Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 60 от 05.02.2026, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 191/2026
Вид
Решение № 60
Подписан
05.02.2026
Състав
Мариана Георгиева Карастанчева, Кирил Градев Стоянов, Пламена Костадинова Георгиева Върбанова

Цитирани разпоредби

  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • Чл.435 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.435 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.456 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.457 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.485 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.489 · Граждански процесуален кодекс
  • Чл.489 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.490 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.501а · Граждански процесуален кодекс
  • чл.135 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. Бургас, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. С.ов

Пламена К. Г.а Върбанова като разгледа докладваното от Кирил Гр. С.ов Въззивно гражданско дело № 20262100500191 по описа за 2026 година

Постъпила е жалба от Б. Г. , гражданин на *** *** , роден на ********** против постановление за възлагане от 21.11.2025 г. , постановено по изп.д.№217/2018 г. по опис ана ЧСИ Д.Николов касаещо самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Несебър , Слънчев бряг плаза ет.4 ап.с4-46 , което постановление е издадено в полза на купувача В. Л. С. Първоначалния взискател е С. А. Б. , а длъжник – „Старт инвест“ЕООД. Жалбоподателят се е присъединил като кредитор на същия длъжник на основание удостоверение от изп.д.№92/2025 г. на ЧСИ Раев – Пловдив. Публичната продан е поискана от С. Б. като изпълнението е насочено срещу имущество на трето лице – „Елайнорен България“ЕООД , което е придобило имотите от „Старт инвест“ЕООД , като сделките са били обявени за недействителни по чл.135 от ЗЗД. В срока за регистрация – на 29.10.2025 г. Г. е подал заявление за регистрация за участие в публичната продан.. На 30.10.25 г. същият е получил по ел. поща разпореждане на ЧСИ , с което отказва оторизация на Г. като наддавач и не го допуска до участие в електронния публичен търг по реда на чл.501а от ГПК. Страната отчита обстоятелството , че не е предвидена възможност постановлението за възлагане да се обжалва от недопуснат наддавач , но въпреки това счита , че такъв наддавач има право да обжалва доколкото законът не предвижда за него никаква защита , а актът който подлежи на съдебен контрол и при който следва да се провери публичната продан е постановлението за възлагане. Според страната липсата на възможност за проверка на действията на съдебния изпълнител от лице , недопуснато до наддаването противоречи на чл.47 от Хартата на основните права на ЕС , която въвежда основно право на гражданскоправните субекти на ефективни правни средства за защита и на 1 справедлив съдебен процес. Страната сочи , че присъединилият се взискател има същите права каквито има и първоначалния взискател при запазено ползване от присъединения кредитор на извършените до присъединяването изпълнителни действия.. Последиците от присъединяването се изразяват в приравняването му към първоначалния взискател. ЧСИ е отказал оторизация поради липса на внесен задатък и поради постановеното от съда спиране на изпълнението на вземанията съгласно определение №26002 от 01.07.2025 г. на РС – Търговище и разпореждане на РС – Търговище от 07.07.2025 г. по ч. гр.д.№909/15 г. , с което е констатирано спиране на принудителното изпълнение на заповед , въз основа на която е издаден изпълнителен лист 1124/2025 г. Страната оспорва необходимостта от внасяне на задатък , тъй като вземанията на присъединените взискатели всеки един по себе си надхвърлят размера на задатъка. На основание чл.457 от ГПК присъединилият се кредитор им аправата на първоначалния и се ползва от извършените действия по изп.дело до момента на конституирането му: вписани възбрани и пр. След като законът не прави разлика между първоначален взискател и присъединен се налага извода , че нормата на чл.489 ал.1 изр.

Второ от ГПК е приложима и спрямо жалбоподателя Б. Г. и останалите наследници – присъединени взискатели. Съгласно тази разпоредба – чл.489 от ГПК взискателят не внася задатък ако вземането надвишава размера на задатъка. С оглед данните – вземането на всеки един от четиримата присъединени взискатели не само надвишава размера на задатъка , а надвишава и цената на продаваемите имот. С оглед на това тези лица не дължат задатък за участието си в проданта. Незаконосъобразен е отказа на ЧСИ Д.Николов и поради постановеното спиране изпълнението на заповедта за изпълнение. Това действие на съда препятства лицата да инициират действия по принудително изпълнение за удовлетворяване на вземанията си и да получат следващите им се суми. В случая публичната електронна продан е инициирана от първоначалния взискател С. Б.. Спирането на изпълнението на заповедта за изпълнение не води до това Б. Г. да загуби качеството си на присъединен взискател по изп.д.№217 на ЧСИ Николов и до възможността да участва в публичната продан. Правата на първоначалния и присъединения взискател се различават единствено и само по отношение правото да се иска спиране на изпълнението , да се иска приключване или да се прекратява изпълнението , както и да се иска да бъде препратено делото след налагане запор или възбрана върху вещи на длъжника намиращи се в района на друг съдебен изпълнител: - касае се за права на първоначалния взискател свързани с действия по разпореждане с изпълнението , които не попадат в правомощията на присъединения взискател , тъй като първоначалния взискател е този който е инициирал изпълнителното производство и негова е волята как да се развие принудителното изпълнение. В случая отказа на ЧСИ да зачете правото на присъединения взискател да участва в проданта не намира законово основание дори и при спирането на изпълнениета на неговото вземане.

Лицата , които са лишени от право да наддават са изброени в чл.490 от ГПК и Б. Г. не попада сред тях. Чл.489 ал.1 от ГПК се отнася и до Г. доколкото законът не прави разлика между първоначален и присъединен взискател. Оспорва се становището на ЧСИ , че задатък се дължи защото имотите принадлежат на трето лице – „Елайнорен България“ЕООД. Според страната това е „дописване „ на закона и е несъстоятелно. Действително С. Б. е насочил 2 принудителното изпълнение срещу имущество на трето лице – „Елайнорен България“ЕООД , придобило имотите от сделки с длъжника , но те са обявени от съда за недействителни по реда на чл.135 от ЗЗД и поради това е длъжно да търпи последиците от изпълнението в правната си сфера. Длъжникът в случая не се променя – той остава „Старт инвест“ЕООД.“Елайнорен“ не става длъжник , поради това изискването на ЧСИ за внасяне на задатък от страна на присъединения взискател Б. Г. е неоснователно. Подобни изисквания не съществуват в закона поради което отказа за оторизация и за допускане на Б.Г. до наддаване е неоснователен. Това недопускане е опорочило цялата процедура и е попречило имота да бъде възложен по най-високо предложената цена. В случая обявения за купувач е предложил цена , равняваща се на обявената начална. Това е абсолютния минимум , който може да се постигне. Това ощетява страните в производството , доколкото сумата , подлежаща на разпределение е в по-малък размер. Единствената причина да не се стигне до по-висока цена са незаконосъобразните действия на ЧСИ. Очевидно според жалбоподателя при участие на двама наддавачи щеше да се достигне по-висока цена.

Поради това с оглед допуснатото процесуално нарушение се е стигнало до занижена цена в търга и при занижена начална цена. При определяне на началната цена ЧСИ е взел предвид освен първоначално изготвената оценка също и две направени оспорвания по реда на чл.485 от ГПК. Третата експертна оценка е представена извън преклузивния срок , а тя е найниската като е с 20 000 лв. по-ниска от пазарната цена на имота. При вземане на трите оценки за средноаритметичната това оказва влияние на крайния резултат със занижаване от около 6000 лв. Това е самостоятелно основание за отмяна на постановлението за възлагане извън горепосочените. С оглед на това постановлението за възлагане е издадено при една незаконосъобразно проведена продан и затова не е възложено при най-високата предложена цена. Поради това се моли за отмяна на постановлението за възлагане и делото да се върне на ЧСИ със задължителни указания за прилагане на закона и изпълнение на поисканите действия.

Постъпило е възражение от първоначалния взискател С. Б.. На първо място жалбата на Г. се оспорва като недопустима. Тя изхожда от лице без активна легитимация и не съдържа обосновани твърдения по релевантните обстоятелства. Жалбата е насочена срещ упастонавление за възлагане. Оплакванията в същата касаят недопускане на жалбоподателя до участие като взискател , който не дължи задатък и неправилно определена първоначална цена. На първо място се оспорва факта , че Г. в случая няма изпълняемо право – изпълнението по издадената заповед за изпълнение е спряно от съда по възражение на С. Б. след конституирането на Г. като присъединен взискател. Поради това се сочи , че Г. не може да упражнява суспендираните си права въз основа на издадения в негова полза изпълнителен лист – в т.ч. да обжалва актовете на ЧСИ. В случая той няма принудително изпълняемо право. Сочи се , че това възражение не е било зачетено в друго производство поради обстоятелството , че с определение от 25.08.2025 г. възражението на С. Б. е било върнато. Не е отчетено обаче че с определение на коръжен съд – Търговище това определение на РС е отменено и делото е върнато на РС за продължаване действията по повод възражението на Б.. На следващо място – дори и жалбоподателя да бе взискател с 3 право на участие без внасяне на задатък това не опорочава възлагането , тъй като не е в кръга на основанията за обжалване на постановлението – те са посочени лимитативно в закона и също изчерпателно посочени в ТР №2/2013 г. на ОСГТК и преди установяване на изпълняемо право в исков процес по чл.422 от ГПК той няма права , за каквито претендира.

Оспорва се възражението в жалбата за порочност поради неоправдано ниска начална цена , тъй като то е извън лимитативно изброените в закона. Действията подготвящи публичната продан в т.ч. и определянето на началната цена нито подлежат на съдебен контрол , нито могат да служат като основания за отмяна на последващи актове на ЧСИ. Моли се жалбата като недопустима да бъде оставена без разглеждане.

Постъпила е жалба и от длъжника „Старт инвест“ЕООД. Според страната надваването не е извършено надлежно и имуществото не е възложено по най-високата предложена цена. Страната оспорва процесуалното допускане и включване на оценката от 23.07.2024 г. на в.л. Ивайло Дочев. Тя не следва да бъде вземана предвид при изчислявана на средното аритматично според страната. Тя е изготвена по възражение на взискателя Б. от 07.06.2024 г. , което е подадено 4 дни след изтичане на преклузивния срок за подаване на възражение срещу първоначалната оценка на л. л. Хаджиатанасов. При това положение ЧСИ е следвало да констатира просрочието на възражението и да не допуска нова оценка , нито да взема предвид стойността. Използването на тази оценка е довело до неправилно определяне на началната цена в размер на 80% от средно аритметичната стойност на имота , от която да започне наддаването при първата публична продан , онлайн за периода 23.06.2025 – 23.07.2025 г. , обявена за нестанала , оттам и до неправилно определяне на следващата оценка за новата продан – от 30.09.2025 – 30.10.2025 г. , по която за купувач е определен В.

С. за сумата от 50 400 лв. , равняваща се на сгрешената начална цена , от която е следвало да започне втората , последна продан. След излагане и анализиране подробно на фактическата обстановка по изпълнителното дело хронологично , начиная от изпращането на уведомление до пълномощник а на взискателя за извършване на опис на 16.05.2024 г. на процесния имот , страната излага извода си , че ако ЧСИ бе спазил закона и бе констатирал просрочието на оспорването от взискателя Б. той щеше правилно да определи средно аритметичната стойност на процесния имот и цената при втората последна продан която очевидно е по-висока с близо 6000 лв. от тази , която ЧСИ е определил за цена ,от която да започне наддаването по втората продан. При правилно определена начална цена , от която да започне втората продан в размер на 56 304 лв. очевидно наддавателното предложение на В.С. в размер на 50 400 лв. е по-ниско , което обосновава извода , че наддаването не е извършено надлежно и имуществото не е възложено по най-високата предложена цена , а напротив - възложеното е под правилната начална цена , от която е следвало да започне търга. Сочи се ,че длъжникът няма друга процесуална възможност , по която да възрази , че взискателят е входирал извън преклузивния срок оспорване оценката на вещото лице , незаконосъобразно му е допусната от вещото лице на нова оценка и това е довело до незаконосъобразно определяне на средно аритметична стойност на имота , а оттам – и до началната цена при първоначалната и втората публична продан , което опорочава 4 наддаването. С това страната обосновава , че възлагането не е направено по най-високата възможна за продажбата на имота цена. Моли се за допускане на жалбадат като допустима и отмяна на постановлението за възлагане. Моли се за изискване на изпълнително дело №217 , както и за приемане на писмени доказателства по опис в осем пункта – протокол на ЧСИ от 27.05.2024 г. , молба от 04.06.2024 г. ведно с плик и печат на пощата , известие за доставяне; молба от С.Б. ведно с електронно съобщение от 07.06.2024 г. и др.