Решение № 361 от 21.05.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 361 гр. Бургас, 21.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анита Хр. Велева при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно наказателно дело № 20252120201191 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН , образувано въз основа на жалба от И.

Г. А. с ЕГН: **********, с посочен адрес: Община Б., с.******************** против Наказателно постановление № 24-0769-000765/14.05.2024 г., издадено от Началник група в ОДМВР-Бургас, Сектор "Пътна полиция" -Бургас, с което: 1. за нарушение по чл. 104а ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание – "Глоба" в размер на 50 лева, както и за нарушение на чл.137а,ал.1 ЗДвП и на основание 183, ал.4, т.7, пр.1 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50 лв.

Със жалбата се посочва, че издадено наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, съставено в нарушение на административно-производствените правила. Излага се пространна фактология, с която по същество се оспорва фактическата обстановка, възприета в АУАН и НП,като се излагат аргументи,че автомобилът на жалбоподателя бил фабрично оборудван с устройство, позволяващо използване на мобилен телефон без участие на ръцете,че фактическият състав и описанието на нарушението по чл.137а ЗДвП бил вписан в АУАН в по-късен момент след отбелязване на жалбоподателя,че ще подаде възражения,което опорочавало процедурата по съставяне на АУАН.

В откритото съдебно заседание, в което приключи разглеждането на делото - жалбоподателят, редовно призован, се явява лично,настоявайки за отмяна НП. Акцентира отново върху допуснати съществени процесуални нарушения поради липса на изложени мотиви относно възражението на жалбоподателя срещу АУАН и „ясно личащо си дописване на две места в акта, което е грубо нарушение“.Представя и писмено изложение.

Административнонаказващият орган, надлежно призован се представлява от гл.юрк.Ж., която изразява позиция за потвърждаване на НП, поддържайки писменото си становище. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, като видно от разписката на л. 10 /гръб/ – НП е връчено на жалбоподателя на 11.03.2025 г., а жалбата е депозирана по реда на чл.60,ал.1 ЗАНН, с поставен върху нея щемпел – 25.03.2025 г.-л.3, депозирана с писмо с обратна разписка на 21.03.25г. ). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че е процесуално допустима.

1

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:

На 18.03.2024 г., св. Д. К. П. - мл. автоконтрольор в Сектор "Пътна полиция" към ОДМВР-Бургас, съставил АУАН бл.№0540198 на жалбоподателя за това, че на 18.03.2024 г. около 16.15 ч. в гр.Бургас, по бул. „Тракия“ срещу магазин „Технополис“ в посока на движение ул..“Георги Минков“ управлявал л.а. „Шевролет“ с рег.№ **********,като по време на движение използвал мобилен телефон без наличие на устройство, позволяващо използването му без участието на ръцете. В АУАН е обективирана и констатация, че А. не използва обезопасителен колан, с какъвто е оборудвано МПС.

Гореописаните обстоятелства били субсумирани като нарушения съответно на чл.104а ЗДвП и чл.137а,ал.1 ЗДвП.АУАН бил предявен и връчен на нарушителя,като в него саморъчно А. вписал изявлението си: „възраженията си ще представя в установения срок“.

Въз основа на АУАН, на 14.05.2025 г. било издадено и атакуваното НП, в което при цялостна тъждественост била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Въз основа на така възприетата фактическа обстановка наказващият орган достигнал до еднородни правни изводи- за допуснати нарушения по см. на чл.104а ЗДвП и на чл.137а,ал.1, ЗДвП, като приложил съответстващите санкционни състави и наложил на основание чл.183,ал.4, т.6 ЗДвП на жалбоподателя глоба в размер на 50 лв.,а на основание чл.183,ал.4, т.7,пр.1 ЗДвП му наложил глоба в размер на 50 лв.

В проведеното съдебно следствие,съдът събра и приобщи гласните доказателствени средства чрез разпитите на свидетелите Д. К. П. и Д. В. В.

Съдът като съобразени информативността на изложението на свидетелите Д. П. и Д. В. , последователността на твърденията им, тяхната логическа завършеност, вътрешната им непротиворечивост и съответствието им с останалите писмени доказателства, намира че свидетелите възпроизвеждат пълно и достоверно визуалните си възприятия за картината на събитието и отделните фрагменти,релевантни към поведението на жалбоподателя на 18.03.24г. В тази насока съдът съобрази характера на представената чрез тези показания информация,-същите са оригинерно доказателствено средство, нейния произход- от длъжностни лица с неутрална свидетелска нагласа, връзката й със събитието на нарушенията, и намира,че тяхната достоверност е извън всяко съмнение. От техните показания по безспорен начин се установява, че на процесната дата и час са се движили със служебен автомобил в непосредствена близост до автомобила на жалбоподателя и са успели ясно да възприемат всички релевантни факти– това, че същият е управлявал МПС и че е използвал мобилен телефон без устройство "свободни ръце", а също и че жалбоподателят управлявал автомобила без поставен обезопасителен колан, с какъвто превозното средство е оборудвано.

Свидетелят К. уточнява, че при патрул на бул. „Тракия“ срещу магазин „Технополис“,забелязал водача на л.а. „Шевролет“ с рег.№ *********** да управлява, държейки с ръка на ухото си мобилно устройство, като същевременно водачът бил и без поставен обезопасителен колан. В процесуален аспект със същата еднопосочна доказателствена стойност са и показанията на св.Д. В., който на процесната дата е бил в екип с актосъставителя,като и двамата свидетели са категорични в зрителните си впечатления,че водачът на л.а. „Шевролет“ с рег.№ *********** при управление на МПС е държал в ръка и експлоатирал мобилно устройство, и същевременно е управлявал л.а. без поставен обезопасителен колан. Не бива да се преекспонира, нито залага като на източник на противоречия заявеното от св.В.,че водачът държал в ръка пред себе си мобилното устройство в контраст със съобщеното от св.П. за държане на мобилния телефон на нивото на ухото, т.к. и двамата свидетели изтъкват „активна употреба“ на мобилен телефон без устройство /функция „свободни ръце“, което фокусира и ограничава волевите възможности за контрол при управление на МПС. Съдът намира,че предвид естеството на професионална ангажираност на служителите, динамиката и сходството на случаите в широкомащабната контролна дейност, а също и поради действието на неблагоприятния фактор –изминало време,считано от датата на нарушенията до момента на свидетелстване, е възможна частична дезактуализация на спомените, в т.ч. е и допустимо частично смесване на фрагменти от близки или сходни казуси. И двамата свидетели В. и П. са категорични и последователни при възпроизвеждане на възприятията си относно последователността на действията при проверката след спиране на водача със звуков и светлинен сигнал - на водача било разяснено, какви са нарушенията, след което му бил съставен АУАН с точно и пълно описание на нарушенията, който му бил предявен и подписан от А. с възражения.

Предвид категоричната гледна точка на контролните длъжностни лица и липсата на основания, 2 указващи на заинтересованост, съдът кредитира уточнението в показанията на актосъставителя П.,според което е възможно разместване в редовете, на които е структуриран текста, описващ двете нарушения в предоставения на жалбоподателя екземпляр от АУАН, т.к. актът е съставен на кочан, листите не са били абсолютно точно подредени един върху друг и в една равнина. Изложеното в показанията на св.П. е потвърдено и в разказа на св.В.,предвид което съдът не може да приеме лансираната от жалбоподателя теза за компрометираност на АУАН чрез тенденциозно последващо дописване на второ нарушение от актосъставителя след предявяване на първоначалния вариант на АУАН и подписването му от нарушителя.

Следва да се отбележи,че в тази насока въззивният съд е положил и допълнителни процесуални усилия,като съгласно писмо от 14.05.2024 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВРБургас, на процесната дата контролните длъжностни лица са били назначени в наряд за осъществяване на контрол на пътното движение със служебен автомобил КИА с рег. №СВ7623КВ.

Съгласно чл. 11 от Организационно-технологичните правила за работа с АИС за „Видеозаснемане на охранителната дейност и пътния контрол", утвърдени с МЗ№81213-140/08.02.2022 г. всички файлове с аудио и видео информация се съхраняват за срок от 30 дни., поради което и не са съхранени след този срок видеофайлове от монтираната в този автомобил система за видеозаснемане на контролната дейност. Предвид изложеното съдът намира,че поддържаната от жалбоподателя теза за последвало вторично допълване на АУАН с второ нарушение – на чл.137а,ал.1 ЗДвП е целенасочено адаптирана към попълване на въззивната жалба с аргументи в услуга на прагматичния интерес от пълно избягване на административно-наказателна отговорност, но същата не намира опора в събраните доказателства.

Посочените фактически данни, послужили за аргументиране съставомерността на нарушението по чл. 104а ЗДвП и по чл.137а,.ал.1 ЗДвП , съдът извежда от съвкупната и индивидуална интерпретация на писмените и гласни доказателства, като за установяване на частичните несъответствия в тях съдът използва установените способи в процесуални механизми при извършения доказателствен разбор.Общият преглед на доказателствените материали обуславя несъмнения извод за съставомерността и авторството на нарушенията по чл. 104а ЗДвП и по чл.137а,ал.1 ЗДвП. Следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП регламентира, че редовно съставеният АУАН възпроизвежда фактически данни, които следва да се зачетат от съда. Така въведената презумпция е оборима, а тежестта да опровергае установените с акта факти, е на санкционираното лице. В настоящия случай, такова обективно противопоставимо по своята процесуална стойност обратно доказване не бе проведено.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС ), а е длъжен да осъществи цялостен съдебен контрол при стриктно следване на очертания от процесуалните норми и правилата на формалната логика път при издирване на обективната истина и приложимия по делото закон.

В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган –Началник група в ОДМВР Бургас, С-р Пътна полиция Бургас, който е бил оправомощен да издава НП, видно от т.3.11 на приложената Заповед Рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – младши автоконтрольор, който безспорно е овластен по арг. на т.1.3.2 от Заповед Рег. № 8121з1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи и е компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл.