Решение № 790 от 03.10.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 790 гр. П., 02.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Я.П.Д. при участието на секретаря А.П.С. като разгледа докладваното от Я.П.Д. Гражданско дело № 20241720102356 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото e образувано по искова молба, предявена от Д. Г. В., ЕГН:

**********, с настоящ адрес:

***, чрез пълномощника си адвокат Л. А. Г., против

„***" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, представлявано от С.П.П., с която са предявени четири обективно съединени иска, като се моли да бъде постановено решение, с което на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК вр. с чл. 143, ал.

1 от ЗЗП вр с ч. 146, ал. 1 от ЗЗП, да се прогласи за нищожна клаузата на чл. 1.2 и 1.3 от Договор за потребителски паричен кредит от 26.01.2024г., сключен между „***" АД, ЕИК ***, като кредитор и Д. Г. В., ЕГН: **********, като кредитополучател, на основание чл.

26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, да се прогласи за нищожна клаузата на чл. 4.1 и 4.2 от Договор за потребителски кредит от 26.01.2024г., сключен между „***" АД, ЕИК ***, като кредитор и Д. Г. В., ЕГН: **********, като кредитополучател.

Също така се моли да се постанови решение, с което да бъде осъдена „***" АД, ЕИК ***, да заплати на Д. Г. В., ЕГН: **********, сумата от 500,00 лева, представляваща получена без основание сума за такса за разглеждане на кредита по Договор за потребителски паричен кредит от 26.01.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и да бъде осъдено „***" АД, ЕИК ***, да заплати на Д. Г. В., ЕГН: **********, сумата от 500,00 лева, представляваща получена без основание сума за неустойка за непредоставяне на обезпечение по Договор за потребителски паричен кредит от 26.01.2024г., ведно със 1 законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Моли се да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т.

2 от Закона за адвокатурата в полза на процесуалния представител на ищцата.

Ответната страна е депозирала отговора на исковата молба, като оспорва исковете по основание и размер и моли същите да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани.

Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна следното:

Не се спори по делото а и видно от приложените писмени доказателства от страните се установява, че на 26.01.2024г. ищцата е сключил с ответника Договор за потребителски паричен кредит № ***. По силата на договора, Д. Г. В. в качеството на кредитополучател е получила потребителски кредит в размер на 2100,00 лева. Лихвеният процент, с който се олихвява предоставеният кредит, е 40.32% на годишна база. Срокът за погасяване на кредита е 15 месеца съгласно погасителния план към договора, като крайният падеж е на 20.04.2025г. Годишният процент на разходите (ГПР) е в размер на 49.49%.

Съгласно чл. 1.2 и 1.3 от договора за кредит, кредитополучателят дължи еднократна таска за разглеждане на кредита в размер на 1469,10 лева. Еднократната такса за разглеждане, дължима в деня на подписване на договора за кредит, се финансира от кредитора и се възстановява от кредитополучателя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план по договора. Видно от гореизложното, еднократната такса за разглеждане е начислена от кредитора, включена е като част от всяка погасителна вноска в погасителния план по договора .

В чл. 4.1 от договора е предвидено, че кредитополучателят следва да предостави на кредитодателя гаранция относно изпълнението на договора, представляваща по избор на кредитополучателя или банкова гаранция, или едно/две физически лица, които да сключат с кредитора договор за поръчителство, като се задължат да отговарят солидарно с кредитополучателя за изпълнение на всички дължими суми по кредита. При неизпълнение на това задължение в 3-дневен срок, съгласно чл. 4.2 от договора кредитополучателят дължи неустойка в размер на 979,35 лева, с начин на разсрочено плащане подробно посочен в Приложение 1 към договора за кредит. Неустойката в размер на 979,35 лева реално се явява част от задължението по договора, с което общата дължима сума по договора става в размер на 5156,25 лева.

Видно от заключението на вещото лице В. В., се установява, че на 16.04.2024г по договор за паричен заем №***/26.01.2024г е платена сума за погасяване на заема в размер на 350,00 лева. С направена вноска е погасена такса за събиране на просрочени задължения в размер на 30,00 лева, платена договорна лихва в размер на 137,43 лева за периода от 26.01.2024г. до 26.03.2024г., платена главница в размер на 182,57 лева, от които първа падежирала вноска с падеж 25.02.2024г.-109,96 лева и част от втора падежирала вноска е падеж 26.03.2024г,- 72,61 лева.

2

Предвид така приетото от фактическа страна, съдът намира следното :

С оглед изложените доводи в отговора на исковата молба от ответната страна, съдът намира, че така предявените два установителни искове, касателно нищожни клаузи от договора за допустими. Исковете са предявени преди изтичане срока на договора и датата на последната погасителна вноска и за ищцата е налице правен интерес от установяване нищожността на процесните клаузи, с оглед отпадане основанието за заплащане по същите.

В чл. 143 на ЗЗП е дадено определение на понятието "неравноправна клауза" в договор с потребител. Там изрично е посочено, че за такава се счита всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, а различните хипотези на неравноправни уговорки са неизчерпателно изброени в 19 точки на разпоредбата.

Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В този смисъл, като не е включил възнаграждението за допълнителната услуга, в общата сума, дължима от потребителя, кредиторът е заобиколил изискванията на закона за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, поради което договора за допълнителна услуга, касаещи общата сума за погасяване и годишния процент на разходите, е нищожен.

Съдът намира за нищожна клаузата касаеща експресно разглеждане на заявлението за отпускане на заем, като противоречаща на закона. Съгласно чл.10а, ал.1 ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Тези такси не могат по арг. от чл.10а, ал.2 ЗПК, да бъдат свързани с усвояване и управление на кредита. /В този смисъл е изменението па ЗПК през 22.04.2014 г., като в мотивите се посочва /Забранява се на банките да събират някои видове такси и комисионни, за които се приема, че са част от дейността на банката по предоставяне на кредита, а именно - такси и комисионни за действия по одобрение и усвояване па кредит, както и за неговото управление. Освен това, кредиторът не може да събира повече от веднъж такса и/или комисионна за едно и също действие. Въвежда се изискване видът, размерът и действието, за което се събират таксите и комисионните, да се описват ясно и точно в договора за кредит./ Безспорно е, че такса „бързо разглеждане" е свързана с усвояването на кредита. Същата не представлява допълнителна услуга. Следва да се посочи, че сумата, която е заплатена за тази „услуга“ е твърде висока - за кредит от 2100 лв., кредиторът начислява такса в размер на 1469.10 лв., като таксата е заложена в погасителния план и дължима с всяка една месечна вноска.

Наред с горното в пряко нарушение на императивното правило на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК „***" ООД, не е включило в ГПР разходите за заплащане на „неустойка" и допълнителна услуга, като и двете по своята същност представляват печалба за кредитора, надбавка към главницата, която както бе посочено се плаща периодично, съгласно погасителния план с всяка месечна вноска, поради което трябва да е част от годишния лихвен процент /ГЛП/ и ГПР.

3

Съдът приема възражението на ищеца за нищожност на цитираната клауза за осигуряване на обезпечение за основателно, а мотивите му за това почиват на критериите, съдържащи се в Тълкувателно решение №1/2009г. ОСТК на ВКС, съгласно които нищожна е неустойка, която е уговорена извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Видно от сключения между страните договор, заемателят се е задължил в срок до 3 три дни от сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: Поръчител физическо лице, което да отговаря на определени от кредитора условия или банкова гаранция, като неизпълнението на това задължение е санкционирано със задължение за плащане на неустойка. Уговорената неустойка е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение обаче има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договореното.

Такава клауза изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, тъй като нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя за неустойката. Действително няма пречка размерът на неустойката да надхвърля вредите от неизпълнението. В случая обаче няма адекватен критерий за преценка на това надвишаване, доколкото процесната клауза обезпечава изпълнението на вторично задължение. По изложените съображения, съдът приема, че така уговорената клауза за неустойка противоречи на добрите нрави, поради което в частта за неустойката договорът не е породил правно действие. Отсъствието на валидно съглашение за заплащане на неустойка води до частична недействителност (нищожност) на сключения договор в тази му част.

За да възприеме това становище, съдът се съобрази с правната доктрина и трайната и непротиворечива практика на ВКС. Като критерий в съдебната практика е възприета изключително голямата разлика в престациите - Решение № 615 от 15.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1208/2009 г. на III Г. О. на ВКС, решение 119 от 22.03.2011 г. по гр. д. № 485 по описа за 2010 г. на I Г. О. на ВКС, Решение № 24 от 9.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2419/2015 г., III г. о., ГК.

Предвид изложеното така предявените установителни искове относно прогласяване нищожността на клаузи от договора, като основателни следва да бъдат уважени.

Съдът намира предявените искове за осъждане на „***" АД, да заплати на Д. Г. В., сумата от 500,00 лева, представляваща получена без основание сума за такса за разглеждане на кредита по Договор за потребителски паричен кредит от 26.01.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 500,00 лева, представляваща получена без основание сума за неустойка за непредоставяне на обезпечение по Договор за потребителски паричен кредит от 26.01.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, за недоказани и неоснователни. Както бе посочено, нито ищцовата страна сочи доказателства за плащане на тези суми, нито вещото лице след извършената проверка е установило подобно плащане за да се приеме, че е налице неоснователно обогатяване на ответното дружество, по повод извършено плащане от ищеца на нищожно основание. Предвид това така предявените осъдителни искове следва да бъдат отхвърлени, като недоказани и неоснователни.

С оглед изхода на делото и доколкото ищцата е била освободена от първоначално 4 заплащане на държавна такса, същата следва да бъде осъдена да заплати по сметка на по сметка на П. районен съд, сумата 50.00 лева, представляваща държавна такса по двата обективно съединени осъдителни иска .