Решение № 4495 от 30.09.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4495 гр. Пловдив, 30.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20265330104020 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 ЗМВР във вр. с чл. 145 - чл.

178 АПК.

Образувано е по жалба на Д. К. Г. против Заповед за задържане на лице от **** г., издадена от служител К. Н. М. – ***** – гр. П., с която Д. К. Г. е задържан за срок от 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на издадената Заповед за задържане за срок от 24 часа. Посочено е, че е допуснато нарушение на чл. 6 АПК. Счита, че заповедта не е в достатъчна степен мотивирана, доколкото липсва индивидуализация на фактическата обстановка. Счита, че е допуснато съществено процесуално нарушение, доколкото със закъснение му е предоставена декларацията за права по чл. 15, ал. 1 от Инструкция 8121з-78/2015 г. Уведомява съда, че при спирането на жалбоподателя за проверка от полицейските служители, в управлявания от него лек автомобил е присъствало непълнолетно лице, а именно 14 годишният брат на жалбоподателя, което представлява основание да се приеме, че деянието не се отличава с обществена опасност, като не е налице предположение, че жалбоподателят може да се укрие.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя моли да се отмени заповедта, като излага съображения за незаконосъобразност на последната. Моли да му бъдат присъдени разноски в производството.

1

Ответникът по жалбата не е депозирал отговор.

Съдът, съобразявайки материалите по делото и доводите на страните намери за установено следното:

На **** г., около 17:20 часа, авто-патрул 426 при Второ РУ – Пловдив, в състав *** К. М. и *** Д. Г., изпълнявайки задълженията на ул. *** в гр. П., спират за извършване на полицейска проверка лек автомобил “Хонда Акорт”, сив цвят, с ***. Полицейските служители установили самоличността на водача – Д. К. Г. и на другото лице в автомобила – С. К. Г. – брат на водача и пасажер на предната седалка. При извършена проверка установили, че *** се води на отчет в ПП „КАТ“ за лек автомобил „Форд Транзит“ със собственик С.

К. И., като моторното превозно средство се води с прекратена регистрация.

При извършване на проверката водачът не е представил документи за собственост на управлявания от него автомобил, като е уведомил, че е поставил табелите от бракувания автомобил на дядо му.

Водачът бил задържан за срок от 24 часа по реда на чл. 72, ал. 4 ЗМВР, като след доклад на дежурния прокурор започнало бързо производство с № 179/2026 г. по описа на Второ РУ – Пловдив за престъпление по чл. 345, ал. 1 НК.

За задържането е издадена Заповед за задържане на лице от **** г., издадена от служител К. Н. М. – ***** – гр. П., с която Д. К. Г. е задържан за срок от 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, затова че на **** г., около 17:20 часа, в гр. П., на ул. *** управлява лек автомобил „Хонда“, модел „Акорд“, с номер на рама ***, с поставени на определените за това 2 бр. регистрационни табели ***, издадени за друг лек автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“ – престъпление по чл. 345, ал. 1 НК.

В хода на досъдебното производство е извършен оглед на автомобила, обективиран в протокол за оглед на местопроизшествие от 31.03.2026 г., в който е описано състоянието на автомобила, съставен е фотоалбум и е установен номер на рама – ***. В хода на досъдебното производство са представени документи за собственост на лекия автомобил. От изготвената в досъдебното производство експертиза се установява, че номерът на рама е изпълнен с оригинални знаци, без следи от интервенция и поправки. Дадено е заключение, че номера на рама, номер на двигател и наличните типови табелки са оригинални.

В хода на образуваното дос.пр. № 179/2026 г. по описа на Второ РУ при ОД на МВР – гр. Пловдив по пр.пр. № 4052/2026 г. по описа на Районна прокуратура – Пловдив, е постановено Постановление за прекратяване на наказателно производство от 07.04.2026 г. В постановлението е прието, че поведението на Д. Г. очертава елементите на фактическия състав на престъпление по чл. 345, ал. 1 НК от обективна и субективна страна, тъй като на **** г. Д. Г., в гр. П на ул. *** е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „Хонда Акорд“ с номер на рама ***, с ***, издадени за друго моторно превозно средство – товарен автомобил „Форд Транзит“, като доколкото е собственик на управлявания от него лек автомобил е бил със 2 знанието, че управлява лекия автомобил с регистрационни табели, които не са издадени за неговия автомобил. Установено е обаче, че деянието не е престъпно по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК.

Гореизложената фактическа обстановка съдът установи въз основа на приложените по делото писмени доказателства; заповед за задържане на лице от **** г., два броя докладни записки и дос.пр. № 179/2026 г., които съдът възприема в цялост.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е неоснователна.

Заповедта, предмет на съдебния контрол е издадена от материално и териториално компетентен административен орган при спазване на предписаната от закона форма по смисъла на чл. 59, ал. 2 АПК, като съобразно разпоредбите на чл. 72, ал. 1 ЗМВР правомощие да задържат граждани имат полицейски органи, каквото качество издалият заповедта има по смисъла на чл. 57, ал. 1 ЗМВР.

Заповедта е в достатъчна степен мотивирана. Оспорваната заповед съдържа фактическите основания, довели до издаването й. Посочена е дата и място на извършване на деянието - на **** г., около 17:20 часа, в гр. П., на ул.

***, както и конкретните действия на задържаното лице, а именно, че управлява лек автомобил „Хонда“, модел „Акорд“, с номер на рама ***, с поставени на определените за това 2 бр. регистрационни табели ***, издадени за друг лек автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“. Посочен е и съставът на престъплението - по чл. 345, ал. 1 НК.

От този начин на посочване на фактическите основания за издаване на оспорваната заповед за задържане става ясно въз основа на какви факти и обстоятелства административният орган е направил своето обосновано предположение за евентуалната съпричастност на задържания в извършване на конкретно престъпление и за необходимостта за прилагане на принудителна административна мярка задържане на лицето за срок от 24 часа.

Настоящият съдебен състав намира, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са ограничили правото на защита на оспорващата страна и да са препятствали възможността й адекватно да я организира.

Липсва и противоречие на материалноправните разпоредби, тъй като от събраните по делото доказателства се установяват данни за извършено от страна на лицето престъпление, които данни са налице към момента на издаване на заповедта за задържане, поради което са изпълнени предпоставките за приложение на материалноправната разпоредба на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.

Задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 вр. чл. 73 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа представлява по смисъла на чл. 22 от ЗМВР принудителна административна мярка, която има за цел чрез 3 задържането да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие. За прилагането на процесната принудителна административна мярка не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Същата се предприема с цел започване на разследване срещу вероятния извършител на престъпление. Разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 1 от ЗМВР предполага наличието на достатъчно данни, от които да може да се направи основателно предположение, че конкретно лице е извършило престъпление или има вероятност това лице да извърши престъпление, като тези данни следва да са налични преди постановяването й, респ. при задържането на лицето.

Следователно данните следва да са налични преди постановяването й, респ. преди задържането на лицето, а не да се установяват след това. Обратното би довело по-скоро до произвол при прилагането на мярката и необосновано задържане на лица, което противоречи на целта й, която не е да се наложи наказание за установено по категоричен начин престъпление, а да се попречи на заподозрения в извършването му или да се укрие, или да извърши друго престъпление, или да осуети наказателно преследване.

В този смисъл е практиката на Върховния административен съд, обективирана в Решение № 6251/24.04.2019 г. по адм. д. № 5902/2018 г., V о. на ВАС, в което се приема, че задържането под стража на основание чл. 72, ал.

1, т. 1 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа, представлява по смисъла на чл.

22 от ЗАНН принудителна административна мярка, която има за цел да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие.

За прилагане на нормата е достатъчно наличие на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено от задържаното лице, без дори да е необходимо да се уточнява характера на престъплението.

Наличието на данни за осъществяване на престъпление от общ характер към момента на постановяване на задържането на лицето, какъвто е настоящия случай, води до извод за законосъобразност на наложената мярка.

Това е така, тъй като към момента на задържането на лице е било налице обосновано предположение за осъществяване на престъпление по чл. 345, ал.

1 НК, тъй като при осъществена проверка на водача на лекия автомобил е установено, че последният е с поставени на определените за това 2 бр. регистрационни табели ***, издадени за друг лек автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“. Същевременно към датата на задържането не е установено правото на собственост на автомобила, доколкото не са представени документи за това.

Същевременно в хода на досъдебното производство са събрани данни за наличие на съпричастност на лицето в осъществяване на деянието, но последното е прекратено, поради приложение на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК и поради неговата малозначителност е прието, че последното не е престъпно.

Съдът намира, че не е допуснато соченото нарушение на чл. 6 АПК.

4

Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в поголяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел.

Налагането на принудителната административна мярка „задържане за срок от 24 часа“ е оправдано, защото на практика чрез нея полицейският орган е изпълнил служебните си задължения, които са били възпрепятствани от поведението на задържаното лице. В случая изпълнението на служебните задължения по разкриване на престъпление не е било възможно да бъдат осъществени от полицейските служители без ограничаване свободното предвижване на лицето. В този смисъл полицейският орган е упражнявал своите правомощия за разкриване на престъпление и действията на жалбоподателя са станали повод за прилагане на ПАМ. Изведените от практиката на Европейския съд по правата на човека принципи по прилагането на чл. 5, § 1, б. с) от ЕКПЧ съотнесени към настоящия случай, водят до извод, че за задържането на жалбоподателя са налице достатъчно данни, обуславящи реална необходимост в името на обществения интерес, който е предпочетен над правото на зачитане на личната му свобода.

Не се установява соченото нарушение на разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от Инструкция 8121з-78/2015 г., доколкото представянето на декларация за запознаване с правата му 3 часа след неговото задържане, не нарушава принципа, че действията следва да бъдат осъществени незабавно. Такова нарушение същевременно не представлява основание за отмяна на заповедта.