Определение № 240 от 17.05.2024, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 240 гр. Враца, 17.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселка Ц. Иванова при участието на секретаря Веселка Кр. Николова в присъствието на прокурора Ц. Й. Р. като разгледа докладваното от Веселка Ц. Иванова Частно наказателно дело № 20241400200339 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.437, ал.2 НПК и е образувано по молба на С. Л. П., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора гр.Враца, с искане да бъде условно предсрочно освободен от неизтърпяната част от наложеното му наказание лишаване от свобода.

Към молбата са приложени писмени доказателства – становище от началника на Затвора гр.Враца със справка за изтърпяната част от наложеното наказание и неизтърпения остатък, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл.155 ЗИНЗС, план за изпълнение на присъдата по чл.156 ЗИНЗС и личното затворническо досие на осъдения.

Осъденият се явява лично в съдебното заседание. Заедно с назначеният служебен защитник-адв.К. Т.-С. от АК-Враца, поддържат молбата и правят искане П. да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.

Представителят на Затвора гр.Враца, упълномощен по чл.15, ал.2 ЗИНЗС, изразява становище за неоснователност на молбата по съображения, че с поведението си осъденият не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне. Представя актуална справка за изтърпяното до момента наказание лишаване от свобода и размера на неизтърпяната част.

Участващият в съдебното производство прокурор от ОП гр.Враца застъпва идентично становище за неоснователност на молбата по съображения, че е налице само една от предпоставките за условно предсрочно освобождаване по чл.70 НК – изтърпяната част от наложеното наказание, но не са налице убедителни доказателства за поправянето на осъдения, с оглед на което прави искане за оставянето й без уважение.

Врачански окръжен съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените по делото писмени доказателства, намира молбата за неоснователна по следните съображения:

С. Л. П. изтърпява наказание в размер на 3 години и 6 месеца лишаване от свобода, наложено му с присъда по н.о.х.д. 139/2020 г. по описа на ОС1 София, за деяние по чл.142, ал.2, т.2 и т.3, пр.2, вр.чл.18, ал.1 НК-опит за отвличане на лице, ненавършило 18 години, като деянието е извършено от две лица. Първоначално определеният режим е строг.

Началото на наказанието е на 04.03.2022 г. Преди това, за времето от 05.11.2021 г. до 04.03.2022 г. е изтърпял приведено по реда на чл.68, ал.1 НК наказание в размер на 4 месеца лишаване от свобода по н.о.х.д. № 642/2018 г. по описа на РС-Ботевград. Към датата на произнасяне на настоящото определение - 17.05.2024 г., от това наказание е изтърпял 2 години, 4 месеца и 14 дни, от които 2 години, 2 месеца и 13 дни фактически, от предварителен арест 1 месец, от работа 1 месец и 1 ден. Остатъкът за изтърпяване е 1 година, 1 месец и 16 дни.

От изложеното е видно, че осъденият фактически е изтърпял повече от 1/2 от наложеното му наказание, така както изисква разпоредбата на чл.70, ал.1, т.1 НК. Следователно, налице е първата законова предпоставка, необходима за постановяване на условно предсрочно освобождаване.

На следващо място съдът следва да прецени дали осъденият е дал доказателства за своето поправяне. В тази връзка на изследване и преценка подлежат всички данни за неговата личност и действителните доказателства за неговото поправяне и положително личностно развитие.

Представените от затворническата администрация доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл.155 ЗИНЗС и индивидуален план на присъдата по чл.156 ЗИНЗС сочат липсата на реален напредък и трайна позитивна промяна в нагласите, поведението и начина на мислене на лишения от свобода П.. От доклада по чл.155 ЗИНЗС е видно, че първоначалната оценка на риска от рецидив при осъдения възлиза на 80 точки, в рамките на средните стойности. Дефицити при него са били наблюдавани в множество зони: настоящо правонарушение, отношение към правонарушението, жилищно устройване, образование и обучение, трудова заетост, управление на финанси и доходи, междуличностни проблеми и умения за мислене. За изтеклия период от изтърпяване на наказанието рискът от рецидив е понижен до актуалните към момента 71 точки, в границите на среден. Понижаването на тези числови стойности произтича от допусната неточност при първоначалното оценяване. Рискът от вреди за обществото е в диапазона на средните стойности и е насочен към уязвима група-малолетни лица. Рискът от вреди за пенитенциарните служители и лишените от свобода е нисък.

Според доклада отчетените стойности на риска от рецидив при актуалната ревизия са 71 точки, в границите на средните стойности.

Съпоставена с предходно извършената оценка не се отчита настъпила промяна.

Неповлияни от корекционно въздействие са първоначално маркираните зони с дефицит: отношение към правонарушението - не приема отговорност за деянието и не разбира мотивите за криминалното си поведение, не приема присъдата за справедлива, не разпознава факторите, които са допринесли за извършеното правонарушение;

Образование и обучение - налице е ниско ниво на грамотност и проблеми с усвояването;

2

Управление на финанси и доходи - многократно осъждан за користни престъпления;

Междуличностни проблеми - предвид извършеното деяние се отчита склонността на лицето към проява на агресивно поведение спрямо по слаби от него уязвими лица;

Умения за мислене - не разпознава проблемите си и собствения принос за тях, което води до липса на способност за тяхното разрешаване. Не се замисля за последствията от собствените действия. Стереотипно повтаря стар, заучен опит.

Л.св. П. не спазва ограниченията в контролирана среда. До момента има извършени четири дисциплинарни нарушения на ЗИНЗС, три от които са заличени, като актуално е последното наложено дисциплинарно наказание със заповед № 109/05.01.2024 г. Реализираното закононарушаващо поведение в условията на рестрикция е отчетлив индикатор за несъобразяване с общоприетите норми. До момента с поведението си не е дал основания за поощрения, съгласно ЗИНЗС.

За периода на наблюдение се очертава лабилна мотивация за участие в предлаганите дейности оказващи позитивно въздействие върху цялостното поведение. Предвид заявеното желание от осъденото лице, същият е записан за ученик от 08.09.2022 г. в СУ "Мито Орозов" гр. Враца. Поради допуснати безпричинни системни отсъствия, на 09.02.2023 г. е изключен от училище.

При последваща проверка е установено, че е декларирал невярна информация касаеща завършено образование, поради което не е допуснат отново за участие в образователен процес.

Заявил е желание за участие и в религиозен курс "Християнски ценности", но през настоящата година не е посещавал провежданите беседи.

Депозирал е молби за назначаване на обявени работни места, но поради несъответствие към установените критерии, не му е предоставяна такава възможност.

Договорените задачи в индивидуалния план на присъдата не са изпълнени, като не се отчита настъпил позитивен напредък. В подкрепа на това твърдение е отбелязана липсата на заявено желание за участие в корекционна програма, заложено като задача в плана на присъдата, с който л.св.П. е добре запознат.

Не е преминал и през прогресивната система, изразяваща се в замяна на режима в по-лек и прекатегоризиране в открит тип, предвид показаното неустойчиво и закононарушаващо поведение в процеса на пенитенциарно третиране.

Крайната оценка на затворническата администрация е, че осъденият П. все още не е дал категорични доказателства за промяна на нагласите си за водене на законосъобразен начин на живот и не отговаря на изискванията за условно предсрочно освобождаване.

Отрицателно мнение относно условното предсрочно освобождаване на осъдения е изразено и в становището на началника на Затвора гр.Враца.

Доводите във всеки един от посочените доказателствени източници са еднопосочни и покриващи се по смислово съдържание. В тази насока съдът не 3 намира причина да не им се довери, доколкото те изхождат от лицата, имащи най-преки впечатления от поведението на осъденото лице, като част от администрацията на пенитенциарното заведение, пряко ангажирана с изпълнение на наказанието и с процеса на поправяне на осъдения.

Приложените и анализирани по-горе писмени доказателства дават основание за извод, че към настоящия момент с поведението си осъденият С.

П. не е дал убедителни доказателства за своето поправяне, съгласно чл.439а НПК. От изготвените доклади е видно, че няма убедителни данни за сериозен поправителен процес при него. В тази връзка бяха оценени стойностите на риска от рецидив-71 точки, и от вреди са обществото, които са в средния диапазон, което навежда на извод за наличие на опасност от криминален рецидив и причиняване на вреди. Съдът съобрази и дефицитните зони при осъдения, които са почти същите, както и в началото на неговото наказание и от които е видно, че той не осъзнава наличните си проблеми, продължава да е слабо критичен към извършеното правонарушение и е с неустойчива нагласа за положителна промяна в нагласите и мисленето. Освен това все още не са изпълнени в пълен обем договорените цели и задачи в плана на изпълнение на присъдата. Доказателство, че не е постигнат нужния поправителен процес и превъзпитание на осъдения е и обстоятелството, че на 05.01.2024 г. той е наказан за извършено дисциплинарно нарушение. Това е показателно, че в последния шестмесечен период не са настъпили никакви положителни промени в подкрепа на заявеното искане за условно предсрочно освобождаване.

В обобщение, всичко изложено дотук илюстрира, че престоят на л.св.П. в затвора не е довел до безспорен поправителен и превъзпитателен ефект.

Налице е необходимост от продължаване на корекционното въздействие спрямо него за постигане в пълна степен на набелязаните цели в плана за изпълнение на присъдата и преодоляване на установените дефицитни зони, за да има шанс при освобождаване от затвора той да започне законосъобразен начин на живот.

При това положение съдът приема, че е налице само една от предпоставките за условно предсрочно освобождаване по реда на чл.70 НК, а именно П. е изтърпял фактически повече от 1/2 от наложеното му наказание.

Не е налице обаче втората предпоставка, тъй като той все още не е дал убедителни доказателства за поправянето си. Изложеното е основание да бъде постановен отказ на молбата му за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му наказание.

При горните съображения и на основание чл.441 НПК, вр. чл.70, ал.1 НК, Врачанският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения С. Л. П., роден на *** г. в гр.***, обл.София, понастоящем в Затвора гр.Враца, българин, български гражданин, с ЕГН ********** да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на неизтърпяната част от наказанието от 3 години и 6 месеца 4 лишаване от свобода по н.о.х.д. № 139/2020 г. по описа на Окръжен съдСофия, с остатък 1 година, 1 месец и 16 дни.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред САС в 7-дневен срок от днес.

Препис от определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора гр.Враца.

Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________ 5