Решение № 106 от 26.07.2022, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. Велико Търново, 25.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИЛИЯНА ПОПОВА

Членове:

ГАЛЯ МАРИНОВА

МАЯ ПЕЕВА при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно гражданско дело № 20224000500196 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 260000 от 24.01.2022 г. по гр.д. № 663/2017 г. Окръжен съд Ловеч е осъдил Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество да заплати на Д. С. К. сумата от 12000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконни действия, бездействия и актове на ответника във връзка с приложението на ЗОПДИППД /отм./ - внасяне на искане за отнемане на имущество и налагане на обезпечения, търпяни в периода 28.07.2010 г. – 17.06.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.06.2019 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска за разликата до пълния му предявен размер от 50000 лв., като неоснователен и недоказан. Присъдени са разноски.

С Решение № 260001 от 22.03.2022 г. по гр.д. № 663/2020 г. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в годината на образуване на производството, като същата да се чете 2020 г. вместо вписаната 2017 г.

1

Против постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Д. С.

К. в частта, в която е отхвърлен иска за горницата над 12000 лв. до пълния претендиран размер от 50000 лв., както и в частта за разноските. Наведени са доводи за неправилна оценъчна преценка относно причинените вреди и справедливия размер на дължимото обезщетение, като не е съобразил продължителността и интензитета на установените психични страдания.

Ищецът е изживял страх от неоснователното отнемане на цялото му имущество, както и е изпитвал негативни опасения във връзка с издръжката на своето семейство и особено на двете си деца. Той е притежавал авторитет на сериозен бизнесмен и добро име в личната си и обществена среда, който е бил накърнен от това, че против него е образувано производство за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност. Установени са конкретните последици за физическото и психично здраве на ищеца, стремежът му към социална изолация и усамотяване, настъпилите промени в семейните му отношения. Счита, че размерът на присъденото обезщетение е определен декларативно и в противоречие на принципа за справедливо обезщетение на причинените вреди.

Моли съда да отмени решението в обжалваната част като неправилно и вместо него да постанови друго, с което бъде уважен изцяло предявеният иск, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 17.06.2019 г. до окончателното изплащане.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна не е депозирала отговор по тази жалба, но в съдебно заседание заявява, че оспорва същата.

Жалбата на ищеца се оспорва и от представител на Прокуратурата на Република България.

Против постановеното решение е постъпила въззивна жалба и от КПКОНПИ, като същото се обжалва в частта, с която е уважен предявеният срещу Комисията иск за заплащане на обезщетение в размер на 12000 лв., ведно със законната лихва, считано от 17.09.2019 г. до окончателното изплащане. Оспорва се извода на първостепенния съд за наличие на противоправно поведение, тъй като действията на Комисията във всеки един момент са били законосъобразни. Органите й действат в условията на обвързана компетентност, т.е. при наличие на уведомление, изходящо от компетентния орган, те са длъжни да започнат проверка. Всички предвидени 2 в закона действия, обхващащи компетентността й, са били извършени, като в нито един момент не е имало бездействие или неизпълнение на предвидени в закона задължения от страна на органите на Комисията. Извършена е законосъобразна проверка, като преди внасяне на искането за обезпечение Комисията е тълкувала закона и е преценила правнорелевантните факти по начин, който е счела за правилен и законосъобразен. Жалбоподателят счита, че не са доказани твърденията за причинени неимуществени вреди, вследствие на воденото производство. Не се установява категорична и непротиворечива връзка между действията на Комисията, твърденията за причинен стрес и възникване на заболяванията на ищеца. Не е съобразен стресът, причинен от воденото наказателно производство и как това се е отразило на здравословното състояние на К.. От мотивите на обжалваното решение не става ясно по какъв критерий решаващият състав е приел за справедлив размера на обезщетението от 12000 лв. По тези съображения определеният размер е счете за прекомерен.

Отправено е искане постановеното решение да се отмени в обжалваната част и вместо него се постанови друго, с което искът бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан, евентуално ако се приеме той за основателен, да се намали размерът на присъденото обезщетение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна е депозирала отговор по тази жалба, с който се заема становище за нейната неоснователност.

Отговор от представител на Прокуратурата на Република България не е постъпил, но в съдебно заседание се заема становище, че жалбата на КПКОНПИ е основателна.

Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивните жалби са подадени в срок, от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явяват процесуално допустими и следва да се разгледат по същество.

При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на 3 правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо в обжалваните части, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от Д. С. К. против Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност за репариране на неимуществени вреди, търпени вследствие на образуваното производство за гражданска конфискация на имущество на обща стойност 409487 лв., както и налагане на обезпечителни мерки по същото. Мотивираното искане е внесено в съда на 28.07.2010 г., за което е било образувано гр.д. № 353/2010 г. на Окръжен съд Ловеч, приключило с окончателно решение на ВКС от 17.06.2019 г., с което искането е изцяло отхвърлено. Производството е продължило 8 години и 11 месеца, за който неразумен срок ищецът е получил обезщетение по реда на Глава 3а ЗСВ. Незаконните актове и действия на ответника са причинили на ищеца сериозни непоправими и необратими негативни изживявания. Той изпаднал в постоянен и дълготраен психически стрес и срив, особено тежко възприел наложените запори и възбрани върху свое и на членовете на семейството му /съпругата и двамата му сина/ движимо и недвижимо имущество. Затворил се в себе си, станал мълчалив, загрижен, занемарил външния си вид, станал напрегнат, раздразнителен. Нарушен бил сънят му. Постановеното първоначално решение на Окръжен съд Ловеч не го успокоило, тъй като последвали жалби от Комисията. Тревожността и напрежението все още не са го напуснали и след постановяване на окончателното решение на съда. Психиката му била травмирана и от изключително дългият срок, през който продължило производството по делото. Провеждани били множество съдебни заседания, като най-много те били в Ловешки окръжен съд и според ищеца това се дължало на процесуалното поведение на Комисията. Счита, че представителите на Комисията не са извършили задълбочен анализ на доказателствения материал и не са прецизирали своите действия по обжалване на отрицателните за тях съдебни актове. Изцяло се затруднила издръжката на семейството му, налагало се да взема парични суми в заем, които били необходими и за разноски по делото. Страхувал се да не загуби и единственото жилище, в 4 което живеел със съпругата си. Въз основа на силния и постоянен стрес се породили заболявания като хипертония и захарен диабет, които водели до системни и периодични хоспитализации, а впоследствие се превърнали и в хронични

Причинените вреди К. оценява на 50000 лв., която сума претендира, ведно със законната лихва от 17.06.2019 г. до окончателното изплащане Писмен отговор не се съдържа в кориците на делото, но в съдебно заседание КПКОНПИ заема становище за неоснователност на иска, поради недоказаност на пряка причинна връзка между действията на Комисията и твърдяните неимуществени вреди.

С обжалваното решение първостепенният съд е приел, че са налице предпоставките за присъждане на обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди, извършил е анализ на правно значимите към определяне размера на обезщетението факти, като е приел за справедлив размер на обезщетението сумата от 12000 лв., за която предявеният иск е уважен, ведно със законна лихва от 17.06.2019 г. до окончателното изплащане, а за разликата до 50000 лв. претенцията е отхвърлена.

Настоящият състав намира, че формираната и изложена в мотивите на решението на първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал.

Видно от Присъда № 28/19.11.2009 г. по НОХД № 410/2009 г. на Окръжен съд Ловеч Д. С. К. е признат за виновен за това, че през периода от 01.01.2005 г. до 31.03.2005 г., заедно с Б. И., като управляващи и представляващи „Каимекс“ ООД – в ликвидация, за да избегнат плащането на данъчни задължения в особено големи размери не подали годишна данъчна декларация за финансовата 2004 г. в ТДД Ловеч, като укритите задължения са в размер на 29484,51 лв. – престъпление по чл. 257, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 255, ал.

1 НК, за което на ищеца е наложено наказание лишаване от свобода 2 години, отложено с тригодишен изпитателен срок, и глоба в размер на 5000 лв., като същият е осъден да заплати солидарно с Ичев на МФ на РБ сумата 29484,51 лв., ведно със законна лихва върху сумата, считано от 30.05.2006 г. Присъдата е влязла в сила на 14.07.2010 г. с постановяването на Решение № 354/14.07.2010 г. по наказателно дело № 327/2010 г. на ВКС.

На 29.07.2010 г. Комисия за установяване на имущество, придобито 5 от престъпна дейност внася в Окръжен съд Ловеч мотивирано искане срещу Д. С. К., В. Г. Т. – К.а, Г. Д. С., М. Д. С., „Каимекс“ ООД – в ликвидация и „Товарни превози“ ЕООД – в ликвидация за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност 409487 лв., както следва: от Д.К. – апартамент, находящ се в гр. Ловеч, 5 бр. автомобили, всички имущества собственост на Д.К. и В. К.а; от Д.К. – сума в размер на 247500 лв. и сума в размер на 17100 лв., представляващи получени суми от продажба на 2 бр. недвижими имоти; от Д.К. – отнемане на дружествени дялове, притежавани от него в капитала на „Каимекс“ ООД – в ликвидация и „ГП – Агро“ ООД – в ликвидация; от М. Д. С. – недвижим имот в м. Бабаковец в землището на гр.

Ловеч; от Г. Д. С. – апартамент, находящ се в гр. Ловеч, ул. Цар Освободител, бл. Лале /на който адрес пребивават четиримата ответници физически лица/; от „Каимекс“ ООД – в ликвидация – 5 бр. превозни средства; от „Товарни превози“ ЕООД – в ликвидация, собственост на „Каимекс“ ООД – в ликвидация и от „Каимекс“ ООД – в ликвидация – 5 недвижими имота и 29 бр. превозни средства. Производството за гражданска конфискация е образувано по повод подадено уведомление от 13.07.2009 г. на Окръжна прокуратура Ловеч за образувано досъдебно производство № 176/2006 г. на ОД МВР Ловеч за престъпление по чл. 257, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 255, ал. 1 НК срещу Д.К.. Образувано е гр.д. № 535/2010 г. на Окръжен съд Ловеч.

Направено е особено искане за допускане на обезпечителни мерки чрез налагане на възбрана върху имуществото на „Товарни превози“ ЕООД – в ликвидация и „Каимекс“ ООД – в ликвидация и запор върху автомобилите на дружествата.