Решение № 14473 от 20.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14473 гр. София, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20251110153859 по описа за 2025 година

Предявени са от ищеца М. А. А., ЕГН **********, срещу ответниците ****************, ЕИК *********, и **************, ЕИК *********, обективно кумулативно съединени искове, както следва: по чл. 26, ал. 1, пр. първо ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване за нищожен Договор за потребителски кредит № *******/15.12.2019 г., сключен между ищеца и ****************, и по чл. 26, ал. 1, пр. второ и трето ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, за прогласяване за нищожен Договор за предоставяне на поръчителство от 15.12.2019 г., сключен между ищеца и ************** по повод Договор за потребителски кредит.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 15.12.2019 г. между ищеца и ответника **************** бил сключен Договор за потребителски кредит № *******/15.12.2019 г. Съгласно чл. 4 от процесния договор за кредит ищецът следвало да представи обезпечение под формата на банкова гаранция или договор за поръчителство с одобрен от **************** поръчител.

Поддържа, че цитираната клауза е нищожна, доколкото в същата е уговорено заплащането на скрито възнаграждение по кредита. На датата на сключване на договора ищецът и ответникът ************** подписали договор за предоставяне на поръчителство, въз основа на който ищецът дължало месечно възнаграждение на поръчителя за срока на действие на договора, платимо по сметка на кредитодателя заедно с месечната вноска по кредита. Заявява, че договорът за кредит е недействителен поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Сочи, че възнаграждението за поръчителя не било взето предвид при изчисляване на ГПР, което накърнявало добрите нрави и с оглед което се заобикаляло правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сочи, че с плащането на възнаграждението на поръчителя би се стигнало до неоснователно обогатяване. Твърди, че липсвала насрещна еквивалентна престация. Моли за уважаване на исковете. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът ****************, ЕИК *********, подава отговор на исковата молба, чрез юрк. А. И., с който оспорва иска като 1 неоснователен. Не оспорва наличието на сключен договор за кредит между страните, нито че в тази връзка бил сключен и договор за поръчителство между ищеца и **************. Не оспорва, че възнаграждението за поръчителство не е било включено при изчисляване размера на ГПР.

Поддържа, че договорът за кредит, респ. посоченият в него ГПР, отговаря на законовите изисквания за действителност. Твърди, че сключването на договор за поръчителство не е било задължително условие за отпускане на кредита.

Сочи, че уговореното възнаграждение за поръчителство не попадало в обхвата на общи разходи по кредита. В условията на евентуалност поддържа, че нищожността на договора за предоставяне на поръчителство би довело единствено до отпадане на задължението за заплащане на уговореното възнаграждение, но не и до недействителност на договора за кредит. Моли за отхвърляне на иска. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът **************, ЕИК *********, подава отговор на исковата молба, чрез юрк. С. С., с който оспорва иска като неоснователен. Не оспорва наличието на сключен договор за поръчителство с ищеца за обезпечаване изпълнението по Договор за потребителски кредит № *******/15.12.2019 г. Оспорва твърдението, че възнаграждението за поръчителство е следвало да бъде включено при изчисляване размера на ГПР, доколкото същото не представлява общ разход по кредита, известен на кредитора при сключването му. Моли за отхвърляне на иска. Претендира присъждане на разноски.

Въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените искове са с правна квалификация по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК , по чл. 26, ал. 1, пр. 2, ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК евентуално пр. 3 ЗЗД.

Съдът определя правната квалификация на исковете въз основа изложените от ищеца факти и твърдения в исковата молба, като дадената от ищеца квалификация не обвързва съда. За уважаване на предявените искове с правна квалификация чл. 26, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че между М. А.

А. и **************** е бил сключен Договор за потребителски кредит № *******/15.12.2019 г. с посоченото съдържание, както и че между М. А. А. и ************** е сключен договор за предоставяне на поръчителство; обстоятелствата, от които произтича, че договорите, са недействителни на заявените правни основания. В тежест на ответниците е да установят възраженията си, изложени в отговора на исковата молба. В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си последици

Между страните са безспорни, а и се установяват от писмените доказателства, събрани по делото, че между ищеца и ответника **************** бил сключен Договор за потребителски кредит *******/15.12.2019 г., по силата на който ищецът е усвоил сумата от 1000 лв.

Съгласно чл. 4 от процесния договор за кредит ищецът следвало да представи обезпечение под формата на банкова гаранция или договор за поръчителство с одобрен от **************** поръчител. Във връзка сключения между ищеца и **************** Договор за потребителски кредит *******/15.12.2019 г. е бил подписан и Договор за предоставяне на поръчителство между ищеца и **************. На ищеца била начисленo възнаграждение за поръчителство в размер на 892,08 лева, което не било включено при изчисляване размера на ГПР.

По иска за нищожност на договора за потребителски кредит:

По същество, процесният договор за кредит попада в обхвата на чл. 9, ал.

1 ЗПК и има характеристика на потребителски договор, тъй като кредитополучателят е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и § 13, т. 1 ДР ЗЗП. Следователно за него се прилагат разпоредбите на чл. 143 и чл. 146 ЗЗП и 2 защитата по ЗПК.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 43,27 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1 т.10 ЗПК.

Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Прочитът на съдържанието на клаузата обаче, по силата на която се предвижда дължимостта на ГПР в размер на 43,27%, налага извода, че е налице неяснота относно неговото образуване. Макар в Договора да е посочен размерът на годишния процент на разходите, който е част от същественото съдържание на договора за потребителски кредит по ЗПК, в договор не се съдържа ясна формулировка на неговото съдържание и компонентите, които го образуват.

Съгласно общите условия към договора за кредит, кредитополучателят следва да предостави обезпечение с одобрен от *********** юридическо лице.

На 15.12.2019 г. между длъжника по договора за кредит и ************* е сключен договор за предоставяне на поръчителство, като обезпечение на всички задължения на ищеца по договора за кредит при уговорено възнаграждение за поръчителството в размер на 892,08 лв. при уговорен срок за плащане на възнаграждение – на датата на падежа на съответното плащане по кредита.

Публично известен е фактът, доколкото това обстоятелство е обявено по партидата на ответното търговско дружество в ТРРЮЛНЦ, че едноличен собственик на капитала на ответника ************** е **************.

Следователно страната по договора за поръчителство е дъщерно дружество на кредитодателя по договора за кредит, с оглед което и съдът приема, че между двете дружества е налице положение на контрол и свързаност по см. на ТЗ.

Съдът съобрази също така, че двата договора – договорът за кредит и този за предоставяне на поръчителство са сключени в един и същ ден, че отделни разпоредби от същите препращат един към друг, че дължимите в полза на търговците престации имат едни и същи падежи и макар формално кредитор на вземането, представляващо възнаграждение на поръчителя за предоставеното по договора за кредит обезпечение, да се явява ответникът, то кредитодателят е овластен да получава плащането по този договор, дължимо от потребителя, заедно с анюитетните вноски по договора за кредит.

Несъмнено ищецът има качество на потребител и по двата договора. Ето защо, съдът приема, че се касае за главно и акцесорно правоотношения, които следва да бъдат разглеждани съвкупно по изложените по-напред съображения.

Възнаграждението, което потребителят се е задължил да заплаща на 3 поръчителя, е свързано с договора за кредит, доколкото предмет на процесния договор е именно поемане от страна на гаранта на задължение да обезпечи поетите от кредитополучателя към кредитора задължения по договора за кредит. С оглед гореизложеното, съдът счита, че възнаграждението за поръчителство на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора и като такова е следвало да бъде включено в годишния процент на разходите, което де факто се явява за потребителя разход, пряко свързан с кредита допълнително възнаграждение, дължимо наред и едновременно с погасителните вноски по кредита. Последното несъмнено води до съществено и необосновано оскъпяване на кредита и обременяване на разходите по същия, които се възлагат в тежест на потребителя.

В аспекта на изложеното следва да се приеме, че след като възнаграждението за поръчителя не е включено като разход по кредита в обявения в договора за кредит ГПР, то и този договор не съдържа реалния размер на процента на разходите. Същият привидно не нарушава изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, но при включване на таксите, процентът на разходите надхвърля многократно допустимия съгласно императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК размер. Следователно с процесния договор за кредит се явява нарушено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК, предвид че в договора за кредит не е посочен реалният размер на ГПР, приложим към кредитния продукт. Текстът на последната норма не следва да се възприема буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно определен ГПР, да се приема, че е изпълнено изискването на закона за съдържание на договора.

Годишният процент на разходите е част от същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т.