Решение № 115 от 14.10.2020, Административен съд - Кърджали

Р

Е Ш Е Н И Е

Номер

Година

14.10.2020

Град

Кърджали

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

16.09

Година

2020

В открито заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ

МОМЧИЛОВ

Членове

Виктор

Атанасов

Айгюл

Шефки

Секретар

Павлина

Петрова

Прокурор

Росица

Георгиева като разгледа докладваното от

Ангел

Момчилов

КАН дело номер

67 по описа за

2020 година.

Производството е касационно по реда на чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от пълномощник на „Сириуселтранс“ ЕООД ***, против Решение № 96/06.04.2020 г., постановено по АНД № 48/2020 г. по описа на Районен съд – Кърджали. С цитираното решение е потвърдено Наказателно постановление № 09-002253/28.10.2019 г., издадено от директор на дирекция „Инспекция по труда“ гр.Кърджали, с което на „Сириуселтранс“ ЕООД ***, с ЕИК ***, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв., за извършено нарушение на чл. 153, ал. 1 от КТ. С обжалвания акт е осъдено дружеството да заплати на ИА „Главна инспекция по труда“ гр.София разноски в размер на 120 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение Твърди, че районният съд не е обсъдил начина, по който е отчитано работното време на С. А., а именно съгласно индивидуалния му дневник, воден от работодателя. Индивидуалните дневници на транспортните работници се водели в дружеството на основание чл. 11, ал. 1 от Наредбата за организация на работното време на лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт. В случая не било съобразено обстоятелството, че ако няма въведено сумирано изчисляване на работното време, не се прилагали общите разпоредби на КТ, а специални разпоредби, което било отбелязано и правилника за вътрешния трудов ред в предприятието. Счита, че процесното нарушение не е доказано, тъй като контролния орган не бил изискал доказателства, които да установят, че няма въведено сумирано изчисляване на работното време. Приложените по преписката 2бр. обяснения, на които се основавал извода, че в предприятието не е въведено сумирано изчисляване на работното време, били неавтентични, респ. не били подписани от управителя Е. Т.

К.

На следващо място, сочи, че дори и да се приемело, че в дружеството няма въведено сумирано изчисляване на работното време, то към работното време на работниците, осъществяващи транспортна дейност, били приложими специални разпоредби. В тази връзка сочи нормата на чл. 78, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози, въвеждаща задължението за спазване на изискванията на Регламент (ЕО) № 561/2006 г. на Европейския парламент/Регламента/.

С оглед това следвало да се приеме, че продължителността на работното време и почивките при транспортните работници се определяло не от КТ, а нормите на Наредбата за организация на работното време на лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт/Наредбата/ и изискванията на Регламент (ЕО) № 561/2006 г. на Европейския парламент. Цитира разпоредбите на § 1, т. 4 от ДР на Наредбата, чл. 4, б.„з“ и чл. 8, т. 6 от Регламента.

Излага съображения, че от АУАН и НП не можело да се установи кои са календарните дни за междуседмична почивка, която е следвало да осигури работодателя. В този смисъл сочи въведените в индивидуалния дневник почивни дни, ползвани от работника С. А.

Въз основа на горното счита, че е допуснато нарушение на материалния закон, водещо до незаконосъобразност на НП, тъй като не твърдяло нарушение на изискванията на специалните норми, а на общите разпоредби на КТ, които не били приложими в случая.

Оспорва приетото от контролните органи, че в предприятието е въведено регламентирано работно време при пет дневна работна седмица, с непрекъсната почивка от 48 часа. В тази връзка сочи утвърдения в дружеството правилник за вътрешния трудов ред.

В заключение, релевира доводи за допуснато съществено нарушение на административно производствените правила при издаване и връчване на АУАН, а именно нарушение на изискванията на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, които не били обсъдени от районния съд, независимо от въвеждането им във въззивната жалба.

Предвид изложеното моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 96/06.04.2020 г., постановено по АНД № 48/2020 г. по описа на Районен съд – Кърджали, след което се произнесе по същество и отмени Наказателно постановление № 09-002253/28.10.2019 г., издадено от директор на дирекция „Инспекция по труда“ гр.Кърджали, с което на „Сириуселтранс“ ЕООД ***, с ЕИК ***, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв., за извършено нарушение на чл. 153, ал. 1 от КТ.

В съдебно заседание, чрез адв. С. поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Представя писмена защита, в която излага доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт, аналогични с тези в касационната жалба.

Ответникът по касация – Директор на дирекция „Инспекция по труда“ гр.Кърджали, не депозира отговор по жалбата, препис от която му е надлежно връчен от първоинстанционния съд.

В съдебно заседание, редовно призован не се явява и не изпраща представител. Постъпило е становище от юрисконсулт Аптула, в което оспорва изцяло жалбата. Излага съображения, че административното нарушение е доказано по несъмнен начин, поради което НП се явявало законосъобразно и обосновано и съдебният акт, с който е потвърдено, бил постановен в съответствие със събраните по делото доказателства и при липса на допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон.

Окръжна прокуратура Кърджали, чрез прокурор Г. счита касационната жалба за неоснователна и предлага решението на Районен съд – Кърджали да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Сочи, че в конкретния случай работодателят е бил санкциониран за извършено нарушение по чл. 153, ал.

1 от КТ, а именно, неосигуряване на непрекъсната седмична почивка за работник, в размер на 48 часа, за посочения период в обжалваното решение. В обжалвания акт били изложени подробни мотиви, в които са обсъдени развитите доводи, както пред първата, така и пред настоящата инстанция, за неправилното приложение на материалния закон, а именно, чл. 153 от КТ и наличие на специално законодателство, което в случая е неприложимо, при липсата на каквато и да е документално оформяне в проверяваното дружество, за естеството на трудовата дейност, упражнявана от неговите служители. В този смисъл счита решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора основания за нарушение на материалния закон по съществото си се явява касационно основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение Районен съд - Кърджали е потвърдил Наказателно постановление № 09-002253/28.10.2019 г., издадено от директор на дирекция „Инспекция по труда“ гр.Кърджали, с което на „Сириуселтранс“ ЕООД ***, с ЕИК ***, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв., за извършено нарушение на чл. 153, ал. 1 от КТ.

Районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и при съставянето им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, респ. отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението било описано с всички относими към състава признаци, а именно били посочени обстоятелствата, при които е извършено и нарушителят бил индивидуализиран. От доказателствата по делото безспорно се установявало, че санкционираният правен субект е осъществил състава на посоченото в акта и постановлението нарушение на чл. 153, ал. 1 от КТ, състоящо се в това, че в периода от 09.03.2019 г. до 22.03.2019 г. включително, в качеството си на работодател „Сириуселтранс“ ЕООД *** не е осигурил на С. С. А. непрекъсната междуседмична почивка в размер на 48 часа. Изложил е съображения, че извършването на административното нарушение се установява от показанията на свидетелите по АУАН и приетите писмени доказателства.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на пълномощника на „Сириуселтранс“ ЕООД *** са неоснователни и релевираното отменително основание не са налице. В тази връзка като е приел, че описаното в АУАН и НП нарушение е установено от обективна и субективна страна, районният съд не е допуснал нарушения при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на обжалваното решение.

Съгласно чл. 414, ал. 1 от КТ - Работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.

Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от КТ предвижда, че при петдневна работна седмица работникът или служителят има право на седмична почивка в размер на два последователни дни, от които единият е по начало в неделя. В тези случаи на работника или служителя се осигурява най-малко 48 часа непрекъсната седмична почивка.

Разпечатката съдържа 60 от 97 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/dbc42fc6-2805-42d9-8e81-4fe3c21a3c2f