Определение № 149 от 12.03.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 149 гр. Варна, 12.03.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20263000500107 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Голдън Кълект“ ООД, подадена чрез адв. Н., против определение № 210/14.01.2026 г., постановено по гр.д. № 2769/2025 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е прекратено производството по делото, на основание чл.130 ГПК. Жалбоподателят е настоявал, че обжалваното определение е неправилно – постановено в нарушение на процесуалните правила, на материалния закон и необосновано, като е молил е за отмяната му и за връщане на делото на окръжния съд за продължаване на производството. Изразил е несъгласие с извода на окръжния съд, че неизползването на реда за обжалване на действията на съдебния изпълнител по чл. 435 ГПК прави иска по чл. 74 ЗЧСИ недопустим, като е развил съображения за допустимостта на иска и се е позовал на съдебна практика в тази насока. На следващо място е сочил, че неправилно окръжният съд приел, че щом таксата по т.20 от ТТРЗЧСИ начислена за опис не е заплатена, то вреда не е настъпила, като смесил въпроса за допустимостта на иска с този за неговата основателност. В тази връзка е изложил, че таксата по т.20 ТТРЗЧСИ била начислена от ЧСИ с влязло в сила постановление, като задължението било ликвидно и изискуемо и подлежало на събиране в изпълнителното производство като реално било налице увеличение на пасива на дружеството. Вместо да извърши само формална преценка за наличието на твърдения за елементите от фактическия състав за отговорността на ЧСИ, съдът направил материалноправна такава и се произнесъл по същество по иска в стадия на допустимост.

Жалбата е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалване на прекратителното определение на окръжния съд, като неизгодно за него, редовна е и допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна по 1 следните съображения:

С обжалваното пред настоящата инстанция определение, окръжният съд е прекратил производството по делото, поради недопустимост на иска.

Предявеният пред окръжния съд иск е от „Голдън Кълект“ ООД срещу частен съдебен изпълнител Д.З.П.-Я. №711 за заплащане на обезщетение от 25 491,58 лева. за причинена му вреда от незаконосъобразно изпълнително действие по ИД №969/2022г. – извършен на 24.04.2025 г. от ЧСИ Я. опис на недвижимия му имот при наличие на водено по-рано друго принудително изпълнение срещу същия имот от ЧСИ Денчева по ИД №765/2022 г. с извършен опис и начислена такса и с присъединяване на взискателя от първото дело по него, която вреда представлява начислената му от ЧСИ Я. по второто дело такса за извършване на опис по т. 20 от ТТРЗЧСИ в размер на 25 491,58 лева. С уточнителна молба в изпълнение на дадените указания от съда ищецът е посочил, че таксата за описа на частен съдебен изпълнител Я. не е платена от дружеството, а от взискателя, след което е била начислена от частния съдебен изпълнител с влязло в сила постановление за разноски в тежест на дружеството в качеството му на длъжник по това изпълнително дело. Т.е. ищецът е поддържал, че спрямо него е налице неправомерен опис от частен съдебен изпълнител Я. с незаконосъобразно начисляване на такса от 25 491,58 лева, която не е платил, като претендира обезщетение за имуществени вреди в размера на начислената такса.

Основателно е оплакването на частния жалбоподател, че липсата на предприето обжалване на действията на съдебния изпълнител – разноските по изпълнението по реда на чл. 435, ал.2 т.7 ГПК не го лишава от иска по чл. 74 ЗЧСИ. Това е така, тъй като жалбата по чл. 435 ГПК има контролен характер, а искът по чл.441 ГПК вр. чл. 74 ЗЧСИ е иск за обезщетение, като двата способа за защита не са взаимноизключващи се и защитават различни субективни права. Отговорността по чл. 74 ЗЧСИ е деликтна и самостоятелна и не е обусловена от предварителна отмяна на изпълнителното действие. Затова и искът по чл. 74 ЗЧСИ не е недопустим на това основание, както неправилно е приел окръжният съд.

Искът, обаче е недопустим на друго основание. Вярно е, както сочи жалбоподателят, че искът е допустим, когато са наведени твърдения за всички елементи от фактическия състав на деликта, като доказването им е въпрос по същество. Съгласно разпоредбата на чл. 441 от ГПК, за причинените вреди от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, частният съдебен изпълнител отговаря при условията на чл. 45 от ЗЗД. Съгласно чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ, частният съдебен изпълнител отговаря за вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност. Частният съдебен изпълнител дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, а фактическият състав на отговорността му обхваща: неправомерни действия на частния съдебен изпълнител, настъпила вреда, причинена при изпълнение на дейността на частния съдебен 2 изпълнител и причинна връзка. По тези елементи на фактическия състав на отговорността по чл. 74 ЗЧСИ ищецът следва да изложи твърдения, за да е допустим искът му. В случая, той е навел твърдения за противоправното действие на съдебния изпълнител, но не и за настъпили за него (дружеството) имуществени вреди. Той е поддържал като вреда – сумата на начислената му такса, но е отрекъл да я е платил, а вредата в случая (при останалите твърдения в исковата молба) е под формата само на претърпяна загуба.

Ищецът е поддържал, че в бъдеще при събиране на сумата от него в качеството му на длъжник по изпълнението ще е налице увеличение на пасива на дружеството и вреда, което представлява твърдение за бъдещи вреди – бъдещи загуби (в случая не се твърдят вреди от пропуснати ползи, които са за в бъдеще). За допустимостта на иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди – претърпени загуби, ищецът трябва да твърди и сочи настъпили такива, а при поддържаната претенция за обезщетение за имуществени вреди, които ще настъпят в бъдеще за него, искът му е за обезщетение за бъдещи загуби и се явява недопустим. Затова и като е прекратил производството по делото, окръжният съд е постановил правилен като краен резултат съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Предвид горното, Апелативен съд – Варна,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 210/14.01.2026 г., постановено по гр.д. № 2769/2025 г. по описа на Варненския окръжен съд.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС, в едноседмичен срок от връчването му с частна касационна жалба при предпоставките на чл. 280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3