 ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства, в тяхната съвкупност и поотделно, на основание чл.235 ГПК, провери валидността, допустимостта и правилността на обжалваният съдебен акт, прие за установено следното:

Решението на първоинстанционният съд е валидно, т.е. постановено от надлежния окръжен съд, съобразно правилата на родовата и местна подсъдност, функциониращ в надлежен състав и в рамките на предмета на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и надлежно подписано. То е и допустимо решение, постановено при липса на съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила.

По правилността на решението на първоинстанционния съд въззивната съдебна инстанция е ограничена от посоченото във въззивната жалба, освен когато става дума за императивна правна норма или когато съдът следи служебно за интересите на някоя от страните по делото или ненавършили пълнолетие деца, съгласно т.1 от ТР№1/2013год. на ОСГТК на ВКС.

Предмет на делото е предявен от ищеца „Е.-Д.-Е.-**“

ЕООД гр.П., ЕИК***, представлявано от управителя Г.С.С., иск срещу „М.М.-И.“ ЕАД гр.Р., ЕИК *** за сумата 139 217.29лв., представляваща предоставена от изпълнителя „Р.“ ЕООД гр.П., ЕИК*** на възложителя „М.М.-И.“ ЕАД гр.Р., ЕИК ***, на основание чл.3 от договор №***год. и т.2 от Споразумителен протокол от **год., гаранция за изпълнение на договора, която е следвало да бъде върната /освободена/ от възложителя след изтичане на гаранционния срок, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 28.Х.2021год. до окончателното и изплащане, който иск е с правно основание чл.318 и сл. ТЗ във връзка с чл.99ал.1 ЗЗД във връзка с чл.79ал.1 ЗЗД.

3

В исковата молба ищецът "Е.-Д.-Е.-**" ЕООД гр.П. се легитимира като носител на процесното вземане с договор за цесия, сключен на ***год. между „Р." ЕООД гр.П., ЕИК***, като цедент и "Е.-Д.-Е.-**" ЕООД гр.П., ЕИК***, като цесионер, с който договор цедентьт „Р." ЕООД е прехвърлил своето вземане на цесионера "Е.-Д.-Е.-**" ЕООД гр.П. в размер на 139 217.29лв., от длъжника „М.М.-И.” ЕАД гр.Р., ЕИК *** Сумата представлява предоставена по силата на Договор №*** год. и т.2 от Споразумителен протокол от 8.ІІ.2013год. гаранция за изпълнение на договора за доставка, която не е б и л а възстановена след изтичането на гаранционния срок. Ищецът твърди, че между „М.М.-И.” ЕАД гр.Р., като възложител и „Р." ЕООД гр. П., като изпълнител е бил сключен Договор №** ***год. с предмет: доставка на гумено-транспортна лента (ГТЛ) със стоманен корд: лента ***, 14/8 „X”- и стиковъчни материали /наричана за краткост „ГТЛ със стоманен корд”/. Посочва, че „Р." ЕООД гр.П., е изпълнил задължението си по договора изцяло и е доставил стоката ГТЛ със стоманен корд на обща стойност 4 640 576,35лв., а ответникът „М.М.-И.” ЕАД гр.Р. е заплатил изцяло доставената му стока. Съгласно т.6.1. от цитирания договор, гаранционният срок на доставената от „Р." ЕООД ГТЛ със стоманен корд е 60 месеца. След доставката на ГТЛ, двете страни по договора подписват Споразумителен протокол от 8.ІІ.2013год., към Договор №****год., с който удължават гаранционния срок с 12 месеца. С това гаранционният срок на изделието, доставено по Договор №** 283/3.VІІ.2012год. става 72 месеца, считано от датата на доставка и важи до изтичането на последната дата от текущия месец, в който изтича гаранционния срок, или н а датата

8.ІІІ.2019год. Допълнителен гаранционен срок дава и производителя на ГТЛ.

Съгласно т.3 на Договор №** **год„ на възложителя-ответник е предоставена гаранция за изпълнение на договора за доставка в размер на 139 217,29лв ., като сумата е внесена от изпълнителя „Р." ЕООД гр.П. по посочена от „М.М.И." ЕАД гр.Р., банкова сметка, което е видно от: Превод 1 26.VІ.2012год. сума 99 217,29лв. номер нареждане ***, Превод 2 16.ХІІ.2011год. сума 40 000,00лв. номер нареждане**. Ищецът сочи, че съгласно т.2 на Споразумителен протокол от ** год. към Договор №** */3.VІІ.2012год., представената от изпълнителя гаранция за изпълнение на договора в размер на 139 217,29лв., се трансформира в допълнителна гаранция по Договор №** **год., обезпечаваща гаранционния срок на 4 доставената по договора ГТЛ.

С писмо изх.№**год. в рамките на гаранционния срок „М .

М.-И." ЕАД гр.Р. е уведомил изпълнителя за констатирани дефекти на доставената ГТЛ със стоманен корд по Договор №** **год., изразяващи се в следното: „установени участъци с очертани въжета и локални подутини на същите по неработния борд на лентата. Проблемните участъци варират на разстояние от 850мм до 950мм от канта на платното. На 26. VІІІ.2016год. по време на работа, от такава подутина се изважда въже с дължина 95м от рулон № 01/4/12. Аварийно на този участък са направени множество студени лепенки, поради разделянето на лентата. Направен бил опис с установени неравности /подутини/. Установени били и нарушаване целостта на работния и неработния протектор в местата на фабричните снадки. Заводските маркировки, положени върху лентата на рулони №*** са неестествено изтрити и отлепени, спрямо маркировките на други рулони.“ С цитираното писмо, ответникът е поискал, в съответствие с раздел ІХ-Качество от Общите условия на договора, във връзка с негово твърдение за качествени отклонения на доставения ГТЛ, в 10 дневен срок да бъдат запознати с констатираните от възложителя отклонения от качеството, като е поканил изпълнителя да съставят съвместен констативен протокол. С оглед на така отправената покана „Р." ЕООД е осигурил и представител на фирмата-производител от П..

В исковата молба ищецът сочи, че на 15.ІХ.2016год. е съставен протокол за извършен оглед, който е подписан от представители на „Р." ЕООД гр.П., Р.Т.-* при „М. М.-И. ЕАД гр.Р. и Производителя на доставената ГТЛ със стоманен корд, ***-П.. Сочи се, че след проведената среща на 15.ІХ.2016год. и след проведен анализ, производителя т ***-П. на 22.ІХ.2016год., в официално становище е посочил: „Причината на повредите на лентите *** под формата на надлъжни мехури, нарязвалия, ожулвания, разположени на разстояния около 900мм или 1300мм е резултат от динамичното местно прегъване, което става в зона на съдействие на лентата със страничните и централните транспортни ролки, подсилени допълнително със силите възникващи във връзка с протичане на маршрута на транспортьора (изпъкналата дъга). Лентите, работещи в горните комплекти на транспортни ролки са вкарвани в пространството между острите ръбове на кожуха на съседни ролки. Големият ъгъл от 45 градуса на горния улей на комплекта на транспортните ролки с дължина на ролките 900-600-900 мм увеличава това 5 явление, особено в областта на по-горе описаната изпъкнала дъга по маршрута (съгласно приложена схема)“. Ищецът посочва, че относно констатираните от ответника възникнали дефекти на доставената от ищеца ГТЛ, е извършена и втора инспекция от лицензирана независима контролна организация „Б." АД, която извършва оглед на лентата ГТЛ на 26. ІХ.2016год., като становището й е отразено в сертификат за инспекцията №***, който потвърждава извода на производителя ***-П., като констатациите са следните: „Максималният ъгъл от 45 градуса, разстоянието между ролките, различният размер на дължината на хоризонталната спрямо другите две ролки са довели до отлепване на стоманения корд от гумената лента. При стандарта ** се допуска водене на лентата в състав с максимален ъгъл от 45 градуса, максимален брой на ролките в системата три броя, при системи с три ролки дължината на всяка ролка трябва да е еднаква (при транспортьорите монтирани на 3502-Т4 и ТЗ централната хоризонтална ролка е с дължина 600 мм., а страничните ролки са с дължина 900 мм). 4а транспортьори с три работни ролки стандарта DIN 2210 допуска максимално разстояние между ролките 10мм (при транспортьорите монтирани на 3502-Т4 и ТЗ максимално разстояние между ролките е 54мм.). Описаните по горе повреди, (надлъжни мехури, участъци с очертани въжета и локални подутини на същите по неработния борд на лентата, на разстояние от 850 до 950 мм от канта на платното, излязлото въже с дължина 95м от рулон № 01/4/12) се дължат на умора на материала и не следва да се третират като фабричен дефект“.