Решение № 3242 от 24.04.2024, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 3242

Бургас, 24.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XXIV-ти състав, в съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

НЕЛИ СТОЯНОВА

При секретар ДИМИТРИНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия НЕЛИ СТОЯНОВА административно дело № 20237040702197 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на „КаргоЛинк Транспорт“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление в [населено място], [жк], [адрес], представлявано от управителя П. Д. Б., чрез процесуален представител адв. И. М. против заповед за прилагате на принудителна административна мярка (ПАМ) № 23-0769-001003 от 25.10.2023 г. на К. Т. В. - началник група към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) – Бургас, сектор „Пътна полиция“, с която спрямо жалбоподателя на основание чл. 171, т. 2, б. „а“ от ЗДвП е приложена принудителна административна мярка – „временно спиране от движение на пътно превозно средство специален автомобил [Марка], модел „Дукато“ с рама: ZFA25000001899658, рег. № А49 54РК, до отстраняване на неизправността, когато пътното превозно средство е технически неизправно и когато конструкцията му е изменена без съответното разрешение до отстраняване на фактическото състояние на изменението на конструкцията“, считано от 20.09.2023 г. Със заповедта е отнето свидетелство за регистрация (СР) на моторно превозно средство (МПС) № *********.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради съществено нарушение на процесуалните правила, противоречие с материалноправни разпоредби, липса на мотиви и несъответствие с целта на закона. Сочи се, че ПАМ е издадена без да са изследвани всички относими доказателства, както и че не е налице техническа неизправност на автомобила, посочена като основание за издаване на процесната ПАМ. Иска се отмяна на заповедта за прилагане на ПАМ. Претендират се разноски. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се представлява от управителя П. Б. и адвокат И. М., АК – Русе. Поддържа жалбата и иска отмяна на оспорената заповед. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата – началник група към ОД на МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция“, представя административната преписка. Представя писмено становище, с което подробно аргументира позицията си за неоснователност на оспорването (л.53-54). В съдебно заседание, се представлява от юрисконсулт който оспорва жалбата и иска потвърждаване на оспорената ПАМ. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Ангажира доказателства.

А. съд - Бургас, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е изискана и приложена административната преписка по издаване на оспорената заповед, от която се установява, следното:

На 20.09.2023 г. „КаргоЛинк Транспорт“ ООД е подало в сектор „Пътна полиция“ – Бургас заявление № 23076938354 за първоначална регистрация на специален автомобил [Марка], модел „Дукато“, с рама № ZFA25000001899658 (л.8). Към заявлението са представени:

- договор за покупко-продажба на МПС от 08.09.2023 г., с продавач - „Кити Комерс“ ЕООД и купувач - „КаргоЛинк Транспорт“ ООД и предмет - лек автомобил [Марка], модел „Дукато“, с рама № ZFA25000001899658, с първоначална регистрация от 06.07.2011 г. (л.13).

- фактура № 138 от 08.09.2023 г. с издател „Кити Комерс“ ЕООД (л.14);

- декларация от 08.09.2023 г. на управителя на „Кити Комерс“ ЕООД, за това, че на 01.02.2023 г. в Италия, [населено място] от П. Е. е закупен автомобил – линейка, [Марка], модел „Дукато“, като превозното средство е влязло в Република България на 01.03.2023 г. (л.15);

- декларация (приложение № 12 към чл. 11, ал. 1, т. 1 от Закона за управление на отпадъците) на „Кити Комерс“ ЕООД (л.16);

- удостоверение № 0079836 от 11.09.2023 г. за това, че „Кити Комерс“ ЕООД въз основа на договор № **********/20.04.2023 г. участва в колективна система по чл. 14, ал. 2, т. 2 от Закона за управление на отпадъците за периода 11.09.2023 г. до 19.04.2024г. по отношение на процесния автомобил (л.17);

- регистрационен талон (carta di circolazione) ВР 0881003 на автомобила в Република Италия (л.10);

- дигитален сертификат за собственост (Attestazione di proprieta digitale) за автомобила (л.11);

- фактура № 78/2023 от 21.02.2023 г. за покупката на автомобила от „Кити Комерс“ ЕООД (л.12).

Към заявление № 230769038354 е изготвен протокол за преглед за техническа изправност на ППС № 230769012023 от 20.09.2023 г., подписан от председател и член на комисията (л.23).

Между страните не се спори, че в резултат на подаденото заявление за регистрация, процесният автомобил е бил регистриран в група „Регистрация и отчет на превозни средства“ към сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Бургас с рег. № А 49 54 РК. Според представеното по делото свидетелство за регистрация - част ІІ, автомобилът е регистриран като вид- специален (л.73).

Не е спорно между страните и, че след регистрацията на автомобила на представителя на жалбоподателя е предложено да премахне поставената система за специален режим на движение (сини светлини и звуков сигнал), но лицето е отказало и е пожелало да запази фактическото състояние на превозното средство. Този отказ административният орган е приравнил на поставяне на система за специален режим на движение, което приел за техническа неизправност, паради което на основание чл. 171, т. 2, б. „а“ от ЗДвП превозното средство е спряно временно от движение с поставен стикер образец 26 МВР.

В резултат на това с оспорената в настоящото съдебно производство заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0769-001003 от 25.10.2023 г. на началник група към ОД на МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция“, на жалбоподателя „КаргоЛинк Транспорт“ ООД е наложена принудителна административна мярка – “временно спиране от движение на пътно превозно средство специален автомобил [Марка], модел „Дукато“ с рама: ZFA25000001899658, рег. № А 49 54 РК, до отстраняване на неизправността, когато пътното превозно средство е технически неизправно и когато конструкцията му е изменена без съответното разрешение до отстраняване на фактическото състояние на изменението на конструкцията“, считано от 20.09.2023 г. Обжалваният административен акт е постановен на основание чл. 171, т. 2, б. „а“ от ЗДвП, като от фактическа страна е посочено, че на 20.09.2023 г. в [населено място], [улица], в контролно-диагностичен пункт на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Бургас е представен с цел получаване на индивидуално административно разрешение, специален автомобил [Марка], модел „Дукато“ с рама: ZFA25000001899658, внос от чужбина, за движение по пътищата за обществено ползване в Република България. Посочено е, че на основание чл. 12а от Наредба № І-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Наредба № І-45/24.03.2000 г.), от 20.09.2023 г. специалният автомобил е регистриран в група „Регистрация и отчет на превозни средства“ (РОПС) към сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Бургас с рег. № А 49 54 РК. Сочи се, че поради липсата на надлежно разрешение, съгласно чл. 91, ал. 4 във връзка с ал. 1 от ЗДвП във връзка с чл. 48, ал. 3 от Закона за лечебните заведения на представителя на юридическото лице е предложено да премахне допълнително поставената система за специален режим на движение (сини светлини и звуков сигнал), което е прието, че съставлява изменение в конструкцията в съответствие с чл. 5, ал. 3 от Наредба № Н-3/18.02.2013 г. за изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и индивидуално одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън държавите-членки на Европейския съюз или друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство (Наредба № Н-3/18.02.2013 г.), но лицето е отказало и е пожелало да запази фактическото състояние на превозното средство, който отказ административния орган е приравнил на поставяне на система за специален режим на движение и което може да се приеме и за техническа неизправност. Посочено е, че с оглед на това и на основание чл. 171, т. 2, б. „а“ от ЗДвП превозното средство е временно спряно от движение с поставен стикер образец 26 МВР. Сочи се, че регистрацията е административното разрешение едно ППС да участва в пътното движение, поради което евентуалното допускане за движение по пътищата отворени за обществено ползване на автомобила с поставена система за специален режим на движение, без надлежно разрешение се явява и нарушение на чл. 175, ал .1, т. 2, предложение първо от ЗДвП на основание чл. 22 от ЗАНН.

С писмо изх.№ 769000-31314 от 15.12.2023г. председателят на ДРО, сектор „Пътна полиция“ Бургас, изискал отговор от директора на РЗИ – Бургас относно това има ли дружеството регистрация по реда на чл.48, ал.3 от Закона за лечебните заведения ЗЛЗ) и същото има ли вписани ППС в регистъра на обектите с обществено предназначение – транспортни средства със специално предназначение и/или със специален режим на движение съгласно чл.5, ал.1 от ЗЛЗ (л.48).

В отговор на постъпилото искане, с писмо рег.№ 29-279-1/20.12.2023г. директорът на РЗИ-Бургас уведомил сектор „Пътна полиция“, че „Карго Линк Транспорт“ ООД не е получило разрешение за осъществяване на лечебна дейност, издадено по реда на чл.48, ал.3 от ЗЛЗ. Дружеството нямало и вписани транспортни средства със специално предназначение – санитарни автомобили за болни, в регистъра на обектите, воден по реда на чл.36, ал.3 от ЗЗ, тъй като не е лечебно заведение по смисъла на чл.5, ал.1 от ЗЛЗ (л.49-51).

По делото от ответника са представени: заверено копие на потвърждение № 00725-1 по описа на Дирекция „Консулски отношения“ към МнВР на РБ, както и заверени преводи от италиански на български на регистрационен талон ВР 0879174 на процесното МПС и електронно удостоверение за собственост (62-67).

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице с правен интерес – адресат на приложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка, в законоустановения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност.

Разгледана по същество същата е основателна:

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. „а“, т. 6 и 7 от ЗДвП, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е представена и приета като доказателство заповед № 251з-5636 от 10.10.2023 г. на директора на ОД на МВР-Бургас, с която на основание чл. 43, ал. 4 във вр. с ал. 3, т. 1 от ЗМВР, във вр. с чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, са оправомощени длъжностни лица от ОД на МВР – Бургас, които да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП (вкл. по чл. 171, т. 2 от ЗДвП), сред които са и началниците на групи в сектор „Пътна полиция“. Следователно обжалваната заповед № 23-0769-001003 от 25.10.2023 г. за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2, б. „а“ от ЗДвП е издадена от материално и териториално компетентен административен орган – началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Бургас, в рамките на предоставените му правомощия.