Определение № 274 от 22.07.2026, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 274 гр. Велико Търново, 22.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ С.А

Членове:

АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ

СЛАВКА Д.А като разгледа докладваното от СЛАВКА Д.А Въззивно частно наказателно дело № 20264000600210 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Глава XXII от НПК.

С Определение от 19.06.2026г., постановено по НОХД№70/26г. по описа на Окръжен съд–Русе при проведеното разпоредително заседание, на основание чл.249 ал.1 вр. чл.248 ал.1 т.3 от НПК, съдът е прекратил съдебното производство по делото и го е върнал на Русенската окръжна прокуратура,поради допуснати съществени процесуални нарушения,отстраними в досъдебната фаза на процеса.

Срещу този съдебен акт е постъпил частен протест от Окръжна прокуратура – Русе,в който се правят оплаквания за неговата незаконосъобразност и неправилност.В хронологична последователност е изложено процесуалното развитие на делото до момента.Изтъкват се доводи,че в протестираното определение се съдържат само принципни указания за изискванията, на които трябва да отговаря обвинителния акт и съдът не е посочил какви са конкретните допуснати съществени процесуални нарушения.Твърди се,че в прокурорския акт са посочени всички факти,които обуславят обективните и субективните признаци на престъплението,както и участието на всеки един от обвиняемите в него и изрично е мотивирана причинноследствената връзка между неизпълнението на задълженията посочени в инкриминираните норми и настъпилия престъпен резултат за всяко едно от лицата.В заключение се иска определението да бъде отменено от 1 въззивната инстанция,а делото върнато на окръжния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Великотърновският апелативен съд, след като се запозна с изложените в протеста доводи и аргументите в атакуваното определение,намира протестът за неоснователен,по следните съображения:

Съдебното производство по НОХД№70/26г. по описа на ОС-Русе е образувано по внесен обвинителен акт от Русенската окръжна прокуратура срещу подсъдимите Р. И., Ц. Ц., Г. Д. и Н. Н. за извършено от всеки един от тях престъпление по чл.123 ал.1 от НК, при условията на независимо съпричиняване.

С постановеното определение, при проведеното разпоредително заседание, окръжният съд е приел,че прокурорският акт по съдържание не отговаря на изискванията на чл.246 ал.2 от НПК и в този си вид не е годен да очертае рамката на обвинителната теза и се е съгласил с доводите на защитниците.Посочено е,че в обстоятелствената част на обвинителния акт,а и в неговия диспозитив следва да се посочат конкретни действия или бездействия за всеки един от подсъдимите, както и причинноследствената връзка между тях и настъпилия вредоносен резултат.Отправен е упрек към прокурора,че инкриминираното поведение следва да бъде привързано с конкретни императивни правни норми,а не бланкетни от специалните закони и подзаконови нормативни актове,уреждащи процесните отношения.Прието е,че дадените указания от съда с определение №713 от 27.10.2025г., с което делото вече е било върнато на досъдебното производство по НОХД№479/25г. не са изпълнени, което налага делото отново да се върне на прокурора.

Великотърновският апелативен съд намира за правилни изводите на първия съд, с които е приел, че обвинителният акт не отговаря на изискванията на чл.246 ал.2 от НПК, макар и мотивите на атакуваното определение да са лаконични и лишени от конкретика.

С определение №423/17.12.2025г. по ВЧНД№363/25г. по описа на ВТАС е било потвърденото връщането на делото от окръжния съд, като са изложени подробни мотиви,с които е прието, че обвинителният акт в този си вид е неясно и неточно формулиран от фактическа страна.Дадените от въззивния съд указания не са били изпълнени в пълнота.Правилно защитата е възразила за пореден път, че прокурорът е инкриминирал абстрактно множество 2 нарушения на правила от различни нормативни актове,част от които се повтарят многократно по съдържание,без да е описано фактически с кои конкретни действия или бездействия са били пренебрегнати от всеки един от подсъдимите поотделно.Липсват фактически твърдения защо се възприема от обвинителя,че точно тези нормативни правила са относими към процесната злополука.

На следващо място основателни са и възраженията на защитата,че в обвинителния акт са изброени редица нарушения на нормативни разпоредби,които се твърди, че са пренебрегнати чрез бездействие без да е посочена причинноследствената връзка между тях и настъпилите съставомерни вредни последици.В съдебната практика и теория единодушно се приема,че не с всяко допуснато нарушение следва да бъде попълнен бланкетния състав на чл.123 ал.1 от НК, а само с тези, които се намират в пряка причинноследствена връзка с настъпилия съставомерен резултат.

Прочитът на обстоятелствената част на обвинителния акт на л.18 и следващи показва,че не е отстранен констатирания от предходния въззивен състав на ВТАС недостатък, изразяващ се ненужно преповтаряне на едни и същи разпоредби по отношение на всеки подсъдим един път като дължимо поведение,а след това като нарушени,с което несъмнено се затруднява правото им да разберат обвинението и фактите, срещу които следва да се защитават.Наред с това въззивния съд намира,че при изготвянето на обвинителния акт е допуснато и противоречие между описаната фактическа обстановка и вменените във вина на подсъдимите нарушения.На стр.16 от обвинителния акт е посочено,че преди да включи генератора към ел.системата,св.Стоил П. трябвало да изключи електрическата връзка осигуряваща ел.напрежение от брега.Това се постигало като се свали бутона на прекъсвача за ток от брега надолу и след това бъде вдигнат другия бутон – за включване на генератора в ел.системата на танкера – нагоре.Свидетелят Стоил П. направил това, но при включване на подавания ел.ток от генератора към електрическото табло, последният започнал да се тресе и да издава странен, различен от обичайния шум.Причината за това била – непрекъсната електрическа връзка с ел.табло на брега и това повишило натоварването му.По нататък се твърди, че обратното напрежение, генерирано от дизелгенератора на кораба било с мощност 50 кW и след като не бил свален бутона на 3 прекъсвача за ток от брега към кораба, по ел.кабела подавания ел.ток от генератора преминал през съответните съоръжения и достигнал до трансформаторен пост № 38 и трафоклетка №41, където по това време бил пострадалият Пламен Г. и където е станал инцидентът с пронизването му от волтовата дъга.При така описаната фактология на инцидента на стр.28 по отношение на подсъдимия Н. са описани нарушения свързани с действията на работника Стоил П., за който се твърди, че без да притежава изискуемата квалификация ръчно включил монтирания на кораба дизелгенератор ,който не разполагал с автоматичен прекъсвач-блокировка, обезпечаваща изискването за функционално изключване на ел.система на кораба от външен източник.Очевидно е противоречието между така поднесената фактология посочена в обстоятелствената част на обвинителния акт,според която като причина за инцидента е посочено,че не е бил свален бутона на прекъсвача за ток от брега към кораба,а не обратно.

Изложената противоречивост в обстоятелствената част на обвинителния акт относно причините за възникването на инцидента, липсата на становище на прокурора за причинноследствената връзка между действията, респективно бездействията на всеки един от подсъдимите с настъпилата злополука и конкретния принос на всеки от тях прави обвинението неясно и неточно формулирано както от фактическа,така и от правна страна.Това несъмнено пряко рефлектира върху правото на подсъдимите да разберат обвинението и да подготвят защитата си съобразно това.

В обвинителния акт прокурорът не е изложил и твърдения защо е инкриминирано немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност източник на повишена опасност за всеки един от подсъдимите.В обстоятелствената част прокурорът следва да посочи фактическите обстоятелства на всички обективни елементи от престъпния състав и да обоснове по силата на кои разпоредби от съответните нормативните актове посочената дейност е правнорегламентирана и защо е източник на повишена опасност.

Неясната фактологолия при изключителен дефицит от обстоятелства обосноваващи съставомерността на престъплението и участието на всеки един от подсъдимите в него при условията на независимо съпричиняване,за което също липсват факти в обвинителния акт,сочи, че по своето съдържание 4 същият не отговаря на изискванията на чл.246 ал.2 от НПК.

Изтъкнатите доводите от адв.Д.,защитник на подсъдимия Н., пред първата инстанция, че по отношение на подсъдимите Н.,Д. и И. са налице основанията на 24 ал.1 т.6 от НПК,тъй като спрямо тях с постановление от 19.02.2025г. на прокурор от ОП-Русе наказателното производство по делото е било прекратено са намерили изчерпателен отговор в определението на ВТАС по ВЧНД№363/25г.,поради което и настоящият съдебен състав не намира за нужно да ги преповтаря.

В контекста на всичко изложено по-горе настоящата инстанция споделя изводите на окръжния съд,с които е приел,че обвинителният акт не отговаря на изискванията на чл.246 ал.2 от НПК и не може в този си вид да изпълни главното си предназначение,а именно да определи рамките на доказването на фактите на обвинението в съдебната фаза на процеса.Така поднесената фактология внася предположения,неясноти и противоречия,което несъмнено ще затрудни съществено подсъдимите да разберат обвинението, фактите въз основа на които е изградена обвинителната теза,както и да подготвят защитата си съобразно това.Констатираните процесуални нарушения за съществени и отстраними само в досъдебната фаза на процеса.

По изложените съображения Великотърновският апелативен съд намира протестираното определение за правилно и законосъобразно,което налага да бъде потвърдено,поради което и на основание чл.345 от НПК ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение от 19.06.2026г., постановено по НОХД№70/26г. по описа на Русенския окръжен съд,с което е прекратено съдебното производство по делото и същото е върнато на прокурора, поради допуснати съществени процесуални нарушения.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

5

1. _______________________

2. _______________________

6