Решение № 191 от 07.08.2023, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 646/2023
- Вид
- Решение № 191
- Подписан
- 07.08.2023
- В сила
- 07.08.2023
- Състав
- Асен Владимиров Попов, Стоян Константинов Попов, Яна Панева
Други актове по делото
- Протокол № 620 от 03.07.2023 · Асен Владимиров Попов, Стоян Константинов Попов, Яна Панева
Цитирани разпоредби
- чл. 325, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 78А · Наказателен кодекс
- чл. 328 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 191 гр. Варна, 19.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Асен Вл. Попов
Членове:
Яна Панева
Стоян К. Попов при участието на секретаря Д. Ц. Величкова в присъствието на прокурора А. К. А. като разгледа докладваното от Стоян К. Попов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20233100600646 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 328 и сл. от НПК.
С Решение № 404 от 15.03.2023 г. по НОХД № 3995 / 2022 г., НО, на Варненски районен съд е признал обв. В. Ж. К. - ЕГН:**********, роден на *** в гр.Сливен, български гражданин, неженен, неосъждан, с висше образование, с адрес за призоваване в страната *** за ВИНОВЕН в това, че на 18.12.2020 г. в гр.Варна, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, престъпление по чл. 325, ал.1 от НК, като на основание чл. 78А от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1000,00 лева.
Възложил му е и направените делото разноски.
От така постановеното Решение е останал недоволен обв. К., като е депозирана въззивна жалба от защитника му адв. К., с искане за отмяна на решението, с което е наложено административно наказание на основание чл. 78а от НК и оправдаване на обвиняемия. Като аргументи се изтъква първо, че има основание случаят да бъде приет за дребно хулиганство. В условията на евентуалност застъпва и тезата, че К. е пострадал, а не е извършител на приписаното му деяние.
Адв. К. поддържа жалбата при наведените в нея основания.
В съдебно заседание представителят на ВОП определя жалбата като неоснователна и изразява несъгласие с аргументите изложени в нея. Предлага първоинстанционния акт да бъде потвърден.
Въззивният съдебен състав, след като обсъди доводите на страните, доказателствата по делото и при цялостна проверка на обжалваното решение на основание чл. 314, ал. 1 от 1
НПК, намира за установено следното:
В рамките на първоинстанционното производство, при съответния процесуален ред е събран обем доказателствен материал за обективно, всестранно и пълно изясняване на фактическата обстановка по делото.
При извършения собствен анализ на доказателствената съвкупност, ВОС приема от фактическа страна следното:
На 18.12.2020 г., около 15,00 часа, обв. В. К. паркирал управлявания от него лек автомобил „Фолксавген Поло“ с рег. № *** на ул. „27 - ми юли“ в гр.Варна, в близост до офис на „Еконт“. С него в автомобила била св. М. Я.. В същото това време, св. А. А. предприел паркиране на микробус „Рено Мастер“ с рег. № Р 94 26 КК, собственост на „Уникредит лизинг“ - Русе ЕАД, ползвано от „Бомо България“ ЕООД, което било търговски представител на „Еконт“. При паркирането, той на два пъти ударил автомобила на обв. К..
Това разгневило последния и той слязъл за да потърси сметка от другия водач, като му се развикал. Св. А. се изплашил и като видял това целенасочено затворил и заключил микробуса. Обв. К. започнал да крещи на св. А. защо му ударил автомобила и да го обижда, наричайки го многократно „педал“, „олигофрен“ и „идиот“.
Свидетелят А. на висок тон, за да може обвиняемият да го чуе, му предложил да извикат полиция. Това още повече ядосало обвиняемия, който започнал да блъска с юмруци по вратите и прозорците на служебния микробус. След това отишъл до вратата на водача, където бил св. А.ов и започнал с ръце да блъска и по нея. Докато удрял автомобила, на висок тон той продължил да обижда св. А.ов като го наричал „педал“, „олигофрен“ и „идиот“, псувал го и му отправил закани. В това време в офиса на „Еконт“ били свидетелите Д. М., И. П. и Е. А., които през витринния прозорец чували и виждали какво се случва отвън. Излизайки, те попитали обв. В.К. какво се е случило, а той им обяснил крещейки, че св. А. е ударил автомобила му. К. продължил да вика, да крещи и да псува. След това демонстративно с остър предмет започнал да драска боята на служебния микробус в областта на задния десен калник и дясната задна врата. В следствие на ударите с ръце по служебния микробус и одраскването с остър предмет на превозното средство били причинени вдлъбнати по двете предни врати и одрасквания по задна дясна /товарна/ врата и заден десен калник. Щетите били заведени пред застрахователя ОЗК, били описани и изплатени на собственика. Същите били в размер на 1181.28 лв. Обв. В. К. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
Същия няма криминалистични регистрации и се ползва с добро име пред съседите си.
Приетите за установени фактически положения от въззивния съд не се различават от фактическите констатации на ВРС, а те са изведени въз основа на анализ на събраните относими и допустими доказателства за обстоятелствата, включени в предмета на доказване.
В доказателствената маса послужила за формиране на вътрешното убеждение на решаващия състав са включени и обсъдени относимите писмени и гласни доказателствени средства, а именно: обясненията на обв. К., св. А., М., Е., П., Я. Д., протоколи за разпознаване и фотоалбум, описи, справки фактури, характеристична справка, уведомления за щети.
В тази връзка първоинстанционният съд правилно е приел, че с деянието си обв. К. е осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК, като на посочената дата в гр. Варна, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото.
Недоволството на обвиняемия се изразява в несъгласието с извода на съда, че не се касае за хулиганство по смисъла на НК, а за проява по УБДХ.
В мотивите на ВРС не е спестен отговора на тези възражения, които е навела защитата в хода по същество и пред първия съд. И не само това, те са изключително точни и изчерпателни, поради което въззивният съд не намира никаква нужда да ги допълва, ревизира, още по-малко да ги преповтаря. Това е класически случай на хулиганство. Няма по-правилно от това, че ВРС е приел, че деянието на обв. К. е престъпление, а не 2 осъществява признаците на административно нарушение. Само интензитета на действията му – блъскане с ръце по автомобила на А., използване множество на брой нецензурни изрази, нарушаване лаковия слой и боята на автомобила с твърд предмет, на обществено място, в светлата част на деня, пред публично заведение и т.н. са достатъчни, това деяние да не покрива твърдяната проява по УБДХ. Именно тези действия обективират разграничителния критерий – грубо нарушаване на обществения ред. Всички те ясно и очертават характерното за хулиганството обективното несъответствие на извършеното с установения обществен ред, но и фактът, че с действията си деецът демонстрира едно незачитане на обществото и на принципите, върху които е изградено, поставяйки своите над споменатите.
Противно на твърденията на защита, тези факти са установени с нужната категоричност, като са поставени на коментар в мотивите на първия съд всички налични гласни доказателствени средства. ВРС се е обосновал защо приема едни и не гласува пълно доверие на други и това е сторил по утвърдения ред, а именно чрез тяхната съпоставка. Те са съотнесени и към писмените доказателства и това е дало основа за проверявания извод, който следва да се окачестви като правилен.
Проверяваният съд правилно е освободил К. от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание при наличието на материалноправните предпоставки за това. Правилно са преценени и обстоятелствата, имащи значение за размера на наказанието, като е отдаден изцяло превес на смекчаващите такива.
При цялостната служебна проверка на решението въззивният съд не констатира нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост или непълнота на доказателствата, поради което актът на ВРС, следва да бъде потвърден изцяло.
Водим от и на основание чл. 338 от НПК, Варненският окръжен съд РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 404 от 15.03.2023 г. по НОХД № 3995 / 2022 г., НО на Варненски районен съд.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3