Решение № 17227 от 05.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17227 гр. София, 05.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Р.Г.Б. при участието на секретаря Ц.Б.Т. като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20251110149409 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 9 ЗПК, чл. 422 ГПК вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.

Ищецът "А.Б.Б." ЕООД твърди, че на 08.04.2025г. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение против ответника Д. С. К. за сумата 766,94 евро (1 500 лева), представляваща главница, съгласно договор за кредит № 1190991/ 20.12.2018г., сумата 150,28 евро (293,92 лева), представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 20.12.2018г. до 20.04.2020г., сумата 486,52 евро (951,55 лева), представляваща обезещетение за забава в размер на законната лихва за периода от 20.12.2018г. до 26.03.2025г. Въз основа на подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е образувано ч.гр. дело № 20473/ 2025г. по описа на Софийския районен съд, 170 състав, като по същото еиздадена заповед за изпълнение. В срока по чл. 414 ГПК ответницата е подал възражения срещу заповедта за изпълнение.

Ищецът извежда субективните си права при твърдения, че между “К." ЕАД и ответницата съществува облигационно правоотношение, възникнало въз основа на договор за потребителски кредит № 1190992/ 20.12.2018г., по силата на който кредиторът предоставил на ответника сумата 766,94 евро (1500 лева), като последният се задължил да върне получената в заем сума на шестнадесет месечни вноски, всяка в размер на 57,33 евро (112,12 лева). Ищецът релевира твърдения, че ответникът не изпълнил задължението да върне получената в заем сума.

Същият навежда твърдения, че на 20.12.2018г. между "А.Т." ЕООД и ответницата е скл. договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който "А.Т." ЕООД се задължило да скл. договор за поръчителство с "К." ЕАД. На същата дата между "К." ЕАД и "А.Т." ЕООД е 1 скл. договор за поръчителство, по силата на който "А.Т." ЕООД се задължило да отговаря пред ищеца за задълженията на ответницата, произтичащи от процесния договор. На 23.02.2021г. "А.Т." ЕООД изпълнило задълженията на ответницата към "К." ЕАД, произтичащи от процесния договор. Същият навежда твърдения, че кредиторът продал на ищеца процесното вземане с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021г., Приложение № 1 от 18.02.2021г. В исковата молба са развити съображения, че към исковата молба е приложено уведомление до ответника за извършената цесия, като с връчване на исковата молба и приложенията към нея, ответникът е уведомен за настъпилата цесия.

При изложените съображения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено съществуването на вземането му за сумата 766,94 евро (1 500 лева), представляваща главница, съгласно договор за кредит № 1190991/ 20.12.2018г., сумата 150,28 евро (293,92 лева), представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 20.12.2018г. до 20.04.2020г., сумата 486,52 евро (951,55 лева), представляваща обезещетение за забава в размер на законната лихва за периода от 20.12.2018г. до 26.03.2025г., вземанията по който са прехвърлени с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021г., Приложение № 1 от 18.02.2021г., за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 07.05.2025г. по ч.гр. дело № 20473/ 2025г. по описа на Софийски районен съд, 170 състав.

В срока и реда по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата Д. С.

К., в който се изразява становище за неоснователност на исковете. Ответницата релевира доводи, че клаузи за неустойка и лихва в договора за кредит са нищожни. Същата оспорва, че е уведомена за извършената цесия, както и че има неизпълнени задължения, произтичащи от договора за кредит. Навежда възражение за нищожност на договора за поръчителство. В отговора на исковата молба е релвиран довод за изтекла погасителна давност.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от представения договор за потребителски кредит № 1190991/ 20.12.2018г., скл. между “К.” ЕАД и Д. С. К., страните са постигнали съгласие кредиторът “К.” ЕАД да предаде на кредитополучателя Д. С. К. сумата 766,94 евро (1500 лева), а последният- да върне същата на шестнадесет погасителни вноски, всяка в размер на сумата 57,33 евро (112,12 лева), в срок до 20.04.2020г. Страните са уговорили, че размерът на договорната възнаградителна лихва е 26,24%, а на годишния процент на разходите (ГПР)- 50%.

Установява се, че на 20.12.2018г. е скл. договор за предоставяне на поръчителство между Д. С. К. и "А.Т." ЕООД, по силата на който "А.Т." ЕООД се задължил да сключи договор за поръчителство с "К." ЕАД, по силата на който да отговаря пред "К." ЕАД солидарно с Д. С.

К. за изпълнението на всички задължения на Д. С. К., възникнали съгласно договора за потребителски кредит. Уговорено е, че Д. С. К. дължи възнаграждение на "А.Т." ЕООД за поемане на задълженията в размер на сумата 56,18 евро (109,88 лева).

2

На 20.12.2018г. е скл. договор за поръчителство между "К." ЕАД и "А.Т.'' ЕООД, по силата на който "А.Т." ЕООД се задължава да отговаря пред "К." ЕАД солидарно с Д. С. К. за изпълнението на всички задължения на Д. С. К., възникнали съгласно договора за потребителски кредит.

С договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021г. “К.” ЕАД е прехвърлил на “А.Б.Б.” ЕООД вземането, произтичащо от договор за кредит № 1190991/ 20.12.2018г., скл. между “К.” ЕАД и Д. С. К..

Съгласно заключението на съдебно- икономическата експертиза (СИЕ), сумата по кредита е усвоена от ответницата чрез ИзиПей и е получена на 20.12.2018г. Вноските по кредита са формирани от главница, лихва и възнаграждение за поръчителство. По процесния договор няма постъпили плащания от ответницата. На 23.02.2021г. поръчителят „А.Т.“ ЕООД е изпълнил задълженията, произтичащи от процесния договор за кредит, вместо Д. С. К..

Размерът на ГПР с включени разходи само за лихва е 29,65 %. Размерът на ГПР с включване на възнаграждение за поръчителство, е 314,68 %.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Основателността на предявените искове изисква да бъде установено, при условията на пълно и главно доказване от ищеца, кумулативното наличие на следните факти: валиден потребителски кредит № 1190991/ 20.12.2018г., скл. между “К.” ЕАД и Д. С. К.,, по силата на който за последната е възникнало задължение да върне на “К." ЕАД предоставената сума, ведно с договорената възнаградителна лихва, вземането по който е прехвърлено с договор за цесия от “К." ЕАД на "А.Т." ЕООД; настъпване на падеж на вземанията; забава на длъжника; настъпване на обстоятелства, обуславящи спиране и прекъсване на давността.

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154 ГПК, доказването на посочените предпоставки е в тежест на ищеца.

В разглеждания случай ищецът се позовава на възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит.

Сключеният между страните договор е за предоставяне на потребителски кредит по чл. 9 и сл. ЗПК. Конкретиката на случая сочи, че договорът за кредит е подписан от страните, като автентичността на подписите не е оспорена. По своето правно естество договорът е частен документ, поради което съставлява доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от подписалите го лица- чл. 180 ГПК.

Регламентацията на договора за потребителски кредит се съдържа в Закона за потребителския кредит- ЗПК- чл. 9, като това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при което потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното 3 предоставяне.

Доколкото сумите, предмет на исковете, се претендират въз основа на договор заем сключен с физическо лице при действието на ЗПК, то длъжника има качеството на "потребител" по смисъла на § 13, т. 1 вр. т. 12 от ДР на ЗЗП, което по силата на чл. 7, ал. 3 ГПК задължава съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

Формата за действителност на договора за потребителски кредит е писмена- чл. 10, ал. 1 ЗПК- на хартиен или друг траен носител; по ясен и разбираем начин; в два екземпляра- по един за всяка от страните по договора (дефиниция на понятието "траен носител" се съдържа в § 1, т. 10 от ДР на ЗПК- това е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява адресирана до него информация по начин, който позволява лесното използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация).

Съгласно разпоредбата на чл. 11, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Разпоредбата е в съответствие с чл.

19 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити. Предвид целта за защита на потребителите от неравноправни клаузи в договора за кредит и за да бъдат потребителите напълно запознати с условията по бъдещото изпълнение на подписания договор при сключването му националното и европейското право поставят като изискване кредитополучателят да разполага с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението му (в този смисъл решение от 9 юли 2015г. по дело C- 348/14 Bucura). Изисква се договорът за кредит да се изготви в писмена форма и в него да се посочи ГПР, както и условията, при които последният може да бъде променян. В член 1а от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година се определят условията за изчисляване на ГПР, а в член 4, буква а) от нея се уточнява, че ГПР трябва да се изчисли "в момента, в който кредитният договор е сключен". Така това информиране на потребителите относно общия разход по кредита под формата на процент, изчислен съгласно единна математическа формула, има съществено значение за правата на потребителя. (в този смисъл определение от 16 ноември 2010 г. по дело C-76/10 Pohotovos).

Следователно в договора за потребителски кредит, не е достатъчно да се посочи цифрово какъв е годишният процент на разходите, но и изчерпателно да се изброят всички разходи, които длъжникът ще прави, отчетени при формиране на годишния процент на разходите.

Настоящият съдебен състав счита, че в настоящия случай не е спазено това законово изискване. В настоящия случай, макар формално предвиденият в договора ГПР да е в съответствие с максимално установения в закона, то не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, който предвижда като част от задължителното съдържание на договора 4 посочването на ГПР, изчислен към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 към ЗПК начин. В процесния договор са посочени единствено абсолютни стойности на годишния лихвения процент и на годишния процент на разходите. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране ГПР по кредита- кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 50%. Съобразно разпоредбите на ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В посочения процент следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В този смисъл е решение по дело C- 448/17, EOS KSI Slovensko. В процесния договор за кредит, липсва яснота досежно посочените обстоятелства. Следва да се посочи, че в договора е посочено, че годишния процент на разходите е 50 %, докато съгласно констациите на вещото лице, в хипотеза, в която при изчисляване на ГПР се вкл. единствено договорната възнаградителна лихва, размерът на същото е ГПР. Неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема, поради което следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.