Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 417 от 03.02.2026, Административен съд - Пазарджик

Съд
Административен съд - Пазарджик
Дело
Административно дело 1430/2025
Вид
Решение № 417
Подписан
03.02.2026
В сила
18.02.2026
Състав
Стефан Желев

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 156 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 168 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 173, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 120, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 160, ал. 5 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 19 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • § 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 417

Пазарджик, 03.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - XIV състав, в съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

СТЕФАН ЖЕЛЕВ

При секретар ДЕСИСЛАВА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от съдия СТЕФАН ЖЕЛЕВ административно дело № 20257150701430 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на Г. С. Н., [ЕГН], от с. Лесичово, [улица], № 10 против Ревизионен акт № Р-16001323007487-091-001 от 03.07.2024 г., издаден от П. Х. К. - началник сектор в ТД на НАП - Пловдив, възложил ревизията и Б. С. С. - Ж. - главен инспектор по приходите в ТД на НАП – Пловдив – ръководител на ревизията и против Ревизионен акт № П-16001324139182-003-001 от 06.08.2024 г. за поправка на ревизионен акт, издаден от Б. С. С. - Ж. - главен инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив.

В жалбата се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на обжалваните актове, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните разпоредби и на материалния закон. В съдебно заседание и писмени бележки се излагат и доводи за нищожност. Искането е за обявяване на нищожност, алтернативно за отмяна на ревизионните актове и присъждане на сторените разноски.

Ответникът – директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, чрез главен юрисконсулт Н. П. в писмени молби и писмена защита оспорва жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя.

Административен съд – Пазарджик, като обсъди събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, приема за установено следното:

Разглеждането на жалбата на Г. С. Н. срещу Ревизионен акт (РА) № Р-16001323007487-091-001 от 03.07.2024 г. и Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт № П-16001324139182-003-001 от 06.08.2024 г. е повторно, след постановяване на Решение № 12230 от 01.12.2025 г., по адм. дело № 8376/2025 г., по описа на Върховния административен съд.

Със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001323007487-020-001 от 13.12.2023 г. е поставено началото на ревизионното производство, с обхват на ревизията от 01.12.2017 г. – 31.08.2018 г. - отговорност за универсален пенсионен фонд - за осигурители, от 01.01.2018 г. - 31.12.2019 г. - отговорност за корпоративен данък, от 01.12.2017 г. - 31.08.2018 г. - отговорност за вноски за здравно осигуряване - за осигурители, от 01.12.2017 г. - 31.08.2018 г. - отговорност за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения, от 01.12.2017 г. - 31.08.2018 г. - отговорност за данък върху добавената стойност и от 01.12.2017 г. - 31.08.2018 г. - отговорност за ДОО - за осигурители.

С оглед на извършените констатации е съставен Ревизионен доклад (РД) № Р-16001323007487-092-001 от 10.06.2024 г., с който е предложено за установяване на задължения към 10.06.2024 г. в общ размер на 84 156.62 лева. Срещу ревизионния доклад не е подавано възражение, вследствие на което е издаден Ревизионен акт № Р-16001323007487-091-001 от 03.07.2024 г. С него са установени задължения в общ размер на 7 356 955,06 лева, като с изключение на отговорността за корпоративен данък за задължения на РПК "Еледжик", всички останали видове задължения, включително лихви, в обхвата на проверката са с размер 80 845.66 лева.

От органите по приходите е прието, че в ревизионния акт е била допусната очевидна фактическа грешка, изразяваща се в несъответствие в задълженията на РПК "Еледжик" (съгласно справка за общите задължения е-услуга) и вменените в Ревизионен акт № Р-16001323007487-091-001 от 03.07.2024 г., таблица 1 и таблица 3 задължения по чл. 19 от ДОПК. Вследствие на това е издаден Ревизионен акт поправка на ревизионен акт № П-16001324139182-003-001 от 06.08.2024 г., с който е извършена поправка в размерите на задълженията за внасяне/възстановяване и лихвите, като са посочени следните задължения: отговорност за корпоративен данък за периода от 01.01.2019 г. - 31.12.2019 г. в размер на 61.66 лева - лихви, отговорност за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за периода от 01.12.2017 г. - 31.08.2018 г. в размер на 6 139.04 лева - главница и 4 056.16 лева - лихви, отговорност за данък върху добавената стойност за периода от 01.12.2017 г. - 31.08.2018 г. в размер на 24 320,76 лева - главница и 16 113,04 лева - лихви, отговорност за вноски за здравно осигуряване - за осигурители за периода от 01.12.2017 г. - 31.08.2018 г. в размер на 5 346.38 лева - главница и 3 567.51 лева - лихви, отговорност за държавно обществено осигуряване - за осигурители за периода от 01.12.2017 г. - 31.08.2018 г. в размер на 12 182,85 лева - главница и 8 113,80 лева - лихви и отговорност за универсален пенсионен фонд - за осигурители за периода от 01.12.2017 г. – 31.08.2018 г. в размер на 2 822.15 лева - главница и 1 880.29 лева - лихви, или общо 50 811.18 лева - главница и 33 792.46 лева - лихви.

Ревизионните актове са оспорени пред директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив, който с Решение № 422 от 11.10.2024 г. е потвърдил същите и в предвидения срок са обжалвани пред съда.

При проведения съдебен контрол, при първоначалното разглеждане на делото, с Решение № 3216 от 11.07.2025 г., постановено по адм. дело № 1225/2024 г., по описа на Административен съд – Пазарджик Ревизионен акт поправка на ревизионен акт № П-16001324139182-003-001 от 06.08.2024 г. е обявен за нищожен, а Ревизионен акт № Р-16001323007487-091-001 от 03.07.2024 г. е отменен, а преписката е изпратена на органите по приходите за ново произнасяне.

При проведения инстанционен контрол с Решение № 12230 от 01.12.2025 г., по адм. дело № 8376/2025 г., по описа на Върховния административен съд, е обезсилено решението на Административен съд – Пазарджик, в частта с която преписката на Ревизионен акт № Р-16001323007487-091-001 от 03.07.2024 г. е изпратена на органите по приходите за ново произнасяне. Също така решението на съда е отменено в частта с която е отменен Ревизионен акт № Р-16001323007487-091-001 от 03.07.2024 г. и е върнал делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, като е дал указания съдът да се произнесе по съществото на спора. Вследствие на това е образувано и настоящото производство.

При така установеното от фактическа страна и във връзка с правомощията си по чл. 168 АПК, Административен съд - Пазарджик обуславя следните правни изводи:

Жалбата е допустима като подадена в законоустановения 14-дневен срок за оспорване, от активно легитимирано лице и при наличие на правен интерес от търсената защита, а разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в настоящото производство е Ревизионен акт № Р-16001323007487-091-001 от 03.07.2024 г.

Частта на Решение № 3216 от 11.07.2025 г., постановено по адм. дело № 1225/2024 г., по описа на Административен съд – Пазарджик, което Ревизионен акт поправка на ревизионен акт № П-16001324139182-003-001 от 06.08.2024 г. е обявен за нищожен не е било предмет на касационна проверка и е влязло в сила.

Настоящата инстанция приема, че ревизионния акт е издаден от компетентни органи, при редовно проведено ревизионно производство и прилагане на съответните материалноправни разпоредби. Същият е в писмена форма, съобразно чл. 120, ал. 1 от ДОПК, но при наличие на съществено противоречие между изложените мотиви и неговата разпоредителна част до степен поставяща под съмнение волеизявлението на органа.

В мотивите на ревизионния акт има препращане към ревизионния доклад, като се казва, че констатациите изложени в него, както и направените в него фактически и правни изводи са мотиви на ревизионния акт. Констатираните размери на задълженията в ревизионния доклад обаче са коренно различни от размерите на задълженията, посочени в разпоредителната част на ревизионния акт - 80 845.66 лева в РД и 7 356 955,06 лева в РА.

При издаването на всеки един административен акт органът, който го издава следва да излага мотиви, като въз основа на тях се установява каква е действителната воля на органа относно задълженията, които възникват за адресата на акта. В настоящия случай е налице такова противоречие между мотиви и разпоредителна част на ревизионния акт, което не оставя съмнение, че волята на административния орган не е тази материализирана в него, което следва да се приравни на липса на волеизявление, водещо до нищожност на същия.

Този порок несъмнено е осъзнат от ревизиращите, поради което е издаден Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт № П-16001324139182-003-001 от 06.08.2024 г., но това не е сторено по надлежния ред и същия е бил обявен за нищожен.

Предвид изложеното, съдът намира, че е налице най-тежкият порок на ревизионния акт, а именно нищожност, поради което не следва да разглеждат наведените от жалбоподателя основания за незаконосъобразността на акта, тъй като не могат да доведат до различен резултат от преценката на съда за обявяване нищожността на процесния ревизионен акт. Съгласно чл. 160, ал. 5 от ДОПК, във връзка с чл. 173, ал. 2 от АПК, преписката следва да се изпрати на органа, който да съобрази при произнасянето си дадените по-горе указания по тълкуването и прилагането на закона.

С оглед изхода на делото е основателно своевременно предявеното искане от процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски. В тази насока е неоснователно направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Същото е необосновано, без да са изложени доводи за прекомерност на възнаграждението.

На основание чл. 143, ал. 1 от АПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК разноските следва да бъдат заплатени от Националната агенция по приходите в размер на 4 402.22 евро, равняващи се на 8 610 лева, от които 7 500 лева адвокатско възнаграждение, 10 лева държавна такса и 1 100 лева разноски за вещо лице.

Предвид изложеното и на основание чл. 160, ал. 5 от ДОПК, съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА за нищожен Ревизионен акт № Р-16001323007487-091-001 от 03.07.2024 г., издаден от П. Х. К. - началник сектор в ТД на НАП - Пловдив, възложил ревизията и Б. С. С. - Ж. - главен инспектор по приходите в ТД на НАП – Пловдив – ръководител на ревизията.

ИЗПРАЩА преписката на органа за провеждане на ново производство, съобразно даденото в мотивите на настоящото съдебно решение тълкуване по прилагане на закона.

ОСЪЖДА Националната агенция по приходите да заплати на Г. С. Н., [ЕГН], от с. Лесичово, [улица], № 10, сумата от 4 402.22 евро (четири хиляди четиристотин и две евро и двадесет и два евроцента), равняваща се на 8 610 (осем хиляди шестстотин и десет) лева, представляваща разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, пред Върховния административен съд на Република България.

Съдия:

(п)