Решение № 3534 от 26.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3534 гр. София, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Василена Дранчовска

Членове:

Цветомир М. Минчев

Катя Н. Велисеева при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско дело № 20261100501710 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна жалба на ответника А. А. А., чрез назначения особен представител адв. Е.Д., срещу решение № 21847 от 28.11.2025 г., постановено по гр. дело № 65378/2024 г. по описа на СРС, 166 състав, с което е уважен предявеният от ЗД „Бул Инс“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ за сумата от 730,91 лева, представляваща главница за регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение за уврежданията на автомобил „Фиат Дукато“ с рег. № ********, настъпили вследствие на причинено от ответника пътнотранспортно произшествие на 10.03.2021 г., с включени обичайни ликвидационни разноски в размер на 25 лв. по щета № 2110007726, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 04.11.2024 г., до окончателното й плащане.

Във въззивната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост с доводи, че искът не е доказан по основание и размер, като въззивницата оспорва претендираното обезщетение да е било правилно изчислено и изплатено на собственика на увредения 1 автомобил. Поддържа, че извънсъдебната процедура пред застрахователната компания не я обвързва и не обосновава основателност на искането за изплащане на обезщетение. Ето защо моли за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на предявения иск в цялост.

Въззиваемият ЗД „Бул Инс“ АД е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата. Счита, че решението на СРС е правилно и следва да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният съд споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл.

272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави следното:

Предвид разпоредбата на чл. 154 ГПК за възникване на регресното вземане по иска с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ ищецът следва да установи, че вредите на пострадалото лице са причинени от делинквента-ответник с негово виновно и противоправно поведение; че към датата на ПТП между страните е съществувало действително облигационно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, като в изпълнение на задълженията си по него застрахователят е заплатил на увреденото лице (респ. на неговия застраховател по имуществена застраховка) обезщетение при настъпване на застрахователно събитие за репариране на действителните вреди; както и че делинквентът, който е управлявал моторното превозно средство, е отказал да се подложи на проверка за наличие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества.

В случая всички елементи от фактическия състав на спорното право се 2 установяват несъмнено по делото от събраните писмени и гласни доказателства, като във въззивната жалба искът се оспорва по основание само бланкетно. Действително извънсъдебната процедура в застрахователната компания не обвързва насрещната страна по спора или съда да приемат за доказана исковата претенция, но същата несъмнено се явява основателна предвид приетите писмени доказателства, заключението на САТЕ и показанията на свидетеля Е.П.С., водач на увредения автомобил, от които еднозначно се установява механизмът на процесното ПТП. Видно е, че същото е настъпило на 10.03.2021 г. в гр. София, като лек автомобил „Фиат Пунто“ с рег. № ********, управляван от ответницата А. А. А., се е движил по улица без име с посока към бл. 319 и при кръстовището с ул. „Обиколна“ не е спазил правилото на чл. 48 ЗДвП, като е навлязъл в кръстовището без да пропусне движещия се отдясно наляво по ул. „Обиколна“ лекотоварен автомобил „Фиат Дукато“ с рег. № ********, като по този начин виновно и противоправно е реализирал ПТП с него.

Видно от констативния протокол за ПТП с пострадали лица и издаденото наказателно постановление (влязло в сила), ответницата е отказала да даде проба за алкохол, поради което предпоставките за ангажиране на отговорността й по чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ се явяват доказани.

С въззивната жалба ответната страна оспорва размера на претенцията, както и плащането на регресния дълг от ищеца към собственика на увредения автомобил, но възраженията в тази насока са неоснователни. От приетото и неоспорено заключение на САТЕ е видно, че щетите по лекотоварния автомобил „Фиат Дукато“ са били в причинно-следствена връзка със застрахователното събитие, като необходимата стойност за възстановяването им по средни пазарни цени е в размер на 1427,84 лв.

Ищецът е платил в полза на собственика на увредения автомобил обезщетение в помалък размер – сумата от 705,91 лв., като действителното плащане се доказва както от приложеното към исковата молба преводно нареждане от 21.03.2022 г., така и от приетото и неоспорено заключение на ССЕ, по което вещото лице е извършило проверка и в счетоводството на дружеството. Следователно, искът се явява доказан и по размер, като регресното вземане включва платената сума от ищеца на пострадалото лице в размер на 705,91 лв., както и 25 лв. ликвидационни разноски за определяне на застрахователното обезщетение. Ето защо искът се явява изцяло основателен за сумата от 730,91 лв.

С оглед на изложеното, при съвкупна преценка на събрания доказателствен материал и при спазване правилата за разпределяне на доказателствената тежест между страните настоящият въззивен състав намира за установени всички елементи от фактическия състав на спорното право, поради което е налице основание за ангажиране на отговорността на ответницата за възстановяване на платения от ищеца регресен дълг в претендирания размер. Предвид идентичните правни изводи, до които достига въззивната инстанция, първоинстанционното решение е правилно и следва да 3 бъде потвърдено.

С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК въззивницата следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемия направените разноски за настоящата инстанция за платени депозит за особен представител и адвокатско възнаграждение в общ размер от 448,52 евро, а по аргумент от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. по описа на ВКС, ОСГТК, т. 7, въззивницата следва да бъде осъдена да заплати по сметка на съда дължимата държавна такса за въззивно обжалване в размер на 12,78 евро.

На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 21847 от 28.11.2025 г., постановено по гр. дело № 65378/2024 г. по описа на СРС, 166 състав.

ОСЪЖДА А. А. А., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „********, да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 448,52 евро, разноски пред въззивната инстанция.

ОСЪЖДА А. А. А., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „********, да заплати по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД сумата от 12,78 евро, държавна такса за въззивно обжалване.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4