Определение № 2442 от 12.07.2021, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1587/2021
- Вид
- Определение № 2442
- Подписан
- 12.07.2021
- В сила
- 12.07.2021
- Състав
- Ирена Николова Петкова, Наталия Панайотова Неделчева, мл.с. Лазар Кирилов Василев
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 418, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 6 · Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2442 гр. Варна , 12.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на дванадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Членове:
Ирена Н. Петкова
Наталия П. Неделчева мл.с. Лазар К. Василев като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно частно гражданско дело № 20213100501587 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е реда на чл. 418, ал.4 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Община Варна, представлявана от кмета ИВАН ПОРТНИК срещу разпореждане №4981/19.05.2021г. по ч. гр.
Дело №20213110104481 по описа на ВРС, XXXI-ви състав, в частта, в която първоинстанционният съд е прекратил производството срещу длъжниците за търсените лихви от всеки един от тях, като счита същото за неправилно и постановено в противоречие с материалния закон. Излага, че в мотивите си към Разпореждане №4981/19.05.2021г., съдът неправилно е приел, че търсените лихви са останали неуточнени по период въпреки многократните уточнения. Твърди, че в конкретния случай, вземането в заповедното производство произтича от документ по чл. 417 т 2 от ГПК, а именно Справка –извлечение за задълженията на длъжниците от информационна система „ИМЕОН за задължените юридически и физически лица на Община Варна, към 25 03 2021. Във връзка с указанията на съда досежно размера на дължимата лихва, от Община Варна е входиран отговор от 26 04 2021г., съгласно който, съобразно разпоредбата на чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, и ЗИД на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание на 13.03.2020 г. (ДВ бр 34/09.04.2020 г.), дължимото обезщетение за забава е преизчислено, като е конкретизиран размерът и 1 периодът на начисляване на обезщетението за забава с начална и крайна дата поотделно за всяка от главниците., като е съобразено, че съгласно изменението /обн. ДВ бр. 28/2020 г., действала до изменението й на 09.04.2020 г. с ДВ бр. 34/2020г./, в периода 13.03.2020 г. - 08.04.2020 г., включително, не се прилагат последиците от забава за плащане на задължения на частноправни субекти, включително лихви и неустойки за забава, както и непаричните последици като предсрочна изискуемост, разваляне на договор и изземване на вещи. С оглед на това за периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. не следва да се начислява лихва за забава върху дължимата главница. С оглед на което счита, че с отговора от 26.04.2021г. и приложените към него Заявление за издаване на заповед по чл. 417 от ГПК и Справка-извлечение, съвсем ясно е конкретизиран периодът на начисляване на обезщетението за забава поотделно за всяка от главниците, като изрично е посочено, че периодът на начисляване на лихвата за всяка отделна главница е от датата, следваща падежа на задължението до 12.03.2020г. и от 09.04.2020 г. до 25.03.2021г. Представена била и справка-извлечение за задълженията на лицата от информационната система на Община Варна. По изложените съображения счита, че претендираните от Община Врана лихви своевременно са били конкретизирани по периоди и размери, поради което неправилно първ. Съд е прекратил производството по отношение на тях. Счита за неправилно и незаконосъобразно разпореждането, тъй като в същото съдът не се е произнесъл по искането му за присъждане на съдебно -деловодни разноски. С оглед изложеното, моли първ. разпореждане да бъде отменено в обжалваните части, като бъде задължен първ. Съд да издаде заповед за изпълнение за всички претендирани суми както и да допълни същото в частта по претендираните разноски.
Препис от жалбата не е връчен на насрещната страна съобразно разпоредбата на чл.418, ал.4 от ГПК.
Съдът, при преценка по редовността на ЧЖ намира, че настоящото производство е допустимо: частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, съдържа необходимите реквизити и приложения, депозирана е в преклузивния срок за това.
За да се произнесе по нейната основателност, настоящият състав 2 съобрази следното:
Пред ВРС е подадено заявление вх. №***г. от Община Варна по реда на чл.417 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу Д.П., Й.П., К.К. чрез неговата майка и законен представител Й.П. и Е.К. чрез нейната майка и законен представител Й.П. за сумите както следва:
Д.П.-67.03лв. за ползване на общинско жилище за времето от 1.01.2018г. до 31.07.2018г. както и лихви за посочения период в размер на 19.59лв., обезщетение за неоснователно ползване на общинско жилище за м. 08.2018 г. в размер на 9.57лв., както и лихви в размер на 2.54лв.; Й.П.-67.03лв. за ползване на общинско жилище за периода 1.01.2018г. – 31.07.2018г., както и лихви за посочения период в размер на 19.59лв., обезщетение за неоснователно ползване на общинско жилище за м.08.2018г. в размер на 9.57лв., както и лихви в размер на 2.54лв. Е.К. чрез нейната майка и законен представител Й.П. 67.03лв. за ползване на общинско жилище за периода 1.01.2018г. – 31.07.2018г., както и лихви за посочения период в размер на 19.59лв., обезщетение за неоснователно ползване на общинско жилище за м.08.2018г. в размер на 9.57лв., както и лихви в размер на 2.54лв. К.К. със съгласието на майка си Й.П. 67.03лв. за ползване на общинско жилище за периода 1.01.2018г. – 31.07.2018г., както и лихви за посочения период в размер на 19.59лв., обезщетение за неоснователно ползване на общинско жилище за м.08.2018г. в размер на 9.57лв., както и лихви в размер на 2.47лв.
Заявлението е било оставяно без движение за различни уточнения три пъти.
С писмото вх. № 7449/26.04.21г./стр. 78 от първ. дело/, заявителят е посочил, че периодът на начисляване на обезщетението за забава е от 11.01.2018 г. до 25 03 2021г., като съобразно разпоредбата на чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание на 13.03.2020 г. (ДВ бр 28/24.03.2020 г.) и ЗИД на Закона за мерките и действия по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание на 13.03.2020 г. (ДВ бр 34/09.04.2020 г.) за дните от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. не се начисляват лихви за забава върху главницата. Посочил е също, че общият размер на начисленото обезщетение за забава е 88.28 лв. както следва:
3 върху главницата, представляваща дължим наем за 01.2018 г., за периода - от 11.01.2018 г. до 12.03.2020 г. и от 09.04.2020 г. до 25.03.2021 г. обезщетение за забава в общ размер - 12.16 лв.; върху главницата, представляваща дължим наем за м.02.2018 г., за периода от 11.02.2018 г. до 12.03.2020 г. и от 09.04.2020 г. до 25.03.2021г. обезщетение за забава в общ размер общ размер на 11.83 лв.; върху главницата, представляваща дължим наем за м. 03.2018 г., за периода от 11.03.2018 г. до 12.03.2020 г. и от 09.04.2020 г. до 25.03.2021г. обезщетение за забава в общ размер общ размер - 11.53 лв.; върху главницата, представляваща дължим наем за 04.2018 г., за периода - от 11.05.2018 г. до 12.03.2020 г. и от 09.04.2020 г. до 25.03.2021 г. обезщетение за забава в общ размер -11.20 лв.;
- върху главницата, представляваща дължим наем за 05..2018 г., за периода - от 11.05.2018 г. до 12.03.2020 г. и от 09.04.2020 г. до 25.03.2021 г. обезщетение за забава в общ размер - 10.88 лв.;
- върху главницата, представляваща дължим наем за 06..2018 г., за периода - от 11.06.2018 г. до 12.03.2020 г. и от 09.04.2020 г. до 25.03.2021 г. обезщетение за забава в общ размер - 10.55 лв.;
- върху главницата, представляваща дължим наем за 07..2018 г., за периода - от 11.07.2018 г. до 12.03.2020 г. и от 09.04.2020 г. до 25.03.2021 г. обезщетение за забава в общ размер - 10.23 лв.;
- върху главницата, представляваща дължим наем за 08..2018 г., за периода - от 11.08.2018 г. до 12.03.2020 г. и от 09.04.2020 г. до 25.03.2021 г. обезщетение за забава в общ размер на 9,90 лв.
Посочено е също, че сумите се дължат от длъжниците разделно, тъй солидарна отговорност/такава в настоящия случай не възниква и по силата на закона. Всеки един от длъжниците е посочен в настанителната заповед, от което следва, че квотите им се равни, а сумите се дължат разделно. Към молбата са представени заявление и справка-извлечение.
С обжалваното разпореждане №4981/19.05.2021г.,
4 първоинстанционният съд е разпоредил: ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на Община Варна заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист срещу:
- Д. П. П. ЕГН********** от гр.Варна, ************** за сумите:
67.03лв. за ползване на общинско жилище за времето от 1.01.2018г. до 31.07.2018г. и обезщетение за неоснователно ползване на общинско жилище за м. 08.2018 г. в размер на 9.57лв., като прекратява производството срещу този длъжник за търсените лихви за в размер на 19.59лв. и лихви в размер на 2.54лв.
- Й. К. П. ЕГН********** гр.Варна, *********** за сумите: 67.03лв. за ползване на общинско жилище за периода 1.01.2018г. – 31.07.2018г. и обезщетение за неоснователно ползване на общинско жилище за м.08.2018г. в размер на 9.57лв., като прекратява производството срещу този длъжник за търсените лихви за в размер на 19.59лв. и лихви в размер на 2.54лв.;
- срещу ЕЛ. Й. К. ЕГН********** от гр.Варна, *********** чрез нейната майка и законен представител Й. К. П., ЕГН********** гр.Варна, *********** за сумите: 67.03лв. за ползване на общинско жилище за периода 1.01.2018г. – 31.07.2018г. и обезщетение за неоснователно ползване на общинско жилище за м.08.2018г. в размер на 9.57лв., като прекратява производството срещу този длъжник за търсените лихви за в размер на 19.59лв. и лихви в размер на 2.54лв.;
- К. Й. К. ЕГН********** от гр.Варна, *********** действащ със съгласието на майка си Й. К. П., ЕГН********** гр.Варна, *********** за сумите: 67.03лв. за ползване на общинско жилище за периода 1.01.2018г. – 31.07.2018г. и обезщетение за неоснователно ползване на общинско жилище за м.08.2018г. в размер на 9.57лв., като прекратява производството срещу този длъжник за търсените лихви за в размер на 19.59лв. и лихви в размер на 2.54лв.
Съдът, като взе предвид изложените в частната жалба аргументи, и съобрази приложимия закон, намира същата за основателна по следните съображения:
5
В частта досежно искането за допълване на разпореждането относно разноските в заповедното производство /128лв./, първ. съд се е произнесъл с допълнително разпореждане №7355/16.06.2021г., с което е допълнил разпореждане №4981/19.05.2021г. и заповед № 1779/19.05.2021г., и е постановил да се издаде в полза на Община Варна заповед за незабавно изпълнение и изп лист срещу длъжниците за сумата от 78 лв./вкл. 28 кв. ДТ и и 50 лв. –юрисконсултско възнаграждение/.
Предвид което съдът намира, че в тази част производството по частната жалба следва да се прекрати поради наличието на допълнително произнасяне и липсата на правен интерес.
В останалата част, съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
Действително, с допълнителната молба от 26.04.2021г. заявителят е уточнил, че общият размер на начисленото обезщетение за забава е 88.28 лв., като е посочил, че върху главниците, представляващи неплатени наеми за съответните месеци, се дължи обезщетение за забава, считано от 11-то число на съответния месец, както и точният период и точният размер на всяка претендирана лихва, но не е посочил каква част от тази лихва се дължи от всеки от длъжните.
Нито от поправеното заявлението, нито от приложената справка става ясно тази лихва върху целия наем ли е изчислена, или само върху припадаща се част на всеки от длъжните, съответно не може да бъде извършена преценка от съда дали всеки от длъжните дължи цялата сума за съответния периодтака, както е посочена от заявителя, или само съответната му -¼ част нея.
По изложените съображения, съдът намира, че първоинстанционният съд правилно е прекратил производството по заявлението в тази част.
Въпреки многократните възможности и опити, претенцията по заявлението досежно размерът на дължимата лихва по отношение на всеки от длъжните е останало неуточнено, поради което е било невъзможно да се определи, съответно да се присъди от съда в точен размер.
С оглед съвпадащите крайни изводи на двете инстанции, обжалваното 6 разпореждане следва да бъде потвърдено в обжалваната част.