Решение № 4425 от 22.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4425 гр. София, 22.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

ВИКТОРИЯ МИНГОВА при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20231100507113 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника „И.Т.“ ЕООД, чрез адв. В., срещу решение № 13036/17.11.2022г., постановено по гр.дело № 71338/2021г. по описа на СРС, 166-и състав, в частта, в която са уважени предявените от ищеца „Топлофикация София” ЕАД искове по чл. 422 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД, за признаване на установено че жалбоподателят дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата 195 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.07.2018г. до 30.04.2020г., в имот на адрес гр. София, ж.к. *******, ******* № ******* и сумата 13.36 лева, представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.07.2018г. до 29.02.2020г., ведно със законната лихва върху главниците от 26.08.2021г. до изплащане на вземанията, с които ответникът се обогатил неоснователно за сметка на ищеца, за които суми на 29.09.2021г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 49790/2021г. по описа на СРС, 166-и състав.

Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилност на постановеното от СРС решение – първоинстанционният съд не обсъдил доказателствата в тяхната съвкупност и взаимна връзка и достигнал до неправилни изводи. Ответникът „И.Т.“ ЕООД притежавал 7 апартамента, водени при ищеца под общ код на платеца П006768, договорна сметка № 002200017144, за които ищецът издавал обща фактура.

1

Процесният апартамент № 8, бил с аб. № *******, номер на инсталация 4000419074.

Извършвайки плащанията ответникът посочвал кое конкретно задължение погасява.

Процесните задължения по делото се претендирали по 4 бр. фактури, а именно: фактура № 0098776460/31.12.2018г. на обща стойност 475.14 лева, като дължимата за ап. 8 сума от 0.80 лева била заплатена на 28.02.2019г. с плащането на сума в общ размер 770.80 лева; фактура № 0109956361/29.02.2020г. на обща стойност 448.93 лева, като дължимата за ап. 8 сума от 73.75 лева била заплатена на 08.10.2021г. с плащането на сумата 448.93 лева; фактура № 1100000822/31.03.2020г. на обща стойност 476.10 лева, като дължимата за ап. 8 сума от 78.39 лева била заплатена на 08.10.2021г. с плащането на сумата 462.42 лева – топлинна енергия, без да е заплатено задължението по фактурата за дялово разпределение в общ размер 11.68 лева – по 1.67 лева за всеки от 7-те апартамента на ответника; и фактура № 1800122305/30.04.2020г. на обща стойност 238.20 лева, като дължимата за ап. 8 сума от 40.39 лева била заплатена на 08.10.2021г. с плащането на сума в общ размер 226.51 лева – топлинна енергия, без да е заплатено задължението по фактурата за дялово разпределение в общ размер 11.68 лева – по 1.67 лева за всеки от 7-те апартамента на ответника.

СРС не обсъдил факта, че от заключението на ССчЕ и от писмените доказателства горното твърдение се установявало, но видно от заключението ищецът отнесъл платените му суми за погасяване на задължения за следващ период. Поради последното първоинстанционният съд неправилно приел, че задълженията за топлинна енергия не били платени и уважил предявения иск. За останалите 6 апартамента ищецът водел срещу ответника и други дела, където направил признания, че сумите по това дело били погасени. Отделно признава, че не сключил писмен договор с ищеца, предвид на което и не бил обвързан от неговиге ОУ. Обедняване на ищеца и обогатяване на ответника не се установявало по делото - ответникът бил собственик на жилището, но не бил негов ползвател, предвид на което не се обогатил с доставената ТЕ. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД не е депозирала писмен отговор. Във връзка с указания на съда депозира писмена молба, с която признава, чу отвентикът заплатил главница в размер 194.20 лева, като дължал разликата от 14.16 лева. Представя справка.

Третото лице-помагач на страната на ищеца „Б.“ ООД не заявява становище по жалбата.

2

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

В тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 59, ал.

1 ЗЗД е да докаже, че на извъндоговорно основание доставил топлинна енергия в твърдените количества и на посочената стойност, с която ответникът се обогатил, тъй като неплащайки цената на доставената в имота му ТЕ си спестил разходи, които следвало да направи. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че погасил задължението си към ищеца.

Съгласно разпоредбата на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ небитов клиент, е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.

Продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и потребителя – арг. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. Претенцията на ищеца се основава на твърденията му за липса на сключен писмен договор между страните, т.е. на валидно правоотношение, което да обуслови имущественото разместване - отдаване на ТЕ в имота на ответника – апартамент № 8, находящ се на адрес гр. София, ж.к. *******, през процесен период м.07.2018г.-м.04.2020г.

Страните не спорят и от представения по делото нотариален акт за продажба на недвижими имоти № 155, том I, рег. № 3950, дело 141/2012г. от 09.11.2012г. се установява, че ответникът „И.Т.“ ЕООД бил носител на правото на собственост върху процесния апартамент. Последното обстоятелство не се оспорва от ответника в нито един етап от развитието на производството по делото.

От представените по делото фактури, извлечение от сметка за аб. № *******/4000419074, и от заключение на ССчЕ по делото се установява, че сградата в режим на ЕС, находяща се на горния адрес през процесния период била топлоснабдена.

Страните по делото не са формирали спор досежно обстоятелството, че ответникът не сключил писмен договор с ищеца по реда на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ.

Съгласно заключението на ССчЕ, изготвено след запознаване с представените по делото доказателства и след проверка на счетоводните записвания при ищеца, задължението на абоната за главница за топлинна енергия в размер на претендираната от ищеца сума от 175 лева за процесния ап. 8, било формирано от задълженията по 3 фактури, както следва: по фактура № 0098776460/31.12.2018г. - сума от 0.80 лева, по фактура № 0109956361/29.02.2020г. - сума от 73.75 лева, по фактура № 1100000822/31.03.2020г. - сума от 78.39 лева и по фактура № 1800122305/30.04.2020г. - сума от 42.06 лева.

Съобразно заключението, а и видно от съдържанието на представеното по зелото извлечение от сметка за аб. № *******/4000419074, за процесния период от м.07.2018г. – м.02.2020г., задължението за цена на услугата дялово разпределение възлиза в общ размер 13.36 лева, като 8 бр. суми по 1.67 лева били начислени в документи

№№

7023363957/30.04.2019г.,

7025115802/31.08.2019г.,

7025553472/30.09.2019г.,

7025991271/31.10.2019г.,

7026430459/30.11.2019г.,

7026871020/31.12.2019г., 7027317926/30.01.2020г. и 7027755342/29.02.2020г.

Видно от заключението на ССчЕ, в хода на делото, след като ищецът депозирал в съда заявление по чл. 410 ГПК, ответникът извършил плащания на суми, касаещи процесния период, съобразно представените с отговора на исковата молба платежни документи, но ищецът отнесъл същите за погасяване на задължения извън процесния период (за последващ такъв).

Предвид липсата на уговорка между страните за реда на погасяване на задълженията, какъвто е процесният казус, наличието на предпоставките по чл.76, ал.1 ЗЗД, изборът на длъжника кое от няколкото еднородни задължения погасява обвързва кредитора.

Ето защо следва да бъде зачетена волята на ответника, че с извършеното преди процеса плащане на 28.02.2019г., изцяло било погасено вземането на ищеца по фактура № 0098776460/31.12.2018г. в размер на сумата от 0.80 лева (общо платената сума по разписката на л. 71 от преписката на СРС от 770.80 лева погасява всички задължения по фактурите от м.11 и м.12 2018г., видни от неоспорената справка на л. 72 в същия размер).

С извършеното на 08.10.2021г. в хода на делото плащане на сумата 448.93 лева съгласно разписка № 2000000272795581/08.10.2021г., изцяло било погасено задължението по фактура № 0109956361/29.02.2020г., вкл. сумата от 73.75 лева за ап.

8.

С извършеното на 08.10.2021г. в хода на делото плащане на сумата 462.42 лева съгласно разписка № 2000000272797155/08.10.2021г., изцяло било погасено задължението за цена на доставената през периода м.03.2020г. топлинна енергия по фактура № 1100000822/31.03.2020г, вкл. сумата от 73.75 лева за ап. 8. Неиздължени останали сумите, начислени за такса дялово разпределение по същата фактура в общ размер 11.68 лева, от които 1.67 лева с ДДС за процесния ап. 8. Последното вземане не 4 е предмет на настоящото производство, доколкото заявеният по делото период приключва м.02.2020г.

С извършеното на 08.10.2021г. в хода на делото плащане на сумата 226.51 лева съгласно разписка № 2000000272797606/08.10.2021г., изцяло било погасено задължението за цена на доставената през периода м.04.2020г. топлинна енергия по фактура № 1800122305/30.04.2020г., вкл. сумата за ап. 8. Неиздължени останали сумите, начислени за такса дялово разпределение по същата фактура в общ размер 11.68 лева, от които 1.67 лева с ДДС за процесния ап. 8. Последното вземане не е предмет на настоящото производство, доколкото заявеният по делото период приключва м.02.2020г.

По горните мотиви настоящият съдебен състав приема за основателно възражението на въззивника, че претендираните по делото суми за цена на доставената до процесния ап. 8 топлинна енергия в общ размер 195 лева били изцяло погасени, сума от 0.80 лева от които – преди процеса, а останалата част в хода на делото, посредством извършените на 08.10.2021г. плащания.

Настоящият състав на съда приема, че извършвайки плащанията, ответникът „И.Т.“ ООД извънсъдебно признал, че ползвал имота през процесния период и се обогатил с цената на доставената от ищеца топлинна енергия, предвид на което възражението, че имотът бил ползван от друго лице, се явява неоснователно.

Таксите за извършваната услуга за дялово разпределение съобразно чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването се фактурират и заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество. От изслушаното по делото заключение на ССчЕ се установява, че дължимата сума за дялово разпределение за исковия период възлиза в размер на сумата 13.36 лева. При носена от ответника тежест да установи при дължимо по делото пълно и главно доказване положителния факт на погасяване на дълга, доказателства за това не са ангажирани.

Ето защо този иск правилно е уважен от СРС.

Изводите на двете инстанции частично не съвпадат. Обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено в частта, в която СРК уважил иска по чл. 422 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД, за сумата 195 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.07.2018г. до 30.04.2020г., в имот на адрес гр. София, ж.к. *******, ******* № *******, като вместо това същият иск бъде отхвърлен.

Решението следва да бъде потвърдено в частта, в която правилно СРС е приел, че претенцията на ищеца за главница за цена на услугата дялово разпределение е основателна в претендирания по делото размер от 13.36 лева.