Определение № 662 от 11.03.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 662 гр. Пловдив, 11.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно частно гражданско дело № 20255300500567 по описа за 2025 година Производството е по чл. 278 ГПК.

Подадена е частна жалба на „Профи кредит България“ ЕООД против

Определение № 1376/30.01.2025г. по гр.д.№ 22297/2024г., ПРС, с което е върната исковата молба против А. А. И., по отношение на обективно съединените осъдителни искове по чл.55 и чл.86 от ЗЗД за осъждането му да заплати на ищеца сума в общ размер на 1617,23лв. /981,13лв. главница и 636,10лв. законна лихва за периода 15.08.2019-29.10.2024г./, ведно със законната лихва от 27.12.2024г.

Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е неправилно, т.к. няма законово пречка наред с установителния иск по чл.422 от ГПК да се предяви и осъдителен за разликата между размера на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение и пълния размер на вземането. Позовава се и на ТР. Поддържа, че в заповедното производство е претендирана частично главницата, но предвид възражението на длъжника , в исковото производство е предявен и осъдителен иск за цялата главница. Развива и доводи относно практиката на РС по разделяне на делта.

Моли за отмяна на обжалваното определение.

При проверка данните по делото, настоящият съдебен състав, констатира, че жалбата е допустима, подадена от легитимирано лице, против подлежащ на обжалване съдебен акт, в срок е , внесена е дължимата ДТ. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Производството по делото е образувано по искова молба на „Профи кредит българия“ ЕООД против А. А. И. за признаване за установено, че ответникът дължи сумата 759,32лв. главница и 378,70лв. мораторна лихва от 15.08.2019-29.10.2024г., 1 както и за заплащане на сумата от 981,13лв. главница и 636,10лв. мораторна лихва за периода 15.08.2019-29.10.2024г ., като всички суми се дължат по договор за потребителски кредит 3021886596/20.07.2017г. В исковата молба е посочено, че договорът за кредит е обявен за недействителен със съдебно решение и кредиторът е бил осъден да върне на длъжника суми , платени по клаузи за възнаградителна лихва и по клауза пакет допълнителни услуги.След плащане на сумите по съдебното решение и предвид факта, че по този договор И. е заплатил общо 2500лв., то остават дължими 1740,45лв. В исковата молба е заявено, че част от тази сума се претендира по установителния иск, а останалата – по осъдителния.

С Разпореждане №922/10.01.2025г. съдът е оставил исковата молба без движение с указания да се обоснове правен интерес от предявяване на осъдителни искове, предвид факта, че в заявлението вземането не е предявено като частично от поголяма сума.

С молба от 23.01.2025г. ищецът е заявил, че с установителния иск се претендира вземането, заявено в заповедното производство. В последствие, обаче, е взето решение да се търси изцяло заплащане на задължението по договора, поради което и е предявен като обективно съединен и осъдителен иск за по-голяма сума.

С обжалваното определение съдът е приел, че предявяването на осъдителния иск за същото вземане и на същото основание, но в различен размер е недопустимо.

Посочил е, че в заповедното производство заявителят не е уточнил, че претенцията му е частична от по-голямо вземане и след произнасяне по установителния иск по нея и евентуалното й уважаване би се формирала СПН, която препятства уважаване на иск за по-голямо вземане на същото основание.

Настоящата инстанция споделя изводите на районния съд относно недопустимостта на иск за осъждане на ответника на по-голяма сума от посочената в заповедта за изпълнение, на същото основание и без да е заявено в заповедното производство, че претенцията е частична. В производството по установителния иск е недопустимо да се правят за първи път уточнения за това, че претенцията, заявена в заявлението по чл.410 от ГПК е частична, т.к. исковото производство следва да е напълно идентично по претенция със заповедното. Позоваването от жалбоподателя на разясненията на ВКС, направени в т.11Б от ТР№4/2014, по т.д.№4/2013, ОСГТК, е некоректно, т.к. в същото решение е посочено, че е допустимо при условията на евентуалност обективното съединяване с осъдителен иск срещу същия ответник , но на друго основание, различно от това, от което произтича вземането въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение. В същото тълкувателно решение изрично е разяснено, че в производството по чл.422 от ГПК не намират приложение правилата за изменение на иска по реда на чл.214 от ГПК, чрез изменение на основанието посредством заменяне или добавяне на друго основание, от което произтича вземането 2 по издадената заповед за изпълнение, както и за увеличение на размера на иска.

Именно последното се стреми да стори и ищецът чрез въвеждането на ново твърдение, че претендираното в заповедното производство вземане е частично от по-голямо такова. Това, обаче е недопустимо. Ето защо исковата молба в частта й касателно предявеният осъдителен иск следва да бъде върната и производството прекратено.

Мотивиран от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1376/30.01.2025г. по гр.д.№ 22297/2024г., ПРС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3