Определение № 4180 от 11.09.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4180 гр. Варна, 11.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана К. Стоянова

Членове:

Ралица Ц. Райкова

Ралица Каменова като разгледа докладваното от Ралица Каменова Въззивно частно гражданско дело № 20253100501884 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 71993/20.08.2025 г. от С. Г. З. срещу Определение № 10232/28.07.2025 г., постановено по гр.д. № 5419/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е оставено без уважение искането на С. Г. З. за освобождаване от заплащане на държавна такса в производството, обективирано в молба вх. № 46857/28.05.2025 г., на основание чл. 83, ал. 2 ГПК.

В частната жалба се навежда оплакване, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че съдът не е взел предвид представената по делото декларация, с която ищцата е декларирала всички относими обстоятелства под страх от наказателна отговорност. Твърди се, че районният съд неправилно е възприел, че ищцата не е декларирала издръжката на детето, без да отчете, че същата представлява средства за детето, но не и доход на майката, с който разполага.

Неправилна била преценката на първоинстанционния съд досежно социалния статус на ищцата, получавания от нея доход, кредитната й задлъжнялост, липсата на имущество, фактът, че отглежда малолетно дете, както и множеството дела, по които е страна и следва да плати държавни такси и разноски. Цитира се съдебна практика на ВКС, в противоречие с която се произнесъл районният съд. Моли се за отмяна на обжалваното определение.

За да се произнесе по жалбата, съдът констатира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна, при наличие на правен интерес от обжалване.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна, като съображенията за това са следните:

Производството пред Районен съд – Варна е образувано по искова молба от 29.04.2025 г., подадена от С. Г. З., чрез процесуален представител адв. Е.И., с която са предявени в искове срещу ответниците „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № 3085293/29.11.2024 1 г., сключен с „Кредисимо“ ЕАД, както и за прогласяване нищожността на договор за предоставяне на поръчителство, сключен с „Ай Тръст“ ЕООД.

С Разпореждане № 17684/30.04.2025 г. Районен съд – Варна е оставил исковата молба без движение, като е указал на ищцата да уточни дали исковете за прогласяване на нищожността на договорите са предявени кумулативно или в условията на евентуалност, както и да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 133,09 лв. (в случай че се претендира нищожност и на двата договора) или в размер на 83,09 лв. (в случай че нищожността на договора за поръчителство се претендира в условията на евентуалност).

По делото е депозирана молба вх. № 46857/28.05.2025 г. от процесуалния представител на ищцата, с която е уточнил, че исковите претенции се предявяват кумулативно. Направено е искане за освобождаване от внасяне на държавна такса и се моли да бъде извършена служебна проверка относно кредитната задлъжнялост и доходите на ищцата. Приложена е декларация от ищцата, в която декларира, че е несемейна и с дете, родено на 08.02.2024 г., няма никакви доходи с изключение на обезщетението за отглеждане на детето в размер на 1077 лв., притежава лек автомобил „Шкода Фабия“, година на производство 2015 г.

С Разпореждане № 22740/03.06.2025 г. съдът е дал указания на ищцата с писмена декларация под страх от наказателна отгворност да декларира дали е във фактическо съжителство с бащата на детето си В.А.В.. В изпълнение на тези указания е постъпила молба с вх. № 55419/20.06.2025 г., с която процесуалният представител на ищцата е посочил, че ищцата е във фактическа раздяла с бащата на детето си и всички относими обстоятелства е декларирала под страх от наказателна отговорност.

Първоинстанционният съд е дал последна възможност на ищцата с Разпореждане № 25843/23.06.2025 г. да декларира под страх от наказателна отговорност дали е във фактическо съжителство с бащата на детето си В.А.В., както и е указал да декларира чия собственост е жилището, в което живее. С молба с вх. № 65735/24.07.2025 г. процесуалният представител на ищцата отново е е посочил, че жилището е собственост на бащата на детето, както и че ищцата е декларирала под страх от наказателна отговорност в представената декларация, че семейството й се състои единствено от детето.

С обжалваното Определение № 10232/28.07.2025 г. съдът е оставил без уважение искането за освобождаване от заплащането на държавна такса, като е приел, че не са налице предпоставките за освобождаване от заплащането на държавна такса, тъй като ищцата не е декларирала в пълнота имущественото си състояние – не е декларирала нито имущественото състояние на партньора си, нито че не живее съвместно с него, а фактът, че не е изрично декларирано дали бащата живее съвместно с ищцата е равнозначен на липсата на цялостна декларация за имущественото състояние, тъй като тя би следвало да включва и доходите и имуществото на това лице. Изложен е допълнителен мотив, че по отношение на детето не са декларирани никакви доходи, при положение, че ако родителите действително са във фактическа раздяла, би следвало бащата да му престира издръжка поне в минимален размер.

Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ГПК и трайната практика на ВКС, съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставките за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по 2 делото, и след изясняване на общото материално състояние на страната е длъжен да извърши съпоставка с пълния размер на дължимата държавна такса, за да прецени, дали страната разполага с достатъчно средства за заплащането й.

Преценката се извършва въз основа на декларация, подадена от молителя, и на посочени и представени от него доказателства, като съдът може да го задължи да представи и други доказателства, а също и служебно да събере такива (Определение № 2637/19.09.2023 г. по ч.гр.д. № 3720/2023 г. на ВКС, IV г.о.). Ако имуществената декларация е непълна или неволно неточна, съдът следва да изиска допълване или да даде възможност въпросът да бъде изяснен, а не да игнорира удостоверителното значение на декларацията по чл. 83, ал. 2 ГПК при преценка относно имущественото състояние (Определение № 290 от 13.06.2016 г. по ч.т.д № 66/2016 г. на ВКС, II т.о.).

Също така, ако за съда съществува основателно съмнение в истинността на посочените в декларацията данни, на искащото освобождаване от задължението за заплащане на държавна такса лице могат да бъдат дадени указания за представяне на допълнителни доказателства, установяващи тези данни, но не и да се формира извод за липса на предпоставки за освобождаване от заплащането на държавна такса само на основата на предположение, което при липса на доказателства следва да се приеме за необосновано (Определение № 686/12.12.2014 г. по ч.г.д. № 7091/2014 г. на ВКС, I г.о.).

Първоинстанционният съд служебно е установил, че бащата на детето на ищцата е В.А.В. и същият е декларирал същия адрес, посочен от ищцата - гр. Варна, ул. „Подвис“ № 26, вх. „В“, ет. 6, ап. 67. От значение за преценката на материалното състояние на молителя, съгласно чл. 83, ал. 2, т. 1 от ГПК, както правилно е приел първоинстанционният съд, са доходите на молителя и на неговото семейство, в т.ч. и на лицето, с което живее без сключен брак в условията на фактическо съпружеско съжителство. С уточняващи молби вх. № 55417/20.06.2025 г. и вх. № 65733/24.07.2025 г. ищцата, действаща чрез упълномощения й процесуален представител, изрично е заявила, че се намира във фактическа раздяла с посоченото лице.

Разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК изисква единствено имущественото състояние на молителя да бъде удостоверено с декларация. По аргумент от противното, изявления относно останалите правнорелевантни обстоятелства, в това число и семейното положение, могат да се правят и чрез процесуалния представител на молителя. Същевременно, в декларацията за семейно и материално положение и имотно състояние ищцата изрично е декларирала, че не е семейна и има едно дете, родено на 08.02.2024 г., т.е. семейството й се състои единствено от нея и детето й. При тези съображения, с оглед направените пояснения за фактическа раздяла на съжителите, за ищцата не е съществувало задължение да декларира имуществото на бащата на детето й, поради което неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че ищцата не е декларирала в пълнота имущественото си състояние. Както бе посочено по-горе, ако съдът е приел за недостоверни данните в декларацията, респ. изявленията на страната за относимите обстоятелства, подлежащи на преценка от съда, съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК, същият е следвало да даде указания за представяне на допълнителни доказателства, установяващи тези данни или служебно да събере доказателства за имущественото състояние на лицето, респ. на фактическия му съжител, но не да игнорира удостоверителното значение на декларацията по чл. 83, ал.

2, т. 2 ГПК. В този смисъл е горепосочената съдебна практика на ВКС, както и Определение № 318 от 12.07.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 293/2012 г., II г. о.

От данните по делото се установява, че тя е в трудоспособна възраст, несемейна, с едно дете – Васил Василев Василев, роден на 08.02.2024 г., не получава 3 трудово възнаграждение, не получава възнаграждение от свободни професии, наеми и хонорари, получава месечен доход в размер на 1077 лева – обезщетение за отглеждане на дете, собственик е МПС марка „Шкода“, модел „Фабия“, година на производство – 2015г., не притежава акции, облигации, движими вещи със значителна стойност, не разполага с влогове в банки, няма вземания от трети лица.

При тези обстоятелства следва да се приеме, че с оглед на материалното състояние на ищцата, тя няма достатъчно средства да заплати държавна такса в размер на 133,09 лв., поради което молбата за освобождаване от държавна такса следва да бъде уважена.

Поради несъвпадане на правните изводи на двете инстанции, обжалваното определение следва да бъде отменено, като вместо това бъде постановено освобождаване на ищцата от заплащане на държавна такса и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

О Т М Е Н Я Определение № 10323/28.07.2025 г., постановено по гр.д. № 5419/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е оставено без уважение искането на С. Г. З., ЕГН **********, за освобождаване от заплащане на държавна такса в производството, обективирано в молба вх. № 46857/28.05.2025 г., на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА С. Г. З., ЕГН **********, от заплащане на държавна такса по гр.д. № 5419/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК.

В Р Ъ Щ А г р . д . 5419/2025 г. по описа на Районен съд – Варна на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4