Решение № 16131 от 26.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16131 гр. София, 26.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АНГЕЛИНА К. БОЕВА при участието на секретаря В.Т.Е. като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело № 20211110153342 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Дженерали Застраховане“ АД, чрез адв. Д.Х., срещу Столична община, с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 604,07 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение в размер на 589,07 лева и ликвидационни разноски в размер на 15 лева по застраховка „Каско”, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 59,90 лева, представляваща лихва за забава върху претендираната главница за периода от 26.05.2020 г. до 17.05.2021 г.

В исковата молба се твърди, че на 19.03.2020 г. при движение в гр. София по бул.

„Драган Цанков“ водачът Ц. Б. В., управлявайки лек автомобил марка „Субару“, модел „Импреза“, с рег. № ********, попаднал в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, в резултат на което били причинени щети по автомобила. Към датата на настъпване на ПТП за увредения автомобил имало сключена застраховка „Каско“ с ищцовото дружество по застрахователна полица № ******************, със срок на застрахователно покритие от 19.04.2019 г. до 18.04.2020 г. За причинените на застрахования по имуществената застраховка автомобил вреди, на 20.03.2020 г. неговият собственик подал в ищцовото дружество искане за оценка на щети, заведено под № 210647957. След извършен оглед на автомобила с доклад по щетата било определено застрахователно обезщетение в размер на 589,07 лева. Последното било изплатено на собственика на увредения автомобил с 1 преводно нареждане от 02.04.2019 г. Твърди се, че процесното ПТП било настъпило на път, стопанисван от Столична община – ответник в настоящото производство. С изплащане на застрахователното обезщетение застрахователят встъпвал в правата на застрахования против причинителя на вредата. С уведомително писмо ищецът предявил регресна претенция към ответника за възстановяване на заплатеното застрахователно обезщетение и направените ликвидационни разноски, но до този момент плащане не било постъпвало. За вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 05.07.2021 г. по ч. гр. д. № 27324 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60 състав. Ответникът възразил в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло исковата претенция. Претендира направените по делото разноски, както и адвокатско възнаграждение.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника Столична община за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез юрк. Г.Ц..

Процесуалният представител оспорва изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани. От приложените към исковата молба доказателства не се установявало по категоричен начин, че именно наличието на дупка на пътното платно била причина за настъпилото ПТП. На 31.03.2020 г. била извършена месечна инспекция на бул. „Драган Цанков“, при която било установено, че пътното платно изцяло отговаряло на изискванията за експлоатация – нямало констатирани пукнатини, дупки и пропадания. Оспорва твърдения механизъм на настъпване на процесното ПТП и причинно-следствената връзка между него и причинените щети поради обстоятелството, че мястото на инцидента не било посетено от служители на КАТ и не бил съставен протокол за ПТП. Освен това прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като водачът на застрахования автомобил не бил спазил задължението си по чл. 20, ал. 2 ЗДвП при избиране скоростта на движение да се съобрази със състоянието на пътя, за да може да спре пред всяко предвидимо препятствие.

Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан, а в условията на евентуалност – да намали размера на претендираното обезщетение поради съпричиняване. Претендира направените по делото разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.

Третото лице – помагач „Хидрострой“ АД не изразява становище по предявените искове.

В съдебно заседание ищецът „Дженерали Застраховане“ АД, редовно призован, се представлява от адв. Дянкова. Процесуалният представител поддържа исковата молба и оспорва депозирания отговор. В хода на устните състезания изразява становище, че предявените искове били доказани по основание и по размер, поради което моли съда да постанови решение, с което да ги уважи изцяло. Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК. Депозира писмена защита, в която излага допълнителни доводи и съображения в подкрепа на направените искания.

2

В съдебно заседание ответникът Столична община, редовно призован, се представлява от юрк. Тодоров. Процесуалният представител поддържа отговора на исковата молба. В хода на устните състезания моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани, като вземе предвид заявеното в депозирания отговор. Претендира разноски за осъщественото процесуално представителство. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Третото лице – помагач „Хидрострой“ АД, редовно призовано, не изпраща представител.

Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено следното.

Не се спори между страните, че към датата на процесното застрахователно събитие имало валидна имуществена застраховка „Каско“ по отношение на увредения лек автомобил марка „Субару“, модел „Импреза“, с рег. № ********, собственост на Ц. Б. В.. Посоченото обстоятелство се потвърждава от представена по делото застрахователна полица № ****************** по комбинирана автомобилна застраховка „Автогрижа“, сключена на 17.04.2019 г., със срок на застрахователно покритие от 00,00 ч. на 19.04.2019 г. до 23,59 ч. на 18.04.2020 г., с рискова клауза „Пълно Каско”. От отбелязване в застрахователната полица се установява, че годината на производство на процесния автомобил била 2009 г., а от приложено по делото копие от свидетелството за регистрация – Част ІІ е видно, че датата на първата му регистрация била 23.04.2019 г. С договора била определена застрахователна сума в размер на 19000 лева.

Към датата на сключване на застрахователната полица по процесния автомобил имало невъзстановени щети съгласно протокол за оглед, който е представен по делото. От последния се установява, че при извършения на 19.04.2019 г. оглед били констатирани следните увреждания по автомобила: челно стъкло; преден капак – ремонт + боя; предна броня – боя; спойлер – предна броня – боя; преден десен калник – вдлъбнатина; задна броня – боя; ляво огледало (корпус – мат) – подмяна; таван – градушка.

Съгласно т. 6.4, вр. т. 71.14 от Общите условия на „Дженерали Застраховане“ АД за застраховка „Каско на МПС”, сред покритите рискове било пътнотранспортно произшествие (ПТП) – събитие, възникнало в процеса на движение на МПС и изразяващо се в удар на същото в друго МПС, пътно съоръжение, какъвто и да било друг предмет, човек или животно или попадане в дупка или неравност по пътното платно, което събитие е предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътнотранспортното средство, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Общите изключения, при наличието на които застрахователят не изплащал обезщетение, били посочени в раздел ІІІ от общите условия. В т. 54, вр. т. 54.4 от същите било предвидено, че при частична щета начинът на обезщетяване се договарял със застрахования след подаване на уведомлението за щета, като при МПС, за което от датата на първа регистрация до датата на начало на застраховката са изминали над 10 години, застрахователното обезщетение се определяло по един от следните 3 начини, избран от застрахования: 1. отстраняване на щети в посочен от застрахователя доверен сервиз, като застрахователното обезщетение се изплащало на съответния автосервиз. В този случай при ремонта на МПС увредените части се подменяли с части от алтернативен производител или втора употреба; 2. по експертна оценка. Съгласно т. 58.3 от общите условия застрахователят не дължал застрахователно обезщетение в пълен размер при щети, причинени от дупки или неравности в пътната настилка, липсваща или неправилна маркировка, неизправна пътна сигнализация. В този случай размерът на застрахователното обезщетение не можело да превишава 1000 лева, освен когато за доказване на събитието бъде представен официален документ, издаден от компетентните органи на държавата, в която е настъпило събитието.

Не се спори по делото, че бул. „Драган Цанков“ в гр. София, на който възникнало процесното ПТП, е общински път, представлява публична общинска собственост и като такъв се управлява от Столична община. В тази връзка с Договор № СОА19-ДГ55382/11.06.2019 г. ответникът възложил на третото лице – помагач извършване на дейностите по поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения на територията на Столична община – VІ зона, включваща райони „Искър“, „Слатина“, „Изгрев“ и „Средец“.

От представен по делото протокол за месечна инспекция изх. № СОА19-ВК66-9443-[5] от 10.04.2020 г. и констативен протокол от 31.03.2020 г. се установява, че за бул. „Драган Цанков“ от ул. „Никола Мирчев“ до бул. „Г. М. Димитров“ нямало констатирано неизпълнение на зададените критерии за обслужване и поддръжка.

За причинените на процесния автомобил повреди, на 20.03.2020 г. водачът Ц. В. подал до застрахователя по имуществената застраховка искане за оценка на вреди, по което била образувана щета № 210647957. В искането собственикът на застрахования автомобил отбелязал, че желае обезщетението да бъде определено по експертна оценка. Още същия ден бил извършен оглед на автомобила от експерт на застрахователя. Констатираните увреждания били изброени в опис-заключение на вреди на МПС, подписан от представител на застрахователя и от собственика на автомобила. След извършване на необходимите изчисления, с ликвидационен акт № 936447/26.03.2020 г. застрахователят определил застрахователно обезщетение в размер на 589,07 лева, което било изплатено на собственика на увредения автомобил с преводно нареждане от 02.04.2020 г.

От представена по делото регресна покана изх. № 310007382/07.05.2020 г. се установява, че ищцовото дружество претендирало от Столична община възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в общ размер на 604,07 лева по процесната щета. На ответника бил предоставен 15-дневен срок от получаване на писмото да погаси доброволно задължението към застрахователя. Регресната покана била получена от представител на Столична община на 08.05.2020 г., видно от отбелязване в обратната разписка.

По делото са допуснати и събрани гласни доказателствени средства. По искане на ищеца е разпитан свидетелят Ц. Б. В., който управлявал увредения автомобил по време на настъпване на застрахователното събитие. От думите му се установява, че инцидентът се 4 случил през месец март 2020 г. на бул. „Драган Цанков“, на кръстовището с бул. „Г. М.

Димитров“. Автомобилът попаднал в дупка по средата на пътното платно, в резултат на което били увредени двете гуми и джанти от едната страна, както и прагът. Според свидетеля дупката била дълбока, с размери 50/50 см., поради което цялата гума попаднала в нея. Водачът е категоричен, че препятствието не било обозначено по никакъв начин и тъй като на това място имало леко изкачване, за него било невъзможно да го види и да предотврати произшествието. При настъпване на инцидента автомобилът се движел с около 50 км/ч. Според Ц. В. препятствието било дупка, която преди това явно била правена, тъй като се виждало, че самият асфалт се бил отронил, вероятно от температурите. Известно време след инцидента дупката била поправена. Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни, последователни, подробни и логични. Обстоятелството, че Ц. В. бил водач на увредения автомобил по време на инцидента и негов собственик не е основание само по себе си за дискредитиране на неговите показания. Съгласно чл. 172 ГПК показанията на свидетели, които са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. Думите на свидетеля напълно кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал – писмените доказателства и заключението на автотехническата експертиза. Обстоятелството, че свидетелят управлявал процесния автомобил по време на настъпване на застрахователното събитие му дало възможност да придобие преки впечатления от обстоятелствата, при които настъпило същото, като съдът няма основание да смята, че при свидетеля липсват способността и желанието вярно да възприема фактите и добросъвестно да ги възпроизведе в показанията си.