Решение № 348 от 02.12.2024, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 348 гр. Сливен, 29.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мартин Цв. Сандулов

Членове:

Мария Ян. Блецова Калцова

Стефка Т. Михайлова Маринова при участието на секретаря Елена Г. Христова като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно гражданско дело № 20242200500428 по описа за 2024 година Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от юриск.Р., пълномощник на „Е. ЮГ“ ЕАД със седалище и адрес на управление *** против решение № 664/12.07.2024 г. по гр.д. № 4619/2023г. на Районен съд – Сливен, с което по отношение на жалбоподателя е било признато за установено, че А. С. К., с ЕГН: **********, от *** не дължи сумата от 6874.41 лева, представляваща цената на допълнително начисленото количество електрическа енергия с ДДС за период от 12.05.2023 година до 08.11.2023 година, начислена за обект в ***, с клиентски номер № ********** (ИТН № ***), за която е издадена фактура № 8304800296/14.11.2023 година. С обжалваното решение въззивникът е осъден да заплати на въззиваемата страна деловодни разноски в размер на 1490.98лв.

Решението е обжалвано изцяло като неправилно и незаконосъобразно.

Необоснован бил изводът, че за да е дължима сумата е необходимо да се докаже неправомерно поведение от страна на ищеца. В случая нямало 1 значение, дали той или с негово знание е било „заобиколено“ измерващото устройство. Вината му била безвиновна. Той дължал допълнително начислените суми само за определен срок 180дни преди установяване на нерегламентираната намеса в отчитането на ел.ток. В този смисъл била трайната съдебна практика на ВКС и на повечето съдилища в страната. Това положение било свързано с новата регламентация в ПИКЕЕ, която не изисквала наличие на виновно поведение у консуматора. Безспорно по делото било установено, че при извършена проверка е установено нерагламентирано вмешателство, което е довело до неотчитане на ел.енергия. Жалбоподателят спазил правилата на ПИКЕЕ и начислил допълнителна ел.енергия за период от 180 дни. Вещото лице изготвило експертизата по делото било потвърдило, че периодът е 180дни и че страната правилно е определила дължимата сума, според методиката заложена в чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ.

Моли се обжалваното решение да бъде отменено и съдът да отхвърли предявения иск. Претендират се деловодни разноски за двете инстанции.

Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адв.О., пълномощник на А. С. К., с който същата е оспорена като неоснователна. Посочено е, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Страната посочва, че „тъпата практика“ за „.безвиновна отговорност на потребителя“ „ извива ръцете, както на потребителя, така и на адвоката който го защитава“. Освен това жалбоподателят не бил доказал твърдените от него факти и обстоятелства, поради което обжалваното решение следвало да бъде потвърдено. Страната излага мнение, че въззивникът сам е виновен за създалото се положение като не е стопанисвал електромера и е допуснал вмешателство по него. На следващо място от представения по делото протокол било видно, че вмешателство е било осъществено преди електромера, но не било ясно къде отива другия край на включения кабел, кой имот е бил захранван неправомерно с ел.енергия.

Страната била оспорила представените Констативен протокол от 08.11.2023г. и Фактура № 8304800296/14.11.2023г. относно съдържанието им. Тя счита, че в случая се касае за „промяна в схемата на свързване“, а не „неправомерно присъединяване“, поради което и алгоритъма на начисляване на допълнително 2 дължимите суми следва да е друг (като за промяна в схемата чл.50, ал.2 от ПИКЕЕ, а не чл.51., ал.1 от ПИКЕЕ). По отношение въпроса за дължимото адвокатско възнаграждение е посочено, че същото е под минимума и съответства на положения от адвоката труд и отделеното време на казуса.

Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират се деловодни разноски.

Въззивната страна не е направила нови доказателствени искания.

Въззиваемата страна е направила доказателствени искания, които съдът е отхвърлил с определението си за насрочване на с.з.

В с.з.въззивникът редовно призован, не се представлява.

В с.з. въззиваемата страна редовно призована се явява лично и с процесуален представител по пълномощие – адв.О.. Същият оспорва въззивната жалба, поддържа отговора на въззивната жалба, моли да се потвърди обжалваното решение и на страната да се присъдят деловодни разноски.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивницата на 16.07.2024г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 06.08.2024г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество жалбата се явява основателна.

По делото е бил предявен иск от въззиваемата Китанчева за признаване за установено по отношение на ответника, че същата не дължи заплащане на сумата от 6874.41 лв. начислена за период от 180 дни – 12.05.2023г. – 08.11.2023г., за която е била издадена фактура № 8304800296/14.11.2023г.

Процесното задължение било начислено от ответника на ищцата поради 3 констатирано неправомерно включване преди средството за измерване на ел.кабел водещ до неотчитане на ел.енергия. Кабелът е бил присъединен към ИТН 4510250, отчитащ ел.енергия потребена от ищцата. При анализ на събраните доказателства става ясно, че кабелът, който е бил поставен неправомерно не е служил просто за промяна на ел.мрежа, а функцията му е била да се отклони ел.енергия ползвана от абоната по начин, който да попречи на техническото средство да я отчете и тя да бъде заплатена. Ел.енергията преминала през него е била неотчитана на 100 %. В този смисъл констатираното нарушение не представлява „промяна в схемата на свързване“ (тогава ползваната ел.енергия се отчита изцяло), а е „неправомерно присъединяване“ и допълнително начислената енергия следва да бъде съобразена с разпоредбата на чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ (до 180 дни от датата на установяване на нарушението, една втора от пропускливите възможности на присъединените съоръжения, за 24часа).

Констативният протокол, който е бил съставен при установяване на нарушението е бил оспорен от ищеца относно съдържанието му. Оспорването не е проведено успешно. Неговото съдържание се потвърждава пряко от разпитания по делото свидетел Б.. Косвено той се потвърждава от представения от ищцата снимков материал касаещ деня на констатиране на нарушението и предходния ден. Снимките потвърждават казаното от св.Б. относно времето и начина, по който нарушението е било установено, фактът че откриването на допълнително поставения проводник е отнело два дни. С този снимков материал не се опровергава отразеното в констативния протокол, че собствениците на имота са били търсени при установяване на нарушението, но не са били намерени. Дори да са били в дома си единствено от тях е зависило дали ще се отзоват на повикването на служителите на ЕВН.

Протоколът е бил подписан и от свидетел служител на МВР.

Предвид казаното до тук, съдът намира че с представените доказателства безспорно е установено извършено вмешателство – поставен кабел преди отчитащото средство, който е довел до неотчитане на ел.енергия ползвана от ищцата. Точното количество на ползваната неправомерно ел.енергия не може да бъде установена, но ответникът правилно е приложил разпоредбите на ПИКЕЕ и е начислил ел.енергия по правилата на чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ. В този смисъл е и заключението на неоспорената СТЕ.

4

Съдът намира, че в случая не е необходимо да се изследва въпросът за това, кой точно е осъществил нерегламентирания достъп. Важното е, че ищецът е ползвал по-голямо количество електроенергия от това, което е отчитал електромера му и което е заплащал. Според общия принцип на разпоредбата на чл.183 от ЗЗД, когато е доставено определено количество електроенергия, но по допусната грешка е отчетена енергия в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на разликата. Общият принцип е, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане цената на доставената стока, в противен случай би се стигнало до едно неоснователно обогатяване от страна на купувача за сметка на продавача-доставчик. Предвид тези съображения, съдът намира, че доначислената по фактура № 8304800296/14.11.2023г. електрическа енергия е правилно начислена и е дължима от ищеца.

Тъй като правните изводи не съвпадат с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да се отмени.

С оглед изхода на процеса деловодни разноски се следват на въззивната страна. За първа инстанция са доказани в размер на 500.00 лв., от които 100.00 лева за юрисконсултско възнаграждение и 400.00 лева възнаграждение за вещи лица. За въззивната инстанция деловодните разноски на въззивника са в общ размер на 237.50лева, от които 137.50лева д.т. и 100.00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Съдът отбелязва, че юрисконсултското възнаграждение се определя не по преценка на страната, а по преценка на съда. В настоящия случай съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на по 100.00 лева за първа и за въззивна инстанция.

По тези съображения, съдът

РЕШИ:

5

ОТМЕНЯ Решение №664/12.07.2024 г. по гр.д. № 4619/2023г. на Районен съд – Сливен като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от А. С. К., с ЕГН: **********, от *** против „Е. ЮГ“ ЕАД със седалище и адрес на управление гр. *** иск за признаване за установено, че не дължи сумата от 6874.41 лева, представляваща цената на допълнително начисленото количество електрическа енергия с ДДС за период от 12.05.2023 година до 08.11.2023 година, начислена за обект в ***, с клиентски номер № ********** (ИТН № ***), за която е издадена фактура № 8304800296/14.11.2023 година като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА А. С. К., с ЕГН: **********, от *** да заплати на „Е. ЮГ“ ЕАД със седалище и адрес на управление гр. *** деловодни разноски за първа инстанция в размер на 500.00 лв., от които 100.00 лева за юрисконсултско възнаграждение и 400.00 лева възнаграждение за вещи лица, както и деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 237.50 лева, от които 137.50лева д.т. и 100.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на Република България.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6

7