Решение № 41 от 30.03.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Пловдив, 30.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Величка П. Белева при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20225000500079 по описа за 2022 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 273/14.12.2021 г. по гр.д. № 472/2021 г. на ОСП., с което е отхвърлен предявеният от Н. С. М., ЦВ. АНД. М. и М. АНД. М. иск срещу „Г.Ж.“ ЕАД-гр.С. за присъждане в полза на „Б.Д.“ ЕАД с ЕИК ********* на застрахователна сума - обезщетение в размер на 45 845,78 лева, дължимо по групова застраховка „Живот, свързана с банков кредит“ поради настъпило застрахователно събитие смърт на кредитополучателя А.Д.М. с ЕГН ********** (по договор за кредит за текущо потребление от 14.02.2018г.), както и законната лихва, считано от датата на предявяване на иска 28.06.2021 година, и те са осъдени да заплатят общо на основание чл.78 ал.3 от ГПК на застрахователна компания „Г.Ж.“-гр. С. разноски в размер на 700 лева.

Жалбоподателите Н. С. М., ЦВ. АНД. М. и М. АНД. М. молят решението да бъде отменено като неправилно по съображения, изложени във въззивната жалба от 4.01.2022 г. Като ищци в производството пред окръжния съд предявяват искове с правно основание чл. 382,ал.3,изр.2 от КЗ и чл.

86,ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответното застрахователно дружество 1

„Г.Ж.“ЕАД-гр.С. да заплати на „Б.Д.“ЕАД-гр.С. сумата 45 845,78 лв., представляваща застрахователна сума по договор за застраховка „Живот“, свързана с банков кредит на кредитополучатели, за обезпечаване на кредитни вноски към банката, в сила от 19.03.2019 г., за задължение на техния наследодател А.Д.М. по договор за кредит за текущо потребление от 14.02.2018 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска. Не заявяват искане за събиране на нови доказателства във въззивното производство. Претендират за присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата „Г.Ж.“ЕАД-гр.С. моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 31.01.2022 г. Като ответник в производството пред окръжния съд оспорва исковете като неоснователни. Не заявява искане за събиране на нови доказателства във въззивното производство. Претендира за присъждане на разноски.

Страната „Б.Д.“АД-гр.С. не е взела становище по жалбата, както и не е взела становище по предявените искове.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателите, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено следното:

Безспорно е между страните, видно е и от представеното от ищците в копие с исковата молба удостоверение за наследници, че трите ищци са наследниците по закон (съпруга и две дъщери) на А.Д.М., починал на 11.11.2020 г. Безспорно е също така, на 14.02.2018 г. между А.М. като кредитополучател и „Б.Д.“ЕАД-гр.С. като кредитор е бил сключен представеният от ищците в копие с исковата молба договор за кредит за текущо потребление за сумата 50 000 лв. Няма спор и относно обстоятелството, видно от представения от ищците в копие с исковата молба сертификат №*************, че на 19.03.2019 г. със съгласието на А.М. между банката в качеството на застраховащ и „Г.Ж.“ЕАД-гр.С. в качеството на застраховател е бил сключен договор по групова застраховка „Живот, свързана с банков кредит“, с който се застрахова живота, здравето и телесната цялост на застрахования (застраховано лица) А.Д.М. във връзка с договора за 2 кредит, сключен между него и банката, която застраховка покрива с начало 19.03.2019 г. риск смърт в резултат на застрахователно събитие, настъпила със застрахования през периода на индивидуалното застрахователно покритие, със застрахователна сума 45 845,78 лв. Ищците твърдят, че при получен размер на кредита 50 000 лв. наследодателят им е дължал връщане общо на сумата 71 076,86 лв. Твърдят, че след смъртта на техния наследодател на 11.11.2020 г. те като негова наследници на встъпили в неговите права на застраховано лице по застрахователния договор, уведомили банката и тя предявила застрахователна претенция от 7.12.2020 г. до застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение. Твърдят, че с писмо от 2.02.2021 г. застрахователят отказал да удовлетвори претенцията на основание т.12,т.4 от ОУ на Груповата застраховка „Живот, свързана с банков кредит“, тъй като се касае за съществуваща причинно-следствена връзка между реализирания мозъчно-съдов инцидент-причина за настъпилата смърт и заболявания, диагностицирани и лекувани преди датата на влизане в сила на индивидуалното застрахователно покритие 19.03.2019 г. Твърдят, че този отказ е неоснователен, не кореспондира с действителните факти и обстоятелства и обективната истина, тъй като няма причинно-следствена връзка между настъпилата смърт и предишните заболявания. Твърдят, че към датата на смъртта на М. 11.11.2020 г. оставащото дължимо задължение по договора за кредит е общо в размер на 50 844,73 лв. Твърдят, че след 11.11.2020 г. те продължават да обслужват кредита и са заплатили общо сума в размер на 11 932,60 лв. Твърдят, че са направили искане до банката да заведе осъдителен иск срещу застрахователното дружество, но тя е отговорила, че те като наследници на застрахованото лице имат възможност да заведат иск срещу застрахователя да заплати застрахователното обезщетение в размер на остатъка по кредита, а банката да бъде привлечена в процеса в качеството си на ползващо се лице по застраховката. Твърдят, че А.М. е бил на военна служба от 1995 г. до април на 2019 г. и са му били извършвани годишни прегледи, в резултат на които според експертите от ВМА той е бил клинично здрав, от което следва извод, че смъртта му не е настъпила във връзка с предишни заболявания при наличие на причинноследствена връзка между тях и тази смърт. Затова претендират да бъде осъдено ответното застрахователно дружество да заплати на банката застрахователната сума 45 845,78 лв. ведно със законната лихва от датата на 3 подаването на исковата молба.

С определение на окръжния съд от 29.06.2021 г. „Б.Д.“ЕАД-гр.С. е конституирана като съищец.

С подадения на 28.09.2021 г. отговор на исковата молба ответното застрахователно дружество оспорва исковете. Възразява, че е налице предварително съществуващо заболяване, което впоследствие е в причинна връзка със смъртта на застрахования, и е налице основание за отказ да изплати застрахователната сума по раздел III, точка 12.4. от ОУ на Групова застраховка „Живот, свързана с банков кредит“, според която клауза отговорността на застрахователя по застрахователния договор не включва смърт, когато тя е в причинно-слествена връзка с предварително съществуващо заболяване и/или с неговите усложнения и рецидиви, за което застрахователят е получил медицинско консултиране, диагностициране и/или лечение в 5-годишен период преди датата на сключване на застраховката.

Твърди, че съгласно епикриза, издадена от болничното заведение, смъртта на застрахования е настъпила в резултат на тотален деструктивен мозъчен инфаркт в съдовия басейн на базиларната артерия и остро настъпила сърдечносъдова и дихателна недостатъчност, като е било установено кръвно налягане 180/90 mmHg. Твърди, че съгласно съобщение за смърт от 11.11.2020 г., причина за смъртта на застрахования е мозъчен инфаркт в ствола, предизвикан от артериална хипертония с начало на патологичния процес 10 години. Твърди, че след смъртта на М. е била предявена претенция за изплащане на застрахователна сума пред дружеството и са били представени медицински документи, от които е видно, че застрахованият е диагностициран и редовно е извършвал профилактични прегледи във връзка с есенциална (първична) хипертония с установени усложнения „други видове стенокардия“, като артериалната хипертония е с малигнен (злокачествен) ход през последните години. Твърди, че А.М. е получавал медицинско консултиране и лечение във връзка с диагностицираното заболяване „артериална хипертония“ в 5-годишен период преди датата на сключване на застраховката и е налице предпоставка за възникване на правото на застрахователя да откаже изплащане на застрахователната сума. Оспорва и иска по размер поради непредставяне на доказателства за установяване на размера на претенцията на ищците. Възразява и че ищците не са материално- 4 правно легитимирани да предявят иска, защото правото на претенция принадлежи на банката, като те не са и кредитори на банката.

С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема, че ищците имат право да предявят исковата претенция на основание чл. 382,ал.3, изр.2 от КЗ, съгласно която по повод изплащане на обезщетение по застраховка по алинея 1 наследниците на длъжника имат права на застрахован, освен правото да получат обезщетението до размера на непогасената част от задължението.

Съдът обаче преценява, че искът е неоснователен, защото въз основа на медицинските документи и издадени епикризи вещото лице приема, че артериалната хипертония, хиперхолестеролемия (дислипиедемия), нарушен глюкозен толеранс, които се били диагностицирани при А.М., са рискови фактори за развитието на исхемичен мозъчен инфаркт, артериалната хипертония се преценява като главен рисков фактор, водещ до мозъчен инсулт и е най-вероятната причина за смъртта, като изброените основни рискови фактори като диагностицирани заболявания могат да обосноват причинно следствена-връзка със смъртта, тъй като без тези заболявания вероятността наследодателят да получи инсулт и в резултат на него да настъпи смърт е много малка.

С въззивната жалба жалбоподателите твърдят, че решението е неправилно поради неправилен отговор на въпроса дали съществува причинно-следствена връзка между диагностираните болестни състояние на М. и настъпилата смърт. Заявява, че според заключението и обясненията на вещото лице, изготвило СМЕ, всички установени при М. болестни състояния са рискови фактори за развитието на инсулта и съществува причинна връзка дотолкова, доколкото те са основни рискови фактори, представените по делото амбулаторни листове имат шаблонен характер по отношение на обективното състояние и в нито един не е отразено кръвно налягане, при профилактичните прегледи във ВМА през 2016 г., 2017 г. и 2018 г. е дадено заключение, че артериалната хипертония е била първа степен, т.е. най-ниската степен, която е най-неопасна за развитието на мозъчно-съдова болест, инсулт и фатален край, това е най-ниската степен на повишаване на кръвното налягане, съответно представлява по-нисък риск в най-малко застрашаваща степен, обикновено хиперхолестемията може да има временен характер и може да бъде коригирана при промяна на стила на живот и особено стила на 5 хранене. Считат, че М. има диагностицирана артериална хипертония, но в нито един амбулаторен лист не е отразено кръвно налягане поради причината, че то е било контролирано с приема на лекарство, изписано в рецептурната книжка, и при всички контролни прегледи М. е бил с нормално кръвно налягане. Твърдят, че М. като военнослужещ е бил подлаган на профилактични прегледи във ВМА през 2016 г., 2017 г. и 2018 г., където се дава заключение, че артериалната хипертония е била първа степен (найниската), и съгласно експертите на ВМА той е бил клинично здрав и не е имал заболяване, което да е несъвместимо със службата. Заявяват, че са диагностицирани хиперхолестомия и нарушен глюкозен толеранс с моментен характер, а не с постоянен, като моментният характер не води до извод за забовявания, а за състояние, което се коригира с прием на лекарство, М. към датата на смъртта и преди това не е имал хиперхолестомия и нарушен глюкозен толеранс. Твърди, че в тежест на ответното застрахователно дружество е да докаже в условията на пълно и главно доказване, че съществува причинно-следствена връзка между диагностицираните болестни състояния и настъпилата смърт, а по делото липсва доказателство, че настъпилата смърт е вследствие на артериална хипертония или хиперхолестомия или нарушен глюкозен толеранс, в нито един медицински документ няма отразено кръвното налягане, нито нивата на холестерол, нито нивото на глюкоза (кръвна захар). Твърдят, че в експертизата на вещото лице е приета причинно-слествена връзка между заболяванията и смъртта дотолкова, доколкото те са основни рискови фактори, като този извод е направен на базата на обща статистика. Заявяват, че съдът неправилно се позовава на рискови фактори и вероятности и достига по логичен път до наличие на причинно-следствена връзка между болестните състояния и настъпилата смърт, но в решението липсват мотиви и посочване на конкретни доказателства в тази насока, а единственият аргумент на съда, за да отхвърли иска, е, че изброените основни рискови фактори като диагностицирани заболявания могат да обосноват причинно-следствена връзка със смъртта тъй като без тези заболявания вероятността М. да получи инсулт и в резултат на него да настъпи смърт е много малка. Заявяват, че рисковите фактори не водят до смърт и не биха могли да бъдат причина за настъпила смърт, те служат за оправдание в някои случаи на смърт. Заявяват, че М. почива на 11.11.2020 г. на 48 години от мозъчен инфаркт, причинен от неуточнена 6 оклузия или стеноза на прецеребрални артерии, но дори наблюдаващите лекари преди смъртта не могат да посочат точната причина за смъртта, а диагнозата е поставена с оглед разказ на близките съгласно епикризата.