Определение № 3155 от 25.11.2025, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2112/2025
- Вид
- Определение № 3155
- Подписан
- 25.11.2025
- Състав
- Катерина Рачева, Владимир Вълков, Здравка Иванова
Цитирани разпоредби
- чл. 127, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 2в, ал. 1, т. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2в, ал. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 9а, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3155 гр. София, 25.11.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Катерина Рачева
Членове:
Владимир Вълков
Здравка Иванова като разгледа докладваното от Владимир Вълков Въззивно частно гражданско дело № 20251000502112 по описа за 2025 година
Предмет на разглеждане е частна жалба на В. С. С. срещу Определение от 30.06.2019 г. по гр.д. № 6594 по описа за 202019 г. на Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2 състав, с което е отказано освобождаване от задължението да внесе държавна такса.
Първоинстанционният съд е упрекнат, че вместо да отчете предвидените в чл. 83 ГПК предпоставки е приложил неотносими към заявеното искане критерии по Закона за правната помощ. Иска се определението да бъде отменено, а жалбоподателката – да бъде освободена от държавна такса.
По допустимостта на жалбата
Жалбата е допустима – подадена е в законоустановения срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт. С оглед трайната съдебна практика обезпечаването на достъп до съд обуславя разглеждане на частната жалба без предварително да е внесена държавна такса.
По основателността на жалбата:
Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
За да откаже освобождаване от държавна такса първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск се явява вероятно неоснователен.
Нормата на чл. 83 ГПК очертава предпоставките за произнасяне по искане за освобождаване от задължение за внасяне на държавна такса. Указаните критерии са ограничени до фактическата възможност принципно задължената страна да заплати следващата се сума. При положение че нормата не отдава значение на критерии, относими 1 към предоставяне на правна помощ, няма основание те да бъдат прилагани и при искане по чл. 83 ал. 2 ГПК. Следва обаче да се посочи, че както публичното задължение, така и неговият размер произтичат от яснота за предмета на търсената защита.
В случая ищцата претендира от „Топлофикация-София“ ЕАД и Министерство на енергетиката възмездяване на неимуществени вреди, изводими от претърпени негативни емоции, влошено здраве, икономическа немощ и неудовлетвореност от факта, че не може да се чувства пълноценен гражданин на Европейския съюз през времето от 2012 г. до предявяване на иска. Тези вреди се свързват с липсващ отговор от ответника „Топлофикация София“ ЕАД на отправено искане за обезщетение за ползването на общото помещение – абонатна станция, от което ищцата твърди да притежава идеална част, тъй като е съсобственик, а и за преминаващи през нейния имот тръби, които оспорва да са обща собственост, за доставяне на енергия на свои абонати без съгласието на ищцата. Оспорва да дължи топлинна енергия над отчетената от индивидуалните й уреди. Позовавайки се на нетранспонирана Директива развива теза за неприложимост на Наредбата за топлоснабдяването твърди ответниците да не променят установена с методиката формула по т. 6.1.1, ангажирайки отделните клиенти да заплащат изчислена, а не измерена топлинна енергия. Оспорва и формулата да позволява яснота за начина, по който се формира дела на отдадената енергия от сградната инсталация в общата доставена топлинна енергия. Твърди и предоставеното право на общото събрание на собствениците да определи методика лишава от такава възможност отделния потребител на топлоенергия. Застъпва теза, че по този начин мнозинството на общото събрание създава предпоставки незаконно да влияе върху резултата. Обосновава се извод, че Директива 2012/27/ЕС на ЕП и на Съвета от 25.10.2012 г. относно енергийната ефективност (наричана впослествие Директивата) не е надлежно транспонирана. Твърди се това да води и до лична вреда за ищцата, която се явява задължена да заплаща парични задължения без наличието на двустранен договор, въз основа на общи условия с неравноправни клаузи. Твърди тези факти да накърняват достойнството й на гражданин, принуждавайки я да плаща за нещо, което почти нищо не струва на доставчика. Ищцата не получила отговор и от орган на изпълнителна власт – министър защо не е осигурено ефективно приложение на предписан от Директивата резултат и не постигнала очаквания от нея резултат. Застъпва се теза, че ответниците отказват транспониране на Директивата в предвидения за това срок, поради което се претендира обезщетение за неимуществени вреди от 1 000 000 лв.
Съдът дължи да разгледа предявеното искане за защита. Предвиденото задължение за предварително заплащане на държавна такса би възпрепятствало страна, която не разполага с необходимите средства, за да я заплати. В тази насока и нормата на чл. 83 ал. 2 ГПК овластява съда да освободи страната от финансовото задължение. По изричен текст на закона обаче това произтича от документално обоснован извод на съда, че страната няма достатъчно средства да заплати дължимата такса.
Исковата молба е нередовна по отношение претенцията срещу „Топлофикация София“ ЕАД – не разкрива обстоятелства, от които правнологически да следва твърдяното 2 негативно преживяване. Невъзможността от описаните обстоятелства да бъде изведен еднозначен извод за предписана от закона рамка на отношението препятства развитието на исковия процес, поради което и правилото на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК изисква връзка между обстоятелствата и предявеното искане (да става ясно от твърденията, защо ищецът очаква именно посочения от него ответник да отговаря за ненадлежно транспониране на общностен нормативен акт). Въпросът дали потребител в етажна собственост дължи да заплати и неотчетена, а изчислена топлинна енергия е относим към имуществената му сфера.
Позоваването на нормативен акт не разкрива недобросъвестност, за да обоснове и възможност за претендираното обезщетение на неимуществени вреди.
Съгласно чл. 2 ГПК съдът дължи да осигури защита и съдействие на лични и имуществени права. Това задължение предполага претендираното искане да е изводимо от конкретно правило за поведение. Съдът дължи служебно да определи реда за неговата защита (чл. 7, ал. 1 ГПК), но и да се ограничи до изводимия от писменото искане предмет на искането. Невъзможността заявените обстоятелства да бъдат подведени под конкретно правило за поведение задължава съда да съдейства на страната, указвайки й констатираната пречка, съответно начина за надлежно упражняване правото на иск (арг. от чл. 129, ал. 1 ГПК). Понеже държавната такса касае публична услуга, а механизмът за определянето й зависи от естеството на отстояваното право, едва с изясняване предмета на спора за съда възниква задължение да го разгледа, а за сезиралата го страна – да заплати следващата се държавна такса. Възникналото задължение от своя страна поражда и правомощието на съда да освободи ищеца от следващата се държавна такса.
По изложените съображения настоящият състав приема, че констатираната в случая неяснота за предмета на иска спрямо „Топлофикация-София“ ЕАД определя обжалвания акт като преждевременно постановен. Същевременно пропуснатата процедура по изясняване предмета на спора препятства самостоятелната преценка в настоящото производство за наличие на легитимен интерес, обуславящ и събиране на държавна такса по претенцията срещу частноправния субект. Ограниченият предмет на изследване в настоящото производство обаче изключва възможността за задължителни указания досежно неизследвани от първоинстанционния съд обстоятелства.
Исковата молба обаче очертава претенция по чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ. Съгласно чл.
2в, ал. 3 вр. чл. 9а, ал. 1 ЗОДОВ дължимата държавна такса е проста. Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по гражданския процесуален кодекс (ГПК) дължимата такса от физически лица, каквото качество има и жалбоподателката, е в размер на 10 лв. При отчитане на декларираната пенсия към 04.04.2025 г. (л. 71 от ч.гр.д. № 5623/19 г. на Апелативен съд-София), не се установява пречка за заплащане на тази държавна такса.
Мотивиран от изложеното Апелативен съд-София, 1 граждански състав ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение от 30.06.2019 г. по гр.д. № 6594 по описа за 202019 г. на 3
Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2 състав в частта, с която е отказано освобождаване на В. С. С. от задължението да заплати държавна такса по предявения иск срещу „Топлофикация-София“ ЕАД.
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 30.06.2019 г. по гр.д. № 6594 по описа за 202019 г. на Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2 състав в частта, с която е отказано освобождаване на В. С. С. от задължението да внесе държавна такса по предявения иск срещу Министерство на енергетиката.
Определението може да бъде обжалвано в потвърдителната част с частна жалба пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280 ал. 1 и ал. 2 ГПК.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК към съобщението да бъде приложен и препис от настоящото.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4